сряда, 25 ноември 2020 г.

 

Ваксината ще дойде, ами после?

 

Ще останат социално-икономическите проблеми

 

Коронавирусът дойде, видя и победи много хора по света. Човечеството през годините се е преборвало и с много по-лоши неща – чума, испански грип, две световни войни и др., вярно, с цената на милиони жертви, но оцелелите винаги са продължавали напред.

Милиарди хора по света, очакват добри новини за панацеята наречена ваксина, вече няколко държави направиха пробиви и са много близо до това да достигнат финалната фаза в изработката й. Трябва обаче да се отчете фактът, че стопроцентова защита чрез ваксина, за която и да е болест, е невъзможна. Всеки организъм реагира различно. На някои ще помогне, на други не.

Ваксината рано или късно ще дойде, но какво следва после?

Светът в момента е притиснат от три страни от пандемията – здравна, икономическа и социална. Естествено на първо място винаги е било съхранението на човешкия живот, затова и много държави въвеждат строги мерки с цел да намалее натиска върху здравната система. Една ваксина би облекчила лекарите и пациентите в цял свят и здравните системи ще поемат глътка въздух.

За съжаление няма универсална ваксина за икономическата и социална криза. По време на пандемията, хората са принудени да си останат вкъщи, да не ходят на работа, или по разходки. Това е една бомба със закъснител, защото се увеличава домашното насилие, някой хора са „заразени“ със страх от болестта, някой са останали без доходи, други са изгубили близки. Всички тези неща влияят на психичното здраве на хората. Не помага и постоянното облъчване с новини за пандемията – болни, починали и хора в болници.  От всички нас, като хора, зависи до къде ще позволим на пандемията и вируса да ни управлява.

От икономическа гледна точка, когато се върнем към нормалния живот вече нищо няма да е същото. По думите на МВФ светът е изправен пред по-тежка криза дори от „Голямата депресия през 30-те години на ХХ век.

Много бизнеси ще фалират, много хора ще останат без работа, безработните от преди кризата ще са все още безработни, защото повечето фирми няма да имат нужда от нови хора. За да се смекчи удара от пандемията, държавите приемат редица мерки за подпомагане на семействата и фирмите. Тези помощи обаче няма как да достигнат до всички, а до тези които достигнат няма как да им помогнат кой знае колко.

Както е казал народът, ако коронавируса не убие хората, то гладът след това ще го направи.

 

Аржентинският Микеланджело

Отиде си пратеникът на Господ




Диего Армандо Марадона почина...Най-черния ден в историята на футбола, който буквално се обезсмисли... Какво лошо още може да ни поднесе 2020 година?

Колкото и да четем заглавията едва ли ще повярваме на това. Едва ли осъзнаваме колко голяма загуба е смъртта на този велик футболист за играта, а и за целия свят. Едва ли има човек, който да не е чувал за Марадона, дори да не следи футбола. Най-гениалният играч рисувал по футболните терени, остави изключително ярка следа в световния футбол. 

Няма как да си безразличен към Марадона, някои го мразят силно, друго го обичат до лудост. В една минута вкарва гол с “божията ръка”, а в следващата финтира половин отбор и вкарва “гола на века”. В един мач предизвиква истинско меле, в следващия понася отбора на крилете си и сам печели двубоя. 

Дон Диего беше гордостта на Аржентина, вярно, беше заклет фен на Бока Хуниорс, но няма как цяла Аржентина да не го обича, дори и хората свързани с кръвния враг Ривър Плейт. Освен през отбора на сърцето си е преминал още през Барселона, Наполи, Севиля, Ню Елс Олд Бойс.

Във всички отбори, в които е играл е оставил много ярка следа винаги е бил лидер и е пленявал феновете с играта си. В Неапол обаче, Дон Диего е боготворен, почти сам осигурява на два пъти титлата на Наполи и една купа на Уефа, феновете го считат за божия син. Преди него Наполи е един средностатистически отбор, тифозите не могат да повярват, че Марадона е спазарен за тях и по-късно направо се влюбват в него, негово име носят улици и ресторанти в Неапол.

Дон Диего участва на четири световни първенства, през 1986 г. е шампион, а през 1990 г. е вицешампион. През 1994 г. точно преди мача с България е уличен в използването на наркотици и изваден от отбора. 

Обявен е за най-добрия футболист на световни първенства от вестник "Таймс", втори сред най-великите в историята на футбола, точно тук той понякога се сърди, че го сравняват с Пеле, защото за себе си и за мнозина аржентинеца е по-добър от бразилеца.

