Челси изгони Томас Тухел и остава впечатлението, че още Абрамович дърпа конците

Ако сте футболен фен, едва ли сте пропуснали факта, че Челси изгони Томас Тухел. Треньорът, който спечели със “сините” Шампионска лига, Суперкупата на Европа и Световното клубно първенстео. Човекът, при когото отборът играеше страхотно в дълги периоди. 

Тухел изкара начело на лондончани точно 100 мача, в които записа 60 победи, 24 равенства и 16 загуби. Доста добра статистика с 60% победи. 

След неубедителния старт на настоящия сезон, обаче, ръководителите на Чесли решиха да освободят специалиста, за който спокойно можем да кажем, че е от малкото елитни треньори в момента.

Решението за изгонването му е малко в стил Роман Абрамович, който не се свенеше да сменя треньори като найлонови торбички, когато отбора беше негов. 

Въпреки, че милиардера не е вече собственик на клуба, заради санкциите срещу него, остава впечатлението, че все още той дърпа конците в Челси.

Челси играеше много добре под ръководстовото на Тухел, спечели и важни трофеи, но само след няколко слаби мача той беше уволнен. 

Този акт показва, че и новият собственик на клуба Тод Бьоли не си е научил урока. Урокът е, че не трябва да се освобождава мениджър, донесъл много важни титли и добри игри, само заради няколко лоши мача. 

Освен това даваш на този човек рекордните 250 милиона паунда за трансфери и пълната свобода да купи който играч си поиска и няколко дена след това го гониш. Много хитро!

Представете си все едно Ливърпул да уволни Юрген Клоп, заради, меко казано, неубедителния старт на сезона за “мърсисайдци”. Не че ще се учудим ако и това се случи. 

Томас Тухел е топ треньор и отбора под негово ръководство щеше да преодолоее дупката, в която беше изпаднал клубът. Сега с новият треньор Хари Потър, пардон Греъм Потър, едва ли ще се случи всичко, като с магическа пръчка.

Фаворит ли е Рома за скудетото?

 

 

Отборът на Рома винаги е бил постоянна величина в Италия и евротурнирите. „Вълците“ обаче не са печелили Серия А от 2001 г. когато легендарният отбор воден от Фабио Капело притежаваше много футболни звезди – „принца на Рим“ Франческо Тоти, Кафу, Хидетоши Наката, Дамяно Томази, Винченцо Монтела, Габриел Батистута и др. Рома има и още 2 титли на Италия от преди това – през 1983 г. и през далечната 1942 г.

От 2001 г. насам отборът почти винаги се задържа около челото на класирането, но нито веднъж не спечели повече шампионата. Същото може да се каже и за евротурнирите, където са редовен участник в групите, но не са печелили европейска титла, като изключим второразрядната Купа на панаирните градове през 1961 г.

Е, това вече се случи, когато миналата година „вълците“ спечелиха първото издание на новият европейски турнир – Лига на конференциите, побеждавайки на финала Фейнорд с 1:0 на Арена Комбетаре в албанската столица Тирана. 

Когато Моу беше представен на 4-и май 2021 г. като новият наставник на „джалоросите“ част от привържениците на отбора не го приеха с отворени обятия, заради миналото му с Интер и признаците, че той вече е свършил за футбола, след 2 неуспешни престоя в Манчестър Юнайтед и Тотнъм. 

Португалската лисица, обаче, беше гладен за нови успехи и се хвана да работи сериозно с клуба, но въпреки това миналият сезон отбора завърши на незавидното 6-то място в Калчото и от сезон 2017/2018 г. „римляните“ не са се класирали в зона Шампионска лига. 

След спечелването на трофея от Лигата на конференциите, феновете изпаднаха в екстаз, а това бе първа европейска купа от 61 години. След спечелването на финала Жозе избухна в сълзи, защото знаеше колко труд се е положил за постигането на този успех и колко е важно това за тифозите.

