В изумителен мач, Мбапе се опита, но Меси спечели

На финала на световното в Катар бяхме свидетели на може би най-вълнуващия и драматичен финал в историята на Мондиалите. Само може да съжалим хората, които не са гледали това зрелище, което ще остане в историята. 

Франция гледаше мача отблизо за 80 минути, а Аржентина поведе 2:0 с голове на Меси от дузпа и Анхел ди Мария и се виждаше сигурен шампион. Не така мислеше обаче Килиан Мбапе. “Петлите” се сетиха, че все пак са добър отбор и на всичко отгоре и действащ световен шампион и се разиграха, за да изравнят за 2 минути до 2:2. Мбапе първо вкара от дузпа, а секунди по-късно вкара страхотен гол от воле. Мечтата на цяла Аржентина се изплъзваше пред очите им.

Така мача влезе в продължения, където “албиселесте” отново вкара чрез Меси, но Мбапе имаше последната дума в редовното време и малко по-късно изравни от дузпа, за да бъде драмата пълна. Стигна се до дузпи, където нервите на французите не издържаха и не успяха да защитят титлата си от преди 4 години. 

Пред очите на целия свят Меси и Аржентина вдигнаха трофея, за да може “бълхата” да затвори устите на всички свои критици и да се приключи и с дебата кой е най-великият футболист раждал се някога. 

А началото беше ужасяващо, загуба с 1:2 от Саудитска арабия беше отчаяла цяла Аржентина, а по-всичко личеше, че и при последния си опит Меси няма да успее. Отборът обаче се вдигна и след някои страхотни игри напълно заслужено спечели титлата. 

Целият аржентински отбор показа, че е готов да остави и последната капка кръв в името на това техният лидер да успее. Всички играчи бяха мотивирани до краен предел да спечелят турнира, само заради него. 

А какъв лидер е вече Меси! 35-годишния Лионел няма нищо общо с момчето, което се цупеше на всичко само допреди 3-4 години. Той е много по-улегнал, поема цялата отговорност на терена, всички атаки минават през него, той е диригентът на този оркестър. Човекът, който диктува темпото на отбора, капитан, който надъхва по-младите си съотборници, окуражава ги при грешки. С една дума лидер. 

Застана плътно зад нападателя Лаутаро Мартинес при многото му пропуски срещу Нидерландия, после когато всички аржентинци правеха грозни физиономии към холандците, Меси се радваше истински на победата и отиде да поздрави вратаря Мартинез за спасяванията. Самият той само с присъствието си вдъхва кураж на съотборниците и плаши противниците. 

След финала спокойно можем да кажем, че Меси и най-великият футболист раждал се някога в историята, той е спечелил всичко, което може да се спечели - и на клубно ниво, и на национално и индивидуални награди. 

Самият финал пък ще остане в историята като най-вълнуващият и едва ли скоро ще видим нещо подобно. Изправиха се една срещу друга две от най-големите звезди на съвременния футбол, които спориха и за голмайсторския приз на турнира. Единия вкара 3 гола, другият 2. Играха две супер сили във футбола, мачът бе изпълнен с голове, емоции, драма, обрати. 

Мбапе и Меси, показаха най-доброто, което можем да видим от футбола в момента. Това беше последното световно на Меси и Роналдо, но двете суперзвезди може да бъдат спокойни, че оставят футбола в сигурни ръце - Мбапе и Холанд поемат щафетата, а двубоят между младите се очертава да е не по-малко интересен занапред. 

 

Полша е най-слабият осминафиналист от доста време насам

Полша винаги се е изкарвала като жертва във всички случаи, когато нещо лошо й се случи. Такъв пример е втората световна война, когато две суперсили си поделят територията й, но никой не споменава, че самата Полша е играела двойна игра и с едните, и с другите. Както се казва от два стола, та на земята. 

За наша радост тези години са далеч назад във времето, в наши футболни дни, обаче Полша не беше жертва, а напротив, съдбата бе на тяхна страна. След изключителен антифутбол практикуван от поляците срещу Мексико и Аржентина и много лесна победа над Саудитска арабия, “дружина полска” се промъкна към елиминациите само заради добро стечение на обстоятелствата. 

В последния мач срещу Аржентина, Левандовски и компания излязоха с ясната цел да допуснат възможно най-малко голова от “Албиселесте”, без никакво желание да вкарат или да се надиграват с по-именития си съперник. 

Надеждата им беше Мексико да не се развихри срещу саудитците в другия мач. Идеята на Полша бе “ние да паднем с по-малко от това, с което Мексико ще бият Саудитска арабия.” Точно това и се случи, не знам дали за цял мач поляците минаха повече от 7-8 пъти центъра изобщо.

Тяхната мисъл изцяло бе насочена към другия мач, където целия отбор и цялата Полша трепереха за това дали Мексико ще вкара още един гол. От цялата тази работа, малко преди края Лаутаро Мартинез можеше да прати Полша към летището, но след страхотен пропуск резултата си остана 2:0 за “гаучосите”. 

Другият мач продължи малко повече и всички чакаха с нетърпение края му. Арабите пък взеха, че вкараха и всички поляци избухнаха в радост. Само че този гол не променяше нищо за тях или Мексико, тъй като така или иначе Мексико се нуждаеше от 3-и гол, който ако беше паднал отпадаше Полша, заради повечето вкарани голове за Мексико. При равна голова разлика и равенство в директния двубой, а и двете бяха налице, се гледа кой е вкарал повече голове, Мексико щяха да бъдат с 3 гола, а Полша с 2. 

Така или иначе в минало време няма думата “ако” и поляците продължиха напред, като това е отбора, който играе най-скучния футбол от всички класирали се напред и разчиташе не на собствените си възможности, а на съдбата. 

В мача срещу Франция, обаче няма да има кой да им помогне и най-добре ще се види моментното състояние на Полша.