Щe запали ли Ясен искрата?

След голямо ходене по мъките Георги Дерменджиев беше освободен от поста национален селекционер. Дори и за децата беше ясно, че това ще се случи, след слабото представяне на националния отбор. 

Сега начело на А отборът ни е назначен Ясен Петров. Това име не беше спрягано за поста, но е една приятна изненада, Петров не е от послушните, което повечето пъти помага. Любо Пенев и Петър Хубчев също не бяха от послушните и при тях играехме добре и бяхме най-близо до класиране на форум. А при послушните Петев и Дерменджиев играхме ганкиното.

Селекционерът каза. че ще се опита да запали искрата, от която да пламне огън. Ясен е прав, че огъня отдавна не гори, а дори е залят с вода и вече изстинал, защото дъното, което сме ударили е жестоко. Нямаме един читав футболист, около който да се гради състава. Най-голямата ни “звезда” има няколко минути в шампионска лига в отбор слабак. 

Новият треньор ще има изключително тежка задача, но с тези футболисти толкова. Все пак, ако той викне правилните футболисти и ги подреди правилно, имаме шанс да изиграем някой добър мач. С много дисциплина, много борба и себераздаване и повиквателни за най-подготвените футболисти може да сме един отбор, който да продаде кожата си на възможно най-високата цена.

Това не се случи в последните 15-ина мача, когато излизахме на терена с гащи събути до глезените. Проблема е че и Пеп Гуардиола в тандем с Юрген Клоп да дойдат блатото е много дълбоко, а проблемите са трупани с години. Всеки квалификационен цикъл нещата стават все по-зле.

Националния отбор много отдавна не пробужда никакви чувства у хората, освен пренебрежение. Поради това и назначението на Петров мина някак като поредната суха статистика за коронавирус, никой не го интересува и никой не запомня нищо.

Все пак трябва да се отбележи позитивизмът, който лъхна от представянето на треньора. Той остави добри впечатления в Левски, може би последния треньор, при който "сините" играха силно. "Пловдивския Джанини" каза че иска резултати и не цели подмладяване или състаряване на отбора и ще вика само най-подготвените футболисти.

Добро начало, без заучени фрази, да видим...

Аржентинският Микеланджело

Отиде си пратеникът на Господ

Диего Армандо Марадона почина...Най-черния ден в историята на футбола, който буквално се обезсмисли... Какво лошо още може да ни поднесе 2020 година?

Колкото и да четем заглавията едва ли ще повярваме на това. Едва ли осъзнаваме колко голяма загуба е смъртта на този велик футболист за играта, а и за целия свят. Едва ли има човек, който да не е чувал за Марадона, дори да не следи футбола. Най-гениалният играч рисувал по футболните терени, остави изключително ярка следа в световния футбол. 

Няма как да си безразличен към Марадона, някои го мразят силно, друго го обичат до лудост. В една минута вкарва гол с “божията ръка”, а в следващата финтира половин отбор и вкарва “гола на века”. В един мач предизвиква истинско меле, в следващия понася отбора на крилете си и сам печели двубоя. 

Дон Диего беше гордостта на Аржентина, вярно, беше заклет фен на Бока Хуниорс, но няма как цяла Аржентина да не го обича, дори и хората свързани с кръвния враг Ривър Плейт. Освен през отбора на сърцето си е преминал още през Барселона, Наполи, Севиля, Ню Елс Олд Бойс.

Във всички отбори, в които е играл е оставил много ярка следа винаги е бил лидер и е пленявал феновете с играта си. В Неапол обаче, Дон Диего е боготворен, почти сам осигурява на два пъти титлата на Наполи и една купа на Уефа, феновете го считат за божия син. Преди него Наполи е един средностатистически отбор, тифозите не могат да повярват, че Марадона е спазарен за тях и по-късно направо се влюбват в него, негово име носят улици и ресторанти в Неапол.

Дон Диего участва на четири световни първенства, през 1986 г. е шампион, а през 1990 г. е вицешампион. През 1994 г. точно преди мача с България е уличен в използването на наркотици и изваден от отбора. 

Обявен е за най-добрия футболист на световни първенства от вестник "Таймс", втори сред най-великите в историята на футбола, точно тук той понякога се сърди, че го сравняват с Пеле, защото за себе си и за мнозина аржентинеца е по-добър от бразилеца.