Специалния направи специални неща за Рома и както в Интер, Реал Мадрид и първият си престой в Челси успя да обедини всички около клубът да гледат в една посока и да имат обща кауза. На този прийом на Моуриньо дори може да му сложим спокойно мотото: „Сами срещу целия свят“.

От този сезон в Италия гледат с друго око на „вълците“ на Моуриньо. От отбор борещ се за място в Лига Европа, „джалоросите“ изведнъж станаха един доста сериозен отбор. Преди началото на сезона дори някои слагаха Рома като кандидат за шампион. Самото поставяне на думите шампион и Рома в едно изречение е приятен гъдел за всички фенове и доказателство за свършената работа от Жозе. 

А доказателства, че римляните са сериозен отбор не липсват – треньорът им знае как се печелят трофеи, през лятото се привлякоха някой много добри футболисти – Паоло Дибала, Андреа Белоти, Неманя Матич и Зеки Челик. Като към тях прибавим съществуващите невероятни играчи като Тами Абрахам, Лоренцо Пелегрини, Стефан Ел Шаарави, Крис Смолинг, Руи Патрисио и др. то се получава един доста добър отбор, който ще има реалната възможност се сбори за челото с другите.

 

Чак шампиони едва ли ще станат, защото преките конкуренти са много силни – Милан, Интер и Наполи са много сериозни отбори, Ювентус също може да се причисли към тях, но в момента не са в най-добрият си период. Да не забравяме и вечния враг Лацио и симпатичния Аталанта, така че Рома ще има тежка задача.

Началото на сезона беше повече от обнадеждаващо – 3 победи и 1 равен доскоро, когато Рома загуби ужасяващо с 0:4 от Удинезе, а в Лига Европа тръгнаха кошмарно, след загуба от Лудогорец с 1:2.

Ако „вълците“ запазят набраната инерция и не се повтарят мачовете като последните , то напролет ще са се класирали в Шампионска лига, ако не и нещо повече. А за отборите на старата португалска лисица, граница е само небето.

От събирач на боклук до събирач на най-ценните трофеи

Доста от известните футболисти са имали трудно детство с много лишения и безпаричие. Естествено има и такива като Рикардо Кака, които са с богати родители. За разлика от него, за футболисти като Тевез, Кристиано Роналдо, Марсело, Евра, Рибери и много, много други футбола е спасение от опасностите на улицата. Това важи в пълна сила за почти всички играчи от Африка и Южна Америка. 

Историята на един от тях обаче е повече от невероятна и въпреки, че този футболист е спечелил почти всичко възможно, има милиони и е един от най-добрите в света си остава скромен и човечен. Дами и господа, на вашето внимание - Нголо Канте. Казват, че 70% от Земята е покрита с вода, а другите 30% е покрита от него.

 "Той е дребен, той е скромен, той спря Лионел Меси", само част от песента посветена на титлата на Франция от 2018 г. мисля, че ви стига, за да разберете колко е добър Канте. 

Родителите му емигрират през 80-те от Мали във Франция, за да си осигурят по-добро бъдеще, за себе си и бъдещите си деца. Майката е чистачка, а бащата боклукчия. Дори в Европа те едвам свързват двата края, а на 29 март 1991 г. се появява първото им дете - Нголо, по-късно се раждат още 8 деца. Кръстен е на един от кралете на Мали, известен с това, че от калта и селото става крал (съвпадение?). 

Когато е на 11 години се случва най-лошото, което може да сполети едно дете - баша му умира, изведнъж 11 годишното момче, трябва да стане мъж и да се грижи за по-малките си братя и сестри. Последва примера на баща си и става също боклучкчия, така помага на майка си финансово. 

До 1998 г. малкия Нголо, не се интересува от футбол, но златното поколение на френския футбол начело с Зидан, Трезеге, Анри, Виера, Блан и др. спечелват световното първенство пред очите му. Виждайки триумфа и еуфорията буквално от терасата си, той бърза да се запише в местния Сюрен. 

