Ако Ювентус продължава така Алегри скоро ще е на борсата

Ювентус загуби домакинството си на Бенфика с 1:2 във втория мач от група H. Така след поражението на старта от ПСЖ също с 1:2, “бианконерите” са без точка след първите си два мача в турнира и делят последните две места с Макаби Хайфа.

Именно с израелците са следващите два мача в групата и Юве трябва да играят за задължителни 6 точки, иначе ще гледат Шампионска лига по телевизията напролет. 

Дори да вземе двата мача с Хайфа, обаче, за “старата госпожа” изобщо не е сигурно че ще продължи напред. Ще трябва да се вземе победа и минимум равен срещу ПСЖ и Бенфика в последните двубои.

Това за момента изглежда доста трудно постижимо с оглед играта на отбора през този сезон, а и изобщо през последните две години.

Треньорът им Макс Алегри има остарели разбирания за футбол, които преди 7-8 години вършеха чудесна работа и Ювентус стана шампион на Италия няколко пъти подред. 

В днешни дни обаче футболът се разви, в професията влязоха нови имена с нови методи, тактики и разбирания за играта. 

Palmsbet до 200 лв. начален бонус

Основната тактика на Алегри е да избереш правилните 11 човека и да се надяваш някой от тях да е на точното място в точното време, за да реши дадена среща. Така, той действа точно на обратно на повечето успешни тимове. 

Успешните отбори играят заедно като юмрук и ако някой покаже индивидуална класа и реши някой двубой е добре дошло.

Като такива тимове може да посочим много отбори - Ливърпул, Манчестър Сити, Барселона, Байерн Мюнхен, Аякс, Порто, Борусия Дортмунд и др.

Философията на Алегри пък е да се разчита на индивидуална класа е доста наивна тактика, а и самият отбор в момента няма кой знае какво качествени изпълнители, за да решават мачове.

Лятото изпуснаха много класен играч като Паоло Дибала, който вече бележи и асистира в Рома, контузиите на Погба и Киеза също не помагат, Влахович и Милик не бележат достатъчно, защитата не е най-стабилната.

Най-важното е, че го няма отборния дух, но всичко тръгва от треньора, а докато той не започна да променя представите си за играта, “старата госпожа” наистина ще играе като стара госпожа, а Алегри ще си търси нова работа, въпреки голямата неустойка.

Застрашен ли е хеви метъла на Клоп?

“Трябва да преоткрием себе си”, това са думи на Юрген Клоп след катастрофата в Неапол, където местния отбор Наполи разби Ливърпул с 4:1 и това беше най-малкото, с което “червените” се разминаха. Тези думи на наставника показват лошото положение, в което се намира отборът му в момента.

Ливърпул започна този сезон ужасно, отборът играе зле, допуска лесно голове, а вкарва трудно, добре позната преса по целия терен липсва и в клуба намирисва на криза.

Успехите на Ливърпул на Клоп през последните години бяха базирани на високо изнесена защита, накъде около централната линия и жестока преса на противника или т.нар. Хеви метъл. Този стил на игра е доста изморителен, особено ако един от играчите не прави това, което трябва, страдат всички.

100 % начален бонус в Спорт

“Мърсисайдци” през настоящата кампания изглеждат изморени и износени, като това можем да отдадем на миналия тежък сезон, където отбора игра до последно във всички възможни турнири.

Върджил Ван Дайк не е същия безстрашен войн, след бруталната му контузия преди 2 години и вече не успява да ръководи защитата ефективно. Бековете Арнолд и Робъртсън все повече се втурват напред като крила и забравят да си покриват зоните, това важи особено на Трент, откъдето идват повечето опасности за Алисон.

В центъра липсва креативността от преди и още повече липсва контрапресата при изгубване на топката. Фабиньо се старае, а при Милнър вече тежат и годините.

Напред нещата също не изглеждат добре, Салах след купата на Африка е бледа сянка на себе си, новото попълнение Нунес засега на вкарва достатъчно, единствено Фирмино се разигра последните мачове, но това не стига. Връщането в игра на Жота е надеждата на всички.

