Давид Де Хеа не заслужава да си тръгне през задния изход!!!

Давид Де Хеа е легенда на Манчестър Юнайтед, който каквито и доводи да извади, това е един неоспорим факт. Клубът остави един от малкото играчи, които знаят как се печели Висшата лига, да си тръгне без договорът му да бъде подновен…

При шокиращо развитие на събитията Давид де Хеа се сбогува с Манчестър Юнайтед през социалните мрежи! Испанския страж се присъедини към “червените дяволи” през 2011 г. и беше неразделна част от отбора, постоянно показвайки изключителните си вратарски умения и печелейки многобройни отличия по пътя.

Едва ли една легенда заслужава такова изпращане. Легенда, която в най-трудните времена за отбора беше единствения светъл лъч на надежда, играчът спасил стотици точки за отбора, с най-постоянни изяви в играта си, човекът който за секунда не остави отбора в трудностите, та този човек заслужава подобаващо изпращане, пред пълен стадион и аплодисменти.

Пристигането на Давид де Хеа в Манчестър Юнайтед бележи началото на над едно десетилетие на съвършенство. Първоначално той беше критикуван за слабата си фигура и се бореше да се адаптира към трудния стил на игра във Висшата лига. Въпреки това, неговият талант и решителност скоро се проявяват и той бързо се утвърждава като един от най-добрите вратари в света. 

Пъргавината, рефлексите и спасяванията на Де Хеа го направиха безценен актив за Манчестър Юнайтед. Той изигра жизненоважна роля в успешните кампании на клуба, включително спечелването на последната титла във Висшата лига през сезон 2012-2013 г., както и на Лига Европа през 2017 г. 

Представянията на Де Хеа често спасяваха Манчестър Юнайтед от потенциални поражения. Неговите акробатични спасявания и способността да отказва противниковите нападатели се превърнаха в запазена марка на играта му. С безброй спиращи дъха изяви Де Хеа запечата името си в историята на Манчестър Юнайтед и спечели възхищението на феновете по целия свят.

След него несъмнено ще остане една голяма празнина, която трудно ще бъде запълнена. Неговата изключителна способност  и лидерски качества бяха от решаващо значение за успеха на отбора през годините и замяната на играч от неговия калибър ще бъде трудна задача. Неговата отдаденост и уменията му го направиха любимец на феновете и истинска легенда в очите на привържениците на Манчестър Юнайтед.

Напускането на испанеца от Манчестър Юнайтед бележи края на една ера както за играча, така и за клуба. Той е последния воин играл под ръководството на легендарния сър Алекс Фъргюсън и единствения, който носи частица от онзи шампионски манталитет. 

Остават само спомените за невероятните му изяви и неговото незаличимо влияние върху Манчестър Юнайтед, които ще бъдат ценени завинаги.

Защо Манчестър Юнайтед след сър Алекс продължава да има проблеми?

Манчестър Юнайтед, един от най-емблематичните футболни клубове в света, е изправен пред поредица от предизвикателства и неуспехи през последните години. Някога доминираща сила в английския футбол и европейски футбол, клубът се бори да възвърне предишната си слава, а феновете и експертите търсят отговорите защо се стигна дотук. В тази статия ще разгледаме някои от ключовите проблеми, които измъчват Манчестър Юнайтед и ще анализираме техните първопричини.

1. Липса на лидери

Един от основните проблеми, засягащи Манчестър Юнайтед, е липсата на изявени лидери, каквито бяха Рой Кийн, Уейн Рууни,, Рио Фърдинанд, Немяна Видич и др. След напускането на сър Алекс Фъргюсън през 2013 г., клубът преживя много смени на мениджъри, всеки със собствени стратегии и философии. Тази постоянна промяна спира развитието клуба, което води до лоши изяви на терена.

