Голът на чужд терен вече е безмислен

УЕФА обмисля да премахне правилото за гол на чужд терен, засега само козметично, като то да не важи за продълженията от следващия сезон, а по-късно и изцяло да го отмени.

Това е една много добра идея, защото това правило затваря мачовете, а някои от тях рано се обезмислят. Ако и двата отбора са долу-горе равностойни, домакинът го е страх да не допусне гол, а гостът чака своя момент. Мачът се затваря, липсват положения, липсват атаки, липсва изобщо футбола. Един гол във вратата на отбора домакин има двойна цена и отборите се пазят. 

Представете си - първия мач завършва 0:0, във втория мач гостът повежда с 1 гол и така домакините трябва да вкарат 2, за да продължат, защото ако само изравнят, общия резултат е 1:1, но не стига. Не си загубил нито един от двата мача, но понеже на собствен терен си допуснал гол и общия резулат е 1:1 отпадаш. Идиотско звучи...

Това безумие е въведено през 60-те години с цел гостуващите отбори да играят по-нападателно, защото в онези години процента на победите на гостуващите отбори е бил 16%. Стадионите са били много по-негостоприемнни, отборите гости са имали много по-уморителни, скъпи и дълги пътувания. 

Отделно от това другата цел е била, ако двата редовни двубоя завършат с равен брой голове, да се избегне мач на неутрален терен, за да се реши победителят. Дотогава един трети мач на неутрален терен е бил в голяма тежест за отборите, а ако и той завърши наравно, съдиите са се опирали на Фортуна - хвърляли са монета...

Тогава един гол докато гостуваш, наистина е имал цената на два. Идеята на това правило е било гостуващия тим да играе по-нападателно, но днес постига точно обратния ефект, не кара гостуващия да атакува повече, а кара домакина да се защитава повече. Пътуванията вече не са толкова трудни, стадионите не са толкова подтискащи, да не говорим че заради пандемията много мачове се играха на неутрален терен, което още повече обезмисля правилото. Днес процента победи за гостите вече е 33%, което показва, че вече по-лесно се печелят мачове на вражеска територия.

Дори преди пандемията имаше нелепи ситуации - Интер и Милан играят на един и същ стадион, когато домакин е Интер се казва Джузепе Меаца, а ако е домакин Милан е Сан Сиро. Представете си когато тези два отбора се срещнат на този стадион, някой от тях да отпадне, заради гол на “чужд терен”. 

Премахването на правилото, само за продълженията, също е добър вариант за момента, защото сега гостуващия тим има освен редовните 90, още 30 минути допълнителни за гол на чужд терен. А домакинът е натоварен с допълнителни 30 минути, в които да не допусне гол.. пълна каша.

Такива стари правила трябва да бъдат изчистени от футбола, защото когато са приемани са имали смисъл. В днешни дни футболът се е развил изключително много - технологии, които ни казват топката дали е минала голлинията, VAR с всичките му предимства и недостатъци, имаме и нови правила за игра с ръка, пасивни засади и т.н. Няма как с днешните технологии и развитието на играта да се прилагат правила от преди половин век.

Следващото на дневен ред са изключително безмислените  две продължения по 15 минути, в които отборите само се пазят и не рискуват да получат гол, добре че премахнаха друга глупост свързана с тях - златен гол или т.нар.  “внезапна смърт”. С такива правила може да настъпи внезапна смърт и на качествения футбол.

Ливърпул - хеви метъла се завърна

Ако някой беше казал, че Ливърпул този сезон ще се бори за Шампионска лига, а няма да е замесен в борбата за титлата, щяхме да го обявим за луд.

След безапелационната титла от миналия сезон всички брояха “мърсисайдци” за фаворит за 1-то място в Англия. Сезона започна трудно, но все пак “червените” поддържаха темпото в първите няколко кръга. След това дойде контузията на Върджил Ван Дайк, коята го извади от игра за целия сезон и която удари много по психиката на целия отбор. 