Липсата на Садио Мане много тежи на Ливърпул и няма кой да го замести. Сенегалеца беше неуморен по фланга, постоянно помагаше в защита и при изнасянето на топката и не на последно място вкарваше много голове.

“Гегенпресинга” на Клоп изглежда изхабен с тези играчи и ако той иска да продължи доброто представяне на отбора, трябва да преосмисли цялата концепция на Хеви метъла, защото или трябва да се сменят изпълнителите, или ще се смени диригента на цялата банда.

Ако пък Ливърпул вземат, че изгонят Клоп по подобие на Тухел и Челси, ще е най-голямата грешка в новата им история.

Халанд ли е точния човек за Сити?

Може би най-вълнуващият трансфер това лято бе преминавамето на Ерлинг Халанд от Борусия Дортмунд в Манчестър Сити за около 60 милиона евро. Няколко гранда освен Сити се интересуваха от норвежеца, но Гуардиола изпревари всички и се сдоби с качествен нападател. 

Нападател, който липсваше на “гражданите” от напускането на Агуеро, но дори без типична деветка, Сити показа, че може да спечели Висшата лига. Сега вече Халанд допринася за още повече голове, дори донякъде целия отбор почва леко да променя играта си спрямо тарана.

Халанд като нищо може да мине кота 30 гола във Висшата лига и да гарантира на Сити борбата за златните медали в Англия. Не натам обаче да вперили поглед феновете на “небесносините”, всички искат най-после трофея от Шампионска лига, който винаги им убягва.

Ерлинг е голямата надежда на всички свързани с Манчестър Сити най- после да спечелят ушатата. С Дортумнд нападателят има доста вкарани голове и като виждаме как буквално гази защитниците в Англия, които се смятат за най-твърдите в света, си представяме как ще размята останалите защитници из Европа.

Халанд е някаква странна смесица от качествата на Ибрахимович, Филипо Индзаги и Рууд Ван Нистелрой- от Ибра е взел мощта и самочувствието, от Индзаги е взел правилното пласиране, а от Нистелрой невероятното хладнокръвие пред гола. А общо от тримата е взел головия инстикт и завършващ удар.

Въпреки, че е много млад, той вече счупи няколко рекорда в турнира на богатите - стана най-резултатния норвежец в турнира, след като задмина Оле Гунар Солскяер.

Вторият рекорд е, че Халанд е играчът, който най-бързо, като период от време вкара 20 гола в турнира.

Третия рекорд е, че стана най-младия играч минал границата от  20 гола в Шампионска лига.

Всички тези показатели доказват, че той е една голова машина и само на 22 години вече има вкарани 139 гола общо за клубните си отбори и Норвегия.

Дали ще допринесе за спечелването на Шампионска лига ще видим, но началото в Премиърлийг в повече от обнадеждаващо - 6 гола за 4 мача и това е наистина само началото.

Три или пет смени в Англия?

От решението може да зависи здравето на играчите

Датата е 31 май 1970 година, играе се двубоя от световното първенство по футбол между домакините от Мексико и СССР. Тече 66-а минута на мача, когато край тъчлинията се появява Анатоли Пузач от гостите и влиза в игра на мястото на Виктор Серебриняков. Това е първата смяна в историята на футбола, от тогава са изминали малко над 50 години и играта се е променила много, включително и правилото за смените.

Връщаме се в наши дни, малко преди подновяването на повечето европейски първенства през лятото УЕФА решава да въведе правило за по 5 смени на отбор, които трябва да се случат за три спирания на играта, а ако мача влезе в продължения отборите имат право на по още една. 

След приключването на сезон 19/20 г. европейската централа даде избор на федерациите да решават на местно ниво дали правилото остава или се връщат към стандартните 3 смени. Това се прави защото миналия сезон завърши късно през лятото заради пандемията, играчите нямаха време за пълноценно възстановяване и лятна подготовка. 

Повечето държави избират да си останат 5, естествено англичаните искат да бъдат различни и специални от другите и приемат да се върне старото правило за 3 смени. Това тяхно решение породи редица дискусии на острова, дали е правилно или не. 