2. Проблеми на трансферния пазар

Друг съществен проблем за “червените дяволи” са техните борби и продължителни трансферни саги. Когато имат интерес към някой футболист, клубът с който преговарят винаги иска значително по-голяма сума за играча от реалната. Въпреки че клубът направи няколко подписвания с топ футболисти през последните години, много от тях не успяха да оправдаят очакванията. Малко са добрите примери като Бруно, Каземиро, Варан и др. Липсата на последователна трансферна стратегия доведе до състав, който няма баланс и дълбочина.

3. Тактически трудности

При различни мениджъри Манчестър Юнайтед често е критикуван за липсата на гъвкавост, когато става въпрос за тактика. Отборът често се бори да се адаптира към различни стилове на игра, което води до лесно предвидим и еднообразен стил на игра. Това улеснява опонентите им да се възползват от слабостите и да неутрализират техните силни страни.

4. Слабостите в защита

Дефанзивните слабости на Манчестър Юнайтед са постоянен проблем през последните сезони. Въпреки че разполага с някои талантливи играчи, отборът се бори да намери постоянство и организация в отбраната. Липсата на изявен лидер в защитната линия, заедно със склонността към индивидуални грешки, коства ценни точки на отбора и пречи на прогреса му.

5. Липса на идентичност и философия

Един от отличителните белези на Манчестър Юнайтед при сър Алекс Фъргюсън беше техният различен стил на игра и манталитет на победители. Въпреки това, след неговото напускане, клубът се бори да установи ясна идентичност и философия. Това се отрази не само на представянето на отбора на терена, но и на способността му да привлича таланти от най-високо ниво и да поддържа манталитет на победители.

Продължаващите трудности на Манчестър Юнайтед могат да бъдат приписани като комбинация от фактори, включително нерешителност на ръководството, проблеми с привличането на подходящите играчи, тактически трудности, слабост в защитата и липса на идентичност и философия. Справянето с тези проблеми ще изисква много време и много работа. 

Ерик Тен Хааг трябва да се фокусира върху всички проблеми и да работи за тяхното отстраняване. Първият сезон на нидерландеца начело на Юнайтед мина сравнително добре, но сега трябва да се надгради. С правилната работа отборът има потенциала да върне позициите си сред елитните футболни клубове в Европа.

Хари Магуайър не става за капитан

Направо по същество - Хари не става дори за футболист, а от Юнайтед не стига че платиха колосална сума за него, която не отговаря на качествата му, а освен това взеха, че го направиха и капитан.

Англичанинът няма никакви лидерски качества, това личи в много ситуации, при които един капитан би се намесил - при спорно решение спрямо отбора му, при лошо отношение към съотборник от съперниците, при трудна ситуация да поеме отговорност. Като добавим и безобразната му игра и нескопосаните отигравания може само да гадаем какво прави този човек в Юнайтед.

Последната ситуация, която показа, че Магуайър не е капитан в истинския смисъл на думата, беше в мача срещу Севиля от Лига Европа. Лисандро Мартинес се контузи и две негови дружки от националния отбор на Аржентина решиха да му “помогнат” да напусне терена, като го хванаха на столче и завлачиха извън игрището.

Едва ли са го направили, само защото са съотборници в аржентинския национален отбор, просто Акуня и Монтиел усетиха, че Юнайтед омеква в края на мача и искаха играта да бъде подновена по-бързо. Хубаво е, че помогнаха, но мислите им не бяха съвсем чисти в тази постъпка, защото Севиля беше пуснала кръв на “червените дяволи” и искаше искрата да не утихне с едно влизане на медицински лица, носилки и т.н.

В цялата тази работа Хари, като капитан трябваше да отиде и да им потърси сметка, какво точно се опитват да направят тези двамата! Ако трябва дори да потърси спречкване, защото при една провокация, латиноамериканците лесно палят, а и Акуня и Монтиел вече висяха с по един жълт картон и можеше някой от тях да бъде изгонен, а Макгауйър нямаше такъв. 

