Единственият гол на Оливер Кан за Байерн Мюнхен

Оливер Кан е голям вратар, две мнения по въпроса няма. Беше голям и като личност на терена и извън него. В един от най-силните периоди на Байерн Мюнхен, Кан бе капитан и несменяем титуляр при “баварците”. Същото може да се каже и за германския национален отбор, макар там по времето му да не бе най-силния период на Бундестима.

Вратарят е вкарал само един-единствен гол, през цялата си кариера, защото работата на вратарите е да предотвратяват голове, а не да вкарват. Разбира се, има и изключения като Хосе Луис Чилаверт и Димитър Иванков вкарали по 50-60 гола в кариерите си основно от дузпи и понякога пряк свободни удари.

Единствения гол на Кан, всъщност е съвсем правилно отменен. През сезон 2000/2001 г. Байерн е във вихъра си и помита всичко по пътя си, към поредния трофей от Бундеслигата. Тогава основния им конкурент за първото място беше позабравения отбор на Шалке 04.

Естествено има и трудни мачове за “баварците” през сезона. Един такъв се оказва гостуване на Ханза в Росток. Малко преди края на двубоя, домакините водят изненадващо с 3:2 срещу фаворита от Мюнхен. 

Гостите получават право да изпълнят ъглов удар, тогава Оливер Кан решава да се включи в атаката, обичайна практика в края на двубой, когато се търси гол, за да осигури още един човек в атака за мюнхенци и да се търси изравнително попадение.

Съдбата обича такива игрички и по случайност или не, центрирането е насочено именно към вратаря на Байерн. Той скача, за да се опита да отправи удар с глава към вратата на Ханза, но топката му идва малко по-висока и малко по-напред. 

Тогава Кан, като истински вратар решава да я боксира с ръце с всичка сила по посока вратата на противника. Топката се оплита в мрежата и дори някои съотборници на Кан вдигат ръце от радост не видели каква щуротия е направил капитанът им. 

Правилно, играчите на Ханза протестират и закономерно голът е отменен, а Кан изгонен с червен картон. В крайна сметка Байерн губи мача, но печели титлата в края на сезона с една точка пред Шалке 04.

След самия мач Кан заявява шеговито: “Мислех, че на вратарите е позволено да играят с ръце в наказателното поле”. 

Единствен по рода си…

Бюфетната битка, или как Юнайтед победи “непобедимите”

Съперничеството между Манчестър Юнайтед и Арсенал е пословично за Висшата лига. Два велики отбора, които винаги са били в борбата за челните места, стотици мачове помежду им, битки между играчи, спорни мачове, напрежение, конфликти между мениджъри, подигравателни песни между феновете. С една дума класика…

Огромното съперничество между двата клуба започва през 1990 г. когато в двубой от тогавашната английска първа дивизия “артилеристите” гостуват на “Олд Трафорд” и водят с 1:0. Тогава все още не е запалена искрата на съперничеството между тях. 

Но едно влизане на Уинтърбърн срещу Денис Ъруин нажежава мача до червено. След шпагата веднага двама съотборници на Ъруин буквално наритват Уинтърбърн, естествено в мелето се включват всички футболисти и настава истинска разправия с удари, дърпания и бутане. 

Духът от бутилката е пуснат и двата отбора стават заклети врагове, а двубоите им се превръщат в истински дербита. Трансферът на Робин Ван Перси през 2012 г. също не помогна особено за подобряване отношенията.

През 2004 г. отборите отново играят, този път “червените дяволи” побеждават Арсенал, който предния сезон е станал шампион без загуба във Висшата лига. Именно Юнайтед слага край на непобедимата серия на лондончани от 49 поредни мача. 

Манчестър побеждава с 2:0 в двубой с много искри и напрежение, а след мача феновете на Арсенал са бесни, защото Уейн Рууни откровено симулира за дузпа, която Рууд Ван Нистелрой бележи, а малко преди края и самият Рууни вкарва за 2:0.

След последния съдийски сигнал двата тима се отправят към тунелите, Сол Кембъл отказва да стисне ръката на Рууни, убеден че нападателят е симулирал. Венгер търси сметка от Нистелрой за провокациите на холандеца срещу Ашли Коул, а Сър Алекс защитава играча си, изпречвайки се на пътя на Венгер, Рио Фърдинанд и Тиери Анри също си разменят “любезности”. 