После дойде и идиотската загуба от Астън Вила с 1:7, за капак пък се контузи и другия титулярен централен защитник Джо Гомес. Някъде по това време с травми бяха и бековете Алекзандър Арнолд и Андрю Робъртсън. По едно време Клоп трябваше да кърпи дупките в защита с Фабиньо, ветерана Джеймс Милнър и младежи от академията.

С всичките тези проблеми Ливърпул започна да изостава от лидерите, като по едно време беше на 9-а позиция. Този отбор, който беше на 9-а позоция не приличаше на Ливърпул, не приличаше на отбор на Клоп, не приличаше изобщо на отбор. Беше изгубил страст, желание, мотивация, беше рухнал психически и не се виждаше светлина в тунела.

Благодарение на работата на Клоп, обаче отбора почна лека-полека да трупа точки и въпреки това беше много далеч от местата за Шампионска лига. Последните 2 месеца Ливърпул отчасти намери себе си, късметът също покри “мърсисайдци” на няколко пъти. 

Алисон вкара невероятен гол с глава дълбоко в добавеното време срещу Уест Бромич. Лестър, който беше един от конкурентите за Топ 4 се издъни, както винаги в последните мачове за сезона. Челси, друг от конкурентите също не впечатли в края на сезона и така Ливърпул изскочи на 3-о място в класирането. А толкова хора ги бяха отписали!

Този отбор, въпреки че дори за миг не застраши двата отбора от Манчестър показа че са “психологически гиганти” по думите на Клоп. Спокойната победа в последния кръг над Кристъл Палас с 3:0 само затвърди възкръсването на спящия гигант. Клоп го събуди с хард рок, хеви метъл и много работа, въпреки че по едно време през сезона играта приличаше на поп фолк. И повярвайте с правилните попълнения през лятото и завръщането на Ван Дайк този отбор ще има шанс за титлата догодина. 

Пеп Гуардиола и Оле Гунар Солскяер от сега са предупредени...

Възможно ли е да видим два английски финала в евротурнирите?

Шампионска лига винаги е била един от най-интересните турнири в света. Най-добрите отбори, най-добрите играчи мерят сили всеки сезон на най-добрите стадиони. Всяко издание има спиращи дъха мачове, красиви голове, драми, сълзи и радост. 

От основаването на турнира доста отбори са я печелили, изживяхме обрата на Манчестър Юнайтед срещу Байерн Мюнхен, възкръсването на Ливърпул срещу Милан и още десетки обрати. Някои спечелиха турнира по няколко пъти, този сезон обаче, протича доста стандартно, без драми и на полуфиналите са отбори, които не изненадват никого.

Доайенът Реал Мадрид, ПСЖ, Манчестър Сити и Челси. След изиграването на първите полуфинални двубои се очертаха някои неща. Манчестър Сити са фаворит за класиране на финала след победа с 2:1 срещу ПСЖ във Франция. 

"Гражданите" проспаха първото полувреме, но после се съвзеха и направиха обрат. В другият полуфинал пък Челси надигра сериозно Реал на Бернабеу и само малшанса и кривите и анемични изпълнения на Вернер попречиха на "сините" да си тръгнат с победа от Испания.

След като преди години испански отбори доминираха известно време, после беше ред на английските за 3-4 години да стигат късните фази на лигата. После пак испански и сега изглежда е ред отново на англичаните за доминация. В двата европейски турнира от общо 8 отбора има 4 английски, два от тях с победи и фаворити за финал. Юнайтед разпердушини Рома с 6:2 и е сигурен за финала в Лига Европа, вече споменахме за престижната победа на Сити на вражеска територия.

Единия от другите два отбора от Англия - Арсенал единствен загуби, но на чужд терен и то с 1:2, срещу Виляреал, за Челси 1:1 в Мадрид е огромно предимство, както се казва 3 от 4-те полуфинала са отворени. С оглед на резултатите е напълно възможно да видим два английски финала - Челси срещу Манчестър Сити в Шампионска лига  и Манчестър Юнайтед срещу Арсенал в Лига Европа.

