Пропускане към основното съдържание

Глазгоу Рейнджърс - от рая до ада и обратно


55 кратен шампион на Шотландия, 27 кратен носител на Купата на лигата и 33 кратен носител на Купата на Шотландия, винаги в борбата за титлата и винаги в евротурнирите, милиони привърженици. Доминант на домашната сцена, заедно със Селтик. Това е Глазгоу Рейнджърс, отбор, за който никой никога не е предполагал, че може да изчезне.

Първите симптоми на предстоящият крах са през световната криза от 2008 г., когато отборът вече имаше сериозни дългове, а самата криза още повече задълбочи проблемите. Напук на всичко именно през 2008 г. "светлосините" играха финал за Купата на Уефа (после стана Лига Европа) срещу Зенит Санкт Петербург и въпреки, че загубиха финала, всички в клуба бяха обнадеждени. 

Само за да се притъпи усещането, че няма проблеми Рейнджърс станаха 3 пъти подред шампиони на Шотландия в периода преди голямото бедствие. Докато в бяло-зелената част на Глазгоу, където е Селтик се радват на спокойствие и финансова стабилност и гледат уверено към бъдещето, над синият Глазгоу черните облаци се сгъстяват.

Допълнително сътресение донесе фактът, че основния спонсор на клуба Bank of Scotland, изпитваше също големи затруднения заради кризата от 2008 г. и държавата я спаси, като я придоби. Новият управителен съвет на банката, нямаше намерение по време на криза да харчи за футбол и се отказа от спонсорството.

Феновете не искат и да чуят, че наистина същестува проблем и си подкрепят отбора докрай. За да се затвърди предстоящия крах, през сезон 2011/12 г. отбора отпада още в квалификациите на евротурнирите и в ранните етапи на двете домашни купи. През пролетта на 2012 г. клубът е поставен в процедура по несъстоятелност и му бяха отнети 10 точки от актива в Премиърлийг, така "плюшените мечета" останаха на цели 20 точки зад вечния враг Селтик в крайното класиране.

На 1 юни същата година Глазгоу не можа да се договори с кредиторите си и влезе в процес на ликвидация, активите на дружеството - емблема, стадион и база, бяха изкупени от нова компания на собственика на отбора - Дейвид Мъри, който се опита да остави клубът в елита, но другите клубове гласуваха "против" и отбора трябваше да мине през чистилището, като почне от най-долното професионално ниво на шотландския футбол - 3-та дивизия, или 4-то ниво на лигата.

По сметки на всички обичащи отбора, на клубът му трябват точно 3 години, за да се завърне в елита - 1 година, за да се качи в 2-ра дивизия, още една, за да влезе в 1-ва дивизия и последна трета, за да се завърне в елита. Сметките излязоха почти точни с разликата, че клубът пребоксува в 1-ва дивизия и така там игра 2 сезона, докато стигне заветната цел - класиране в Премиърлийг.

След влизането в елита Глазгоу завършва 3-и в класирането, което само подсказва, че отбора отново ще е фактор напред в първенстовото, следващите два сезона отбора се задоволява със сребърните медали, за да стане шампион през сезон 2020/21 г. когато завърши с изумителните 102 точки, на 25 точки пред втория Селтик. Така отбора завоюва рекордната 55-та титла в Шотландия, а Селтик е с 52. 

Трябва да се спомене и пристигането на легендата на Ливърпул Стивън Джерард в клуба, който надгражда всичко и отбора продължава да се развива - Стиви Джи сменя скаутите, сменя трансферната политика, подготовката на футболистите и развива академията.

Докато се подвизаваше в долните дивизии бе поставен и рекорд по посещаемост на мач от 4-та дивизия в което и да е първенство - 49118 души са гледали победата над Ийст Стърлинг с 5:1 на "Айброкс". Това показва любовта на феновете, които преоткриват новия клуб и го приемат правоприемник на стария. Естествено феновете на Селтик, не пропускат възможността да се заяждат с вечния враг:

- Ехаа, разбрах, че Глазгоу Рейнджърс е спечелил 55-та титла. Похвално за отбор на 10 години!

