Пропускане към основното съдържание

Полша е най-слабият осминафиналист от доста време насам




Полша винаги се е изкарвала като жертва във всички случаи, когато нещо лошо й се случи. Такъв пример е втората световна война, когато две суперсили си поделят територията й, но никой не споменава, че самата Полша е играела двойна игра и с едните, и с другите. Както се казва от два стола, та на земята. 

За наша радост тези години са далеч назад във времето, в наши футболни дни, обаче Полша не беше жертва, а напротив, съдбата бе на тяхна страна. След изключителен антифутбол практикуван от поляците срещу Мексико и Аржентина и много лесна победа над Саудитска арабия, “дружина полска” се промъкна към елиминациите само заради добро стечение на обстоятелствата. 

В последния мач срещу Аржентина, Левандовски и компания излязоха с ясната цел да допуснат възможно най-малко голова от “Албиселесте”, без никакво желание да вкарат или да се надиграват с по-именития си съперник. 

Надеждата им беше Мексико да не се развихри срещу саудитците в другия мач. Идеята на Полша бе “ние да паднем с по-малко от това, с което Мексико ще бият Саудитска арабия.” Точно това и се случи, не знам дали за цял мач поляците минаха повече от 7-8 пъти центъра изобщо.

Тяхната мисъл изцяло бе насочена към другия мач, където целия отбор и цялата Полша трепереха за това дали Мексико ще вкара още един гол. От цялата тази работа, малко преди края Лаутаро Мартинез можеше да прати Полша към летището, но след страхотен пропуск резултата си остана 2:0 за “гаучосите”. 

Другият мач продължи малко повече и всички чакаха с нетърпение края му. Арабите пък взеха, че вкараха и всички поляци избухнаха в радост. Само че този гол не променяше нищо за тях или Мексико, тъй като така или иначе Мексико се нуждаеше от 3-и гол, който ако беше паднал отпадаше Полша, заради повечето вкарани голове за Мексико. При равна голова разлика и равенство в директния двубой, а и двете бяха налице, се гледа кой е вкарал повече голове, Мексико щяха да бъдат с 3 гола, а Полша с 2. 

Така или иначе в минало време няма думата “ако” и поляците продължиха напред, като това е отбора, който играе най-скучния футбол от всички класирали се напред и разчиташе не на собствените си възможности, а на съдбата. 

В мача срещу Франция, обаче няма да има кой да им помогне и най-добре ще се види моментното състояние на Полша. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Тотнъм може и да е помогнал на Манчестър Юнайтед

                                                        Сезонът завърши. Финалът на Лига Европа беше черешката… но не върху тортата, а върху буркан с кисели краставички. Манчестър Юнайтед загуби с 0:1 от Тотнъм и остави феновете си с онова познато чувство: „Абе, защо пак така стана?“. Но хайде да си го кажем направо – по-добре, че загубиха. Да, да, звучи нелогично, направо като кощунство. Но понякога, за да се оправиш, трябва първо да се сринеш ( то накъде повече от това). А Юнайтед през този сезон приличаше повече на сериал, в който всеки епизод по-мрачен от предишния – с куп травми, неубедителни трансфери и една тактическа идея, която сякаш е била написана на салфетка по време на обяд. Сега обаче, благодарение на този финал (или по-точно загубата в него), Манчестър Юнайтед няма да играе в Шампионската лига. Нито в четвъртъ...

Манчестър Юнайтед възкръсна точно по Великден

Слуховете за смъртта на Манчестър Юнайтед се оказаха силно преувеличени. Футболът понякога предлага мачове, резултати и развръзка, които не подлежат на никаква логика, но остават завинаги в съзнанието. Срещу Лион, Манчестър Юнайтед изигра една такава нощ – шеметна, абсурдна и почти невъзможна. До 110-ата минута на реванша от четвъртфиналите в Лига Европа всичко изглеждаше загубено. Лион водеше с 4:2, “Олд Трафорд” бе притихнал, а феновете започваха да си тръгват. Отборът на Рубен Аморим изглеждаше физически и психически сринат.  Но чудото се случи. Бруно Фернандеш върна един гол от дузпа, а в добавеното време Каземиро, често критикуван и отписван, подаде за два гола в рамките на 87 секунди – дело на Коби Мейну и Хари Магуайър. От 2:4 до 5:4. Трибуните избухнаха в лудост, каквато не се бе виждала от златните времена на “Фърги тайм”. Но този Юнайтед в твърде крехък… Отборът поведе с 2:0 и изглеждаше че има пълен контрол над мача, но вместо да довърши съперника, допусна пълен срив. Ед...

Хиляда пъти Пеп: еволюцията на един футболен ум

Пеп Гуардиола ще изиграе своя мач номер 1000 като треньор. Това не е просто кръгло число, а символ на една епоха, в която той промени футбола в три велики клуба — Барселона, Байерн Мюнхен и Манчестър Сити. От първия си ден в Барселона през 2008 г. до днешния ден, Гуардиола не просто печели, а преобразява начина, по който се играе, мисли и усеща играта. Старт в Барселона и тики-така В Барселона започна всичко. Там се роди „тики-така“ – стил, който постави акцент върху контролa на топката, бързите подавания и колективното мислене. С Хави, Иниеста, Бускетс и Меси той изгради отбор, който не просто побеждаваше, а владееше топката, задушаваше противника и не му даваше сили за съпротива. Барса на Пеп не беше просто шампион – беше явление. Тази Барселона беше основа и за световната титла на Испания през 2010 г. и европейската през 2012 г. Тоталната доминация в Байерн Мюнхен След това Гуардиола продължи пътя си в Байерн. Мнозина смятаха, че в Германия няма какво да промени, но той го направи –...