"Майка ми мисли. че съм най-добрият. Възпитан съм така. че да вярвам на това, което казва майка ми". Цитат, който най-добре описва самочувствието му, Дон Диего обичаше скандалите и около него никога не е скучно.

Може да се изпишат книги за влечението му към жените, кокаина и луксозния живот. От бедно момче в Аржентина, което няма пукната пара и притежава само една футболна топка и скъсани обувки, Диего се озовава в Барселона с огромна заплата. Точно тук той се среща с кокаина, а когато пристига в Неапол, връзката на отбора с Камората не му помага особено и той продължава с кокаина и разюздания живот. 

Този живот, води до здравословни проблеми, които го преследват до края. И накрая един анекдот споделен от самия него: " В клиниката за психично болни всички са луди, един каза че е Наполеон и никой не му повярва, аз им казах, че съм Марадона и на мен никой не ми повярва".

Футболът никога няма да бъде същия без своя най-велик син...

Три или пет смени в Англия?

От решението може да зависи здравето на играчите

Датата е 31 май 1970 година, играе се двубоя от световното първенство по футбол между домакините от Мексико и СССР. Тече 66-а минута на мача, когато край тъчлинията се появява Анатоли Пузач от гостите и влиза в игра на мястото на Виктор Серебриняков. Това е първата смяна в историята на футбола, от тогава са изминали малко над 50 години и играта се е променила много, включително и правилото за смените.

Връщаме се в наши дни, малко преди подновяването на повечето европейски първенства през лятото УЕФА решава да въведе правило за по 5 смени на отбор, които трябва да се случат за три спирания на играта, а ако мача влезе в продължения отборите имат право на по още една. 

След приключването на сезон 19/20 г. европейската централа даде избор на федерациите да решават на местно ниво дали правилото остава или се връщат към стандартните 3 смени. Това се прави защото миналия сезон завърши късно през лятото заради пандемията, играчите нямаха време за пълноценно възстановяване и лятна подготовка. 

Повечето държави избират да си останат 5, естествено англичаните искат да бъдат различни и специални от другите и приемат да се върне старото правило за 3 смени. Това тяхно решение породи редица дискусии на острова, дали е правилно или не. 

Пеп Гуардиола и Юрген Клоп, треньорите на двата най-силни английски клуба в момента Манчестър Сити и Ливърпул съвсем скоро се възпротивиха на това решение. Според тях чрез 5-те смени отборите могат да запазят играчите си свежи, а в момента тези на английските отбори натрупват умора заради сгъстения цикъл мачове. 

Многото мачове в цикъл сряда-събота водят до умора в играчите, а умората води до контузии. Почти цялата титулярна защита на Ливърпул е извън строя - Върджил Ван Дайк, Трент Алекзандър Арнолт и Джо Гомес. Според Гуардиола това решение на ФА е “катастрофа” и играчите не са защитени. 

Едни от застъпниците на правилото за 3 смени казват, че ако се върнат 5-те смени ритъма на игра се накъсва. Донякъде са прави, всички помним почти безмислените приятелски мачове с неограничен брой смени, особено през второто полувреме нивото падаше до махленски футбол. 

Според по-малките клубове ако се върне правилото за 5-те смени в Англия ще са облагодетелствани само големите клубове, тъй като имат дълга резервна скамейка и ще ротират играчите си постоянно. Това е вярно, но те не отчитат, че точно големите клубове играят поне 10-12 мача повече на сезон, защото имат ангажименти в европейските клубни турнири и много често достигат до късните фази и в местните футболни турнири. 

Както винаги нещата не са нито черни, нито бели. Всяка страна е права за себе си, но щом решението ще струва здравето на играчите нека се върнат 5-те смени, за да може да гледаме отборите в пълния им блясък. 

Но едва ли това ще се случи, англичаните през годините са се доказали като големи твърдоглавци и искат да бъдат специални, особено що се отнася до политика и футбол.

Събуждането на спящия гигант

 Милан има ясна визия за бъдещето си

Ако погледнем класирането в Серия А няма как да не ни направи впечатление присъствието на Милан на върха. В първите 7 кръга “миланистите” имат актив от 17 точки, без загуба, 5 победи и 2 ремита. Отборът е вкарал 16 гола, 3-то най-добро постижение до момента и е получил 7, 4-то място по най-малко допуснати гола. 