- Вие сте нов клуб, Рейнджърс, честита 1-ва титла!

Това са само част от язвителните подмятания между феновете. Да ви звучи познато с български отбори?

Всеки отбор изживява спадове  и върхове, но как преодоляваш трудностите показва колко велик си. Така само за 9 години Глазгоу извървява пътя от ада до рая, само за да се озове този сезон в групите на Шампионска лига и да вдъхне увереност на феновете си за бъдещето.



Коментари

Популярни публикации от този блог

Тотнъм може и да е помогнал на Манчестър Юнайтед

Сезонът завърши. Финалът на Лига Европа беше черешката… но не върху тортата, а върху буркан с кисели краставички. Манчестър Юнайтед загуби с 0:1 от Тотнъм и остави феновете си с онова познато чувство: „Абе, защо пак така стана?“. Но хайде да си го кажем направо – по-добре, че загубиха. Да, да, звучи нелогично, направо като кощунство. Но понякога, за да се оправиш, трябва първо да се сринеш ( то накъде повече от това). А Юнайтед през този сезон приличаше повече на сериал, в който всеки епизод по-мрачен от предишния – с куп травми, неубедителни трансфери и една тактическа идея, която сякаш е била написана на салфетка по време на обяд. Сега обаче, благодарение на този финал (или по-точно загубата в него), Манчестър Юнайтед няма да играе в Шампионската лига. Нито в четвъртък, нито в сряда. Никакви пътувания до Азербайджан, никакви скучни 0:0 срещу австрийски отбори, чието име звучи като марка безалкохолни.  Юнайтед ще има един единствен фронт – Висшата лига. Ще може да тренира, да се с...

Манчестър Юнайтед възкръсна точно по Великден

Слуховете за смъртта на Манчестър Юнайтед се оказаха силно преувеличени. Футболът понякога предлага мачове, резултати и развръзка, които не подлежат на никаква логика, но остават завинаги в съзнанието. Срещу Лион, Манчестър Юнайтед изигра една такава нощ – шеметна, абсурдна и почти невъзможна. До 110-ата минута на реванша от четвъртфиналите в Лига Европа всичко изглеждаше загубено. Лион водеше с 4:2, “Олд Трафорд” бе притихнал, а феновете започваха да си тръгват. Отборът на Рубен Аморим изглеждаше физически и психически сринат. Но чудото се случи. Бруно Фернандеш върна един гол от дузпа, а в добавеното време Каземиро, често критикуван и отписван, подаде за два гола в рамките на 87 секунди – дело на Коби Мейну и Хари Магуайър. От 2:4 до 5:4. Трибуните избухнаха в лудост, каквато не се бе виждала от златните времена на “Фърги тайм”. Но този Юнайтед в твърде крехък… Отборът поведе с 2:0 и изглеждаше че има пълен контрол над мача, но вместо да довърши съперника, допусна пълен срив. Едно на...

Наполи- синият вулкан изригна отново

В Неапол отново е лудница. Не такава, каквато се вижда по филмите, а истинска, емоционална, пълна с фойерверки, сълзи и песни по балконите. Наполи отново е шампион на Италия, само две години след като прекъсна 33-годишна суша. Този път – не като изненада, а като добре смазан отбор с шампионско поведение от първия до последния кръг. Последният съперник – Каляри, не успя да направи нищо срещу синята лавина на стадион „Диего Армандо Марадона“, където Скот Мактоминей и Ромелу Лукаку довършиха работата с по един гол и доведоха титлата у дома. Кой да предположи миналото лято, че отбор, който завърши десети и смени трима треньори, ще се върне с такава ярост? Но когато името на Антонио Конте се появи, феновете знаеха – нещо голямо се готви. И се оказаха прави. Конте, човекът с желязна дисциплина, превърна хаоса в стройна машина. Вкара ред, върна страстта и убеди дори най-скептичните, че това не е просто временен проблясък. Но Конте не играе сам. Скот Мактоминей, дошъл от Манчестър Юнайтед,...