Пропускане към основното съдържание

Манчестър Юнайтед възкръсна точно по Великден





Слуховете за смъртта на Манчестър Юнайтед се оказаха силно преувеличени.

Футболът понякога предлага мачове, резултати и развръзка, които не подлежат на никаква логика, но остават завинаги в съзнанието. Срещу Лион, Манчестър Юнайтед изигра една такава нощ – шеметна, абсурдна и почти невъзможна.

До 110-ата минута на реванша от четвъртфиналите в Лига Европа всичко изглеждаше загубено. Лион водеше с 4:2, “Олд Трафорд” бе притихнал, а феновете започваха да си тръгват. Отборът на Рубен Аморим изглеждаше физически и психически сринат.

Но чудото се случи. Бруно Фернандеш върна един гол от дузпа, а в добавеното време Каземиро, често критикуван и отписван, подаде за два гола в рамките на 87 секунди – дело на Коби Мейну и Хари Магуайър. От 2:4 до 5:4. Трибуните избухнаха в лудост, каквато не се бе виждала от златните времена на “Фърги тайм”.

Но този Юнайтед в твърде крехък…

Отборът поведе с 2:0 и изглеждаше че има пълен контрол над мача, но вместо да довърши съперника, допусна пълен срив. Едно намаляване на резултата от Толисо беше достатъчно, за да се върне познатата паника в редиците на домакините. Лион изравни, а в продълженията, въпреки че бе с човек по-малко, изглеждаше по-свеж и мотивиран. Французите вкараха още два пъти и буквално помирисаха полуфиналите.

Юнайтед се нуждаеше не просто от вяра, а от някакъв нечовешки изблик на воля. И го намери. Парадоксът е пълен – отборът, обвиняван в липса на характер цял сезон, демонстрира свръхчовешка воля точно когато изглеждаше приключил. Историята ще запомни този мач, но няма да забрави и целия хаос, който го предшестваше.

Но тази драма беше излишна и ако отбора не беше толкова чуплив, откъм характер, щеше да си вземе мача в редовното време без драми.

Статистиката също показа нещо невиждано – за първи път в историята на европейските елиминации бяха отбелязани пет гола в продълженията.

Така възможността 13-ия и 14-ия във Висшата английска лига да играят на финал в Лига Европа е съвсем реална, Тотнъм също е на полуфиналите в турнира. 

Полуфиналите за “червените дяволи” срещу Атлетик Билбао ще бъдат съвсем друга история. Баските ще играят на живот и смърт у дома, на “Сан Мамес” и няма да простят слабости. Ако Юнайтед успее, ще се добере до финал и ако го спечели и до квота за Шампионската лига. Това би било спасение за сезона, а и финансова инжекция за така нужната реконструкция на отбора.

Надеждата не е напълно изгубена. Но тя стои върху крехка основа, изградена от една нощ на лудост. И ако този Юнайтед може нещо, то е да изненадва. Понякога приятно, понякога не.





Коментари

Популярни публикации от този блог

Тотнъм може и да е помогнал на Манчестър Юнайтед

Сезонът завърши. Финалът на Лига Европа беше черешката… но не върху тортата, а върху буркан с кисели краставички. Манчестър Юнайтед загуби с 0:1 от Тотнъм и остави феновете си с онова познато чувство: „Абе, защо пак така стана?“. Но хайде да си го кажем направо – по-добре, че загубиха. Да, да, звучи нелогично, направо като кощунство. Но понякога, за да се оправиш, трябва първо да се сринеш ( то накъде повече от това). А Юнайтед през този сезон приличаше повече на сериал, в който всеки епизод по-мрачен от предишния – с куп травми, неубедителни трансфери и една тактическа идея, която сякаш е била написана на салфетка по време на обяд. Сега обаче, благодарение на този финал (или по-точно загубата в него), Манчестър Юнайтед няма да играе в Шампионската лига. Нито в четвъртък, нито в сряда. Никакви пътувания до Азербайджан, никакви скучни 0:0 срещу австрийски отбори, чието име звучи като марка безалкохолни.  Юнайтед ще има един единствен фронт – Висшата лига. Ще може да тренира, да се с...

Наполи- синият вулкан изригна отново

В Неапол отново е лудница. Не такава, каквато се вижда по филмите, а истинска, емоционална, пълна с фойерверки, сълзи и песни по балконите. Наполи отново е шампион на Италия, само две години след като прекъсна 33-годишна суша. Този път – не като изненада, а като добре смазан отбор с шампионско поведение от първия до последния кръг. Последният съперник – Каляри, не успя да направи нищо срещу синята лавина на стадион „Диего Армандо Марадона“, където Скот Мактоминей и Ромелу Лукаку довършиха работата с по един гол и доведоха титлата у дома. Кой да предположи миналото лято, че отбор, който завърши десети и смени трима треньори, ще се върне с такава ярост? Но когато името на Антонио Конте се появи, феновете знаеха – нещо голямо се готви. И се оказаха прави. Конте, човекът с желязна дисциплина, превърна хаоса в стройна машина. Вкара ред, върна страстта и убеди дори най-скептичните, че това не е просто временен проблясък. Но Конте не играе сам. Скот Мактоминей, дошъл от Манчестър Юнайтед,...