Пеп Гуардиола и Юрген Клоп, треньорите на двата най-силни английски клуба в момента Манчестър Сити и Ливърпул съвсем скоро се възпротивиха на това решение. Според тях чрез 5-те смени отборите могат да запазят играчите си свежи, а в момента тези на английските отбори натрупват умора заради сгъстения цикъл мачове. 

Многото мачове в цикъл сряда-събота водят до умора в играчите, а умората води до контузии. Почти цялата титулярна защита на Ливърпул е извън строя - Върджил Ван Дайк, Трент Алекзандър Арнолт и Джо Гомес. Според Гуардиола това решение на ФА е “катастрофа” и играчите не са защитени. 

Едни от застъпниците на правилото за 3 смени казват, че ако се върнат 5-те смени ритъма на игра се накъсва. Донякъде са прави, всички помним почти безмислените приятелски мачове с неограничен брой смени, особено през второто полувреме нивото падаше до махленски футбол. 

Според по-малките клубове ако се върне правилото за 5-те смени в Англия ще са облагодетелствани само големите клубове, тъй като имат дълга резервна скамейка и ще ротират играчите си постоянно. Това е вярно, но те не отчитат, че точно големите клубове играят поне 10-12 мача повече на сезон, защото имат ангажименти в европейските клубни турнири и много често достигат до късните фази и в местните футболни турнири. 

Както винаги нещата не са нито черни, нито бели. Всяка страна е права за себе си, но щом решението ще струва здравето на играчите нека се върнат 5-те смени, за да може да гледаме отборите в пълния им блясък. 

Но едва ли това ще се случи, англичаните през годините са се доказали като големи твърдоглавци и искат да бъдат специални, особено що се отнася до политика и футбол.

Неясният шампион на Англия

            Има два подводни камъка, които могат да спрат големите фаворити

От създаването си през 1992 г. английската висша лига е най-гледаното първенство в света. През годините борбата за първото място винаги е било оспорвано и в повечето случаи неясно до самия край. Веднъж шампиона се определи по голова разлика с голове в последните секунди, на два пъти първенци станаха отбори извън традиционните кандидати - Блекбърн през 1995г. и Лестър през 2016г. 

Когато стане дума за първото място всички свързват отборите от Топ 4 ( Манчестър Юнайтед, Арсенал, Ливърпул и Челси), а от скоро вече говорим и за Топ 6, гореспоменатите плюс Манчестър Сити и Тотнъм.

За разлика от другите първенства, където има по един или два отбора хегемони, на Албиона има поне 5-6 отбора способни да завоюват първото място и много често и някой отбор приятна изненада, който се навърта около лидерите. 

В Германия, например, Байерн Мюнхен превъртя Бундеслигата през последните години, единствено Борусия Дортмунд успява понякога да наруши господството на мюнхенци. Другите отбори от Германия нямат капацитета и финансовите възможности на горните два отбора.

В Испания има два отбора, които са с класи над останалите, разбира се, става дума за колосите Реал Мадрид и Барселона. Понякога Атлетико Мадрид успяват да откраднат нещо, другите отбори от Примера Дивисион са само допълнение към картинката.

Във Франция след дългото робство на Лион и няколкото поредни титли, се появи ПСЖ с многото арабски пари и сега вече парижани са хегемоните в Лига 1, без конкуренция.

В Италия до преди няколко години беше малко по- интересно и разнообразно, но в последните няколко години Ювентус е големия фаворит, но тук има отбори способни да изненадат Старата госпожа - Наполи, Интер, Милан и дори Аталанта, но все нещо не достига.  В останалите първенства от Европа положението е същото, така остава само родината на футбола, където разнообразието е най-голямо и е напълно възможно последния в класирането да изненада първия.

