В Неапол отново е лудница.
Не такава, каквато се вижда по филмите, а истинска, емоционална, пълна с фойерверки, сълзи и песни по балконите. Наполи отново е шампион на Италия, само две години след като прекъсна 33-годишна суша. Този път – не като изненада, а като добре смазан отбор с шампионско поведение от първия до последния кръг.
Последният съперник – Каляри, не успя да направи нищо срещу синята лавина на стадион „Диего Армандо Марадона“, където Скот Мактоминей и Ромелу Лукаку довършиха работата с по един гол и доведоха титлата у дома.
Кой да предположи миналото лято, че отбор, който завърши десети и смени трима треньори, ще се върне с такава ярост? Но когато името на Антонио Конте се появи, феновете знаеха – нещо голямо се готви. И се оказаха прави. Конте, човекът с желязна дисциплина, превърна хаоса в стройна машина. Вкара ред, върна страстта и убеди дори най-скептичните, че това не е просто временен проблясък.
Но Конте не играе сам. Скот Мактоминей, дошъл от Манчестър Юнайтед, се превърна в любимец на тифозите с голямото си сърце. И с голове. Цели 12 за сезона, последният – със задна ножица, точно когато трябваше. А Лукаку? Години го подценяваха, пращаха го под наем, наричаха го бавен и непостоянен. Е, тази година той мачкаше. 18 гола, повечето от тях решаващи. Но най-важното – вкара и последния, шампионския, с което на практика бетонира трофея в Южна Италия.
Конте не можа да бъде на скамейката в този последен двубой – изтърпяваше наказание – но целият град знаеше, че това е неговият отбор. Гледаш Наполи и усещаш почерка му – компактност, скорост по фланговете, безмилостна преса и вяра, че мачът не свършва до последната секунда.
Феновете не се нуждаеха от допълнителна покана. Хиляди се изляха по улиците още преди последния съдийски сигнал. Площад „Плебишито“ стана море от сини знамена, „О Соле Мио“ се пееше на ура, а фойерверките около Везувий известиха победата. Това не беше просто шампионска титла – това беше завръщане, отмъщение, любов и триумф в едно.
Сезонът ще остане в историята не само заради точките, головете или статистиката. Ще се помни заради начина, по който този Наполи игра – с душа, с характер, със зъби. С Конте на кормилото, Мактоминей в средата и Лукаку отпред – Наполи отново накара Италия да говори за юга.
Коментари
Публикуване на коментар