Пропускане към основното съдържание

В изумителен мач, Мбапе се опита, но Меси спечели


На финала на световното в Катар бяхме свидетели на може би най-вълнуващия и драматичен финал в историята на Мондиалите. Само може да съжалим хората, които не са гледали това зрелище, което ще остане в историята. 

Франция гледаше мача отблизо за 80 минути, а Аржентина поведе 2:0 с голове на Меси от дузпа и Анхел ди Мария и се виждаше сигурен шампион. Не така мислеше обаче Килиан Мбапе. “Петлите” се сетиха, че все пак са добър отбор и на всичко отгоре и действащ световен шампион и се разиграха, за да изравнят за 2 минути до 2:2. Мбапе първо вкара от дузпа, а секунди по-късно вкара страхотен гол от воле. Мечтата на цяла Аржентина се изплъзваше пред очите им.

Така мача влезе в продължения, където “албиселесте” отново вкара чрез Меси, но Мбапе имаше последната дума в редовното време и малко по-късно изравни от дузпа, за да бъде драмата пълна. Стигна се до дузпи, където нервите на французите не издържаха и не успяха да защитят титлата си от преди 4 години. 

Пред очите на целия свят Меси и Аржентина вдигнаха трофея, за да може “бълхата” да затвори устите на всички свои критици и да се приключи и с дебата кой е най-великият футболист раждал се някога. 

А началото беше ужасяващо, загуба с 1:2 от Саудитска арабия беше отчаяла цяла Аржентина, а по-всичко личеше, че и при последния си опит Меси няма да успее. Отборът обаче се вдигна и след някои страхотни игри напълно заслужено спечели титлата. 

Целият аржентински отбор показа, че е готов да остави и последната капка кръв в името на това техният лидер да успее. Всички играчи бяха мотивирани до краен предел да спечелят турнира, само заради него. 

А какъв лидер е вече Меси! 35-годишния Лионел няма нищо общо с момчето, което се цупеше на всичко само допреди 3-4 години. Той е много по-улегнал, поема цялата отговорност на терена, всички атаки минават през него, той е диригентът на този оркестър. Човекът, който диктува темпото на отбора, капитан, който надъхва по-младите си съотборници, окуражава ги при грешки. С една дума лидер. 

Застана плътно зад нападателя Лаутаро Мартинес при многото му пропуски срещу Нидерландия, после когато всички аржентинци правеха грозни физиономии към холандците, Меси се радваше истински на победата и отиде да поздрави вратаря Мартинез за спасяванията. Самият той само с присъствието си вдъхва кураж на съотборниците и плаши противниците. 

След финала спокойно можем да кажем, че Меси и най-великият футболист раждал се някога в историята, той е спечелил всичко, което може да се спечели - и на клубно ниво, и на национално и индивидуални награди. 

Самият финал пък ще остане в историята като най-вълнуващият и едва ли скоро ще видим нещо подобно. Изправиха се една срещу друга две от най-големите звезди на съвременния футбол, които спориха и за голмайсторския приз на турнира. Единия вкара 3 гола, другият 2. Играха две супер сили във футбола, мачът бе изпълнен с голове, емоции, драма, обрати. 

Мбапе и Меси, показаха най-доброто, което можем да видим от футбола в момента. Това беше последното световно на Меси и Роналдо, но двете суперзвезди може да бъдат спокойни, че оставят футбола в сигурни ръце - Мбапе и Холанд поемат щафетата, а двубоят между младите се очертава да е не по-малко интересен занапред. 


 



Коментари

Популярни публикации от този блог

Хиляда пъти Пеп: еволюцията на един футболен ум

Пеп Гуардиола ще изиграе своя мач номер 1000 като треньор. Това не е просто кръгло число, а символ на една епоха, в която той промени футбола в три велики клуба — Барселона, Байерн Мюнхен и Манчестър Сити. От първия си ден в Барселона през 2008 г. до днешния ден, Гуардиола не просто печели, а преобразява начина, по който се играе, мисли и усеща играта. Старт в Барселона и тики-така В Барселона започна всичко. Там се роди „тики-така“ – стил, който постави акцент върху контролa на топката, бързите подавания и колективното мислене. С Хави, Иниеста, Бускетс и Меси той изгради отбор, който не просто побеждаваше, а владееше топката, задушаваше противника и не му даваше сили за съпротива. Барса на Пеп не беше просто шампион – беше явление. Тази Барселона беше основа и за световната титла на Испания през 2010 г. и европейската през 2012 г. Тоталната доминация в Байерн Мюнхен След това Гуардиола продължи пътя си в Байерн. Мнозина смятаха, че в Германия няма какво да промени, но той го направи –...

Mamma mia, Гатузо начело на Италия

                                        Италия очевидно иска да пропусне 3-то световно първенство подред... След като последните две Световни първенства минаха без „Скуадра адзура “, от италианската футболна  федерация  явно са решили: „Защо да спрем до две?“  К огато дойде моментът те да избират между „някой“ и „никой“, те се сетиха: “Абе тоя Рино май е свободен.” Гениално.  Какво по-добро време да дадеш кормилото на националния отбор на човек, който е бил уволнен от толкова много клубове и то само със скандали? Гатузо е известен с това, че… не е известен с нищо особено като треньор. Единствената купа в треньорската му витрина е Купата на Италия с Наполи през 2020 – и то след като  мотивацията на Ювентус никаква я нямаше на финала. Но Рино има стил – крещи, размахва ръце, гледа лошо. Колкото и да се шегуваме, Гатузо е символ на страстта. Като...

Португалия - скрития фаворит за световен шампион?

Финалът на Лигата на нациите между Испания и Португалия беше представен като “епичният дуел” между дядо Роналдо и младото Барселонско чудо Ламин Ямал. Е, накрая и двамата гледаха мача от пейката, а дузпа и едно хубаво спасяване решиха всичко. 2:2 в редовното време, драма до последно, но Португалия си взе купата, благодарение на вратаря Диого Коща, който каза “Не, мерси” на Алваро Мората при дузпите. Кристиано мушна изравнителен гол, после малко се контузи и излезе, но това не му попречи да си добави трети трофей с националния отбор към колекцията. Евро 2016 ✔️,  Лигата на нациите ✔️,  Лигата на нациите  ✔️. Това са и трите титли в историята на Португалия. Все с подпис от CR7. На практика, Португалия без него е като манджа без сол – става, ама не е същото. От другата страна – 17-годишният Ламин Ямал гледаше тъжно от пейката. Може и да е златното дете на Испания, но Нуно Мендеш го беше “изключил от Wi-Fi мрежата” още в началото. Мендеш вкара един, асистира за втория, и си ...