Фаворит ли е Рома за скудетото?

 

 

Отборът на Рома винаги е бил постоянна величина в Италия и евротурнирите. „Вълците“ обаче не са печелили Серия А от 2001 г. когато легендарният отбор воден от Фабио Капело притежаваше много футболни звезди – „принца на Рим“ Франческо Тоти, Кафу, Хидетоши Наката, Дамяно Томази, Винченцо Монтела, Габриел Батистута и др. Рома има и още 2 титли на Италия от преди това – през 1983 г. и през далечната 1942 г.

От 2001 г. насам отборът почти винаги се задържа около челото на класирането, но нито веднъж не спечели повече шампионата. Същото може да се каже и за евротурнирите, където са редовен участник в групите, но не са печелили европейска титла, като изключим второразрядната Купа на панаирните градове през 1961 г.

Е, това вече се случи, когато миналата година „вълците“ спечелиха първото издание на новият европейски турнир – Лига на конференциите, побеждавайки на финала Фейнорд с 1:0 на Арена Комбетаре в албанската столица Тирана. 

Когато Моу беше представен на 4-и май 2021 г. като новият наставник на „джалоросите“ част от привържениците на отбора не го приеха с отворени обятия, заради миналото му с Интер и признаците, че той вече е свършил за футбола, след 2 неуспешни престоя в Манчестър Юнайтед и Тотнъм. 

Португалската лисица, обаче, беше гладен за нови успехи и се хвана да работи сериозно с клуба, но въпреки това миналият сезон отбора завърши на незавидното 6-то място в Калчото и от сезон 2017/2018 г. „римляните“ не са се класирали в зона Шампионска лига. 

След спечелването на трофея от Лигата на конференциите, феновете изпаднаха в екстаз, а това бе първа европейска купа от 61 години. След спечелването на финала Жозе избухна в сълзи, защото знаеше колко труд се е положил за постигането на този успех и колко е важно това за тифозите.

Специалния направи специални неща за Рома и както в Интер, Реал Мадрид и първият си престой в Челси успя да обедини всички около клубът да гледат в една посока и да имат обща кауза. На този прийом на Моуриньо дори може да му сложим спокойно мотото: „Сами срещу целия свят“.

От този сезон в Италия гледат с друго око на „вълците“ на Моуриньо. От отбор борещ се за място в Лига Европа, „джалоросите“ изведнъж станаха един доста сериозен отбор. Преди началото на сезона дори някои слагаха Рома като кандидат за шампион. Самото поставяне на думите шампион и Рома в едно изречение е приятен гъдел за всички фенове и доказателство за свършената работа от Жозе. 

А доказателства, че римляните са сериозен отбор не липсват – треньорът им знае как се печелят трофеи, през лятото се привлякоха някой много добри футболисти – Паоло Дибала, Андреа Белоти, Неманя Матич и Зеки Челик. Като към тях прибавим съществуващите невероятни играчи като Тами Абрахам, Лоренцо Пелегрини, Стефан Ел Шаарави, Крис Смолинг, Руи Патрисио и др. то се получава един доста добър отбор, който ще има реалната възможност се сбори за челото с другите.

 

Чак шампиони едва ли ще станат, защото преките конкуренти са много силни – Милан, Интер и Наполи са много сериозни отбори, Ювентус също може да се причисли към тях, но в момента не са в най-добрият си период. Да не забравяме и вечния враг Лацио и симпатичния Аталанта, така че Рома ще има тежка задача.

Началото на сезона беше повече от обнадеждаващо – 3 победи и 1 равен доскоро, когато Рома загуби ужасяващо с 0:4 от Удинезе, а в Лига Европа тръгнаха кошмарно, след загуба от Лудогорец с 1:2.

Ако „вълците“ запазят набраната инерция и не се повтарят мачовете като последните , то напролет ще са се класирали в Шампионска лига, ако не и нещо повече. А за отборите на старата португалска лисица, граница е само небето.

Един лош мач може да е катастрофален за Юнайтед

Предсезонната подготовка на Манчестър Юнайтед им изигра лоша шега, там те изиграха страхотни двубои със страхотни резултати и от това малко изгубиха връзка с реалността. После дойдоха двете катастрофи в началото на сезона срещу Брайтън и Брентфорд.

Последните четири мача на Юнайтед са началото на нещо добро или така се надяват всички привърженици. След кошмарния старт и класиране на дъното на таблицата, отборът се стабилизира и постигна 4 много важни победи. Две от тях дойдоха след много сладки победи срещу преки конкуренти за челните места - Ливърпул и Арсенал. 