"Майка ми мисли. че съм най-добрият. Възпитан съм така. че да вярвам на това, което казва майка ми". Цитат, който най-добре описва самочувствието му, Дон Диего обичаше скандалите и около него никога не е скучно.

Може да се изпишат книги за влечението му към жените, кокаина и луксозния живот. От бедно момче в Аржентина, което няма пукната пара и притежава само една футболна топка и скъсани обувки, Диего се озовава в Барселона с огромна заплата. Точно тук той се среща с кокаина, а когато пристига в Неапол, връзката на отбора с Камората не му помага особено и той продължава с кокаина и разюздания живот. 

Този живот, води до здравословни проблеми, които го преследват до края. И накрая един анекдот споделен от самия него: " В клиниката за психично болни всички са луди, един каза че е Наполеон и никой не му повярва, аз им казах, че съм Марадона и на мен никой не ми повярва".

Футболът никога няма да бъде същия без своя най-велик син...


понеделник, 23 ноември 2020 г.

Напусна ни Никола Спасов

Адмиралът беше недооценен като треньор



19 май 2017 г. бе първия ми и единствен досег на живо с Никола Спасов - Адмирала. Мачът бе Етър - Царско село и бе предпоследен кръг от Втора лига. И двата отбора имаха шанс за промоция в елита, но “вилоетовите” бяха с едни гърди напред. Двубоят бе на стадион Ивайло във Велико Търново, а аз бях на трибуните.

Крайния резултат беше 0:0, но за разлика от случващото се на терена, сред феновете бе по-интерсено и весело. Спасов през целия мач подвикваше и даваше указания на своите футболисти. Това поизнерви феновете на Етър и много скоро започнаха да се чуват следните подмятания от трибуните:

- Сядай бе, Мастика!

- Върви пий един облак, стига си крещял тука!

- Една двойна мастика, моля!

Разбира се, Спасов чу всичките подхвърляния, но стоически не отговори по никакъв начин. Още тогава ми направи впечатление спокойствието му, високата осанка и желанието, с което гореше в мача. 

За съжаление се разбра, че този човек вече не е сред живите, след като е изгубил битката с коронавируса. Загубата му е голяма трагедия за българския футбол.

Никола Спасов е роден на 15 декември 1958 г. в София. Футболната си кариера започва в Локомотив София, минал е през Дунав Русе, Черно море, Спартак Варна и няколко португалски отбора. 

Най-голяма следа като футболист (а по-късно и като треньор) оставя в Черно море, където в 98 мача вкарва 50 гола. С Локомотив София пък става шампион през сезон  1977-1978 г., също с тях е и бронзов медалист година по-късно.

После като треньор преминава през доста клубове, но най-успешния му период е в Черно море, където след паметната победа над Левски през 2015 г. на финала за купата с 2:1, “моряците” печелят трофея. 

Няколко месеца по-късно печели и суперкупата на България след победа над Лудогорец с 1:0 и така записва името си със златни букви в историята на варненския тим. Победата над разградчани в Бургас му печели прякора адмирала.

Като футболист се е отличавал с голов нюх и непримиримост, 9 години по терените в Португалия си казват думата.

Като треньор бай Кольо се отличаваше с висок интелект, добри познания за футболната игра и като че ли беше малко недооценен. На него се дължи възхода на Царско село от средата на таблицата във втора лига до промоция в първа лига. Феновете на Черно море пък ще му бъдат винаги признателни за един от най-големите им футболни успехи.


Почивай в мир, Адмирале!!!






четвъртък, 19 ноември 2020 г.

Трябва да се даде шанс на младежите


Ако играеха младежите, едва ли щеше да е по-зле


Начало

Логично България изпадна в група Ц от Лигата на нациите, след нулево равенство с Ирландия в Дъблин. Дружината на Георги Дерменджиев измъчи всички зрители през цялата кампания, с бавната, бездушна и грозна игра. 

Преди време ръководителите на БФС направиха така, че един от малкото български футболисти, който можеше да спира топката, без тя да отскача на 3 метра - Ивелин Попов напусна националния отбор. Довода беше, че трябва да се дава път на младите, Попето прие това и напусна отбора. 

Всичко до тук добре, но чичо Гошо викна в националния “младежите” Галин Иванов (32 г.), Спас Делев (31 г.),  Страхил Попов (30г.), Васил Божиков (32г.), СисиньоВ, който е на 31 и още,  и още.