Напрежението може да се среже с нож и трябва само малка искра, за да се запали големият пожар.

Разбира се, че се намира човек, който да го направи - служител на Юнайтед, нацелва право в носа служител на Арсенал. И тогава настава истински кошмар, играчи, треньори и служители се бутат, удрят и блъскат, а никой човек не е в състояние да спре мелето.

Мениджърът на “топчиите” също е в блъсканицата, докато сър Алекс, не е на мястото на събитието. Никой човек не може да спре мелето, освен един младок от лондонския клуб, който влиза в съблекалнята малко преди боя и взима да похапне парче пица.

Чува шумотевицата навън и излиза да види какво се случва, виждайки истински исполини да се бият, се страхува да се намеси и решава да помогне като хвърли парчето пица по играчи на Юнайтед. 

За да е пълен цирка, когато младока Фабрегас хвърля прословутата пица, за негов малшанс, на пътя й застава не кой да е, а самият Фъргюсън, който се появява отнякъде. 

Пицата го уцелва право в лицето и започва да се стича по сакото му. Изведнъж битката като на анимационен филм спира и всички притихват, защото разбират, че са прекрачили границата и очакват гневната тирада на шотландеца. 

Той обаче псувайки, просто се връща към съблекалните да се преоблече. Така това парче пица слага край на боя, а Фабрегас си признава няколко години по-късно, че именно той е хвърлил парчето.

В Автобиографията си сър Алекс казва, че този мач е бил началото на края за Арсен Венгер в Арсенал, който през следващите години не става шампион на Англия нито веднъж. 

Така едно парче пица беляза всички проблеми на Арсенал и Венгер, до оттеглянето му през 2018 г. 

Казанската афера - лъжата, която взриви БГ футбола

Автор: Антон Иванов

Това е един от малкото случаи, в които футболна новина от България стига до първите страници на световните медии!

На 20 септември 2009 г. часове преди Вечното дерби в централата на Левски е получен факс. В него се казва, че Рубин (Казан) иска да привлече четирима от най-добрите играчи на Левски с многомилионна оферта. Уловката е в това, че руският клуб иска всичко да се случи моментално уж, за да може да регистрира играчите за мача им от Шампионска лига срещу Интер на 29 септември.

Ръководството на сините е в шок от ситуацията.

Месец по-рано Левски е отстранен от турнира на богатите след плейоф с Дебрецен и въпреки участието в групите на Лига Европа се носи слух за финансов колапс в клуба.

Тогавашният собственик Тодор Батков решава да задвижи трансфера и качва Дарко Тасевски, Живко Миланов, Зе Соарес и Юсуф Рабех на самолет за Москва. Заедно с тях пътува и известният по това време футболен агент Николай Жейнов.

По разкази на Тасевски след като групата пристига е посрещната от мъже облечени в черно и каращи скъпи черни коли. Като на екшън филм  “шофьорите” карали бясно из руската столица, като дори не спирали на червени светофари.

На другия ден жена с джип ги взела от хотела им и започнала да ги разкарва отново из Москва с идеята да намерят лаборатория, за да направят изследвания на футболистите.

Всичко това се случва, докато в България по това време се играе дербито Левски и ЦСКА.

Впоследствие групата разбира, че в Рубин никой не е чувал за тях и според руския клуб оферта никога не е имало.

На терена в София ЦСКА побеждава с 2:0.

Измамата става факт и българските медии гръмват със заглавие “Казанската афера”.

Общественият интерес към историята е небивал. Сините фенове са бесни и прокуратурата се самосезира.

Тодор Батков обвинява собствениците на ЦСКА за случилото се, но се появява информация, в която синият бос може да е замесен в схема за черно тото.

Николай Жейнов (агентът пътувал с играчите) в едно интервю твърди: “Бях въвлечен в цялата ситуация. До казанската афера се стигна заради непрофесионализъм на ръководството. Казаха: „Внимавай да не развалиш сделка на големи руски генерали!“.