Двубоят с Ливърпул особено, бе мачът, който може би обърна тенденцията и беше крайъгълен камък за "червените дяволи". Мачът с Арсенал, пък бе спечелен с много солидна игра и така беше прекъсната серията на "артилеристите" от 5 победи от началото на сезона.

Във всички мачове отбора игра стабилно и трупа точки, като вече е само на 3 точки от челото. Играчите се хвърляха като за последно, което показва, че Тен Хааг си е свършил работата. 

Нидерландецът не се страхува да залепи мегазвездата Роналдо и капитана Магуайър на скамейката. Треньорът се опитва да наложи свой стил на игра на отбора, който стил още не е съвсем изчистен, но първите признаци на подобрение са налице.

Тен Хааг се обгражда с верни бойци около себе си, защото е очевидно от последните 10 години, че със старите няма да стане нищо различно. Лятото бяха закупени Лисандро Мартинез, Каземиро, Маласия, Кристиан Ериксен и Антъни. Мартинез, Маласия и Ериксен са несменяеми титуляри, а когато влезе в оптимална форма същото ще важи и за Каземиро. Антъни пък дебютира при първата си възможност и се отблагодари с гол. 

От предишните играчи на Юнайтед се открояват Де Хеа, който винаги е бил класа, а Бруно най-после се събуди. Рашфорд също е във възход, Варан е стълб в отбраната, а дори Мактоминей прави невероятни мачове. 

Общо взето с 4-те поредни победи всичко на "Олд Трафорд" изглежда розово. Само, че витае усещането, че при един лош мач, може да се върне старият Юнайтед - беззъб, ялов, без мотивация.

Това ще е пагубно за клуба, защото феновете изтърпяха достатъчно болка, липсата на Шампионска лига два сезона подред ще ограничи чувствително финансите на клуба. Отделно от това, Юнайтед няма да е притегателна сила за добрите футболисти през следващото лято. 

Общо взето всичко може да се срине много бързо като кула от карти. Дано "червените дяволи" продължат с добрите игри и победите, защото това носи самочувствие и е приятно за окото. 

Дори и при един не много силен сезон, обаче, трябва да се даде шанс на Ерик Тен Хааг, този човек направи нещо добро с футболистите само за няколко дни и сега те играят като гладиатори.

Групите на Шампионска лига - анализ и прогнози - група A

В няколко статии ще ви запознаем с групите на турнирът на богатите, ще направим кратък анализ на всяка група и отбор и ще направим прогнози кой на кое място може да завърши.

Започваме с група "А", където попаднаха отборите на Аякс, Ливърпул, Наполи и Глазгоу Рейнджърс. Групата е доста непридвидима и 4-те отбора практикуват атакуващ футбол. Очакват се много резултатни и зрелищни сблъсъци.

Аякс след смяната на стария треньор Ерик Тен Хааг, който отиде в Манчестър Юнайтед, започна повече от добре сезона в Нидерландия, където от 3 мача имат 3 победи с голова разлика 10:3 и трябва да се отбележи разгромната победа над Грьонинген с 6:1. Новият треньор Алфред Шрьодер отново залага на атакуващ и резултатен футбол, а в тази група на Шампионска лига всичко е възможно за "божиите синове"  от това да заемат 1-вото място до това да изпаднат безславно. Ако Аякс си играе неговата игра и с малко повече късмет, може да премине към директните елиминации на турнира.

Ливърпул, който на хартия е фаворитът в тази група, пък започна сезона в Англия кошмарно, след 2 равенства и загуба от Манчестър Юнайтед и е се намира на незавидното 16-то място. Миналата година "мърсисайдци" се бориха до последно за 4 трофея и успяха да вземат 2 от тях, но им избягаха двата най-важни - Шампионска лига и титлата в Премиърлийг и на двете места останаха със сребърните медали. Ако в следващите няколко двубоя тимът на Клоп не намери себе си, ще имат много трудности в тази равностойна група и нищо чудно да отидат да правят компания на Арсенал и Юнайтед в Лига Европа или изцяло да гледат евротурнирите по телевизията.

Колкото до Наполи, отборът също като горните два изповядва атакуващ футбол и дори след раздялата със звездите си  Дрис Мертенс и Лоренцо Инсиние, които отидоха съответно в Галатасарай и ФК Торонто, "партенопейците" си остават много силен състав, който миналата година завърши на 3-то място в Италия и няколко кръга преди края дори беше претендент за титлата. Този сезон Наполи стартира много убедително с 2 победи от 2 мача и голова разлика 9:2, и може да се каже, че в тази група са фаворит за класиране напред към директните елиминации.

Стигаме до Рейнджърс, които преминаха през ада за 10 години, за да се върнат в евро елита. Ще ви припомня, че "плюшените мечета" бяха изхвърлени в 3-та дивизия на Шотландия (4-то ниво на футболната лига) заради обяваване на фалит на дружеството. Повече информация за фалита на Рейнджърс тук. Този сезон запонаха с 3 победи и 1 равен, на 2-ро място са. след вечния враг Селтик и привържениците очакват дълга и трудна битка за титлата и добро представяне в Шампионска лига. Въпреки добрите игри, на теория Рейнджърс са аутсайдерите в тази група, но едно подценяване от съперниците им, може да струва скъпо.

Прогноза на FootballReview за група A:

1. Наполи

2. Ливърпул

3. Аякс

4. Глазгоу Рейнджърс.

Юнайтед притежава Роналдо и това е проблем за тях

След лудата и бърза развръзка в края на трансферния прозорец и акостирането на Роналдо на “Олд Трафорд”, почти всички новини за клуба са свързани с него.

Но това не е единствения проблем. Португалецът разби  баланса в един почти перфектно уреден отбор. Юнайтед си имаше и преди него голов хищник в лицето на Кавани. Имаше си и човек, който навързва играта, прави асистенции и бележи много голове- Фернандеш. Имаше и отлични и млади крила Рашфорд, Грийнууд и Марсиал. Имаше и кой да влезе от скамейката и да обърне даден мач - Лингард. 

Сега вече след пристигането на Роналдо синхрона в атака се счупи и всички играят за това Кристиано да бележи, всички търсят него, всички играят за него. Освен това изключителни играчи като Бруно, Грийнуд и др. остават в сянка, а на някои от тях дори се налага да играят на нетипични за тях позиции. 

Всички споменати по-горе неща отнемат от енергията им и ефективността им. От това съответно страда целия отбор, защото ако Роналдо няма ден, Юнайтед изглежда ялов и бавен. 

Ако по грамотен отбор с прилични централни защитници го хванат в клещи, Юнайтед няма план Б. Както беше срещу Йънг Бойс, както и за малко да стане срещу Уест Хям. 

Отвсякъде погледнато Роналдо в Юнайтед е проблем, колкото и да звучи като кощунство. Той разбалансира отбора, всички говорят само за него, всички играчи са в сянката му и цялата игра е около него. Освен това и заплатата му е огромна на фона на останалите.

 Солскяер има да решава труден пъзел, защото за 4 места в атаката, трябва да ротира 8 футболиста, всичките с качества, като двама от тях са повече от задължителни, ако са здрави- Кристиано и Бруно. Така остават 6 човека за две места. 

Роналдо със своите 36 години е решение за тук и сега, а не е дългосрочна перспектива за бъдещето. 

Ще стане ли с Оле на кормилото?

 Юнайтед не може да намери себе си

Манчестър Юнайтед е един от двата най-велики клуба в Англия, редом с Ливърпул. По времето на сър Алекс отбора винаги е бил в битката за шампионската титла и всички се съобразяваха с тима и идваха на “Олд Трафорд” уплашени. Както каза Димитър Бербатов в едно интервю - “Преди съперниците ни пълнеха гащите още в тунела, щом видеха Роналдо, Скоулс, Гигс, Рууни и другите, сега съперниците идват изпълнени с увереност, че ще могат да вземат трите точки”. 

След успешния и изпълнен с много трофеи период при Фъргюсън, тази ера приключи и  “червените дяволи” все още не могат да намерят себе си. Има моментни проблясъци на някой играч, има и мачове, които отбора печели с лекота, но няма изграден игрови стил, разчита се на индивидуалната класа и понякога и на съдийско рамо. 

Защо отбора не може да намери себе си вече 7 години? Смениха се 5 мениджъри, и поне 50-60 играча, повечето не оставиха никакви впечатления и някои от тях предизвикваха дори смях с отиграванията си. Мойс не получи нужното време, Ван Гаал го получи, но Юнайтед беше скучен и безидеен ( благодарим ти, Луис, за Марсиал и Рашфорд). Моуриньо спечели няколко трофея, но отново нищо кой знае колко запомнящо. Сега е ред на Оле на кормилото....