Един лек скандал би забавил мача с още няколко минути и убил инерцията на испанците  и може би нямаше да се стигне до изравняване, направено от самия капитан на Юнайтед, след нелеп автогол. Хари обаче вместо да се намеси, за да защити съотборника си, сигурно се е занимавал да мери вратата на Де Хеа, за да реши къде точно да му лепне автогола.

Хари Макгайуър не става за капитан на Юнайтед, ако беше капитан Бруно, сигурен съм, че щеше да има реакция от португалеца, представям си ако капитан в този момент беше някой измежду Рой Кийн, Неманя Видич или Уейн Рууни, тогава “андалусийците” дори нямаше да си помислят да направят такова нещо. 

Колкото до автогола, то са виновни правилата на УЕФА, как може всеки път когато Хари вкара гол в собствената си врата да го броят автогол?

Магнус Карлсен ли е най-великият играч на шах в историята?

Ако поне малко се интересувате от шахмат, то със сигурност знаете кой е Магнус Карлсен. Норвежец, който най-много пъти защити титлата си по шах в историята - цели 6, а всичко започна през 2013 година, когато 23 годишния Магнус детронира индийския състезател Ананд и става за 1-и път световен шампион. 

След това защитава титлата си още 5 пъти, последната през 2021 г. срещу руснака Ян Непомнящи. После Карлсен заяви, че вече е отегчен от световните първенства и няма мотивация да продължи да си защитава титлата, просто това вече не му доставя удоволствие, с което оваканти 1-то място. 

През 2014 г. той достига коефициент ЕЛО от 2882 точки, което е абсолютен рекорд в историята на играта, задминавайки легендата Гари Каспаров с неговото върхово постижение от 2851, вече второто най-добро. 

Магнус започва да играе шах от 8 годишен, сравнително късно за такъв гений. Първите уроци дава баща му, но хлапето не е много впечатлено от играта тогава. Искрата пламва когато една от сестрите му го побеждава на шах и почва да го дразни. Тогава той само и само да я победи започва да изучава всички тактики и стратегии в играта. Естествено, не само побеждава сестра си, а става най-титулувания играч в историята. 

За да стане, може би най-великият шахматист в историята, Магнус изучава хиляди игри в миналото на легенди като Гари Каспаров, Боби Фишер, Михаил Тал, Анатолий Карпов и други. Отличава се с невероятна памет и може да познае стотици игри само за няколко секунди щом погледне разположението на фигурите по шахматна дъска, дори да каже годината и играчите участвали в партията.

Друго негово качество е инстинктът му на шахматен убиец, както знаем мозъка на шахматистите работи по друг начин, но този на Карлсен е още по-невероятен, той вижда варианти за победа, които убягват на опонентите му. Може да изчислява вариациите и развитието на партиите по-добре от всеки друг в света.

Норвежецът очевидно е и много интелигентен, с високо IQ, което няма как да е другояче. Играе винаги за победа, дори в наглед безнадеждни ситуации. Отделно от това може да се измъкне от трудна ситуация с някой брилянтен и дързък ход, който обърква играчите срещу него.

Магнус истински обича играта и се забавлява, когато играе, никога не я играе насила и играта му винаги е интересна, той просто не си пада по скучните партии, а играе умерено агресивно и доста често изненадва противниците си. 

Великите играчи преди него са нямали предимството, което той има в лицето на развитите технологии и съответно по-лесното и бързо изучаване на играта.  Въпреки всички субективни фактори като поколения, технологии, противници и т.н. за това да се определи дали той е най-великият играч в историята е трудно. Все едно да сравняваме Меси и Роналдо с Пеле и Марадона.

Но доминацията, която има Карлсен в играта вече 10 години, високата му интелигентност, любовта му към играта и агресивния му стил може би все пак го правят най-великия играч в шахмата.