Замесено е името и на арменец участвал в уговорени мачове, който се познавал и с Тодор Батков и със собствениците на ЦСКА.

Какво обикновено в България, в крайна сметка няма виновни, няма и разкрития, а прокуратурата прекратява делото през 2018 г. с довод, че няма достатъчно информация.

Статията е публикувана в оригинал на сайта Futbolbro.

Ерлинг Холанд е труден за осмисляне

Холанд с екипа на РБ Залцбург

Ерлинг Холанд продължава със смайващото си представяне. Той отбеляза още един хеттрик във Висшата лига, този път на Манчестър Юнайтед. Отборът му Сити пък попиля “червените дяволи” с 6:3.

След трансфера на нападателя лятото от Борусия Дортмунд при “гражданите” мнозина бяха скептични, че Холанд-младши няма да се справи в Англия и че головете му в Германия, Норвегия и Австрия са били едва ли не случайност.

Е, Ерлинг опроверга всички и за 8 мача със синия екип има немислимите 14 гола. Освен това почва да чупи рекорди един по един. 

Първо, вкара 3 хеттрика само за 8 мача, само за сравнение на Майкъл Оуен, който е на 2-ро място в тази класация, са му били нужни 48 мача за това.

Второ, стана първия футболист на “гражданите” от 52 години насам, който вкарва 3 гола в един мач на Юнайтед, естествено тук дели приза с другото дете-чудо на Сити Фил Фодън, който също вкара 3 в дербито.

Трето, стана първия играч в историята на Висшата лига с три поредни хеттрика в три поредни домакинства на отбора си.

Отделно от това има още няколко рекорда в Шампионска лига. Вкарва и за 4-те си отбора при дебюта в Шампионска лига, най-младия играч достигнал кота 25 гола в турнира и още и още.

На 22 години Холанд има 170 гола, а исполините Меси и Роналдо са имали по 40-50 попадения на същата възраст. Това само показва за какъв талант става въпрос.

Холанд е някаква изключително подобрена версия на Златан Ибрахимович, има същото самочувствие, голов инстинкт и енергия. За разлика от Ибра , норвежеца е по-бърз и по-пъргав, въпреки 194-те си см. 

Освен това Холанд има невероятно пласиране, използва празните пространства, има невероятно бързо ускорение, може да бележи с двата крака, както и с глава. 

Страхотен, немислим талант, който все едно е от друга планета. Когато гледаш играта му си мислиш кой ще спре този човек?

Ако продължава така до края на сезона, ще бъдат счупени всички рекорди в Англия и простата математика показва, че може да завърши сезона с над 60 попадения само в Англия! Това постижение е трудно да го приемеш…

Меси и Роналдо са към края на кариерите си, но могат да бъдат спокойни, че бъдещето на футбола е в сигурни ръце с играчи като Мбапе и особено Холанд.

Как Рой Кийн сервира отмъщението на Халанд-старши

Рой Кийн е доказан боец на терена, пример за младите, играч с кураж и агресия. Капитан с много силно присъствие на терена и в съблекалнята. Самият сър Алекс Фъргюсън казва за него, че Рой е човекът, който описва най-добре високите стандарти заложени в клуба. 

Разправиите му по теренa с противникови футболисти са пословични, както и тези със съдиите, дори и със съотборници. Повечето от нас, може би, помним титаничните му сблъсъци с друго страшилище Патрик Виейра. Буйната ирландска кръв не му позволяваше да си замълчи, когато някой гo подразни. 

Има много епизоди от кариерата на Кийн, които заслужават внимание, но днес ще се спрем на един конкретен, който след пристигането на Ерлинг Халанд в Манчестър Сити, отново придоби популярност. 

Малко предистория: на 27.09.1997 г. се играе "дербито на розите" между Лийдс Юнайтед и Манчестър Юнайтед на "Елънд Роуд". Мачът завършва 1:0 за Лийдс, а към края на мача Рой Кийн се опитва да изчисти една топка, когато след леко съприкосновение с Алф-Инге Халанд, ирландецът пада на земята и се гърчи от неописуема болка. 

