Mamma mia, Гатузо начело на Италия

Италия очевидно иска да пропусне 3-то световно първенство подред...

След като последните две Световни първенства минаха без „Скуадра адзура“, от италианската футболна федерация явно са решили: „Защо да спрем до две?“

Когато дойде моментът те да избират между „някой“ и „никой“, те се сетиха: “Абе тоя Рино май е свободен.”

Гениално.

Какво по-добро време да дадеш кормилото на националния отбор на човек, който е бил уволнен от толкова много клубове и то само със скандали?

Гатузо е известен с това, че… не е известен с нищо особено като треньор. Единствената купа в треньорската му витрина е Купата на Италия с Наполи през 2020 – и то след като мотивацията на Ювентус никаква я нямаше на финала.

Но Рино има стил – крещи, размахва ръце, гледа лошо.

Колкото и да се шегуваме, Гатузо е символ на страстта. Като футболист той беше питбул – неуморен, лоялен, истински боец. Никога не се отказваше. И ако може да предаде поне част от тази лудост – пардон, мотивация – на играчите, то очакваме шоу.

Да очакваш от Гатузо сложна схема с фалшива деветка и прогресивна преса, е като да да ядеш супа с вилица. При Рино всичко е ясно – „Бягай, бий се, псувай!“. Емоцията му е стратегия, а стратегията – „колкото Господ даде“. Разбира се, играчите го обичат… докато не ги смени след 27 минути игра.

Колкото и да ни се иска да се хванем за главата, нека си признаем – в тези смутни времена може би ни трябва някой, който няма да се усмихва фалшиво, а ще влезе в съблекалнята като буря. Някой, който не разбира от дипломация, но разбира какво значи страст.

Да, това е Рино Гатузо – треньор по принуда, мотиватор по природа, и единственият италианец, който може да наругае VAR по такъв начин, че системата сама да се самоизключи.

Или казано по другояче - "Ако ще падаме, поне да е с бой и псувни."
Така че… нека не го съдим предварително. Може пък Гатузо да изненада всички и да върне Италия на картата. Или поне да се класираме на Световното – нещо, което вече започва да изглежда като победа срещу Германия на финал.

Ще има ли драма? – 100%.

Ще има ли страст? – Гарантирано.

Коментари

Тотнъм може и да е помогнал на Манчестър Юнайтед

Сезонът завърши. Финалът на Лига Европа беше черешката… но не върху тортата, а върху буркан с кисели краставички. Манчестър Юнайтед загуби с 0:1 от Тотнъм и остави феновете си с онова познато чувство: „Абе, защо пак така стана?“. Но хайде да си го кажем направо – по-добре, че загубиха. Да, да, звучи нелогично, направо като кощунство. Но понякога, за да се оправиш, трябва първо да се сринеш ( то накъде повече от това). А Юнайтед през този сезон приличаше повече на сериал, в който всеки епизод по-мрачен от предишния – с куп травми, неубедителни трансфери и една тактическа идея, която сякаш е била написана на салфетка по време на обяд. Сега обаче, благодарение на този финал (или по-точно загубата в него), Манчестър Юнайтед няма да играе в Шампионската лига. Нито в четвъртък, нито в сряда. Никакви пътувания до Азербайджан, никакви скучни 0:0 срещу австрийски отбори, чието име звучи като марка безалкохолни. Юнайтед ще има един единствен фронт – Висшата лига. Ще може да тренира, да се с...

Манчестър Юнайтед възкръсна точно по Великден

Слуховете за смъртта на Манчестър Юнайтед се оказаха силно преувеличени. Футболът понякога предлага мачове, резултати и развръзка, които не подлежат на никаква логика, но остават завинаги в съзнанието. Срещу Лион, Манчестър Юнайтед изигра една такава нощ – шеметна, абсурдна и почти невъзможна. До 110-ата минута на реванша от четвъртфиналите в Лига Европа всичко изглеждаше загубено. Лион водеше с 4:2, “Олд Трафорд” бе притихнал, а феновете започваха да си тръгват. Отборът на Рубен Аморим изглеждаше физически и психически сринат. Но чудото се случи. Бруно Фернандеш върна един гол от дузпа, а в добавеното време Каземиро, често критикуван и отписван, подаде за два гола в рамките на 87 секунди – дело на Коби Мейну и Хари Магуайър. От 2:4 до 5:4. Трибуните избухнаха в лудост, каквато не се бе виждала от златните времена на “Фърги тайм”. Но този Юнайтед в твърде крехък… Отборът поведе с 2:0 и изглеждаше че има пълен контрол над мача, но вместо да довърши съперника, допусна пълен срив. Едно на...

Наполи- синият вулкан изригна отново

В Неапол отново е лудница. Не такава, каквато се вижда по филмите, а истинска, емоционална, пълна с фойерверки, сълзи и песни по балконите. Наполи отново е шампион на Италия, само две години след като прекъсна 33-годишна суша. Този път – не като изненада, а като добре смазан отбор с шампионско поведение от първия до последния кръг. Последният съперник – Каляри, не успя да направи нищо срещу синята лавина на стадион „Диего Армандо Марадона“, където Скот Мактоминей и Ромелу Лукаку довършиха работата с по един гол и доведоха титлата у дома. Кой да предположи миналото лято, че отбор, който завърши десети и смени трима треньори, ще се върне с такава ярост? Но когато името на Антонио Конте се появи, феновете знаеха – нещо голямо се готви. И се оказаха прави. Конте, човекът с желязна дисциплина, превърна хаоса в стройна машина. Вкара ред, върна страстта и убеди дори най-скептичните, че това не е просто временен проблясък. Но Конте не играе сам. Скот Мактоминей, дошъл от Манчестър Юнайтед,...

FootballReview

Търсене в този блог