Хазарът е необходимото зло, което поддържа спорта у нас жив

В последните 2-3 години е видно, че хазартния бизнес у нас процъфтява. Ако сте гледали дори един мач от световното първенство или дори мач от местно първенство, със сигурност ви е направило впечатление отвратително многото реклами на различните компании за залагания. 

Рекламния блок по телевизиите вече е пълна скука, до преди няколко години рекламите им не бяха толкова натрапчиви и така някак минаваха между капките.

Сега в 90% от времето се рекламира колко е хубаво да играеш в техните сайтове и казина, докато се изреждат десетките бет компании. Нови бонуси, нови игри, големи печалби и това при условие, че по закон директната реклама на хазарт в България е забранена. 

С други думи всички тези реклами нарушават закона, но органите си затварят очите, защото оборотите, които тези компании въртят са милиони, а и плащат на държавата данъци и така всички са доволни. 

Е, почти всички. Организации на родители, Агенция за закрила на детето и други подобни подадоха оплакване и дори депутатите ще го разглеждат в пленарната зала в търсене на начини за спирането или ограничаването на рекламите за залози, чрез промяна в Закона за хазарта.

Ако това се случи, може да се каже, че почти със сигурност българския спорт и най-вече футболът у нас загиват. 

И без това футболът ни е на командно дишане и единственото нещо, което го поддържа жив са именно компаниите за спортни залози. Точно те наливат страшно много пари в него, спонсори са на много футболни отбори, дори и на самата лига. 

Ако им се спрат рекламите, логично е и те самите да спрат кранчето за спорта, от което ще пострадат всички спортове у нас. 

От една страна хазарта е зло, което е оставило много семейства без дом и който се е хванал с него, нищо добро не е видял. От друга страна, поради никаквата помощ от държавата, именно хазарта помага на спорта и без него бъдещето е черно.

Така че нещата не са нито само черни, нито само бели и истината и решението са някъде по средата. 

В изумителен мач, Мбапе се опита, но Меси спечели

На финала на световното в Катар бяхме свидетели на може би най-вълнуващия и драматичен финал в историята на Мондиалите. Само може да съжалим хората, които не са гледали това зрелище, което ще остане в историята. 

Франция гледаше мача отблизо за 80 минути, а Аржентина поведе 2:0 с голове на Меси от дузпа и Анхел ди Мария и се виждаше сигурен шампион. Не така мислеше обаче Килиан Мбапе. “Петлите” се сетиха, че все пак са добър отбор и на всичко отгоре и действащ световен шампион и се разиграха, за да изравнят за 2 минути до 2:2. Мбапе първо вкара от дузпа, а секунди по-късно вкара страхотен гол от воле. Мечтата на цяла Аржентина се изплъзваше пред очите им.

Така мача влезе в продължения, където “албиселесте” отново вкара чрез Меси, но Мбапе имаше последната дума в редовното време и малко по-късно изравни от дузпа, за да бъде драмата пълна. Стигна се до дузпи, където нервите на французите не издържаха и не успяха да защитят титлата си от преди 4 години. 

Пред очите на целия свят Меси и Аржентина вдигнаха трофея, за да може “бълхата” да затвори устите на всички свои критици и да се приключи и с дебата кой е най-великият футболист раждал се някога. 

А началото беше ужасяващо, загуба с 1:2 от Саудитска арабия беше отчаяла цяла Аржентина, а по-всичко личеше, че и при последния си опит Меси няма да успее. Отборът обаче се вдигна и след някои страхотни игри напълно заслужено спечели титлата. 

Целият аржентински отбор показа, че е готов да остави и последната капка кръв в името на това техният лидер да успее. Всички играчи бяха мотивирани до краен предел да спечелят турнира, само заради него. 