Ако това се случи ще е повторение на 2019 г., когато отново 4 отбора от Албиона играха финали. Тогава Ливърпул спечели срещу Тотнъм с 2:0 финала в Мадрид за Шампионска лига, а Челси повали Арсенал с 4:1 в Баку за Лига Европа. Ако това се повтори и сега и имаме изцяло английски сблъсъци ще е една сериозна заявка за английските отбори за доминация в евротурнирите за следващите 2-3 сезона. 

Ако изобщо дотогава тези отбори са в тези турнири...

Рано или късно ще се случи

На фона на промените в Шампионската лига, големите клубове обявиха нов турнир - Суперлига, проект който живя 2 дни. 12-те от най-големите клуба в Европа, които имат най-много успехи искаха да се отделят в собствена лига и да си ритат топка за много пари. Под жестокият обществен натиск обаче един по един отборите от голяма 12-ка започнаха да се отказват. 

Това беше едно голямо предупреждние от страна на много богатите клубове към Уефа, за това че не са доволни от сегашните турнири и най-вече от наградните фондове. В пропадналия план щяха да бъдат Ювентус, Милан, Интер, Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Ливърпул, Челси, Арсенал(!), Тотнъм(!!), Реал Мадрид, Барселона и Атлетико Мадрид. 

Наистина страхотни отбори,  с 1-2 изключения, биха станали страхотни мачове, но едва ли щеше да е много интересно да гледаме през 1-2 седмици Ел класико дербито на Манчестър или Дерби Ди Италия. Самата идея да няма изпадащи и влизащи е в противоречие със състезателния характер на футбола и нарушава фундаменталните му принципи. Щом няма да изпадаш или да спечелиш нещо, защо да се хвърляш да играеш на 100%?  Освен за пари...за много пари.

Суперлигата не успя, но само засега. Рано или късно това нещо ще се случи, под някаква форма и няма да промени разликата между богати и бедни кой знае колко. Дори и без суперлигата разликата между богатите, богопомазани 15-20 клуба и другите е ужасно голяма. 

Байерн не участва в този проект, но превъртя Бундеслигата, ПСЖ съще не участва, но е хегемон във Франция, Юве беше без конкуренция дълги години в Италия. Барса, Реал и Атлетико пък тероризират Испания. Остана добрата, стара Англия, където наистина има интрига често, но има и случаи, когато един или два отбора се откъснат напред и завършват сезона с почти 100 точки, а си имат и Топ 6, който обира всичко.

Всички по-горе изброени отбори от Топ 5 на Европа, обезмислят понякога домашните си първенства, благодарение на финансовата си мощ. Титлата на Лестър през 2016 г. или на Волфсбург през 2010 г.  ще са невъзможни в близко бъдеще. 

Отсъствието на някой топ клуб от Шампионска лига влияе отрицателно върху приходите за организаторите на турнира - ТВ права, реклама, артикули, билети и т.н., а самият клуб също губи пари.

Големите клубове са големи корпорации и знаят как да печелят, а футбола отдавна е бизнес за милиарди, суперлигата е само една стъпка, чрез която да се запълни свободна пазарна ниша, с цел да се печелят пари.

Никой обаче не пита феновете, а те прости си искат стария романтичен футбол и студените дъждовни нощи в Стоук.

Щe запали ли Ясен искрата?

След голямо ходене по мъките Георги Дерменджиев беше освободен от поста национален селекционер. Дори и за децата беше ясно, че това ще се случи, след слабото представяне на националния отбор. 

Сега начело на А отборът ни е назначен Ясен Петров. Това име не беше спрягано за поста, но е една приятна изненада, Петров не е от послушните, което повечето пъти помага. Любо Пенев и Петър Хубчев също не бяха от послушните и при тях играехме добре и бяхме най-близо до класиране на форум. А при послушните Петев и Дерменджиев играхме ганкиното.