Вместо след отпадането от Унгария да се даде път на наистина млади играчи от отбора на България до 21 г. , да понатрупат опит в истински мачове, да усетят атмосферата и да се подготвят и психически. Вместо тези момчета да се обиграят и в един момент след 2-3 години да направят нещо повече и да са гръбнакът на националния, се викат доказано изхабени играчи без перспектива.

Ден преди батковците им да спукат топката от безцелно ритане в Дъблин, момчетата на Сашо Димитров надиграха Естония с 3:0 и само малшансът през квалификациите ги спря по пътя им към младежкото европейско в Унгария. Младежите завършиха 3-и (5 победи, 3 равни и 2 загуби) с 18 точки в групата си след, Русия и Полша, вкараха 14 гола, допуснаха едва 5 и всичко това в 10 мача.

Батковците им за 10 официални мача ( не броим народната топка с Гибралтар) победиха 1 мач,  загубиха 6 и добутаха 3 равни, вкараха общо 4 гола, допуснаха 16. 

Не трябваше ли да се намери треньор, който да дава път на младите? Едва ли в тези 10 мача, националния отбор под 21 щеше да се представи много по-зле от мъжете. Ако имахме треньор с топки, който няма страх, да пусне 10 младежа и Димитър Илиев за капитан и каквото сабя покаже. Поне щяха да играят с желание и енергия. 

Момчетата от младежкия национален отбор са перспектива за бъдещето, могат да си подават топката, да вкарват голове, не им свършва въздуха в 60-та минута и най-важното играят с желание и защитават гордо националната фланелка. 

Повечето от тези млади момчета ритат в българското първенство и поради това изниква един голям проблем за тях. Те не играят много минути,  защото мястото им на терена е заето от недоказани или откровени ментета от Португалия, Бразилия, Франция и др. 

Треньори и президенти ги мотаят докато станат на 24-25 години, защото не са готови за големи битки, след 25-26 години ги обявяват за “нереализирани надежди”. През това време момчетата са видели предимството да си футболист в България - плейметки, нови коли, дискотеки, тогава футбола остава на заден план.

Ето това е перфектната рецепта за слаб мъжки национален отбор - чужденци с високи заплати, заемащи мястото на следващия Стоичков или Бербатов, корупция във всяко ниво на футбола ни, лоша работа с деца, юноши и младежи, липса на материална база. 

Тунела е дълъг и тъмен..


неделя, 15 ноември 2020 г.

България дори не се опита

 Високо летящите финландци ни наказаха насред София



България загуби съвсем закономерно от Финландия в предпоследния двубой от група 4 в дивизия Б от турнира Лига на нациите с 1:2. Най-логичното се случи и инкасираме втора загуба от този противник в рамките на около месец. В студената софийска вечер скандинавците показа по-добра игра и заслужено спечелиха мача. Второто полувреме беше малко по-добро изглежда на съдията му стана жал за нас, защото отсъди дузпа, която изпуснахме, за да получим още една. Димитър Илиев, единствения читав играч от палавата банда на чичо Гошо вкара втората. Тъкмо бяхме набрали инерция и самочувствие от победата над колоса Гибралтар и дойде студения финландски душ.

Мъка, мъка, мъка...

За България остава надеждата да загуби и последния си двубой срещу Ейре на 18-и ноември, за да изпадане в дивизия Ц, където в следващото издание на турнира ще имаме по-реални шансове за нещо. Най-добре ще е да изпаднем и в най-долната дивизия Д, където ще мерим сили с равни на нас отбори и оттам да постигнем поне една победа в официален мач. 

Тотално объркан състав, напълно неадекватен селекционер, абсолютна липса на мотивация, напълно незаинтересовани футболисти - това са нещата, които най-добре могат да опишат мача от снощи. С чичо Гошо начело няма да стане работата, ако не този, то мача с Ирландия след 3 дни е може би последния за Дерменджиев начело на националния.

По-бездушен, грозен, бавен и безидеен футбол отбора не е играл никога. Колкото е виновен селекционера, толкова и ръководителите в БФС, толкова и футболистите. Не е вярно, че нямаме по-добри футболисти, правилния треньор би могъл да извади една стойностна единайсеторка, която поне ще играе с желание, както беше по-времето на Хубчев. 

По негово време също не сме имали в състава си Роналдо, Меси и Мбапе. но отбора играеше сплотено, стегнато и с много борба, като главно се разчиташе на контри. Вярно, не е най-приятния футбол за гледане, но все пак победихме Швеция, Холандия, Норвегия и др. Да не говорим. че бяхме на два мача от класиране за Евро 2020. С носталгия ще си спомняме за периода, когато той беше треньор и долу-горе играехме добър футбол.