Засега той има пълното доверие на ръководството и феновете, но ако и този сезон нищо не се промени към по-добро и той ще бъде сменен. Норвежеца върна усмивките след мрачния период при Специалния, края на миналия сезон беше изключителен и Юнайтед влезе в топ 3, но инерцията не беше запазена и в момента отбора се лакътуши от едната крайност в другата. Лятото Оле поиска няколко играча, не получи нито един от тях, вместо това в Манчестър пристигнаха Ван Де Бийк, Кавани и Телес. Тези играчи не са били в списъка на треньора, въпреки това ги е одобрил. Ако треньор има визия как трябва да се развие отбора и не получава това, което иска няма как се получи нещо добро.

За какво ти е Ван Де Бийк в центъра на терена, (много класен играч by the way) при положение че разполагаш точно там с Бруно Фернандеш, Пол Погба, Неманя Мартич, Фред и Мактоминей? Трансфера на Кавани изглежда една идея по-логичен, въпреки че Юнайтед разполага с Рашфорд, Марсиал и Грийнууд. Уругваеца може да помогне много на младото нападателно трио с класата си и желанието за голове, но не е опция за бъдещето, по скоро тук се търсеше ефекта Ибрахимович. Телес пък беше наложителен с оглед спада във формата на Люк Шоу, Телес е по активен в нападение, има по-добра ориентация в защита и е по-хладнокръвен.

Юнайтед обаче се нуждаеше крещящо от нов централен защитник, който да застане до Хари Магуайър, Линделоьф е добър защитник, но не е световна класа. За Магуайър бяха платени много милиони, но дори и той не е толкова стабилен с изявите си, напротив, понякога прави грешки като играч от долните нива на английския футбол.

Другият проблем на Оле, освен с ръководството, е самото водене на мачовете, треньора няма план Б, когато играта или резултата не в полза на “Червените дяволи”. Много често смените са закъснели или неточни, понякога се вижда объркване в играчите кой къде трябва да играе след някои смени. Няколко мача норвежеца започа с 3-5-2, с двама фуул бека, които играят и като крила при атака, тази система много обърква и без това неориентираните централни защитници.

При схема 4-2-3-1 Юнайтед се справя най-добре, но става твърде предсказуем за съперниците, тук идва още един проблем за треньора. Как да намери място едновмременно на Погба, Фернандеш и Ван де Бийк? Ако играе Погба, в дефанзивен план става много лесно за противницоте, тъй като французина има афинитет към атаката. Той пък ако не играе всички атаки минават през Бруно Фернандеш и само трябва той да бъде неутрализиран и за Юнайтед става трудно. 

Каквато и тактика да избере Оле, каквито и проблеми да има това не го оправдава и всички искат резултати и целта е само една шампионската титла на Англия, по всичко изглежда че с Оле начело май това няма да се получи.

 Дали Ед Удуърд има номера на Маурисио Почетино?

Неясният шампион на Англия

            Има два подводни камъка, които могат да спрат големите фаворити

От създаването си през 1992 г. английската висша лига е най-гледаното първенство в света. През годините борбата за първото място винаги е било оспорвано и в повечето случаи неясно до самия край. Веднъж шампиона се определи по голова разлика с голове в последните секунди, на два пъти първенци станаха отбори извън традиционните кандидати - Блекбърн през 1995г. и Лестър през 2016г. 

Когато стане дума за първото място всички свързват отборите от Топ 4 ( Манчестър Юнайтед, Арсенал, Ливърпул и Челси), а от скоро вече говорим и за Топ 6, гореспоменатите плюс Манчестър Сити и Тотнъм.

За разлика от другите първенства, където има по един или два отбора хегемони, на Албиона има поне 5-6 отбора способни да завоюват първото място и много често и някой отбор приятна изненада, който се навърта около лидерите. 

В Германия, например, Байерн Мюнхен превъртя Бундеслигата през последните години, единствено Борусия Дортмунд успява понякога да наруши господството на мюнхенци. Другите отбори от Германия нямат капацитета и финансовите възможности на горните два отбора.

В Испания има два отбора, които са с класи над останалите, разбира се, става дума за колосите Реал Мадрид и Барселона. Понякога Атлетико Мадрид успяват да откраднат нещо, другите отбори от Примера Дивисион са само допълнение към картинката.

Във Франция след дългото робство на Лион и няколкото поредни титли, се появи ПСЖ с многото арабски пари и сега вече парижани са хегемоните в Лига 1, без конкуренция.