В периода 1992 до 2013 неизменно Манчестър Юнайтед беше в битката за челото и в този период не е бил извън челната тройка, но след отказването на сър Алекс Фъргюсън, отбора все още не може да намери себе си. Този сезон отбора е на приливи и отливи, всички помним разгромната загуба от Тотнъм с 1:6 насред Олд Трафорд. “Червените дяволи” няма ясна игрова визия и предвид слабото начало едва ли този сезон са претенденти за нещо повече от Топ 4 и място в Шампионска лига. Новите покупки Единсон Кавани и Дони Ван дер Бийк все още не могат да окажат необходимото влияние върху играта на отбора и Оле Гунар Солскяер разчита на играчите от миналия сезон начело с  Бруно Фернандеш и Маркъс Рашфорд.

Другият отбор от Манчестър, а именно Сити са един от двата фаворита за първото място. През кампанията 18-19 г. след жестока гонитба с Ливърпул “гражданите” успяха да спечелят титлата с 98 точки, една повече от опонента си, който завърши с 97. Този сезон тръгнаха сравнително слабо, но с оглед на класата на играчите и треньора и дългата скамейка имат шанс за титлата. “Гражданите” притежават и един от най добрите играчи в момента в света Кевин Де Бройне и доказан голмайстор като Серхио Агуеро.

Другият основен претендент Ливърпул, започна сезона уверено, но после дойде идиотската загуба от Астън Вила с 2:7, а малко по-късно и контузията на основния стълб в отбраната Ван Дайк, който ще отсъства дълго време. Липсата на холандеца е голяма загуба за Юрген Клоп и то може да повлияе на представянето на отбора през този сезон, въпреки това новите попълнения Диого Жота и Тиаго Алкантара вкарват свежест и разнообразие в състава и "мърсисайдци" си остават кандидат шампиони с играчи като Мохамед Салах, Садио Мане и Боби Фирмино в състава си.

Арсенал през последните години са били отбор, който изповядва красив футбол, но не е бил шампион от 2004 г., а от десетина години дори не е бил замесен в битката за титлата. “Топчиите” имат млад мениджър в лицето на Микел Артета и желание за нещо повече, но едва ли ще е точно този сезон. Отбора има класни играчи като Пиер-Емерик Обамеянг и Александре Лаказет, но в защита нещата не изглеждат никак добре. Арсенал много напомня на ситуацията, в която се намира Манчестър Юнайтед, с разликата че в Юнайтед има повече класа на терена, особено в средата на терена и атакуващ план.

Челси с Франк Лампард начело е в същата ситуация като Арсенал и Манчестър Юнайтед, млад мениджър начело, обиграващ се състав. Тук обаче, като че ли отбора има по- изчистена визия за играта и бъдещето и предвид силното начало може на по-късен етап от първенството да се намеси в борбата за титлата. Летните покупки от Германия Кай Хаверц и Тимо Вернер дават резултат и “сините” играят бърз футбол с много вкарани голове. В последните мачове прави впечатление добрата отбрана, която за четири мача е допуснала само един гол. Така че Челси може да бъде подводния камък за топ кандидатите за титлата. 

Като стана дума за подводни камъни едва ли има по-явен и по-скрит фаворит за титлата от Тотнъм. С обиграни играчи като Хари Кейн , който не пада под 20 гола на сезон, с невероятния Хюн-Мин Сон, който изгради страхотно партньорство с Кейн, с остриетата Лукас и Бергвайн, със стабилната защита и най-постоянния вратар в Англия от години Уго Лорис и най-вече с най-голямата лисица в съвременния футбол за треньор Жозе Моуриньо. Хитрия португалец винаги е успявал да спечели трофеи с отборите на които е бил начело, а именно това липсва на "шпорите".

Струва си да се споменат и други отбори, които са винаги стабилни и объркват нечии сметки - Улвърхямтън, Лестър и Евъртън. Трите отбора започнаха силно сезона, но само Лестър за момента се задържа в челото. 

Всички споменати отбори имат шанс да спечелят някои от първите четири места, но като че ли само Ливърпул и Ман Сити имат класата, постоянството и възможностите са станат шампиони. Въпреки това аз залагам на Тотнъм, никой не ги слага в плановете на сериозно, но имат класата, играчите и треньора да се случи точно това.