Пропускане към основното съдържание

Как Хърватия изуми целия свят



Балканците сме свикнали да объркваме сметките на великите сили. В исторически план Балканите са наречени “фитилът на бурето с барут”. Абсолютно същото освен за историята, може да се каже и за спорта, особено за футбола. 

Примери много: България 1994, Турция 2002, Хърватия 1998 и 2018, Гърция 2004, на клубно ниво Цървена Звезда и Стяуа Букурещ печелят КЕШ. Дори Румъния в САЩ се представят много добре, стигайки до четвъртфинал, но просто българите засенчват съседа си. Днес ще се спрем на най-големия успех на национален отбор от Балканският полуостров на световни - сребърните медали на Хърватия от Световното в Русия през 2018 г. 

В тази история дори успях да се докосна на живо, тъй като присъствах на живо на четвъртфинала Русия-Хърватия, 2:2 в Сочи и всички снимки и видео клипове съм ги правил лично аз, така че не очаквайте перфектно качество от тях.

В квалификациите за Мондиал 2018 хърватите имат леки проблеми и завършват втори в групата си след Исландия. Това място им дава право на бараж, където отстраняват Гърция с 4:1 общ резултат и хващат последния влак за турнира. 

Интересното е, че на самият турнир попадат отново в една група с Исландия. Другите отбори са Аржентина и Нигерия. “Шахматистите” излизат от групата си с 9 точки и голова разлика 7:1. Побеждават Аржентина с 3:0, Исландия с 2:1 и Нигерия с 2:0.

Стадион Фищ в Сочи преди началото на мача Русия- Хърватия 2:2

Тези резултати показват, че отбора е готов за нещо голямо и всички трябва да се съобразяват с малката страна. Поколението е много силно и талантливо - Лука Модрич, Иван Ракитич, Марио Манджукич, Матео Ковачич, Иван Перишич, Деян Ловрен, Андрей Крамарич и др. Почти всички от състава играят за силни европейски отбори на най-високо ниво. 

На осминафинал хърватите се изправят срещу коравия отбор на Дания и след много здрав мач, крайния резултат е 1:1, след 2 бързи гола в началото на Манджукич за Хърватия и Занка за “червения динамит”, но балканците побеждават с дузпи и продължават напред.

Там срещат домакина Русия и на стадион Фищ в Сочи на 07.07.2018 г. двата отбора играят много отворен и атрактивен двубой, който завършва 1:1 в редовното време (Черишев за Русия и Крамарич за Хърватия), в продълженията съперниците си отбелязват по още 1 гол (Вида за Хърватия и Фернандес за Русия), за да се стигне до дузпи. Последната решаваща дузпа се пада на звездата Ракитич, който въпреки освиркванията я вкарва много хладнокръвно. Клип от решаващата дузпа:


Така “шахматистите” продължават напред, а “Сборная” отпада от турнира. На полуфинала Хърватите се изправят срещу Англия, в редовното време отново мача е равен - 1:1,  голове на Трипиър за Англия и Перишич за хърватите. Този път не се стига до дузпи, защото хърватите бележат за 2:1 в продълженията чрез Манджикич в 109 мин. 

Така Хърватия подобрява класирането си от 1998 г. и се класира на финала срещу Франция. Дали заради това, че и в 3-те си мача от елиминациите играят продължения, или защото французите са много силни, не  е ясно, но хърватите губят битката с 2:4. Въпреки това те печелят симпатиите на цял свят, заради безстрашната, атрактивна и резултатна игра. 

Това е най-доброто класиране на балкански отбор на световно до момента, което изуми целия свят и е много вероятно никога да не бъде подобрено.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Хиляда пъти Пеп: еволюцията на един футболен ум

Пеп Гуардиола ще изиграе своя мач номер 1000 като треньор. Това не е просто кръгло число, а символ на една епоха, в която той промени футбола в три велики клуба — Барселона, Байерн Мюнхен и Манчестър Сити. От първия си ден в Барселона през 2008 г. до днешния ден, Гуардиола не просто печели, а преобразява начина, по който се играе, мисли и усеща играта. Старт в Барселона и тики-така В Барселона започна всичко. Там се роди „тики-така“ – стил, който постави акцент върху контролa на топката, бързите подавания и колективното мислене. С Хави, Иниеста, Бускетс и Меси той изгради отбор, който не просто побеждаваше, а владееше топката, задушаваше противника и не му даваше сили за съпротива. Барса на Пеп не беше просто шампион – беше явление. Тази Барселона беше основа и за световната титла на Испания през 2010 г. и европейската през 2012 г. Тоталната доминация в Байерн Мюнхен След това Гуардиола продължи пътя си в Байерн. Мнозина смятаха, че в Германия няма какво да промени, но той го направи –...

Mamma mia, Гатузо начело на Италия

                                        Италия очевидно иска да пропусне 3-то световно първенство подред... След като последните две Световни първенства минаха без „Скуадра адзура “, от италианската футболна  федерация  явно са решили: „Защо да спрем до две?“  К огато дойде моментът те да избират между „някой“ и „никой“, те се сетиха: “Абе тоя Рино май е свободен.” Гениално.  Какво по-добро време да дадеш кормилото на националния отбор на човек, който е бил уволнен от толкова много клубове и то само със скандали? Гатузо е известен с това, че… не е известен с нищо особено като треньор. Единствената купа в треньорската му витрина е Купата на Италия с Наполи през 2020 – и то след като  мотивацията на Ювентус никаква я нямаше на финала. Но Рино има стил – крещи, размахва ръце, гледа лошо. Колкото и да се шегуваме, Гатузо е символ на страстта. Като...

Португалия - скрития фаворит за световен шампион?

Финалът на Лигата на нациите между Испания и Португалия беше представен като “епичният дуел” между дядо Роналдо и младото Барселонско чудо Ламин Ямал. Е, накрая и двамата гледаха мача от пейката, а дузпа и едно хубаво спасяване решиха всичко. 2:2 в редовното време, драма до последно, но Португалия си взе купата, благодарение на вратаря Диого Коща, който каза “Не, мерси” на Алваро Мората при дузпите. Кристиано мушна изравнителен гол, после малко се контузи и излезе, но това не му попречи да си добави трети трофей с националния отбор към колекцията. Евро 2016 ✔️,  Лигата на нациите ✔️,  Лигата на нациите  ✔️. Това са и трите титли в историята на Португалия. Все с подпис от CR7. На практика, Португалия без него е като манджа без сол – става, ама не е същото. От другата страна – 17-годишният Ламин Ямал гледаше тъжно от пейката. Може и да е златното дете на Испания, но Нуно Мендеш го беше “изключил от Wi-Fi мрежата” още в началото. Мендеш вкара един, асистира за втория, и си ...