Италианския гранд Милан винаги се е славел като един от властелините на футболна Европа. През отбора са минали стотици славни играчи, изиграли паметни двубои и спечелили десетки отличия. В последните няколко години, обаче Милан не е същия славен отбор, но да се надяваме, че това скоро ще се промени.
През сезон 2003-2004 г. в Шампионска лига се изиграват паметни мачове, с паметни резултати и незабравими обрати, а до финала не стига никой от супер фаворитите – Милан, Реал Мадрид, Барселона, Манчестър Юнайтед или Байерн Мюнхен, а за трофея играят два от отборите, които никой не е слагал в сметките в началото – Монако и Порто.
Фаворит номер едно за трофея в шампионска лига Милан, отпада на четвъртфинал от един вече позабравен испански тим – Депортиво Ла Коруня, след невероятен обрат.
На 23 Март 2004 г. испанците гостуват на „Сан Сиро“, където се изправят срещу един от най-силните отбори на Милан в историята. В отбора на „росонерите“ личат имената на великия Паоло Малдини, партньорът му в центъра на отбраната Алесандро Неста, талантливите Андреа Пирло, Кларънс Зеедорф и Рикардо Кака, гладиаторът Дженаро Гатузо, голмайсторите Филипо Индзаги и Андрий Шевченко.
Срещу този супер отбор испанците могат да предложат, много сплотен състав и няколко по-познати имена, но далеч от класата на звездите на Милан – Хуан Карлос Валерон, Диего Тристан, Валтер Пандиани, Жорже Андраде.
Мачът започва малко изненадващо с гол за Супер Депор, дело на Валтер Пандиани, италианците обаче бързо се окопитват и обръщат до 4:1, като трябва да се отчетат 2-та гола на младия Кака. След този резултат никой няма съмнение кой ще се класира напред.
В Италия медиите засипват с похвали отбора на Милан, а президента им Берлускони ги определя като „най-силния отбор в света“. В Испания пък, никой не вярва в чудеса и отписват Депортиво от борбата. Загуба с три гола разлика, от действащия носител на трофея е нещо, което много трудно може да бъде преодоляно. Още повече, че срещу италианци, царете на защитната игра се вкарва много трудно, а когато търсиш не един, а три безответни гола срещу най-добрата защита за времето си, всичко изглежда невъзможно.
Треньорът на Ла Коруня Хавиер Ирурета, все пак не е напълно отчаян и споделя, че един ранен гол за отбора му би притеснил Милан. До тогава нито един отбор в елиминационната фаза на турнира, не е заличавал пасив от 3 гола, а щом срещу теб е Милан, който миналия сезон те е победил с 4:0, всичко изглежда решено.
На 7-и Април 2004 г. започва реванша между двата отбора. Все пак, като че ли думите на Ирурета имат ефект и още в 5-тата минута Пандиани бележи във вратата на Милан, въпреки че в ситуацията е пазен лично от един от най-добрите защитници раждали се някога – Паоло Малдини. Този важен гол от психологическа гледна точка разведрява малко обстановката на стадион Риаспор и вдъхва увереност на испанците.
Малко по-късно удар на Виктор от домакините среща страничния стълб, публиката все повече се оживява щом вижда, че атаките на техните любимци следват една след друга. Милан пък от своя страна, все още се държи на положение и тайно се надява испанците „да се наиграят“, за да може гостите да използват любимата си тактика – контра атаката.
Това почти се случва в 19-а минута, Кака се озовава очи в очи със стража на домакините Хосе Молина, но младия бразилец не успява да отбележи, с което щеше да прекърши крилете на домакините. Това положение се оказва и единственото по-сериозно за италианците до края на мача.
От там нататък има само един отбор на терена – този на Депортиво, атаките са безспирни, а вратаря на гостите Дида прави десетки спасявания, но именно след негова грешка Валерон бележи за 2:0 от няколко метра в 34-та мин., италианците вече осъзнават, че двубоя може да се превърне в истински кошмар за тях. Те опитват да отговорят на предизвикателството, но вместо това получават трети гол, Луке бележи за 3:0 в 44-та минута. При този резултат на почивката, действащия шампион и фаворит Милан, отпада, но нищо не е изгубено, един гол връща италианците в играта.
Вместо да отбележат такъв, те обаче го получават, в 76-тата минута след удар на Фран и рикошет топката се оплита в мрежата на „росонерите“, но дори и сега един гол на Милан би ги добрал поне до продължения, но италианците не могат да организират нищо опасно, може би в следствие на шока, който са преживели и отпадат, чудото на “Риаспор” се случва, а Милан от пред рая пада до дъното на ада.
Депортиво сътворява един от най-знаменитите обрати в историята на турнира, но по-късно отпада от бъдещия шампион Порто. Милан пък от сигурен полуфиналист гледа турнира, който трябваше да спечели по телевизията. На тях им предстои, година по-късно в Истанбул, още един такъв обрат, който дори е по-шокиращ.
Съдия: Урс Майер (Швейцария)
Зрители: 29 000
Стадион: Риасор, Ла Коруня
Дата: 7 април 2004 г.
ДЕПОРТИВО ЛА КОРУНЯ - МИЛАН 4:0
Голове: 1:0 Валтер Пандиани (5.), 2:0 Хуан Карлос Валерон (34.), 3:0 Алберт Луке (44.), 4:0 Фран Гонсалес (76.)
Депортиво Ла Коруня: Хосе Молина, Жорже Андраде, Мануел Пабло, Нуредин Найбет, Енрике Ромеро, Виктор Санчес, Хуан Карлос Валерон (90. Джалминя), Мауро Силва, Серхио (87. Алдо Душер), Алберт Луке (66. Фран Гонсалес), Валтер Пандиани
Треньор: Хавиер Ирурета
Милан: Дида, Алесандро Неста, Джузепе Панкаро (77. Руй Коща), Паоло Малдини, Кафу, Дженаро Гатузо, Андреа Пирло (59. Сержиньо), Кларънс Зеедорф, Кака, Андрий Шевченко, Йон Дал Томасон (67. Филипо Индзаги)
Треньор: Карло Анчелоти.
Брутален мач, който много добре помня
ОтговорИзтриване