Преди си мислехме, че сме стигнали дъното, но се оказа, че продължаваме да копаем и под него. Най-лошото е че светлина в тунела няма и няма и изгледи скоро да се появи, поне още няколко години ще гледаме бездушен и безидеен национален отбор. Трябва нещо много сериозно да се промени, блатото, в което сме затънали вече почва да ни задушава. 

Ако има дати за контроли в близко бъдеще, нека БФС покани Сан Марино, да им бутнем 3-4 гола и да си върнем самочувствието.

 


събота, 14 ноември 2020 г.

Как и кога ще ги стигнем... македонците?

След 6 години в Лигата на нациите и ние може да имаме шанс




Ако следите футболните новини, едва ли се пропуснали факта, че Северна Македония се класира на отложеното Евро 2020, което ще се проведе идното лято. През това време България порита за здраве с барманите и шофьорите от Гибралтар.

Македонците постигнаха историческо първо класиране на голям футболен форум, след успех с 1:0 над Грузия, попадението вкара легендата Горан Пандев. Поради ниския си коефициент съседите ни бяха в група "D" в Лигата на нациите и играха с отбори от ранга на Лихтенщайн, споменатите Гибралтар и Армения. Комшиите завършиха на 1-во място в тази група и се класираха за финалната фаза, където след трудни победи над Косово с 2:1 и Грузия с 1:0  се сдобиха с визи за форума.   

България също имаше шанс за евро турнира, след много силни мачове в груповата фаза от поток "C" и първо място в групата,  но на полуфиналите Унгария ни подряза крилата с лекота, после и се класира след победа над Исландия с 2:1. Благодарение на добрите мачове в група "C",  българите се изкачиха в горния поток "B" и в сегашното издание на турнира играем с доста по-добри отбори като Ейре, Уелс и Финландия. Все отбори, които преди 20 години си тръгваха от стадиона след мач с нашите с поне 2-3 гола във вратата си.

С оглед на последното място в група "B" нямаме шанс за Катар 2022, догодина на 100% ще изпаднем отново в поток "C", където ще се борим с една идея по-преодолими съперници за евро 2024 в Германия. Ако и в група "C" продължаваме с излагациите, ще изпаднем до най-лесния поток "D".  Там ще бъдем в позицията, в която бяха Северна Македония и едва тогава ще имаме шанс да се класираме. Забележете, за световното 2026 г. в САЩ, Канада и Мексико... разбирате ли колко е зле положението?

Говорим за реално класиране на голям форум след 6 години и то през страничния вход, защото през редовните квалификации нямаме шанс.

Македонците си се класираха за Евро 2020 (21) и ще играят с Холандия, Украйна и Австрия, а България ще гледа от телевизора. Дали ако Каракачанов имаше вариант да ги спре както ги спря за ЕС би се възползвал?

четвъртък, 12 ноември 2020 г.

Е сега ги почнахме...

Добре че играчите на противника са се прибрали навреме от работа за мача







България победи Гибралтар(!) с 3:0, в безсмислен приятелски двубой. Това е първата победа на родния ни тим за тази календарна година. Както беше пуснато в част от българските медии "България разкости Гибралтар". 

Вие сериозно ли? 

Като нищо БФС да са избрали точно този съперник нарочно, защото се нуждаехме от една победа за самочувствие, но точно срещу най-слабия отбор от Европа, с който нормалните отбори си оправят головата разлика и то само с 3:0 не е кой знае какво постижение. Все пак тази страна има 33 хиляди души население, та това по-малко от Дупница, по-добре да бяхме играли с Марек.. Как по-точно се вдига самочувствие срещу отбор от банкери, учители и зидари, взели си отпуск или избягали по-рано от работа заради мача?

Селекционера Дерменджиев си позволи малко опити със състава, и дано си е направил правилните изводи, въпреки че Гибралтар не е показател. През това време, докато ние си играем на народна топка с полупрофесионалисти, следващия ни съперник Финландия победи като гост световния шампион Франция с 2:0. Разликата в съперниците в двата мача подсказват отсега на всички как ще завърши предстоящия двубой с "бухалите", както са известни финландците.  