От последната титла на “росонерите” са изминали почти 10 години и феновете почнаха да губят търпение. Наистина Милан от колос в световния футбол с неизменни участия в късните фази на Шампионска лига, борба във всеки сезон за скудетото отбора се превърна в средняк през последните 6-7 години, както личи от следната статистика -

Сезон:

 13/14г. 8-о място, 

14/15 г. 10-о място, 

15/16 г. 7-о място, 

16/17 г.  6-о място,

17/18 г.  6-о място, 

18/19 г. 5-о място

19/20 г. 6-о място.

От всичко това много ясно се вижда, че Милан от сезон 2012/2013, когато завърши 3-и, дори не се доближава до челото и не участва и в турнира на богатите. 

Този сезон обаче “ росонерите” са във възход и до момента играят атрактивно и печелят мачовете си. Това, разбира се, не е някаква случайност, а е плод на много работа. Начело на отбора е Стефано Пиоли, който след редица слаби резултати като треньор в други отбори най-после намери мястото си. 

Специалиста се реши да освежи и подмлади състава с някои млади и перспективни играчи, начело с най-обещаващия млад играч на Апенините Сандро Тонали. На вратата е младия Донарума, в защита са Романоли, Калабрия и Тео Ернандес. В центъра освен Тонали играят и Франк Кеси, Халилович, Лукас Пакета и др. В нападение се разчита на Анте Ребич, синът на легендата Паоло Малдини- Даниел и веждесъщият Златан Ибрахимович. Все играчи под 25 години, с изключение на Ибра, който единствен вдига средната възраст на отбора.

Споменаването на шведа никак не е случайно, с присъствието, опита, лидерството и головия си нюх Златан сериозно помага на всички млади играчи около себе си. Когато някой от младите сбърка Ибра го окуражава и успокоява, това отнема от натиска върху тях и батко им Златан поема цялото напрежение. 

Може и да е на 39 години, но за момента той е най-важната част от този състав, вкарва решаващи голове, има голямо влияние върху събитията на терена и съблекалнята и изисква много от по-младите си съотборници. 

Цялата тази сплав от добри млади играчи и един от властелините на играта за последните 20 години, дават добра основа за Милан за по-добро бъдеше пред себе си. Тази година останалите опоненти в калчото показват по-слаби игри и отбора има невероятния шанс да спечели първото място.  

До загубата от Лил в Лига Европа “росонерите” бяха в серия от 21 мача без загуба и тази година ще са един от основните претенденти за титлата в Италия, точките полека се трупат, играта им е впечатляваща, има кой да вкарва голове. Освен това отбора показва воля и непримиримост, при последния си мач с Верона изостваше с два гола, но се добра до реми. 

Тази година един от гигантите на световния футбол се събуди от 7 годишния си сън, а с правилната работа в близките години ще видим Милан на върха, там където винаги му е било мястото.

Ще стане ли с Оле на кормилото?

 Юнайтед не може да намери себе си

Манчестър Юнайтед е един от двата най-велики клуба в Англия, редом с Ливърпул. По времето на сър Алекс отбора винаги е бил в битката за шампионската титла и всички се съобразяваха с тима и идваха на “Олд Трафорд” уплашени. Както каза Димитър Бербатов в едно интервю - “Преди съперниците ни пълнеха гащите още в тунела, щом видеха Роналдо, Скоулс, Гигс, Рууни и другите, сега съперниците идват изпълнени с увереност, че ще могат да вземат трите точки”. 

След успешния и изпълнен с много трофеи период при Фъргюсън, тази ера приключи и  “червените дяволи” все още не могат да намерят себе си. Има моментни проблясъци на някой играч, има и мачове, които отбора печели с лекота, но няма изграден игрови стил, разчита се на индивидуалната класа и понякога и на съдийско рамо. 

Защо отбора не може да намери себе си вече 7 години? Смениха се 5 мениджъри, и поне 50-60 играча, повечето не оставиха никакви впечатления и някои от тях предизвикваха дори смях с отиграванията си. Мойс не получи нужното време, Ван Гаал го получи, но Юнайтед беше скучен и безидеен ( благодарим ти, Луис, за Марсиал и Рашфорд). Моуриньо спечели няколко трофея, но отново нищо кой знае колко запомнящо. Сега е ред на Оле на кормилото....