Тогава Халанд решава, че Кийн симулира и се надвесва над лицето му и говори обиди по негов адрес, че е симулант. Голяма грешка, Кийн може да е всякакъв, но не и симулант и капитанът на Юнайтед никога няма да прости това на норвежеца. Тогава се намесва младия Дейвид Бекъм, който избутва Халанд настрана и с това, може би му спасява живота.

Контузията на Кийн е много сериозна, скъсани кръстни връзки на коляното, диагноза, която те вади от игра поне 6 месеца, а често след завръщане в игра вече не си същия играч. Както разбрахме, обаче, Рой Кийн е корав тип и се завръща в игра за следващия сезон по-силен и мотивиран от всякога.

Точно тогава през сезон 1998/99 г. Юнайтед постига исторически требъл - титла на Англия, Шампионска лига и FA Cup, постижение, което и до ден днешен никой друг английски отбор не е постигал.

Рой Кийн, като всяко лошо момче е злопаметен и чака Халанд-старши да му падне. Естествено, че това се случва, 4 години след инцидента по между им. Както се казва "Отмъщението се сервира студено и колкото по-късно, толкова по-мръсно".

Точно така и се случва, на 21.04.2001 г, се играе манчестърското дерби, а Сити не е този силен отбор, който всички знаем днес. Въпреки това всяко дерби е с голям заряд. Мачът завършва 1:1, но не това е най-интересното от двубоя. 

При разиграване в центъра на терена за Ман Сити, трудна топка попада у Халанд, Рой Кийн е наблизо и решава. че това е неговия момент. Изритва норвежеца с такава злоба и сила, че чак го вдига във въздуха. Най-после Рой успява да си върне и на свой ред се надвесва над Халанд и сипе обиди по негов адрес. 

След това директно тръгва към съблекалнята, без да поглежда рефера, защото знае, че ще получи директен червен картон. Наказан е за 5 мача и със солена глоба от футболната федерация.

По-късно самия Кийн споделя, че не съжалява за това и изобщо за нищо извършено от него по терените. За самата случка споделя, че изобщо не е виждал или гледал топката. В очите и мислите му е бил само кракът на Халанд. 

Тук има един мит, че влизането на Кийн е прекратило кариерата на бащата на Ерлинг Халанд, което се оказва, че не е така, тъй като след мача, норвежеца е на краката си и дори дава интервю. А и през следващите 2 сезона записва мачове във Висшата лига. 

21 години по-късно и 1 ден преди дербито на Манчестър, Халанд-старши вече не мисли за влизането на Рой Кийн, а мисли как синът му Ерлинг да вкара още повече голове в Англия.

Победата над Македония е нещо повече от само един мач

България победи Македония* с 1:0 в последен мач от Лигата на конференциите. Пред непрестанни обиди, освирквания и псуване нашите момчета набиха по-малкия си брат, който беше непослушен в последно време. 

Минаха два дена, вече на спокойна глава, може да кажем, че това беше много повече от футболен мач. Тук са намесени история, политика, география, култура, ценности и чак тогава спорт.

Малките ни братя забравиха много бързо, че България първа призна новата страна Македония, забравиха че искахме да им помогнем във всяко едно отношение да се приобщят към Европа. 

Сръбското влияние, обаче, размъти главата на Македония и вместо да отвърнат с добро, почнаха да крадат история, култура, да злословят срещу нас. Така България много правилно наложи вето на присъединяването им към ЕС.  

След поведението на македонците вече виждаме, че това решение е било много правилно, съседите ни са много далеко от европейско мислене и ценности. Сигурни сме, че не всички македонци са такива, но тази представителна извадка от стадиона и на терена петни целия им народ.

Озверялата тълпа на стадиона освирка “Мила родино”, което само мотивира пределно българските футболисти, които играха с блясък в очите. Може да кажем на македонците само едно:  Да мразиш съперника, съвсем не означа, че обичаш своите.

Колкото до самия мач нашите играха много достойно и заслужено победиха, хвърляха се смело в единоборства, нямаше страх, нямаше безцелни центрирания. Имаше един сплотен колектив от млади и надъхани момчета, които защитиха страната си. 