Преди 27 години долу-горе по това време на годината имаше един мач, който обърна завинаги историята на българския футбол Франция - България 1:2, двубой който ни класира на САЩ 94, останалото е история. Дали и двубоя с Гибралтар ще има същото влияния? Направо след самочувствието, което придобихме след вчерашния мач ги почнахме, да се готвят Германия, Италия и Испания. Щеше да е смешно, ако не беше трагично...

Българския национален отбой (няма правописна грешка)  по футбол няма силен мач от години, единствено по времето на Хубчев имаше някакви добри неща, победихме Швеция, Холандия, Норвегия, дори той ни класира за финалната фаза в Лигата на нациите, където Унгария като на тренировка ни трясна с 1:3.

Трябва нещо коренно да се промени в българския футбол, от 12-13 години тъпчем на едно място.  Рецептата е ясна, трябва само да се поучим от Хърватия, Румъния, Гърция и други отбори от нашата черга, ако нещо не се промени към добро след няколко години вече и такива отбори като Гибралтар и Сан Марино ще ни скачат и ще ни побеждават...

сряда, 11 ноември 2020 г.

Три или пет смени в Англия?

От решението може да зависи здравето на играчите



Датата е 31 май 1970 година, играе се двубоя от световното първенство по футбол между домакините от Мексико и СССР. Тече 66-а минута на мача, когато край тъчлинията се появява Анатоли Пузач от гостите и влиза в игра на мястото на Виктор Серебриняков. Това е първата смяна в историята на футбола, от тогава са изминали малко над 50 години и играта се е променила много, включително и правилото за смените.

Връщаме се в наши дни, малко преди подновяването на повечето европейски първенства през лятото УЕФА решава да въведе правило за по 5 смени на отбор, които трябва да се случат за три спирания на играта, а ако мача влезе в продължения отборите имат право на по още една. 

След приключването на сезон 19/20 г. европейската централа даде избор на федерациите да решават на местно ниво дали правилото остава или се връщат към стандартните 3 смени. Това се прави защото миналия сезон завърши късно през лятото заради пандемията, играчите нямаха време за пълноценно възстановяване и лятна подготовка. 

Повечето държави избират да си останат 5, естествено англичаните искат да бъдат различни и специални от другите и приемат да се върне старото правило за 3 смени. Това тяхно решение породи редица дискусии на острова, дали е правилно или не. 

Пеп Гуардиола и Юрген Клоп, треньорите на двата най-силни английски клуба в момента Манчестър Сити и Ливърпул съвсем скоро се възпротивиха на това решение. Според тях чрез 5-те смени отборите могат да запазят играчите си свежи, а в момента тези на английските отбори натрупват умора заради сгъстения цикъл мачове. 

Многото мачове в цикъл сряда-събота водят до умора в играчите, а умората води до контузии. Почти цялата титулярна защита на Ливърпул е извън строя - Върджил Ван Дайк, Трент Алекзандър Арнолт и Джо Гомес. Според Гуардиола това решение на ФА е “катастрофа” и играчите не са защитени. 

Едни от застъпниците на правилото за 3 смени казват, че ако се върнат 5-те смени ритъма на игра се накъсва. Донякъде са прави, всички помним почти безмислените приятелски мачове с неограничен брой смени, особено през второто полувреме нивото падаше до махленски футбол. 

Според по-малките клубове ако се върне правилото за 5-те смени в Англия ще са облагодетелствани само големите клубове, тъй като имат дълга резервна скамейка и ще ротират играчите си постоянно. Това е вярно, но те не отчитат, че точно големите клубове играят поне 10-12 мача повече на сезон, защото имат ангажименти в европейските клубни турнири и много често достигат до късните фази и в местните футболни турнири. 

Както винаги нещата не са нито черни, нито бели. Всяка страна е права за себе си, но щом решението ще струва здравето на играчите нека се върнат 5-те смени, за да може да гледаме отборите в пълния им блясък. 

Но едва ли това ще се случи, англичаните през годините са се доказали като големи твърдоглавци и искат да бъдат специални, особено що се отнася до политика и футбол.


вторник, 10 ноември 2020 г.

Събуждането на спящия гигант

 Милан има ясна визия за бъдещето си



Ако погледнем класирането в Серия А няма как да не ни направи впечатление присъствието на Милан на върха. В първите 7 кръга “миланистите” имат актив от 17 точки, без загуба, 5 победи и 2 ремита. Отборът е вкарал 16 гола, 3-то най-добро постижение до момента и е получил 7, 4-то място по най-малко допуснати гола. 

