Футболът е много неща в едно - начин на живот, религия, еуфория, драма, човешки съдби. Заради него са умирали хора и са започвали войни.
С наближаването на Коледа, ще ви припомним една друга коледна история, когато футболът спря една война, макар и за кратко - т.нар. Коледно примирие.
Коледа, 1914 година. Първата световна война вече се води няколко месеца. В началото й всички са си мислели, че по празниците ще са вкъщи със семействата си. Вместо това на западния фронт мъжете се оказват в окопи, смазани от студ, глад, кал и страх.
Мъже, които не се познават, но са научени да се убиват. Между тях – ничията земя. Място без живот, без надежда, просто място пълно с мъртви млади мъже, умрели заради безумието на политиците.
В нощта срещу Коледа става нещо немислимо. От тъмното се чува немска коледна песен. Тиха и човешка. Отговорът идва от британците. Не с куршуми, а с аплодисменти. После – тишина. После – плахи гласове.
Оръжията мълчат.
Един войник излиза от окопа с вдигнати ръце. Срещу него излиза друг от противника. После още. Те се срещат там, където до вчера е имало само смърт. Разменят си цигари, шоколад, усмивки и снимки на деца и съпруги.
Заедно погребват падналите. Без знамена и маршове. В този момент няма германци и британци. Има само скръб.
И тогава някой изритва топка изработена от подръчни материали.
Няма съдия, няма правила. Само кал, смях и викове на различни езици. Британци срещу немци. Врагове по заповед и хора по природа. Футболът не пита кой от коя страна е. Той просто започва.
Резултатът няма значение. Това не е мач. Това е напомняне, че в униформата има човек. За миг тези мъже си спомнят кои са били преди да им дадат пушка.
На следващия ден всичко свършва. Заповедите се връщат. Куршумите отново летят. Много от тези мъже никога няма да се приберат у дома. Ще стрелят един срещу друг със сълзи на очите.
Затова футболът е повече от игра.
По Коледа стават чудеса…
Няма коментари:
Публикуване на коментар