А какъв лидер е вече Меси! 35-годишния Лионел няма нищо общо с момчето, което се цупеше на всичко само допреди 3-4 години. Той е много по-улегнал, поема цялата отговорност на терена, всички атаки минават през него, той е диригентът на този оркестър. Човекът, който диктува темпото на отбора, капитан, който надъхва по-младите си съотборници, окуражава ги при грешки. С една дума лидер. 

Застана плътно зад нападателя Лаутаро Мартинес при многото му пропуски срещу Нидерландия, после когато всички аржентинци правеха грозни физиономии към холандците, Меси се радваше истински на победата и отиде да поздрави вратаря Мартинез за спасяванията. Самият той само с присъствието си вдъхва кураж на съотборниците и плаши противниците. 

След финала спокойно можем да кажем, че Меси и най-великият футболист раждал се някога в историята, той е спечелил всичко, което може да се спечели - и на клубно ниво, и на национално и индивидуални награди. 

Самият финал пък ще остане в историята като най-вълнуващият и едва ли скоро ще видим нещо подобно. Изправиха се една срещу друга две от най-големите звезди на съвременния футбол, които спориха и за голмайсторския приз на турнира. Единия вкара 3 гола, другият 2. Играха две супер сили във футбола, мачът бе изпълнен с голове, емоции, драма, обрати. 

Мбапе и Меси, показаха най-доброто, което можем да видим от футбола в момента. Това беше последното световно на Меси и Роналдо, но двете суперзвезди може да бъдат спокойни, че оставят футбола в сигурни ръце - Мбапе и Холанд поемат щафетата, а двубоят между младите се очертава да е не по-малко интересен занапред. 

 

Полша е най-слабият осминафиналист от доста време насам

Полша винаги се е изкарвала като жертва във всички случаи, когато нещо лошо й се случи. Такъв пример е втората световна война, когато две суперсили си поделят територията й, но никой не споменава, че самата Полша е играела двойна игра и с едните, и с другите. Както се казва от два стола, та на земята. 

За наша радост тези години са далеч назад във времето, в наши футболни дни, обаче Полша не беше жертва, а напротив, съдбата бе на тяхна страна. След изключителен антифутбол практикуван от поляците срещу Мексико и Аржентина и много лесна победа над Саудитска арабия, “дружина полска” се промъкна към елиминациите само заради добро стечение на обстоятелствата. 

В последния мач срещу Аржентина, Левандовски и компания излязоха с ясната цел да допуснат възможно най-малко голова от “Албиселесте”, без никакво желание да вкарат или да се надиграват с по-именития си съперник. 

Надеждата им беше Мексико да не се развихри срещу саудитците в другия мач. Идеята на Полша бе “ние да паднем с по-малко от това, с което Мексико ще бият Саудитска арабия.” Точно това и се случи, не знам дали за цял мач поляците минаха повече от 7-8 пъти центъра изобщо.

Тяхната мисъл изцяло бе насочена към другия мач, където целия отбор и цялата Полша трепереха за това дали Мексико ще вкара още един гол. От цялата тази работа, малко преди края Лаутаро Мартинез можеше да прати Полша към летището, но след страхотен пропуск резултата си остана 2:0 за “гаучосите”. 

Другият мач продължи малко повече и всички чакаха с нетърпение края му. Арабите пък взеха, че вкараха и всички поляци избухнаха в радост. Само че този гол не променяше нищо за тях или Мексико, тъй като така или иначе Мексико се нуждаеше от 3-и гол, който ако беше паднал отпадаше Полша, заради повечето вкарани голове за Мексико. При равна голова разлика и равенство в директния двубой, а и двете бяха налице, се гледа кой е вкарал повече голове, Мексико щяха да бъдат с 3 гола, а Полша с 2. 

Така или иначе в минало време няма думата “ако” и поляците продължиха напред, като това е отбора, който играе най-скучния футбол от всички класирали се напред и разчиташе не на собствените си възможности, а на съдбата. 

В мача срещу Франция, обаче няма да има кой да им помогне и най-добре ще се види моментното състояние на Полша.