Арсенал е начело и това не е случайно. Отборът е най-последователният в първенството и рядко допуска сривове в рамките на 90 минути. Именно тази постоянност го държи пред останалите. Но напоследък се появява въпрос, който не може да бъде подминат – дали тази версия на Арсенал е достатъчно безпощадна, за да стане шампион.
Мачът с Уулвърхемптън даде повече поводи за тревога, отколкото за оптимизъм. Победата дойде, но начинът – не. Срещу отбор, който трудно създава положения и изглежда обречен, лидерът в класирането стигна до успех с огромно напрежение и без реално игрово превъзходство. Двата автогола прикриха представяне, което иначе щеше да бъде сериозно критикувано.
Вижте още: 1000 мача на Пеп Гуардиола
Това не е изолиран случай. В последните седмици Арсенал изпитва сериозни трудности в заключителните фази на мачовете. Вместо да налага волята си, тимът се оттегля назад, губи компактност и започва да брани резултата, а не играта. Срещу различни съперници, но по един и същи начин, това води до късни голове и излишни рискове.
Общият модел е ясен – прекалено дълбока защитна линия и пасивна халфова зона. Така противниците получават пространство по фланговете и време да доставят топката в наказателното поле. При подобно стечение на обстоятелствата рикошети, втори топки и хаотични ситуации стават неизбежни.
При изравнителното попадение в събота липсваше навременен натиск върху подаващия, а реакцията в наказателното поле беше закъсняла. Това не е въпрос на индивидуална грешка, а на колективно поведение и разположение. Арсенал се защитава твърде близо до собствената си врата, вместо да спира опасността по-рано.
Артета не скри разочарованието си и директно посочи пасивността на отбора си в решаващ момент. Подобно поведение може да бъде простено веднъж, но когато се повтаря, то се превръща в слабост, която конкурентите ще търсят целенасочено.
Решенията не са сложни, но изискват смелост. Вместо да се затваря, Арсенал може да държи топката и да принуждава съперника да тича. Алтернатива е по-агресивна защита по фланговете и ясна отговорност кой атакува първата топка при центрирания.
Парадоксът е, че всички тези проблеми съществуват в отбор, който има най-добрата отбрана в лигата. Това показва, че не липсват качества, а концентрация и правилен подход в края на мачовете.
Арсенал е способен да контролира двубоите си. Въпросът е дали ще започне да го прави до последния съдийски сигнал. Защото в битката за титлата не побеждава този, който доминира най-дълго, а този, който не губи контрол, когато напрежението е най-голямо.
Коментари
Публикуване на коментар