От последната титла на “росонерите” са изминали почти 10 години и феновете почнаха да губят търпение. Наистина Милан от колос в световния футбол с неизменни участия в късните фази на Шампионска лига, борба във всеки сезон за скудетото отбора се превърна в средняк през последните 6-7 години, както личи от следната статистика -

Сезон:

 13/14г. 8-о място, 

14/15 г. 10-о място, 

15/16 г. 7-о място, 

16/17 г.  6-о място,

17/18 г.  6-о място, 

18/19 г. 5-о място

19/20 г. 6-о място.

От всичко това много ясно се вижда, че Милан от сезон 2012/2013, когато завърши 3-и, дори не се доближава до челото и не участва и в турнира на богатите. 

Този сезон обаче “ росонерите” са във възход и до момента играят атрактивно и печелят мачовете си. Това, разбира се, не е някаква случайност, а е плод на много работа. Начело на отбора е Стефано Пиоли, който след редица слаби резултати като треньор в други отбори най-после намери мястото си. 

Специалиста се реши да освежи и подмлади състава с някои млади и перспективни играчи, начело с най-обещаващия млад играч на Апенините Сандро Тонали. На вратата е младия Донарума, в защита са Романоли, Калабрия и Тео Ернандес. В центъра освен Тонали играят и Франк Кеси, Халилович, Лукас Пакета и др. В нападение се разчита на Анте Ребич, синът на легендата Паоло Малдини- Даниел и веждесъщият Златан Ибрахимович. Все играчи под 25 години, с изключение на Ибра, който единствен вдига средната възраст на отбора.

Споменаването на шведа никак не е случайно, с присъствието, опита, лидерството и головия си нюх Златан сериозно помага на всички млади играчи около себе си. Когато някой от младите сбърка Ибра го окуражава и успокоява, това отнема от натиска върху тях и батко им Златан поема цялото напрежение. 

Може и да е на 39 години, но за момента той е най-важната част от този състав, вкарва решаващи голове, има голямо влияние върху събитията на терена и съблекалнята и изисква много от по-младите си съотборници. 

Цялата тази сплав от добри млади играчи и един от властелините на играта за последните 20 години, дават добра основа за Милан за по-добро бъдеше пред себе си. Тази година останалите опоненти в калчото показват по-слаби игри и отбора има невероятния шанс да спечели първото място.  

До загубата от Лил в Лига Европа “росонерите” бяха в серия от 21 мача без загуба и тази година ще са един от основните претенденти за титлата в Италия, точките полека се трупат, играта им е впечатляваща, има кой да вкарва голове. Освен това отбора показва воля и непримиримост, при последния си мач с Верона изостваше с два гола, но се добра до реми. 

Тази година един от гигантите на световния футбол се събуди от 7 годишния си сън, а с правилната работа в близките години ще видим Милан на върха, там където винаги му е било мястото.

понеделник, 9 ноември 2020 г.

Ще стане ли с Оле на кормилото?

 Юнайтед не може да намери себе си



Манчестър Юнайтед е един от двата най-велики клуба в Англия, редом с Ливърпул. По времето на сър Алекс отбора винаги е бил в битката за шампионската титла и всички се съобразяваха с тима и идваха на “Олд Трафорд” уплашени. Както каза Димитър Бербатов в едно интервю - “Преди съперниците ни пълнеха гащите още в тунела, щом видеха Роналдо, Скоулс, Гигс, Рууни и другите, сега съперниците идват изпълнени с увереност, че ще могат да вземат трите точки”. 

След успешния и изпълнен с много трофеи период при Фъргюсън, тази ера приключи и  “червените дяволи” все още не могат да намерят себе си. Има моментни проблясъци на някой играч, има и мачове, които отбора печели с лекота, но няма изграден игрови стил, разчита се на индивидуалната класа и понякога и на съдийско рамо. 

Защо отбора не може да намери себе си вече 7 години? Смениха се 5 мениджъри, и поне 50-60 играча, повечето не оставиха никакви впечатления и някои от тях предизвикваха дори смях с отиграванията си. Мойс не получи нужното време, Ван Гаал го получи, но Юнайтед беше скучен и безидеен ( благодарим ти, Луис, за Марсиал и Рашфорд). Моуриньо спечели няколко трофея, но отново нищо кой знае колко запомнящо. Сега е ред на Оле на кормилото....

