Дания, която спечели Евро 92, дори не беше се класирала

Европейското в Швеция през 1992 г. е едно от най-интересните в историята. Освен, че шампион става отбор, който никой не слага в сметките, света е в доста напрегната политическа ситуация. 

Руснаците започва квалификациите като СССР, класират се, но там играят като ОНД. Немците пък имат два отбора в квалификациите - ФРГ и ГДР и то в една квалификационна група, но преди финалите Берлинската стена пада и германците се явяват като една държава. Чехословакия играе за последно в квалификациите като една държава, преди разделянето на Чехия и Словакия.

За капак на всичко Югославия, спечелила групата си в квалификациите, е изхвърлена от турнира по политически причини, заради гражданската война, която се случва на нейна територия. На мястото им е поканена Дания, втората по класиране в групата. 

Тук има един мит, че едва ли не треньора на датчаните ги събира от плажове и курорти. Дойде време да разбием този мит, датската федерация предварително е била уведомена от УЕФА да е в готовност, така че всички са имали едно наум.

Така в тази напрегната международна обстановка започва деветото европейско първенство по футбол в Швеция. Градовете домакини са Малмьо, Гьотеборг, Солна и Норшьопинг. Страните, които се класират в крайна сметка са: Швеция, Англия, Франция, Германия, ОНД, Дания, Холандия и Шотландия. 

България, за съжаление, не се класира, след невиждана драма в последният решаващ мач с Шотландия в квалификациите и нашите, въпреки талантливото поколение ще трябва да изчакат още две години преди света да заговори за тях.

Червения динамит" попада в една група с домакините от Швеция, Франция и Англия. Голямата им звезда Михаел Лаудруп отказва участие на форума, след неразбирателство с наставника на отбора. Първия двубой на датчаните е срещу фаворита Англия. Англичаните са завършили трети на световното през 1990 г. и са един от фаворитите за европейска титла. Мачът завърша 0:0, а целта на  Дания е да не загуби, което и се случва. В другия мач от групата Швеция и Франция завършват 1:1, след голове на Ериксен за "тре кунур" и Папен за "петлите".

Във вторите мачове Дания губи с 0:1 след много здрав мач от Швеция и изглежда, че датчаните ще си стягат багажа. Но в третия мач е тресната Франция на Платини и Кантона с 2:1, шведите бият прехвалената Англия също с 2:1 и от тази група двата фаворита Англия и Франция отпадат от надпреварата. 

От другата група напред продължават Германия и Холандия. На полуфинала Германия побеждава домакина Швеция с 3:2 и чака победителя от Дания и Холандия за битката на финала.

Липсата на големи очаквания и лекия режим и дисциплина правят датчаните много сплотен състав. Обстановката напомня на България на САЩ 94. Холандците са победени с дузпи, след 2:2 в редовното време след 2 гола на Ларсен за Дания и по един на Бергкамп и Рийкард за "лалетата". При дузпите нервите на звездата Ван Бастен не издържат и той пропуска решаващата дузпа.

В последния и най-важен двубой датчаните показват, че успехите им до момента не са плод на случайност и надиграват немците по всеки показател. Мачът завършва 2:0, след голове на Йон Йенсен и Ким Вилфорт, а Шмайхел спасява всичко пред вратата си. В края на мача немците са шокирани, тъй като са били сочени за фаворит от всички. 

Така "червения динамит" избухва на правилното място, в правилното време и написва най-добрата страница в историята на датския футбол, а дори не се класира на първенството.

ДАНИЯ – ГЕРМАНИЯ 
2:0, дата: 26 юни 1992 г., стадион: Улеви, Гьотеборг,
Зрители: 37 800, 

съдия Бруно Галер (Швейцария)

Голмайстори: Йон Факсе Йенсен (18.), 2:0 Ким Вилфорт (78.)

Дания: Петер Шмайхел, Йон Сивебек (66. Клаус Кристиансен), Кент Нилсен, Ларс Олсен, Ким Кристофте, Йон Факсе Йенсен, Флеминг Поулсен, Бриан Лаудруп, Торбен Пийхник, Хенрик Ларсен, Ким Вилфорт. 
Треньор: Рихард Мьолер-Нилсен 

Германия: Бодо Илгнер, Щефан Ройтер, Андреас Бреме, Юрген Колер, Гуидо Бухвалд, Томас Хеслер, Карлхайнц Рийдле, Томас Хелмер, Матиас Замер (46. Томас Дол), Щефан Ефенберг (80. Андреас Том), Юрген Клинсман.
Треньор: Берти Фогтс.

Милан - от пред портите на рая до дъното на ада

 

 

Италианския гранд Милан винаги се е славел като един от властелините на футболна Европа. През отбора са минали стотици славни играчи, изиграли паметни двубои и спечелили десетки отличия. В последните няколко години, обаче Милан не е същия славен отбор, но да се надяваме, че това скоро ще се промени. 

През сезон 2003-2004 г. в Шампионска лига се изиграват паметни мачове, с паметни резултати и незабравими обрати, а до финала не стига никой от супер фаворитите – Милан, Реал Мадрид, Барселона, Манчестър Юнайтед или Байерн Мюнхен, а за трофея играят два от отборите, които никой не е слагал в сметките в началото – Монако и Порто. 

Фаворит номер едно за трофея в шампионска лига Милан, отпада на четвъртфинал от един вече позабравен испански тим – Депортиво Ла Коруня, след невероятен обрат. 

На 23 Март 2004 г. испанците гостуват на „Сан Сиро“, където се изправят срещу един от най-силните отбори на Милан в историята. В отбора на „росонерите“ личат имената на великия Паоло Малдини, партньорът му в центъра на отбраната Алесандро Неста, талантливите Андреа Пирло, Кларънс Зеедорф и Рикардо Кака, гладиаторът Дженаро Гатузо, голмайсторите Филипо Индзаги и Андрий Шевченко. 

Срещу този супер отбор испанците могат да предложат, много сплотен състав и няколко по-познати имена, но далеч от класата на звездите на Милан – Хуан Карлос Валерон, Диего Тристан, Валтер Пандиани, Жорже Андраде.
Мачът започва малко изненадващо с гол за Супер Депор, дело на Валтер Пандиани, италианците обаче бързо се окопитват и обръщат до 4:1, като трябва да се отчетат 2-та гола на младия Кака. След този резултат никой няма съмнение кой ще се класира напред.

В Италия медиите засипват с похвали отбора на Милан, а президента им Берлускони ги определя като „най-силния отбор в света“. В Испания пък, никой не вярва в чудеса и отписват Депортиво от борбата. Загуба с три гола разлика, от действащия носител на трофея е нещо, което много трудно може да бъде преодоляно. Още повече, че срещу италианци, царете на защитната игра се вкарва много трудно, а когато търсиш не един, а три безответни гола срещу най-добрата защита за времето си, всичко изглежда невъзможно.

Треньорът на Ла Коруня Хавиер Ирурета, все пак не е напълно отчаян и споделя, че един ранен гол за отбора му би притеснил Милан. До тогава нито един отбор в елиминационната фаза на турнира, не е заличавал пасив от 3 гола, а щом срещу теб е Милан, който миналия сезон те е победил с 4:0, всичко изглежда решено. 

На 7-и Април 2004 г. започва реванша между двата отбора. Все пак, като че ли думите на Ирурета имат ефект и още в 5-тата минута Пандиани бележи във вратата на Милан, въпреки че в ситуацията е пазен лично от един от най-добрите защитници раждали се някога – Паоло Малдини. Този важен гол от психологическа гледна точка разведрява малко обстановката на стадион Риаспор и вдъхва увереност на испанците. 

Малко по-късно удар на Виктор от домакините среща страничния стълб, публиката все повече се оживява щом вижда, че атаките на техните любимци следват една след друга. Милан пък от своя страна, все още се държи на положение и тайно се надява испанците „да се наиграят“, за да може гостите да използват любимата си тактика – контра атаката. 