Селекционерът каза. че ще се опита да запали искрата, от която да пламне огън. Ясен е прав, че огъня отдавна не гори, а дори е залят с вода и вече изстинал, защото дъното, което сме ударили е жестоко. Нямаме един читав футболист, около който да се гради състава. Най-голямата ни “звезда” има няколко минути в шампионска лига в отбор слабак. 

Новият треньор ще има изключително тежка задача, но с тези футболисти толкова. Все пак, ако той викне правилните футболисти и ги подреди правилно, имаме шанс да изиграем някой добър мач. С много дисциплина, много борба и себераздаване и повиквателни за най-подготвените футболисти може да сме един отбор, който да продаде кожата си на възможно най-високата цена.

Това не се случи в последните 15-ина мача, когато излизахме на терена с гащи събути до глезените. Проблема е че и Пеп Гуардиола в тандем с Юрген Клоп да дойдат блатото е много дълбоко, а проблемите са трупани с години. Всеки квалификационен цикъл нещата стават все по-зле.

Националния отбор много отдавна не пробужда никакви чувства у хората, освен пренебрежение. Поради това и назначението на Петров мина някак като поредната суха статистика за коронавирус, никой не го интересува и никой не запомня нищо.

Все пак трябва да се отбележи позитивизмът, който лъхна от представянето на треньора. Той остави добри впечатления в Левски, може би последния треньор, при който "сините" играха силно. "Пловдивския Джанини" каза че иска резултати и не цели подмладяване или състаряване на отбора и ще вика само най-подготвените футболисти.

Добро начало, без заучени фрази, да видим...

Аржентинският Микеланджело

Отиде си пратеникът на Господ

Диего Армандо Марадона почина...Най-черния ден в историята на футбола, който буквално се обезсмисли... Какво лошо още може да ни поднесе 2020 година?

Колкото и да четем заглавията едва ли ще повярваме на това. Едва ли осъзнаваме колко голяма загуба е смъртта на този велик футболист за играта, а и за целия свят. Едва ли има човек, който да не е чувал за Марадона, дори да не следи футбола. Най-гениалният играч рисувал по футболните терени, остави изключително ярка следа в световния футбол. 

Няма как да си безразличен към Марадона, някои го мразят силно, друго го обичат до лудост. В една минута вкарва гол с “божията ръка”, а в следващата финтира половин отбор и вкарва “гола на века”. В един мач предизвиква истинско меле, в следващия понася отбора на крилете си и сам печели двубоя. 

Дон Диего беше гордостта на Аржентина, вярно, беше заклет фен на Бока Хуниорс, но няма как цяла Аржентина да не го обича, дори и хората свързани с кръвния враг Ривър Плейт. Освен през отбора на сърцето си е преминал още през Барселона, Наполи, Севиля, Ню Елс Олд Бойс.

Във всички отбори, в които е играл е оставил много ярка следа винаги е бил лидер и е пленявал феновете с играта си. В Неапол обаче, Дон Диего е боготворен, почти сам осигурява на два пъти титлата на Наполи и една купа на Уефа, феновете го считат за божия син. Преди него Наполи е един средностатистически отбор, тифозите не могат да повярват, че Марадона е спазарен за тях и по-късно направо се влюбват в него, негово име носят улици и ресторанти в Неапол.

Дон Диего участва на четири световни първенства, през 1986 г. е шампион, а през 1990 г. е вицешампион. През 1994 г. точно преди мача с България е уличен в използването на наркотици и изваден от отбора. 

Обявен е за най-добрия футболист на световни първенства от вестник "Таймс", втори сред най-великите в историята на футбола, точно тук той понякога се сърди, че го сравняват с Пеле, защото за себе си и за мнозина аржентинеца е по-добър от бразилеца.