Засега той има пълното доверие на ръководството и феновете, но ако и този сезон нищо не се промени към по-добро и той ще бъде сменен. Норвежеца върна усмивките след мрачния период при Специалния, края на миналия сезон беше изключителен и Юнайтед влезе в топ 3, но инерцията не беше запазена и в момента отбора се лакътуши от едната крайност в другата. Лятото Оле поиска няколко играча, не получи нито един от тях, вместо това в Манчестър пристигнаха Ван Де Бийк, Кавани и Телес. Тези играчи не са били в списъка на треньора, въпреки това ги е одобрил. Ако треньор има визия как трябва да се развие отбора и не получава това, което иска няма как се получи нещо добро.

За какво ти е Ван Де Бийк в центъра на терена, (много класен играч by the way) при положение че разполагаш точно там с Бруно Фернандеш, Пол Погба, Неманя Мартич, Фред и Мактоминей? Трансфера на Кавани изглежда една идея по-логичен, въпреки че Юнайтед разполага с Рашфорд, Марсиал и Грийнууд. Уругваеца може да помогне много на младото нападателно трио с класата си и желанието за голове, но не е опция за бъдещето, по скоро тук се търсеше ефекта Ибрахимович. Телес пък беше наложителен с оглед спада във формата на Люк Шоу, Телес е по активен в нападение, има по-добра ориентация в защита и е по-хладнокръвен.

Юнайтед обаче се нуждаеше крещящо от нов централен защитник, който да застане до Хари Магуайър, Линделоьф е добър защитник, но не е световна класа. За Магуайър бяха платени много милиони, но дори и той не е толкова стабилен с изявите си, напротив, понякога прави грешки като играч от долните нива на английския футбол.

Другият проблем на Оле, освен с ръководството, е самото водене на мачовете, треньора няма план Б, когато играта или резултата не в полза на “Червените дяволи”. Много често смените са закъснели или неточни, понякога се вижда объркване в играчите кой къде трябва да играе след някои смени. Няколко мача норвежеца започа с 3-5-2, с двама фуул бека, които играят и като крила при атака, тази система много обърква и без това неориентираните централни защитници.

При схема 4-2-3-1 Юнайтед се справя най-добре, но става твърде предсказуем за съперниците, тук идва още един проблем за треньора. Как да намери място едновмременно на Погба, Фернандеш и Ван де Бийк? Ако играе Погба, в дефанзивен план става много лесно за противницоте, тъй като французина има афинитет към атаката. Той пък ако не играе всички атаки минават през Бруно Фернандеш и само трябва той да бъде неутрализиран и за Юнайтед става трудно. 

Каквато и тактика да избере Оле, каквито и проблеми да има това не го оправдава и всички искат резултати и целта е само една шампионската титла на Англия, по всичко изглежда че с Оле начело май това няма да се получи.

 Дали Ед Удуърд има номера на Маурисио Почетино?

Неясният шампион на Англия

            Има два подводни камъка, които могат да спрат големите фаворити

От създаването си през 1992 г. английската висша лига е най-гледаното първенство в света. През годините борбата за първото място винаги е било оспорвано и в повечето случаи неясно до самия край. Веднъж шампиона се определи по голова разлика с голове в последните секунди, на два пъти първенци станаха отбори извън традиционните кандидати - Блекбърн през 1995г. и Лестър през 2016г. 

Когато стане дума за първото място всички свързват отборите от Топ 4 ( Манчестър Юнайтед, Арсенал, Ливърпул и Челси), а от скоро вече говорим и за Топ 6, гореспоменатите плюс Манчестър Сити и Тотнъм.

За разлика от другите първенства, където има по един или два отбора хегемони, на Албиона има поне 5-6 отбора способни да завоюват първото място и много често и някой отбор приятна изненада, който се навърта около лидерите. 

В Германия, например, Байерн Мюнхен превъртя Бундеслигата през последните години, единствено Борусия Дортмунд успява понякога да наруши господството на мюнхенци. Другите отбори от Германия нямат капацитета и финансовите възможности на горните два отбора.

В Испания има два отбора, които са с класи над останалите, разбира се, става дума за колосите Реал Мадрид и Барселона. Понякога Атлетико Мадрид успяват да откраднат нещо, другите отбори от Примера Дивисион са само допълнение към картинката.

Във Франция след дългото робство на Лион и няколкото поредни титли, се появи ПСЖ с многото арабски пари и сега вече парижани са хегемоните в Лига 1, без конкуренция.

В Италия до преди няколко години беше малко по- интересно и разнообразно, но в последните няколко години Ювентус е големия фаворит, но тук има отбори способни да изненадат Старата госпожа - Наполи, Интер, Милан и дори Аталанта, но все нещо не достига.  В останалите първенства от Европа положението е същото, така остава само родината на футбола, където разнообразието е най-голямо и е напълно възможно последния в класирането да изненада първия.

