Марадона - Аржентинският Микеланджело

Диего Армандо Марадона почина...Най-черния ден в историята на футбола, който буквално се обезсмисли... Какво лошо още може да ни поднесе 2020 година?

Колкото и да четем заглавията едва ли ще повярваме на това. Едва ли осъзнаваме колко голяма загуба е смъртта на този велик футболист за играта, а и за целия свят. Едва ли има човек, който да не е чувал за Марадона, дори да не следи футбола. Най-гениалният играч рисувал по футболните терени, остави изключително ярка следа в световния футбол. 

Няма как да си безразличен към Марадона, някои го мразят силно, друго го обичат до лудост. В една минута вкарва гол с “божията ръка”, а в следващата финтира половин отбор и вкарва “гола на века”. В един мач предизвиква истинско меле, в следващия понася отбора на крилете си и сам печели двубоя. 

Дон Диего беше гордостта на Аржентина, вярно, беше заклет фен на Бока Хуниорс, но няма как цяла Аржентина да не го обича, дори и хората свързани с кръвния враг Ривър Плейт. Освен през отбора на сърцето си е преминал още през Барселона, Наполи, Севиля, Ню Елс Олд Бойс.

Във всички отбори, в които е играл е оставил много ярка следа винаги е бил лидер и е пленявал феновете с играта си. В Неапол обаче, Дон Диего е боготворен, почти сам осигурява на два пъти титлата на Наполи и една купа на Уефа, феновете го считат за божия син. Преди него Наполи е един средностатистически отбор, тифозите не могат да повярват, че Марадона е спазарен за тях и по-късно направо се влюбват в него, негово име носят улици и ресторанти в Неапол.

Дон Диего участва на четири световни първенства, през 1986 г. е шампион, а през 1990 г. е вицешампион. През 1994 г. точно преди мача с България е уличен в използването на наркотици и изваден от отбора. 

Обявен е за най-добрия футболист на световни първенства от вестник "Таймс", втори сред най-великите в историята на футбола, точно тук той понякога се сърди, че го сравняват с Пеле, защото за себе си и за мнозина аржентинеца е по-добър от бразилеца.

"Майка ми мисли. че съм най-добрият. Възпитан съм така. че да вярвам на това, което казва майка ми". Цитат, който най-добре описва самочувствието му, Дон Диего обичаше скандалите и около него никога не е скучно.

Може да се изпишат книги за влечението му към жените, кокаина и луксозния живот. От бедно момче в Аржентина, което няма пукната пара и притежава само една футболна топка и скъсани обувки, Диего се озовава в Барселона с огромна заплата. Точно тук той се среща с кокаина, а когато пристига в Неапол, връзката на отбора с Камората не му помага особено и той продължава с кокаина и разюздания живот. 

Този живот, води до здравословни проблеми, които го преследват до края. И накрая един анекдот споделен от самия него: " В клиниката за психично болни всички са луди, един каза че е Наполеон и никой не му повярва, аз им казах, че съм Марадона и на мен никой не ми повярва".

Футболът никога няма да бъде същия без своя най-велик син...