"Майка ми мисли. че съм най-добрият. Възпитан съм така. че да вярвам на това, което казва майка ми". Цитат, който най-добре описва самочувствието му, Дон Диего обичаше скандалите и около него никога не е скучно.

Може да се изпишат книги за влечението му към жените, кокаина и луксозния живот. От бедно момче в Аржентина, което няма пукната пара и притежава само една футболна топка и скъсани обувки, Диего се озовава в Барселона с огромна заплата. Точно тук той се среща с кокаина, а когато пристига в Неапол, връзката на отбора с Камората не му помага особено и той продължава с кокаина и разюздания живот. 

Този живот, води до здравословни проблеми, които го преследват до края. И накрая един анекдот споделен от самия него: " В клиниката за психично болни всички са луди, един каза че е Наполеон и никой не му повярва, аз им казах, че съм Марадона и на мен никой не ми повярва".

Футболът никога няма да бъде същия без своя най-велик син...

Три или пет смени в Англия?

От решението може да зависи здравето на играчите

Датата е 31 май 1970 година, играе се двубоя от световното първенство по футбол между домакините от Мексико и СССР. Тече 66-а минута на мача, когато край тъчлинията се появява Анатоли Пузач от гостите и влиза в игра на мястото на Виктор Серебриняков. Това е първата смяна в историята на футбола, от тогава са изминали малко над 50 години и играта се е променила много, включително и правилото за смените.

Връщаме се в наши дни, малко преди подновяването на повечето европейски първенства през лятото УЕФА решава да въведе правило за по 5 смени на отбор, които трябва да се случат за три спирания на играта, а ако мача влезе в продължения отборите имат право на по още една. 

След приключването на сезон 19/20 г. европейската централа даде избор на федерациите да решават на местно ниво дали правилото остава или се връщат към стандартните 3 смени. Това се прави защото миналия сезон завърши късно през лятото заради пандемията, играчите нямаха време за пълноценно възстановяване и лятна подготовка. 

Повечето държави избират да си останат 5, естествено англичаните искат да бъдат различни и специални от другите и приемат да се върне старото правило за 3 смени. Това тяхно решение породи редица дискусии на острова, дали е правилно или не. 

Пеп Гуардиола и Юрген Клоп, треньорите на двата най-силни английски клуба в момента Манчестър Сити и Ливърпул съвсем скоро се възпротивиха на това решение. Според тях чрез 5-те смени отборите могат да запазят играчите си свежи, а в момента тези на английските отбори натрупват умора заради сгъстения цикъл мачове. 

Многото мачове в цикъл сряда-събота водят до умора в играчите, а умората води до контузии. Почти цялата титулярна защита на Ливърпул е извън строя - Върджил Ван Дайк, Трент Алекзандър Арнолт и Джо Гомес. Според Гуардиола това решение на ФА е “катастрофа” и играчите не са защитени. 

Едни от застъпниците на правилото за 3 смени казват, че ако се върнат 5-те смени ритъма на игра се накъсва. Донякъде са прави, всички помним почти безмислените приятелски мачове с неограничен брой смени, особено през второто полувреме нивото падаше до махленски футбол. 

Според по-малките клубове ако се върне правилото за 5-те смени в Англия ще са облагодетелствани само големите клубове, тъй като имат дълга резервна скамейка и ще ротират играчите си постоянно. Това е вярно, но те не отчитат, че точно големите клубове играят поне 10-12 мача повече на сезон, защото имат ангажименти в европейските клубни турнири и много често достигат до късните фази и в местните футболни турнири. 

Както винаги нещата не са нито черни, нито бели. Всяка страна е права за себе си, но щом решението ще струва здравето на играчите нека се върнат 5-те смени, за да може да гледаме отборите в пълния им блясък. 

Но едва ли това ще се случи, англичаните през годините са се доказали като големи твърдоглавци и искат да бъдат специални, особено що се отнася до политика и футбол.