Съперничеството между Манчестър Юнайтед и Арсенал е пословично за Висшата лига. Два велики отбора, които винаги са били в борбата за челните места, стотици мачове помежду им, битки между играчи, спорни мачове, напрежение, конфликти между мениджъри, подигравателни песни между феновете. С една дума класика…
Огромното съперничество между двата клуба започва през 1990 г. когато в двубой от тогавашната английска първа дивизия “артилеристите” гостуват на “Олд Трафорд” и водят с 1:0. Тогава все още не е запалена искрата на съперничеството между тях.
Но едно влизане на Уинтърбърн срещу Денис Ъруин нажежава мача до червено. След шпагата веднага двама съотборници на Ъруин буквално наритват Уинтърбърн, естествено в мелето се включват всички футболисти и настава истинска разправия с удари, дърпания и бутане.
Духът от бутилката е пуснат и двата отбора стават заклети врагове, а двубоите им се превръщат в истински дербита. Трансферът на Робин Ван Перси през 2012 г. също не помогна особено за подобряване отношенията.
През 2004 г. отборите отново играят, този път “червените дяволи” побеждават Арсенал, който предния сезон е станал шампион без загуба във Висшата лига. Именно Юнайтед слага край на непобедимата серия на лондончани от 49 поредни мача.
Манчестър побеждава с 2:0 в двубой с много искри и напрежение, а след мача феновете на Арсенал са бесни, защото Уейн Рууни откровено симулира за дузпа, която Рууд Ван Нистелрой бележи, а малко преди края и самият Рууни вкарва за 2:0.
След последния съдийски сигнал двата тима се отправят към тунелите, Сол Кембъл отказва да стисне ръката на Рууни, убеден че нападателят е симулирал. Венгер търси сметка от Нистелрой за провокациите на холандеца срещу Ашли Коул, а Сър Алекс защитава играча си, изпречвайки се на пътя на Венгер, Рио Фърдинанд и Тиери Анри също си разменят “любезности”.
Напрежението може да се среже с нож и трябва само малка искра, за да се запали големият пожар.
Разбира се, че се намира човек, който да го направи - служител на Юнайтед, нацелва право в носа служител на Арсенал. И тогава настава истински кошмар, играчи, треньори и служители се бутат, удрят и блъскат, а никой човек не е в състояние да спре мелето.
Мениджърът на “топчиите” също е в блъсканицата, докато сър Алекс, не е на мястото на събитието. Никой човек не може да спре мелето, освен един младок от лондонския клуб, който влиза в съблекалнята малко преди боя и взима да похапне парче пица.
Чува шумотевицата навън и излиза да види какво се случва, виждайки истински исполини да се бият, се страхува да се намеси и решава да помогне като хвърли парчето пица по играчи на Юнайтед.
За да е пълен цирка, когато младока Фабрегас хвърля прословутата пица, за негов малшанс, на пътя й застава не кой да е, а самият Фъргюсън, който се появява отнякъде.
Пицата го уцелва право в лицето и започва да се стича по сакото му. Изведнъж битката като на анимационен филм спира и всички притихват, защото разбират, че са прекрачили границата и очакват гневната тирада на шотландеца.
Той обаче псувайки, просто се връща към съблекалните да се преоблече. Така това парче пица слага край на боя, а Фабрегас си признава няколко години по-късно, че именно той е хвърлил парчето.
В Автобиографията си сър Алекс казва, че този мач е бил началото на края за Арсен Венгер в Арсенал, който през следващите години не става шампион на Англия нито веднъж.
Така едно парче пица беляза всички проблеми на Арсенал и Венгер, до оттеглянето му през 2018 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар