На кого беше нужен този цирк в Юнайтед?

Една новина се върти в световните медии последните 24 часа и тя е свързана с Роналдо и Юнайтед. Голмайсторът обяви, че не уважава треньора Ерик Тен Хааг, клубът го е предал и че Юнайтед от напускането на сър Алекс не е мръднал в развитието си.

Роналдо е прав в голяма степен, след напускането на великия шотландец, който направи в Манчестър империя, клубът не може са намери себе си, отбора се лъкатуши от една крайност в друга, не е ставал шампион почти от 10 години, играчи се купуват на килограм, някой после се продават на огромна загуба. 

В Манчестър понякога се вижда манталитет не на един от най-великите футболни отбори в света, а на отбор от аматьорска лига.

Връщането на Роналдо в Юнайтед беше огромна грешка и за двете страни. Нито португалецът можеше да даде на отбора, това което беше дал при първия си престой. Нито пък клубът можеше да му предложи нещо кой знае какво. 

Отделно от това пристигането на Роналдо през 2021 г. разбалансира един що-годе сглобен отбор, който тъкмо беше завършил 2-ри в Англия предния сезон. Беше се намерил голмайстор в лицето на Кавани, страхотни крила като Рашфорд, Санчо и Грийнуд, плеймейкър като Бруно, страхотна резерва като Марсиал. Дойде Кристиано и всичко се срина. 

Той поемаше цялото внимание, играта се въртеше около него, двама мениджъри го изтърпяха, но после дойде един треньор, който май знае какво прави и закотви Роналдо на пейката. 

От там насетне всичко се обърка и за самия Кристиано, пропусна лятната подготовка, искаше да напусне, не влизаше в игра когато треньорът поиска, тръгваше си демонстративно. 

Думите на сър Алекс, че когато играч се помисли за по-голям от клуба, играча незабавно трябва да бъде натирен важат в пълна сила за сегашната ситуация. Но това трябваше да се случи още лятото.

Да, Роналдо е легенда за Юнайтед, един от най-добрите в историята на футбола, но кому беше нужно този цирк, който се случва в момента?

Вместо вниманието да се насочи към това, че Юнайтед лека-полека си изгражда стил под ръководстовото на Тен Хааг, че трупа точици като пчеличка. Че има един страхотен диамант на лявото крило - Гарначо, че отбора играе като отбор, то всичко продължава да се върти около Роналдо, въпреки че вече е изиграл последния си мач за “червените дяволи”.

Разбор на групите от Шампионска лига

Шампионска лига приключи груповата си фаза и вече е ясно кой продължава, кой отпада и кой отива към Лига Европа. Припомняме регламента, че първите два отбора от всяка група се класират директно за елиминациите, завършилите на 3-то място отиват в Лига Европа, а тези на последните места ще гледат евротурнирите по телевизията. 

Логично някои от силните отбори продължиха напред без проблеми - Реал Мадрид, Байерн Мюнхен, ПСЖ, Манчестър Сити, Ливърпул, Борусия Дортмунд, Челси, Милан, Интер и Наполи. Имаше и някои фаворити които, отпаднаха от богатия турнир като Барселона и Ювентус. Атлетико Мадрид пък изцяло отпадна от турнирите.  

Силно впечатление направи лекотата, с която напред продължиха супер фаворитите Реал, Байерн, ПСЖ и Сити. Направи и впечатление играещия страхотно Наполи, както и изненадващо невероятното представяне на Брюж, които до четвъртия кръг в групите нямаха загубена точка и допуснат гол. 

Тази групова фаза записа и два рекорда - Глазгоу Рейнджърс и Виктория Пилзен официално са най-слабите отбори в историята на Шампионска лига играли в групите.

От всички отбори този сезон само Байерн Мюнхен записа пълен комплект от победи 6 от 6 и то в най-силната група в компанията на Барса и Интер. 

Най-завързана беше пък група Д, където до последния кръг всеки от отборите можеше да завърши на всяко място в групата, без Тотнъм на последното. Все пак “шпорите” спечелиха групата, а движението на местата в групата показа, че по време на последните мачове, в дадени моменти всеки от отборите беше на едно от първите две места. Местата обаче напред са само две и бяха заети от Тотнъм и Айнтрахт, а Спортинг и Марсилия могат само да съжаляват за пропуснатата възможност. 

Всички по-горе изброени факти показват, че футбола е много интересна и понякога нелогична  игра, а някои резултати и игри могат да докарат сърдечни проблеми на феновете.

Може ли да броим Ливърпул като претендент за титлата?

Ако Ливърпул не се вземе в ръце, няма дори да се класира за евротурнирите, а това беше немислимо само преди няколко месеца. 

Отборът е в много лошо състояние, това най-добре може да се забележи щом отворим класирането на Висшата английска лига. 

Там “червените” са на незавидното 10-то място с 10 точки от 8 мача и на практика като разлика в точките са по-близо до зоната на изпадащите, отколкото до зона Шампионска лига. 

Само преди няколко месеца “мърсисайдци” бяха на няколко минути от шампионската титла в Англия и до последно се бориха за 4 трофея, от които спечелиха 2.

Този сезон, обаче, започна много лошо за тях, играчите изглеждат изтощени, немотивирани и със слаба психика. 

Именно психиката беше едно от най-силните оръжия на отборите на Клоп. Откакто акостира на Анфийлд германецът буквално бръкна в мозъка на футболистите и се заредиха много силни игри и трофеи. 

Тази година ще е много трудно за Ливърпул изобщо да достигне до Топ 4, останалите отбори от челото на класирането показват постоянство, добра игра и желание. 

Така че, не само няма как да бъдат шампиони, а дори е застрашено класирането в Шампионска лига.

Някои специалисти определиха лошия старт като синдрома на 7-ия сезон на Клоп.

След много силни игри с Майнц 05 Клопо на 7-ия сезон изпадна с тях във Втора Бундеслига. 

След 2 титли с Борусия Дортмунд и финал в Шампионска лига в 7-ия сезон под ръководството на Клоп беше най-слабият им сезон много години и завършиха на 7-о място.

Сега Клоп започна седмата си година и в Ливърпул и началото е меко казано лошо, а многото контузии също не помагат. 

Проблемите са много и трудни за решаване, но Клоп ще даде със сигурност всичко от себе си, за да докаже, че 7-ия сезон не е проклятието му.

Шаби Алонсо е готов за треньор повече от всеки друг

Шаби Алонсо бе представен като новия наставник на Байер Леверкузен и “аспирините” започнаха ударно под негово ръководство с победа и страхотна игра над Шалке 04 с 4:0 в Бундеслигата.

Може да се каже, че Байер уцели джакпота с Алонсо, защото съм сигурен, че този човек след няколко години ще е топ мениджър.

Алонсо е един от най-интелигентните халфове в новото време, отличаващ се със спокойствие и разум в играта си. Халфът е играл за Реал Сосиедад, Ливърпул, Реал Мадрид и Байерн Мюнхен през кариерата си като футболист.

По това време той се отличаваше с изключителна интелигентност за футболист, неприсъща за повечето му колеги. Треньорите му имаха винаги доверие, когато той е на терена. Той просто беше човекът-оркестър и диктуваше темпото в мачовете за отборите си.

Като стана дума за треньори, само забележете кои са били наставниците му докато е бил футболист. В Ливърпул - Рафаел Бенитес, в Реал Мадрид - Жозе Моуриньо и Карло Анчелоти, а в Байерн Мюнхен - Пеп Гуардиола. 

Това са едни от най-актуалните наставници в съвременния футбол и бъдете сигурни, че благодарение на вродената си интелигентност Алонсо е взел най-доброто от всеки от тях.

Испанецът, освен опита, който натрупа като футболист, беше наставник и на втория отбор на Реал Сосиедад, както и в академията на Реал Мадрид, където придоби безценен опит.

Освен това като играч е спечелил Световното първенство, Европейско първенство, Шампионска лига, местни купи, както и шампионатите на Испания и Германия. 

Така, че опита, който има като футболист, който знае как се печелят трофеи ще помогне изключително много на Леверкузен, тъй като точно това е голямата болка на “аспирините” от много години насам. 

Бих се обзаложил, че Шаби Алонсо някой ден ще води Реал Мадрид, Байерн Мюнхен или Ливърпул…

Единственият гол на Оливер Кан за Байерн Мюнхен

Оливер Кан е голям вратар, две мнения по въпроса няма. Беше голям и като личност на терена и извън него. В един от най-силните периоди на Байерн Мюнхен, Кан бе капитан и несменяем титуляр при “баварците”. Същото може да се каже и за германския национален отбор, макар там по времето му да не бе най-силния период на Бундестима.

Вратарят е вкарал само един-единствен гол, през цялата си кариера, защото работата на вратарите е да предотвратяват голове, а не да вкарват. Разбира се, има и изключения като Хосе Луис Чилаверт и Димитър Иванков вкарали по 50-60 гола в кариерите си основно от дузпи и понякога пряк свободни удари.

Единствения гол на Кан, всъщност е съвсем правилно отменен. През сезон 2000/2001 г. Байерн е във вихъра си и помита всичко по пътя си, към поредния трофей от Бундеслигата. Тогава основния им конкурент за първото място беше позабравения отбор на Шалке 04.

Естествено има и трудни мачове за “баварците” през сезона. Един такъв се оказва гостуване на Ханза в Росток. Малко преди края на двубоя, домакините водят изненадващо с 3:2 срещу фаворита от Мюнхен. 

Гостите получават право да изпълнят ъглов удар, тогава Оливер Кан решава да се включи в атаката, обичайна практика в края на двубой, когато се търси гол, за да осигури още един човек в атака за мюнхенци и да се търси изравнително попадение.

Съдбата обича такива игрички и по случайност или не, центрирането е насочено именно към вратаря на Байерн. Той скача, за да се опита да отправи удар с глава към вратата на Ханза, но топката му идва малко по-висока и малко по-напред. 

Тогава Кан, като истински вратар решава да я боксира с ръце с всичка сила по посока вратата на противника. Топката се оплита в мрежата и дори някои съотборници на Кан вдигат ръце от радост не видели каква щуротия е направил капитанът им. 

Правилно, играчите на Ханза протестират и закономерно голът е отменен, а Кан изгонен с червен картон. В крайна сметка Байерн губи мача, но печели титлата в края на сезона с една точка пред Шалке 04.

След самия мач Кан заявява шеговито: “Мислех, че на вратарите е позволено да играят с ръце в наказателното поле”. 

Единствен по рода си…

Бюфетната битка, или как Юнайтед победи “непобедимите”

Съперничеството между Манчестър Юнайтед и Арсенал е пословично за Висшата лига. Два велики отбора, които винаги са били в борбата за челните места, стотици мачове помежду им, битки между играчи, спорни мачове, напрежение, конфликти между мениджъри, подигравателни песни между феновете. С една дума класика…

Огромното съперничество между двата клуба започва през 1990 г. когато в двубой от тогавашната английска първа дивизия “артилеристите” гостуват на “Олд Трафорд” и водят с 1:0. Тогава все още не е запалена искрата на съперничеството между тях. 

Но едно влизане на Уинтърбърн срещу Денис Ъруин нажежава мача до червено. След шпагата веднага двама съотборници на Ъруин буквално наритват Уинтърбърн, естествено в мелето се включват всички футболисти и настава истинска разправия с удари, дърпания и бутане. 

Духът от бутилката е пуснат и двата отбора стават заклети врагове, а двубоите им се превръщат в истински дербита. Трансферът на Робин Ван Перси през 2012 г. също не помогна особено за подобряване отношенията.

През 2004 г. отборите отново играят, този път “червените дяволи” побеждават Арсенал, който предния сезон е станал шампион без загуба във Висшата лига. Именно Юнайтед слага край на непобедимата серия на лондончани от 49 поредни мача. 

Манчестър побеждава с 2:0 в двубой с много искри и напрежение, а след мача феновете на Арсенал са бесни, защото Уейн Рууни откровено симулира за дузпа, която Рууд Ван Нистелрой бележи, а малко преди края и самият Рууни вкарва за 2:0.

След последния съдийски сигнал двата тима се отправят към тунелите, Сол Кембъл отказва да стисне ръката на Рууни, убеден че нападателят е симулирал. Венгер търси сметка от Нистелрой за провокациите на холандеца срещу Ашли Коул, а Сър Алекс защитава играча си, изпречвайки се на пътя на Венгер, Рио Фърдинанд и Тиери Анри също си разменят “любезности”. 