В периода 1992 до 2013 неизменно Манчестър Юнайтед беше в битката за челото и в този период не е бил извън челната тройка, но след отказването на сър Алекс Фъргюсън, отбора все още не може да намери себе си. Този сезон отбора е на приливи и отливи, всички помним разгромната загуба от Тотнъм с 1:6 насред Олд Трафорд. “Червените дяволи” няма ясна игрова визия и предвид слабото начало едва ли този сезон са претенденти за нещо повече от Топ 4 и място в Шампионска лига. Новите покупки Единсон Кавани и Дони Ван дер Бийк все още не могат да окажат необходимото влияние върху играта на отбора и Оле Гунар Солскяер разчита на играчите от миналия сезон начело с  Бруно Фернандеш и Маркъс Рашфорд.

Другият отбор от Манчестър, а именно Сити са един от двата фаворита за първото място. През кампанията 18-19 г. след жестока гонитба с Ливърпул “гражданите” успяха да спечелят титлата с 98 точки, една повече от опонента си, който завърши с 97. Този сезон тръгнаха сравнително слабо, но с оглед на класата на играчите и треньора и дългата скамейка имат шанс за титлата. “Гражданите” притежават и един от най добрите играчи в момента в света Кевин Де Бройне и доказан голмайстор като Серхио Агуеро.

Другият основен претендент Ливърпул, започна сезона уверено, но после дойде идиотската загуба от Астън Вила с 2:7, а малко по-късно и контузията на основния стълб в отбраната Ван Дайк, който ще отсъства дълго време. Липсата на холандеца е голяма загуба за Юрген Клоп и то може да повлияе на представянето на отбора през този сезон, въпреки това новите попълнения Диого Жота и Тиаго Алкантара вкарват свежест и разнообразие в състава и "мърсисайдци" си остават кандидат шампиони с играчи като Мохамед Салах, Садио Мане и Боби Фирмино в състава си.

Арсенал през последните години са били отбор, който изповядва красив футбол, но не е бил шампион от 2004 г., а от десетина години дори не е бил замесен в битката за титлата. “Топчиите” имат млад мениджър в лицето на Микел Артета и желание за нещо повече, но едва ли ще е точно този сезон. Отбора има класни играчи като Пиер-Емерик Обамеянг и Александре Лаказет, но в защита нещата не изглеждат никак добре. Арсенал много напомня на ситуацията, в която се намира Манчестър Юнайтед, с разликата че в Юнайтед има повече класа на терена, особено в средата на терена и атакуващ план.

Челси с Франк Лампард начело е в същата ситуация като Арсенал и Манчестър Юнайтед, млад мениджър начело, обиграващ се състав. Тук обаче, като че ли отбора има по- изчистена визия за играта и бъдещето и предвид силното начало може на по-късен етап от първенството да се намеси в борбата за титлата. Летните покупки от Германия Кай Хаверц и Тимо Вернер дават резултат и “сините” играят бърз футбол с много вкарани голове. В последните мачове прави впечатление добрата отбрана, която за четири мача е допуснала само един гол. Така че Челси може да бъде подводния камък за топ кандидатите за титлата. 

Като стана дума за подводни камъни едва ли има по-явен и по-скрит фаворит за титлата от Тотнъм. С обиграни играчи като Хари Кейн , който не пада под 20 гола на сезон, с невероятния Хюн-Мин Сон, който изгради страхотно партньорство с Кейн, с остриетата Лукас и Бергвайн, със стабилната защита и най-постоянния вратар в Англия от години Уго Лорис и най-вече с най-голямата лисица в съвременния футбол за треньор Жозе Моуриньо. Хитрия португалец винаги е успявал да спечели трофеи с отборите на които е бил начело, а именно това липсва на "шпорите".

Струва си да се споменат и други отбори, които са винаги стабилни и объркват нечии сметки - Улвърхямтън, Лестър и Евъртън. Трите отбора започнаха силно сезона, но само Лестър за момента се задържа в челото. 

Всички споменати отбори имат шанс да спечелят някои от първите четири места, но като че ли само Ливърпул и Ман Сити имат класата, постоянството и възможностите са станат шампиони. Въпреки това аз залагам на Тотнъм, никой не ги слага в плановете на сериозно, но имат класата, играчите и треньора да се случи точно това.