Какво се оказва в крайна сметка? Дойде един сърбин да ни покаже как се прави и че сме изгубили цяло едно поколение футболисти. Кръстаич разкара връзкарите и татините синчета, отряза всички мениджърски интереси и пусна в игра момчета на по 18 до 25 години, които са във форма. 

Резултатите са налице, всички знаем че това са само Гибралтар и Македония, футболни джуджета, които преди 20-30 години не брояхме за живи, но все пак победите са си победи, трябва отнякъде да се почне.

Особено сладка беше победата над Македония, на техен терен, да гледаш озверелите, разкривени от злоба животински лица на македонците… безценно.

Македония* - историко-географска област на Балканите между реките Струма, Вардар и Места.

Как Хърватия изуми целия свят

Балканците сме свикнали да объркваме сметките на великите сили. В исторически план Балканите са наречени “фитилът на бурето с барут”. Абсолютно същото освен за историята, може да се каже и за спорта, особено за футбола. 

Примери много: България 1994, Турция 2002, Хърватия 1998 и 2018, Гърция 2004, на клубно ниво Цървена Звезда и Стяуа Букурещ печелят КЕШ. Дори Румъния в САЩ се представят много добре, стигайки до четвъртфинал, но просто българите засенчват съседа си. Днес ще се спрем на най-големия успех на национален отбор от Балканският полуостров на световни - сребърните медали на Хърватия от Световното в Русия през 2018 г. 

В тази история дори успях да се докосна на живо, тъй като присъствах на живо на четвъртфинала Русия-Хърватия, 2:2 в Сочи и всички снимки и видео клипове съм ги правил лично аз, така че не очаквайте перфектно качество от тях.

В квалификациите за Мондиал 2018 хърватите имат леки проблеми и завършват втори в групата си след Исландия. Това място им дава право на бараж, където отстраняват Гърция с 4:1 общ резултат и хващат последния влак за турнира. 

Интересното е, че на самият турнир попадат отново в една група с Исландия. Другите отбори са Аржентина и Нигерия. “Шахматистите” излизат от групата си с 9 точки и голова разлика 7:1. Побеждават Аржентина с 3:0, Исландия с 2:1 и Нигерия с 2:0.

Стадион Фищ в Сочи преди началото на мача Русия- Хърватия 2:2

Тези резултати показват, че отбора е готов за нещо голямо и всички трябва да се съобразяват с малката страна. Поколението е много силно и талантливо - Лука Модрич, Иван Ракитич, Марио Манджукич, Матео Ковачич, Иван Перишич, Деян Ловрен, Андрей Крамарич и др. Почти всички от състава играят за силни европейски отбори на най-високо ниво. 

На осминафинал хърватите се изправят срещу коравия отбор на Дания и след много здрав мач, крайния резултат е 1:1, след 2 бързи гола в началото на Манджукич за Хърватия и Занка за “червения динамит”, но балканците побеждават с дузпи и продължават напред.

Там срещат домакина Русия и на стадион Фищ в Сочи на 07.07.2018 г. двата отбора играят много отворен и атрактивен двубой, който завършва 1:1 в редовното време (Черишев за Русия и Крамарич за Хърватия), в продълженията съперниците си отбелязват по още 1 гол (Вида за Хърватия и Фернандес за Русия), за да се стигне до дузпи. Последната решаваща дузпа се пада на звездата Ракитич, който въпреки освиркванията я вкарва много хладнокръвно. Клип от решаващата дузпа:

Така “шахматистите” продължават напред, а “Сборная” отпада от турнира. На полуфинала Хърватите се изправят срещу Англия, в редовното време отново мача е равен - 1:1,  голове на Трипиър за Англия и Перишич за хърватите. Този път не се стига до дузпи, защото хърватите бележат за 2:1 в продълженията чрез Манджикич в 109 мин. 

Така Хърватия подобрява класирането си от 1998 г. и се класира на финала срещу Франция. Дали заради това, че и в 3-те си мача от елиминациите играят продължения, или защото французите са много силни, не  е ясно, но хърватите губят битката с 2:4. Въпреки това те печелят симпатиите на цял свят, заради безстрашната, атрактивна и резултатна игра. 

Това е най-доброто класиране на балкански отбор на световно до момента, което изуми целия свят и е много вероятно никога да не бъде подобрено.