В Италия до преди няколко години беше малко по- интересно и разнообразно, но в последните няколко години Ювентус е големия фаворит, но тук има отбори способни да изненадат Старата госпожа - Наполи, Интер, Милан и дори Аталанта, но все нещо не достига.  В останалите първенства от Европа положението е същото, така остава само родината на футбола, където разнообразието е най-голямо и е напълно възможно последния в класирането да изненада първия.

В периода 1992 до 2013 неизменно Манчестър Юнайтед беше в битката за челото и в този период не е бил извън челната тройка, но след отказването на сър Алекс Фъргюсън, отбора все още не може да намери себе си. Този сезон отбора е на приливи и отливи, всички помним разгромната загуба от Тотнъм с 1:6 насред Олд Трафорд. “Червените дяволи” няма ясна игрова визия и предвид слабото начало едва ли този сезон са претенденти за нещо повече от Топ 4 и място в Шампионска лига. Новите покупки Единсон Кавани и Дони Ван дер Бийк все още не могат да окажат необходимото влияние върху играта на отбора и Оле Гунар Солскяер разчита на играчите от миналия сезон начело с  Бруно Фернандеш и Маркъс Рашфорд.

Другият отбор от Манчестър, а именно Сити са един от двата фаворита за първото място. През кампанията 18-19 г. след жестока гонитба с Ливърпул “гражданите” успяха да спечелят титлата с 98 точки, една повече от опонента си, който завърши с 97. Този сезон тръгнаха сравнително слабо, но с оглед на класата на играчите и треньора и дългата скамейка имат шанс за титлата. “Гражданите” притежават и един от най добрите играчи в момента в света Кевин Де Бройне и доказан голмайстор като Серхио Агуеро.

Другият основен претендент Ливърпул, започна сезона уверено, но после дойде идиотската загуба от Астън Вила с 2:7, а малко по-късно и контузията на основния стълб в отбраната Ван Дайк, който ще отсъства дълго време. Липсата на холандеца е голяма загуба за Юрген Клоп и то може да повлияе на представянето на отбора през този сезон, въпреки това новите попълнения Диого Жота и Тиаго Алкантара вкарват свежест и разнообразие в състава и "мърсисайдци" си остават кандидат шампиони с играчи като Мохамед Салах, Садио Мане и Боби Фирмино в състава си.

Арсенал през последните години са били отбор, който изповядва красив футбол, но не е бил шампион от 2004 г., а от десетина години дори не е бил замесен в битката за титлата. “Топчиите” имат млад мениджър в лицето на Микел Артета и желание за нещо повече, но едва ли ще е точно този сезон. Отбора има класни играчи като Пиер-Емерик Обамеянг и Александре Лаказет, но в защита нещата не изглеждат никак добре. Арсенал много напомня на ситуацията, в която се намира Манчестър Юнайтед, с разликата че в Юнайтед има повече класа на терена, особено в средата на терена и атакуващ план.

Челси с Франк Лампард начело е в същата ситуация като Арсенал и Манчестър Юнайтед, млад мениджър начело, обиграващ се състав. Тук обаче, като че ли отбора има по- изчистена визия за играта и бъдещето и предвид силното начало може на по-късен етап от първенството да се намеси в борбата за титлата. Летните покупки от Германия Кай Хаверц и Тимо Вернер дават резултат и “сините” играят бърз футбол с много вкарани голове. В последните мачове прави впечатление добрата отбрана, която за четири мача е допуснала само един гол. Така че Челси може да бъде подводния камък за топ кандидатите за титлата. 

Като стана дума за подводни камъни едва ли има по-явен и по-скрит фаворит за титлата от Тотнъм. С обиграни играчи като Хари Кейн , който не пада под 20 гола на сезон, с невероятния Хюн-Мин Сон, който изгради страхотно партньорство с Кейн, с остриетата Лукас и Бергвайн, със стабилната защита и най-постоянния вратар в Англия от години Уго Лорис и най-вече с най-голямата лисица в съвременния футбол за треньор Жозе Моуриньо. Хитрия португалец винаги е успявал да спечели трофеи с отборите на които е бил начело, а именно това липсва на "шпорите".

Струва си да се споменат и други отбори, които са винаги стабилни и объркват нечии сметки - Улвърхямтън, Лестър и Евъртън. Трите отбора започнаха силно сезона, но само Лестър за момента се задържа в челото. 

Всички споменати отбори имат шанс да спечелят някои от първите четири места, но като че ли само Ливърпул и Ман Сити имат класата, постоянството и възможностите са станат шампиони. Въпреки това аз залагам на Тотнъм, никой не ги слага в плановете на сериозно, но имат класата, играчите и треньора да се случи точно това.