Засега той има пълното доверие на ръководството и феновете, но ако и този сезон нищо не се промени към по-добро и той ще бъде сменен. Норвежеца върна усмивките след мрачния период при Специалния, края на миналия сезон беше изключителен и Юнайтед влезе в топ 3, но инерцията не беше запазена и в момента отбора се лакътуши от едната крайност в другата. Лятото Оле поиска няколко играча, не получи нито един от тях, вместо това в Манчестър пристигнаха Ван Де Бийк, Кавани и Телес. Тези играчи не са били в списъка на треньора, въпреки това ги е одобрил. Ако треньор има визия как трябва да се развие отбора и не получава това, което иска няма как се получи нещо добро.

За какво ти е Ван Де Бийк в центъра на терена, (много класен играч by the way) при положение че разполагаш точно там с Бруно Фернандеш, Пол Погба, Неманя Мартич, Фред и Мактоминей? Трансфера на Кавани изглежда една идея по-логичен, въпреки че Юнайтед разполага с Рашфорд, Марсиал и Грийнууд. Уругваеца може да помогне много на младото нападателно трио с класата си и желанието за голове, но не е опция за бъдещето, по скоро тук се търсеше ефекта Ибрахимович. Телес пък беше наложителен с оглед спада във формата на Люк Шоу, Телес е по активен в нападение, има по-добра ориентация в защита и е по-хладнокръвен.

Юнайтед обаче се нуждаеше крещящо от нов централен защитник, който да застане до Хари Магуайър, Линделоьф е добър защитник, но не е световна класа. За Магуайър бяха платени много милиони, но дори и той не е толкова стабилен с изявите си, напротив, понякога прави грешки като играч от долните нива на английския футбол.

Другият проблем на Оле, освен с ръководството, е самото водене на мачовете, треньора няма план Б, когато играта или резултата не в полза на “Червените дяволи”. Много често смените са закъснели или неточни, понякога се вижда объркване в играчите кой къде трябва да играе след някои смени. Няколко мача норвежеца започа с 3-5-2, с двама фуул бека, които играят и като крила при атака, тази система много обърква и без това неориентираните централни защитници.

При схема 4-2-3-1 Юнайтед се справя най-добре, но става твърде предсказуем за съперниците, тук идва още един проблем за треньора. Как да намери място едновмременно на Погба, Фернандеш и Ван де Бийк? Ако играе Погба, в дефанзивен план става много лесно за противницоте, тъй като французина има афинитет към атаката. Той пък ако не играе всички атаки минават през Бруно Фернандеш и само трябва той да бъде неутрализиран и за Юнайтед става трудно. 

Каквато и тактика да избере Оле, каквито и проблеми да има това не го оправдава и всички искат резултати и целта е само една шампионската титла на Англия, по всичко изглежда че с Оле начело май това няма да се получи.

 Дали Ед Удуърд има номера на Маурисио Почетино?


неделя, 8 ноември 2020 г.

Неясният шампион на Англия

            Има два подводни камъка, които могат да спрат големите фаворити




От създаването си през 1992 г. английската висша лига е най-гледаното първенство в света. През годините борбата за първото място винаги е било оспорвано и в повечето случаи неясно до самия край. Веднъж шампиона се определи по голова разлика с голове в последните секунди, на два пъти първенци станаха отбори извън традиционните кандидати - Блекбърн през 1995г. и Лестър през 2016г. 


Когато стане дума за първото място всички свързват отборите от Топ 4 ( Манчестър Юнайтед, Арсенал, Ливърпул и Челси), а от скоро вече говорим и за Топ 6, гореспоменатите плюс Манчестър Сити и Тотнъм.



За разлика от другите първенства, където има по един или два отбора хегемони, на Албиона има поне 5-6 отбора способни да завоюват първото място и много често и някой отбор приятна изненада, който се навърта около лидерите. 


В Германия, например, Байерн Мюнхен превъртя Бундеслигата през последните години, единствено Борусия Дортмунд успява понякога да наруши господството на мюнхенци. Другите отбори от Германия нямат капацитета и финансовите възможности на горните два отбора.


В Испания има два отбора, които са с класи над останалите, разбира се, става дума за колосите Реал Мадрид и Барселона. Понякога Атлетико Мадрид успяват да откраднат нещо, другите отбори от Примера Дивисион са само допълнение към картинката.


Във Франция след дългото робство на Лион и няколкото поредни титли, се появи ПСЖ с многото арабски пари и сега вече парижани са хегемоните в Лига 1, без конкуренция.


В Италия до преди няколко години беше малко по- интересно и разнообразно, но в последните няколко години Ювентус е големия фаворит, но тук има отбори способни да изненадат Старата госпожа - Наполи, Интер, Милан и дори Аталанта, но все нещо не достига.  В останалите първенства от Европа положението е същото, така остава само родината на футбола, където разнообразието е най-голямо и е напълно възможно последния в класирането да изненада първия.