Заради ниския си ръст треньорите не са много обнадеждени, но с упорство и воля нисичкия Канте лека полека пробива във футбола. Откроява се с непрекъснато тичане, изключителна издръжливост, страхотна визия, дефанзивни умения и въпреки 168-те си сантиметра печели доста въздушни двубои. 

Надеждата на цялата рода се отдава изцяло на футбола и след първия си клуб е привлечен в УС Булон, където прави дебюта си в професионалния футбол в Лига 2 на Франция през 2012 г. 
От там нататък историята е като приказка, през 2013 г. преминва в Каен и започва да играе в Лига 1, след 2 години е купен от Лестър, където сензационно става шампион на Англия, а Канте е мотора, мозъка и белия дроб на целия отбор. Това привлича вниманието на Челси, които го привличат, след само 1 сезон с "лисиците", и във втория си сезон малкия Канте отново печели титлата в Англия. 

През 2018 година печели и световното с Франция в Русия, после и Шампионска лига с Челси, както и суперкупата на Европа и световното клубно първенство, межди тези големи отличия добавяме и една FA cup. За всичките тези трофеи Канте има основна заслуга, но въпреки това си остава все така скромен, дори и в празненствата. Нголо е обичан от всички, независимо кой отбор подкрепяш, не може да мразиш този човек, с широка усмивка и скромен поглед.

Така от камиона за боклук, Канте се качва на световния футболен престол, а между двете събития са минали по-малко от 10 години...
 
 
 
 

 

Неясният шампион на Англия

            Има два подводни камъка, които могат да спрат големите фаворити

От създаването си през 1992 г. английската висша лига е най-гледаното първенство в света. През годините борбата за първото място винаги е било оспорвано и в повечето случаи неясно до самия край. Веднъж шампиона се определи по голова разлика с голове в последните секунди, на два пъти първенци станаха отбори извън традиционните кандидати - Блекбърн през 1995г. и Лестър през 2016г. 

Когато стане дума за първото място всички свързват отборите от Топ 4 ( Манчестър Юнайтед, Арсенал, Ливърпул и Челси), а от скоро вече говорим и за Топ 6, гореспоменатите плюс Манчестър Сити и Тотнъм.

За разлика от другите първенства, където има по един или два отбора хегемони, на Албиона има поне 5-6 отбора способни да завоюват първото място и много често и някой отбор приятна изненада, който се навърта около лидерите. 

В Германия, например, Байерн Мюнхен превъртя Бундеслигата през последните години, единствено Борусия Дортмунд успява понякога да наруши господството на мюнхенци. Другите отбори от Германия нямат капацитета и финансовите възможности на горните два отбора.

В Испания има два отбора, които са с класи над останалите, разбира се, става дума за колосите Реал Мадрид и Барселона. Понякога Атлетико Мадрид успяват да откраднат нещо, другите отбори от Примера Дивисион са само допълнение към картинката.

Във Франция след дългото робство на Лион и няколкото поредни титли, се появи ПСЖ с многото арабски пари и сега вече парижани са хегемоните в Лига 1, без конкуренция.

В Италия до преди няколко години беше малко по- интересно и разнообразно, но в последните няколко години Ювентус е големия фаворит, но тук има отбори способни да изненадат Старата госпожа - Наполи, Интер, Милан и дори Аталанта, но все нещо не достига.  В останалите първенства от Европа положението е същото, така остава само родината на футбола, където разнообразието е най-голямо и е напълно възможно последния в класирането да изненада първия.

