Тотнъм се спаси! Победата с 1:0 над Евертън в последния кръг остави отбора във Висшата лига, а след последния съдийски сигнал се усети облекчение, но трудностите тепърва предстоят. Клуб с този бюджет, този стадион и тези амбиции не би трябвало изобщо да стига до битката за оцеляване. А Спърс прекара почти целия сезон точно там — близо до дъното, нервен и нестабилен. Смяната на треньори също не помогна. Томас Франк не успя да извади отбора от кризата, Игор Тудор обърка още повече ситуацията, а Роберто Де Дзерби пое състава в момент, когато паниката и напрежението бяха във връхна точка. Тотнъм оцеля, но това е сериозно предупреждение, че ако нещата продължават така, то нищо добро не очаква “шпорите”. След края на сезона предстоят тежки решения. Част от играчите очевидно не оправдаха очакванията, а съставът изглежда небалансиран и психически изтощен. Без сериозни промени клубът рискува отново да попадне в същата ситуация. Този път спасението дойде. Следващия път може и да не дойде, а...
Пролетта дойде, къде си бе момче? Този откъс от прословутата песен Втора цедка на Ъпсурт спокойно може да се ползва като химн на Арсенал всяка година. Когато наближи пролетта всичко цъфти, слънце, топлина, живот, но на “Емирейтс” е студено и тъмно, защото Арсенал окапва за всички купи за няколко седмици. Дали смяната на часа им влияе зле, дали ги застига пролетната умора, не знаем, но знаем, че това не е най-добрият период на отбора от доста години насам. Клубът е с ясно изразен сезонен модел - силна есен, обещаваща зима и пролет, в която всичко се разпада. И това е тенденция, която се повтаря вече около 20 години. Всеки сезон започва с енергия и добри резултати, отборът изглежда вдъхновен и готов за подвизи. Феновете вярват, медиите говорят за прогрес и постоянство, дори съперниците почват да изпитват респект. И точно тогава идва пролетта, ключови мачове, сгъстен цикъл и Арсенал започва да губи ритъм. И то не защото няма качества, а защото играчите не издържат психиче...