В периода 1992 до 2013 неизменно Манчестър Юнайтед беше в битката за челото и в този период не е бил извън челната тройка, но след отказването на сър Алекс Фъргюсън, отбора все още не може да намери себе си. Този сезон отбора е на приливи и отливи, всички помним разгромната загуба от Тотнъм с 1:6 насред Олд Трафорд. “Червените дяволи” няма ясна игрова визия и предвид слабото начало едва ли този сезон са претенденти за нещо повече от Топ 4 и място в Шампионска лига. Новите покупки Единсон Кавани и Дони Ван дер Бийк все още не могат да окажат необходимото влияние върху играта на отбора и Оле Гунар Солскяер разчита на играчите от миналия сезон начело с  Бруно Фернандеш и Маркъс Рашфорд.


Другият отбор от Манчестър, а именно Сити са един от двата фаворита за първото място. През кампанията 18-19 г. след жестока гонитба с Ливърпул “гражданите” успяха да спечелят титлата с 98 точки, една повече от опонента си, който завърши с 97. Този сезон тръгнаха сравнително слабо, но с оглед на класата на играчите и треньора и дългата скамейка имат шанс за титлата. “Гражданите” притежават и един от най добрите играчи в момента в света Кевин Де Бройне и доказан голмайстор като Серхио Агуеро.


Другият основен претендент Ливърпул, започна сезона уверено, но после дойде идиотската загуба от Астън Вила с 2:7, а малко по-късно и контузията на основния стълб в отбраната Ван Дайк, който ще отсъства дълго време. Липсата на холандеца е голяма загуба за Юрген Клоп и то може да повлияе на представянето на отбора през този сезон, въпреки това новите попълнения Диого Жота и Тиаго Алкантара вкарват свежест и разнообразие в състава и "мърсисайдци" си остават кандидат шампиони с играчи като Мохамед Салах, Садио Мане и Боби Фирмино в състава си.


Арсенал през последните години са били отбор, който изповядва красив футбол, но не е бил шампион от 2004 г., а от десетина години дори не е бил замесен в битката за титлата. “Топчиите” имат млад мениджър в лицето на Микел Артета и желание за нещо повече, но едва ли ще е точно този сезон. Отбора има класни играчи като Пиер-Емерик Обамеянг и Александре Лаказет, но в защита нещата не изглеждат никак добре. Арсенал много напомня на ситуацията, в която се намира Манчестър Юнайтед, с разликата че в Юнайтед има повече класа на терена, особено в средата на терена и атакуващ план.


Челси с Франк Лампард начело е в същата ситуация като Арсенал и Манчестър Юнайтед, млад мениджър начело, обиграващ се състав. Тук обаче, като че ли отбора има по- изчистена визия за играта и бъдещето и предвид силното начало може на по-късен етап от първенството да се намеси в борбата за титлата. Летните покупки от Германия Кай Хаверц и Тимо Вернер дават резултат и “сините” играят бърз футбол с много вкарани голове. В последните мачове прави впечатление добрата отбрана, която за четири мача е допуснала само един гол. Така че Челси може да бъде подводния камък за топ кандидатите за титлата. 


Като стана дума за подводни камъни едва ли има по-явен и по-скрит фаворит за титлата от Тотнъм. С обиграни играчи като Хари Кейн , който не пада под 20 гола на сезон, с невероятния Хюн-Мин Сон, който изгради страхотно партньорство с Кейн, с остриетата Лукас и Бергвайн, със стабилната защита и най-постоянния вратар в Англия от години Уго Лорис и най-вече с най-голямата лисица в съвременния футбол за треньор Жозе Моуриньо. Хитрия португалец винаги е успявал да спечели трофеи с отборите на които е бил начело, а именно това липсва на "шпорите".


Струва си да се споменат и други отбори, които са винаги стабилни и объркват нечии сметки - Улвърхямтън, Лестър и Евъртън. Трите отбора започнаха силно сезона, но само Лестър за момента се задържа в челото. 


Всички споменати отбори имат шанс да спечелят някои от първите четири места, но като че ли само Ливърпул и Ман Сити имат класата, постоянството и възможностите са станат шампиони. Въпреки това аз залагам на Тотнъм, никой не ги слага в плановете на сериозно, но имат класата, играчите и треньора да се случи точно това.