Напрежението може да се среже с нож и трябва само малка искра, за да се запали големият пожар.

Разбира се, че се намира човек, който да го направи - служител на Юнайтед, нацелва право в носа служител на Арсенал. И тогава настава истински кошмар, играчи, треньори и служители се бутат, удрят и блъскат, а никой човек не е в състояние да спре мелето.

Мениджърът на “топчиите” също е в блъсканицата, докато сър Алекс, не е на мястото на събитието. Никой човек не може да спре мелето, освен един младок от лондонския клуб, който влиза в съблекалнята малко преди боя и взима да похапне парче пица.

Чува шумотевицата навън и излиза да види какво се случва, виждайки истински исполини да се бият, се страхува да се намеси и решава да помогне като хвърли парчето пица по играчи на Юнайтед. 

За да е пълен цирка, когато младока Фабрегас хвърля прословутата пица, за негов малшанс, на пътя й застава не кой да е, а самият Фъргюсън, който се появява отнякъде. 

Пицата го уцелва право в лицето и започва да се стича по сакото му. Изведнъж битката като на анимационен филм спира и всички притихват, защото разбират, че са прекрачили границата и очакват гневната тирада на шотландеца. 

Той обаче псувайки, просто се връща към съблекалните да се преоблече. Така това парче пица слага край на боя, а Фабрегас си признава няколко години по-късно, че именно той е хвърлил парчето.

В Автобиографията си сър Алекс казва, че този мач е бил началото на края за Арсен Венгер в Арсенал, който през следващите години не става шампион на Англия нито веднъж. 

Така едно парче пица беляза всички проблеми на Арсенал и Венгер, до оттеглянето му през 2018 г. 

Казанската афера - лъжата, която взриви БГ футбола

Автор: Антон Иванов

Това е един от малкото случаи, в които футболна новина от България стига до първите страници на световните медии!

На 20 септември 2009 г. часове преди Вечното дерби в централата на Левски е получен факс. В него се казва, че Рубин (Казан) иска да привлече четирима от най-добрите играчи на Левски с многомилионна оферта. Уловката е в това, че руският клуб иска всичко да се случи моментално уж, за да може да регистрира играчите за мача им от Шампионска лига срещу Интер на 29 септември.

Ръководството на сините е в шок от ситуацията.

Месец по-рано Левски е отстранен от турнира на богатите след плейоф с Дебрецен и въпреки участието в групите на Лига Европа се носи слух за финансов колапс в клуба.

Тогавашният собственик Тодор Батков решава да задвижи трансфера и качва Дарко Тасевски, Живко Миланов, Зе Соарес и Юсуф Рабех на самолет за Москва. Заедно с тях пътува и известният по това време футболен агент Николай Жейнов.

По разкази на Тасевски след като групата пристига е посрещната от мъже облечени в черно и каращи скъпи черни коли. Като на екшън филм  “шофьорите” карали бясно из руската столица, като дори не спирали на червени светофари.

На другия ден жена с джип ги взела от хотела им и започнала да ги разкарва отново из Москва с идеята да намерят лаборатория, за да направят изследвания на футболистите.

Всичко това се случва, докато в България по това време се играе дербито Левски и ЦСКА.

Впоследствие групата разбира, че в Рубин никой не е чувал за тях и според руския клуб оферта никога не е имало.

На терена в София ЦСКА побеждава с 2:0.

Измамата става факт и българските медии гръмват със заглавие “Казанската афера”.

Общественият интерес към историята е небивал. Сините фенове са бесни и прокуратурата се самосезира.

Тодор Батков обвинява собствениците на ЦСКА за случилото се, но се появява информация, в която синият бос може да е замесен в схема за черно тото.

Николай Жейнов (агентът пътувал с играчите) в едно интервю твърди: “Бях въвлечен в цялата ситуация. До казанската афера се стигна заради непрофесионализъм на ръководството. Казаха: „Внимавай да не развалиш сделка на големи руски генерали!“.

Замесено е името и на арменец участвал в уговорени мачове, който се познавал и с Тодор Батков и със собствениците на ЦСКА.

Какво обикновено в България, в крайна сметка няма виновни, няма и разкрития, а прокуратурата прекратява делото през 2018 г. с довод, че няма достатъчно информация.

Статията е публикувана в оригинал на сайта Futbolbro.