В периода 1992 до 2013 неизменно Манчестър Юнайтед беше в битката за челото и в този период не е бил извън челната тройка, но след отказването на сър Алекс Фъргюсън, отбора все още не може да намери себе си. Този сезон отбора е на приливи и отливи, всички помним разгромната загуба от Тотнъм с 1:6 насред Олд Трафорд. “Червените дяволи” няма ясна игрова визия и предвид слабото начало едва ли този сезон са претенденти за нещо повече от Топ 4 и място в Шампионска лига. Новите покупки Единсон Кавани и Дони Ван дер Бийк все още не могат да окажат необходимото влияние върху играта на отбора и Оле Гунар Солскяер разчита на играчите от миналия сезон начело с  Бруно Фернандеш и Маркъс Рашфорд.

Другият отбор от Манчестър, а именно Сити са един от двата фаворита за първото място. През кампанията 18-19 г. след жестока гонитба с Ливърпул “гражданите” успяха да спечелят титлата с 98 точки, една повече от опонента си, който завърши с 97. Този сезон тръгнаха сравнително слабо, но с оглед на класата на играчите и треньора и дългата скамейка имат шанс за титлата. “Гражданите” притежават и един от най добрите играчи в момента в света Кевин Де Бройне и доказан голмайстор като Серхио Агуеро.

Другият основен претендент Ливърпул, започна сезона уверено, но после дойде идиотската загуба от Астън Вила с 2:7, а малко по-късно и контузията на основния стълб в отбраната Ван Дайк, който ще отсъства дълго време. Липсата на холандеца е голяма загуба за Юрген Клоп и то може да повлияе на представянето на отбора през този сезон, въпреки това новите попълнения Диого Жота и Тиаго Алкантара вкарват свежест и разнообразие в състава и "мърсисайдци" си остават кандидат шампиони с играчи като Мохамед Салах, Садио Мане и Боби Фирмино в състава си.

Арсенал през последните години са били отбор, който изповядва красив футбол, но не е бил шампион от 2004 г., а от десетина години дори не е бил замесен в битката за титлата. “Топчиите” имат млад мениджър в лицето на Микел Артета и желание за нещо повече, но едва ли ще е точно този сезон. Отбора има класни играчи като Пиер-Емерик Обамеянг и Александре Лаказет, но в защита нещата не изглеждат никак добре. Арсенал много напомня на ситуацията, в която се намира Манчестър Юнайтед, с разликата че в Юнайтед има повече класа на терена, особено в средата на терена и атакуващ план.

Челси с Франк Лампард начело е в същата ситуация като Арсенал и Манчестър Юнайтед, млад мениджър начело, обиграващ се състав. Тук обаче, като че ли отбора има по- изчистена визия за играта и бъдещето и предвид силното начало може на по-късен етап от първенството да се намеси в борбата за титлата. Летните покупки от Германия Кай Хаверц и Тимо Вернер дават резултат и “сините” играят бърз футбол с много вкарани голове. В последните мачове прави впечатление добрата отбрана, която за четири мача е допуснала само един гол. Така че Челси може да бъде подводния камък за топ кандидатите за титлата. 

Като стана дума за подводни камъни едва ли има по-явен и по-скрит фаворит за титлата от Тотнъм. С обиграни играчи като Хари Кейн , който не пада под 20 гола на сезон, с невероятния Хюн-Мин Сон, който изгради страхотно партньорство с Кейн, с остриетата Лукас и Бергвайн, със стабилната защита и най-постоянния вратар в Англия от години Уго Лорис и най-вече с най-голямата лисица в съвременния футбол за треньор Жозе Моуриньо. Хитрия португалец винаги е успявал да спечели трофеи с отборите на които е бил начело, а именно това липсва на "шпорите".

Струва си да се споменат и други отбори, които са винаги стабилни и объркват нечии сметки - Улвърхямтън, Лестър и Евъртън. Трите отбора започнаха силно сезона, но само Лестър за момента се задържа в челото. 

Всички споменати отбори имат шанс да спечелят някои от първите четири места, но като че ли само Ливърпул и Ман Сити имат класата, постоянството и възможностите са станат шампиони. Въпреки това аз залагам на Тотнъм, никой не ги слага в плановете на сериозно, но имат класата, играчите и треньора да се случи точно това.