Сезонът завърши. Финалът на Лига Европа беше черешката… но не върху тортата, а върху буркан с кисели краставички. Манчестър Юнайтед загуби с 0:1 от Тотнъм и остави феновете си с онова познато чувство: „Абе, защо пак така стана?“.
Но хайде да си го кажем направо – по-добре, че загубиха.
Да, да, звучи нелогично, направо като кощунство. Но понякога, за да се оправиш, трябва първо да се сринеш ( то накъде повече от това). А Юнайтед през този сезон приличаше повече на сериал, в който всеки епизод по-мрачен от предишния – с куп травми, неубедителни трансфери и една тактическа идея, която сякаш е била написана на салфетка по време на обяд.
Сега обаче, благодарение на този финал (или по-точно загубата в него), Манчестър Юнайтед няма да играе в Шампионската лига. Нито в четвъртък, нито в сряда. Никакви пътувания до Азербайджан, никакви скучни 0:0 срещу австрийски отбори, чието име звучи като марка безалкохолни.
Юнайтед ще има един единствен фронт – Висшата лига. Ще може да тренира, да се сработва, да мисли. Все неща, които този сезон звучаха като лукс.
А и нека сме честни – ако бяха спечелили, това щеше да е като да поднесеш лъскава ябълка, която отвътре е гнила. Победата щеше да заблуди всички, че всичко е наред – а не е. Един трофей можеше да замаже истинските проблеми: липса на ясна стратегия, неубедителна игра и състав, който още не знае кой къде се намира.
През 2016 година, Ливърпул загуби финала на Лига Европа от Севиля. Тъжно, драматично, с малко сълзи (и много мемета). Но какво последва? Един сезон без европейски мачове – чистилище, в което Клоп изглади тактиката, подреди състава и… след това завладя Европа.
Същото може да направи и Манчестър Юнайтед. Новият сезон ще е като чист лист – без оправдания, без четвъртък в Тирана. Само Висша лига. Само работа. Само напред.
Тотнъм заслужено празнува – спечелиха първия си трофей от 17 години. И нека го празнуват! На „Олд Трафорд“ обаче тишината може да се окаже по-полезна от шумната победа. Сега е моментът да се гради, да се планира, да се изчистят старите грешки. Както казват мъдрите фенове: “Може да нямаме купа, но имаме… перспектива.”
Да, финалът беше загубен. Но понякога точно тези загуби се оказват първата тухла в голямата стена на завръщането.
Коментари
Публикуване на коментар