Това почти се случва в 19-а минута, Кака се озовава очи в очи със стража на домакините Хосе Молина, но младия бразилец не успява да отбележи, с което щеше да прекърши крилете на домакините. Това положение се оказва и единственото по-сериозно за италианците до края на мача. 

От там нататък има само един отбор на терена – този на Депортиво, атаките са безспирни, а вратаря на гостите Дида прави десетки спасявания, но именно след негова грешка Валерон бележи за 2:0 от няколко метра в 34-та мин., италианците вече осъзнават, че двубоя може да се превърне в истински кошмар за тях. Те опитват да отговорят на предизвикателството, но вместо това получават трети гол, Луке бележи за 3:0 в 44-та минута. При този резултат на почивката, действащия шампион и фаворит Милан, отпада, но нищо не е изгубено, един гол връща италианците в играта. 

Вместо да отбележат такъв, те обаче го получават, в 76-тата минута след удар на Фран и рикошет топката се оплита в мрежата на „росонерите“, но дори и сега един гол на Милан би ги добрал поне до продължения, но италианците не могат да организират нищо опасно, може би в следствие на шока, който са преживели и отпадат, чудото на “Риаспор” се случва, а Милан от пред рая пада до дъното на ада.

Депортиво сътворява един от най-знаменитите обрати в историята на турнира, но по-късно отпада от бъдещия шампион Порто. Милан пък от сигурен полуфиналист гледа турнира, който трябваше да спечели по телевизията. На тях им предстои, година по-късно в Истанбул, още един такъв обрат, който дори е по-шокиращ.

Съдия: Урс Майер (Швейцария)
Зрители: 29 000
Стадион: Риасор, Ла Коруня
Дата: 7 април 2004 г.
ДЕПОРТИВО ЛА КОРУНЯ - МИЛАН 4:0 
Голове: 1:0 Валтер Пандиани (5.), 2:0 Хуан Карлос Валерон (34.), 3:0 Алберт Луке (44.), 4:0 Фран Гонсалес (76.)

Депортиво Ла Коруня: Хосе Молина, Жорже Андраде, Мануел Пабло, Нуредин Найбет, Енрике Ромеро, Виктор Санчес, Хуан Карлос Валерон (90. Джалминя), Мауро Силва, Серхио (87. Алдо Душер), Алберт Луке (66. Фран Гонсалес), Валтер Пандиани

Треньор: Хавиер Ирурета

Милан: Дида, Алесандро Неста, Джузепе Панкаро (77. Руй Коща), Паоло Малдини, Кафу, Дженаро Гатузо, Андреа Пирло (59. Сержиньо), Кларънс Зеедорф, Кака, Андрий Шевченко, Йон Дал Томасон (67. Филипо Индзаги)

Треньор: Карло Анчелоти.

Бащата на съвременния футбол

 

Жоао Хавеланж (1916 г. - 2016 г.) е човекът, който може спокойно да наречем бащата на съвременния футбол, заедно с Ленарт Йохансон. Докато Йохансон, бивш президент на УЕФА, е отговорен за въвеждането на лъскавия имидж на Шампионска лига и увеличаването на участниците на европейските първенства, то Хавеланж отговаря за световните финали и всичко под егидата на ФИФА.

Жан-Мари Фаустин Годерфройд де Хавеланж или просто Жоао Хавеланж е на 8-и май 1916 г. в Рио де Жанейро, Бразилия, в семейство на заможен оръжеен магнат с белгийски корени. Като млад се пробва в няколко спорта, първо в най-популярния в Бразилия – футбола, но без особен успех. По-късно се опитва и в не много популярните - плуване, бокс и водна топка, също без кой знае какви успехи. Участва на две олимпиади – през 1936 г. в Берлин в плуването, а през 1952 в Хелзинки е част от отбора по водна топка на Бразилия, където отново не записва сериозен успех.

Адвокат по образование, той работи на различни места, но най-големите му успехи са свързани със спорта и особено футбола. След смъртта на баща си има шанса да се заеме с неговия бизнес, но отказва, тъй като не харесва оръжията. Пробив в спорта прави през 1956 г., когато влиза в Бразилския олимпийски комитет и по-късно е водач на делегацията на игрите в Мелбърн, а през 1963 г. влиза и в МОК.

През 1958г. вече е президент на бразилската футболна федерация, като на този пост остава до 1973 г. През следващата година на 16-и юни, на 39-ия конгрес на ФИФА, след много оспорвана битка със сър Стенли Роуз, бразилецът става президент на централата. 

Това се случва благодарение на гласовете на федерациите от Азия, Африка и Южна Америка, на които е обещал финансова подкрепа.

В началото не всички гледат с добро око на избирането му, за 1-и път президентът на ФИФА не е от Европа. 

Той обаче ги оборва и под негово ръководство футболът се променя изключително много, сегашните милиарди, които се въртят от турнирите и първенствата по цял свят са плод основно на неговите идеи. 

Въвежда редица турнири – световно за младежи, световно за юноши, световно за жени, Купата на конфедерациите. Увеличава участниците на световни финали за мъже на 24 държави през 1982 г., а през последната година от мандата му, на световното във Франция те стават вече 32. 

Открива нови пазари за футбола в Азия, където вече този спорт има милиони последователи. Някои наричат периода на управлението му „златна епоха за футбола“, заради прозорливостта му и умението да вкара във футбола милионите от спонсори и телевизионни права, които в днешно време вече са дори милиарди. 

Благодарение на неговата предприемчивост и бизнес нюх ФИФА започва да подпомага националните федерации със средства за реконструкция и модернизиране на стадиони, за изграждането и поддържането на такива съоръжения в по-бедните държави, които после да бълват талантливи млади състезатели.

Управлява ФИФА повече от успешно 24 години, като въвежда редица промени и предложения, които превръщат футбола в машина за пари. Наред с това обаче, около него се развихрят и няколко скандала свързани с подкупи, корупция и лобита. 

След оттеглянето си прехвърля властта на централата на дългогодишния си помощник Сеп Блатер. След напускането си е почетен президент на ФИФА до 2013 г., когато след поредния скандал подава оставка като такъв.  
Без него футболът нямаше да е това, което е днес, с всичките му плюсове и минуси.

 

Какво се случва с Лестър?

Лестър е отбор, който събра много симпатии на неутралните футболни фенове през последните 7-8 години. 

“Лисиците” през сезон 2014/15 г. се спасиха на косъм от изпадане и следващият бяха един от фаворитите да изгубят мястото си във Висшата лига.

Противно на всякаква логика Лестър изненадващо стана шампион на Англия, въпреки присъствието на Манчестър Сити, Челси, Ливърпул и Манчестър Юнайтед.

Така отбора стана шампион и естествено се класира за Шампионска лига, където стигна четвъртфинал и прибра доста солиден награден фонд. 

След това отборът от “Кинг Пауър Стейдиъм” се утвърди като един от водещите отбори в Англия и беше винаги замесен в битките за евротурнирите. През миналия сезон “лисиците” спечелиха и ФА Къп и стигнаха до полуфинал в Лигата на конференциите. 

Този сезон обаче Лестър започва кошмарно и е на дъното с 1 точка от 7 мача и голова разлика 10:22. Отборът отнесе някои много звучни шамари като загуба с 2:6 от Тотнъм и 2:5 от Брайтън. 

Какво се случва в този много симпатичен отбор?

Тимът играе много лошо, допуска много голове и ако продължава така, нищо чудно догодина да се озоват в Чемпиъмшип. 

Лятото бяха много пасивни на трансферния пазар, където в последния момент привлякоха едва 1 сериозен играч - защитникът от Реймс Фаес Ваут, който да замести Уесли Фофана преминал в Челси.

Така Лестър изглежда обезкървен и въпреки добрите играчи, с които разполага Брендън Роджърс, Лестър ще се бори да не изпадне, колкото и жалко да звучи.

Треньорът индиректно обвини ръководството на клуба за липсата на трансфери, а феновете губят търпение към всичко случващо се. 

Играчите изглеждат изхабени и играят без мотивация, а самият Роджърс е пред уволнение.

Ако отбора иска да се спаси от изпадане ще трябва нещо коренно да се промени в клуба. Защото ще е жалко такъв симпатичен отбор да рита във втория ешелон на английския футбол.

10-те най-резултатни мача в историята на КЕШ и Шампионска лига

Футболът е игра на голове и този който вкара поне един гол повече печели. Понякога мачове между равностойни съперници предлагат малко или никакви голове. Има обаче една друга страна на играта, когато се срещат отбори с голяма разлика в класите и тогава се получават нечувани погроми и резултати за историята. 

В тази статия ще ви представим точно това, най-резултатните мачове и то не къде да е, а на най-високо клубно ниво - в турнира на КЕШ, който в момента се нарича Шампионска лига. 

Ето ги и тях:

10. 14.08.2020 г.  Барселона /Испания/ - Байерн Мюнхен /Германия/ 2:8 

Поради пандемията от коронавирус мачовете от Шампионска лига бяха отложени с няколко месеца, а при подновяването им УЕФА реши да няма двубой реванш, а само по един мач. "Баварците" разпиляха Барса на Меси и Суарез с 2:8, като резултата можеше да бъде и двуцифрен. До полувремето немците водеха с 4:1, за да довършат "каталунците" с още 4 попадения през втората част. По-късно Байерн спечели и трофея срещу ПСЖ.

9. 18.05.1960 г. Реал Мадрид /Испания/ - Айнтрахт Франкфурт / Германия/ 7:3 

Това е мач финал, който попада в тази класация. Невероятно е на финалният мач от най-високото клубно ниво да се вкарат 10 гола било то и преди повече от 60 години. Пред 135 хил. души на "Хемпдън парк" в Глазгоу "белия балет" нанася тежко поражение на Айнтрахт, за да завоюва петата си поредна Купа на КЕШ. Голямата звезда на "белите" Алфредо Ди Стефано вкарва 3 гола, а другата голяма звезда Ференц Пушкаш се разписва четири пъти. Звездното дуо на "кралете" просто показва най-доброто от футбола тогава и не позволява на иначе много силния Айнтрахт да вземе нещо от мача. 

8. 03.10.1973 г.  Динамо Букурещ /Румъния/ - Крусейдърс /Северна Ирландия/ 10:1. 

Румънският шампион Динамо помита шампиона на Северна Ирландия с 10:1 във вторият мач помежду им. Първият е завършил с аристократичното 1:0 за румънците пред собствена публика. Дуду Джорджеску и Йон Нунвайлер вкарват по 4 гола в мача. На следващият етап Динамо отпада от Атлетико Мадрид.

7. 13.09.1961 г. Одензе /Дания/ - Спора /Люксембург/ 9:2. 

Повече от любопитен двубой, където в първия мач датския шампион си оплита кошницата и печели като гост с 6:0. На реванша в Дания, Спора повежда с 2:0, само за да раздразни звяра, който вкарва 9 гола. Датчанинът Бент Левквист-Хансен се развихря с 5 гола, а Оле Андерсен добавя още 3, Йорген Расмусен също успява да се вреди от двамата нахалници с 1 гол.

6. 14.09.1966 г. Хака Вал /Финландия/ - Андерлехт /Белгия/ 1:10.

Белгийците са безпощадни срещу скромните финландци и помитат с тях с 10:1 още в първия мач на скандинавска земя, за да направят реванша в Белгия безсмислен. Звездата на Андерлехт Пол Ван Химст бележи 5 гола в мача, а резултата на полувремето е труден за осмисляне - 0:7!

5. 01.10.1980 г. Ливърпул /Англия/ - ОПС Олу /Финландия/ 10:1. 

Бъдещият носител на трофея започва трудно първия мач срещу безизвестни финландци и "червените" печелят само с 1:0. На реванша във Финландия обаче, цялата ярост на англичаните се изсипва върху клетите скиори и срещата завършва 10:1 за Ливърпул. Греъм Сунес се откроява с 3 гола. На четвъртфинал пък, Ливърпул отстранява българския ЦСКА, за да спечели и турнира срещу Реал Мадрид с 1:0.

Palmsbet начален бонус казино до 2000 лв.

4. 10.09.1964 г. Локомотив София /България/ - Малмьо /Швеция/ 8:3.

Българската следа в турнира е налице, на националния стадион "Васил Левски" "железничарите" разбиват шведите, а легендата Никола Котков е с класа над всички с 5 гола. В реванша Локо губи с 0:2, но продължава напред, където отпада след много резултатни мачове с унгарския Гьор Вашаш ЕТО с общ резултат от двата мача 7:8.

3. 05.11.2003 г. Монако /Франция/ - Депортиво Ла Коруня /Испания/ 8:3. 

Това е доста по-пресен спомен и може би повечето от нас го помнят. Мачът е в груповата фаза, а Дадо Пършо бележи 5 гола в мача, който се пада точно на рожденият му ден. Другото любопитно е, че и двата отбора стигнаха много напред в турнира, Монако изгубиха финала от Порто с 3:0, а Ла Коруня отпадна на полуфинал също от "драконите".

2. 22.11.2016 г. Борусия Дортмунд /Германия/ - Легия Варшава /Полша/ 8:4.

Също мач, който не е толкова отдавна. "Черно-жълтите" вкарват 8 и получават 4 в най-резултатния мач, откакто турнира е преименуван на Шампионска лига. Интересното е, че поляците повеждат в мача, а на полувремето резултата е 5:2 за немците. В мача Марко Ройс се отличава с хеттрик. 

1. 17.09.1969 г.  КР Рейкявик /Исландия/ - Фейенорд /Нидерландия/ 2:12.

В най-резултатния мач в историята на КЕШ и Шампионска лига бъдещият носител на купата от КЕШ през 1970 г. и шампион на Нидерландия разпилява скромния КР Рейкявик с 12:2 в първия мач и "само" 4:0 във втория. По пътя към купата "гордостта на Юга" отстранява и колоса Милан, а на финала побеждава Селтик с 2:1.

Топ 10 най-добре платени футболисти

Автор: Антон Иванов

Повече от добре платени! Заплатите на някои от футболистите, за които ще говорим ще стигнат да покрият бюджета на поне няколко града в България.

*Заплатите са за седмица**

10. Карим Бензема - 462 хил. евро 

Без съмнение, ако има играч, който е от огромна важност за Реал Мадрид в последните няколко години то това е Бензема. Французинът пое капитанската лента на отбора, а през миналия сезон отбеляза куп попадения, с които помогна за спечелването на трофея от Шампионска Лига.

9. Кристиано Роналдо - 515 хил. евро 

През лятото португалецът усилено искаше трансфер, но именно високата му заплата бе едно от препятствията за евентуална сделка. Роналдо е най-добре платеният играч във Висшата Лига, но с оглед на статистиката му от последните години доста фенове на Юнайтед се питат дали наистина си заслужава.

8. Серхио Рамос - 524 хил. евро

Бившият капитан на Реал Мадрид премина в ПСЖ преди година, но чак през този сезон започна да затвърждава мястото си в титулярния състав на парижани. Рамос е сред най-опитните в отбора и по всичко личи, че неговите лидерски качества са високо оценени от собствениците на клуба.

7. Еден Азар - 600 хил. евро

Белгиецът е далеч от формата, заради която бе привлечен в Реал Мадрид, но въпреки това той е най-добре платеният играч в кралския клуб. На годишна база Азар прибира около 31 милиона евро. Не е зле за нападател със 7 гола в 69 мача.

6. Серхио Бускетс - 711 хил. евро

Изненадващо или не Серхио Бускетс също е част от футболистите с най-добри заплати в света. Испанецът може никога да не е бил сред любимците на футболните феновете, но заради това което прави на терена от ръководството на Барселона са се погрижили добре за него.

5. Френки де Йонг - 721 хил. евро

Не е сигурно, че реално ще си получи парите (хохо), но е сигурно, че холандецът е изключителен талант. Де Йонг има още 4 години до края на договора си, а заплатата включена в сделката, при която той се присъедини към Барса през 2019 г., е общо около 150 милиона евро.

4. Жерар Пике - 1 млн. евро

Пике освен в Барселона е и най-добре платеният играч и в цяла Испания, което само по себе си е доказателство колко високо ценен е той в Каталуния. Защитникът има над 600 мача за клуба и в момента кара своя 16-ти сезон в Ла Лига.

3. Неймар - 1.083 млн. евро

Преди години, когато Неймар смени Барселона за ПСЖ, една от причините за трансфера бе заплата. Е, катарските собственици сбъднаха желанието на бразилеца за по-голямо възнаграждение и днес той е сред топ 3 най-добре платени играчи в света.

2. Лионел Меси - 1.223  млн. евро

Въпреки че вече е в напреднала футболна възраст аржентинската суперзвезда си остава класно попълнение, което носи куп маркетингови облаги. Меси може и да е втори в тази класация, но със сигурност е сред най-обичаните футболисти и така носи огромни приходи на ПСЖ.

1. Килиан Мбапе - 1.748  млн. евро

Футболист, треньор, директор и собственик! С тази заплата и привилегии, които има младата френска надежда не случайно доста хора се питат на каква длъжност всъщност работи той. Естествено Мбапе притежава уникални футболни качества и това, че е най-добре платеният футболист на планетата е напълно заслужено.

Статията е публикувана в оригинал на futbolbro.com

Ако Ювентус продължава така Алегри скоро ще е на борсата

Ювентус загуби домакинството си на Бенфика с 1:2 във втория мач от група H. Така след поражението на старта от ПСЖ също с 1:2, “бианконерите” са без точка след първите си два мача в турнира и делят последните две места с Макаби Хайфа.

Именно с израелците са следващите два мача в групата и Юве трябва да играят за задължителни 6 точки, иначе ще гледат Шампионска лига по телевизията напролет. 

Дори да вземе двата мача с Хайфа, обаче, за “старата госпожа” изобщо не е сигурно че ще продължи напред. Ще трябва да се вземе победа и минимум равен срещу ПСЖ и Бенфика в последните двубои.

Това за момента изглежда доста трудно постижимо с оглед играта на отбора през този сезон, а и изобщо през последните две години.

Треньорът им Макс Алегри има остарели разбирания за футбол, които преди 7-8 години вършеха чудесна работа и Ювентус стана шампион на Италия няколко пъти подред. 

В днешни дни обаче футболът се разви, в професията влязоха нови имена с нови методи, тактики и разбирания за играта. 

Palmsbet до 200 лв. начален бонус

Основната тактика на Алегри е да избереш правилните 11 човека и да се надяваш някой от тях да е на точното място в точното време, за да реши дадена среща. Така, той действа точно на обратно на повечето успешни тимове. 

Успешните отбори играят заедно като юмрук и ако някой покаже индивидуална класа и реши някой двубой е добре дошло.

Като такива тимове може да посочим много отбори - Ливърпул, Манчестър Сити, Барселона, Байерн Мюнхен, Аякс, Порто, Борусия Дортмунд и др.

Философията на Алегри пък е да се разчита на индивидуална класа е доста наивна тактика, а и самият отбор в момента няма кой знае какво качествени изпълнители, за да решават мачове.

Лятото изпуснаха много класен играч като Паоло Дибала, който вече бележи и асистира в Рома, контузиите на Погба и Киеза също не помагат, Влахович и Милик не бележат достатъчно, защитата не е най-стабилната.

Най-важното е, че го няма отборния дух, но всичко тръгва от треньора, а докато той не започна да променя представите си за играта, “старата госпожа” наистина ще играе като стара госпожа, а Алегри ще си търси нова работа, въпреки голямата неустойка.