Пропускане към основното съдържание

Рано или късно ще се случи


На фона на промените в Шампионската лига, големите клубове обявиха нов турнир - Суперлига, проект който живя 2 дни. 12-те от най-големите клуба в Европа, които имат най-много успехи искаха да се отделят в собствена лига и да си ритат топка за много пари. Под жестокият обществен натиск обаче един по един отборите от голяма 12-ка започнаха да се отказват. 

Това беше едно голямо предупреждние от страна на много богатите клубове към Уефа, за това че не са доволни от сегашните турнири и най-вече от наградните фондове. В пропадналия план щяха да бъдат Ювентус, Милан, Интер, Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Ливърпул, Челси, Арсенал(!), Тотнъм(!!), Реал Мадрид, Барселона и Атлетико Мадрид. 

Наистина страхотни отбори,  с 1-2 изключения, биха станали страхотни мачове, но едва ли щеше да е много интересно да гледаме през 1-2 седмици Ел класико дербито на Манчестър или Дерби Ди Италия. Самата идея да няма изпадащи и влизащи е в противоречие със състезателния характер на футбола и нарушава фундаменталните му принципи. Щом няма да изпадаш или да спечелиш нещо, защо да се хвърляш да играеш на 100%?  Освен за пари...за много пари.

Суперлигата не успя, но само засега. Рано или късно това нещо ще се случи, под някаква форма и няма да промени разликата между богати и бедни кой знае колко. Дори и без суперлигата разликата между богатите, богопомазани 15-20 клуба и другите е ужасно голяма. 

Байерн не участва в този проект, но превъртя Бундеслигата, ПСЖ съще не участва, но е хегемон във Франция, Юве беше без конкуренция дълги години в Италия. Барса, Реал и Атлетико пък тероризират Испания. Остана добрата, стара Англия, където наистина има интрига често, но има и случаи, когато един или два отбора се откъснат напред и завършват сезона с почти 100 точки, а си имат и Топ 6, който обира всичко.

Всички по-горе изброени отбори от Топ 5 на Европа, обезмислят понякога домашните си първенства, благодарение на финансовата си мощ. Титлата на Лестър през 2016 г. или на Волфсбург през 2010 г.  ще са невъзможни в близко бъдеще. 

Отсъствието на някой топ клуб от Шампионска лига влияе отрицателно върху приходите за организаторите на турнира - ТВ права, реклама, артикули, билети и т.н., а самият клуб също губи пари.

Големите клубове са големи корпорации и знаят как да печелят, а футбола отдавна е бизнес за милиарди, суперлигата е само една стъпка, чрез която да се запълни свободна пазарна ниша, с цел да се печелят пари.

Никой обаче не пита феновете, а те прости си искат стария романтичен футбол и студените дъждовни нощи в Стоук.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Тотнъм може и да е помогнал на Манчестър Юнайтед

                                                        Сезонът завърши. Финалът на Лига Европа беше черешката… но не върху тортата, а върху буркан с кисели краставички. Манчестър Юнайтед загуби с 0:1 от Тотнъм и остави феновете си с онова познато чувство: „Абе, защо пак така стана?“. Но хайде да си го кажем направо – по-добре, че загубиха. Да, да, звучи нелогично, направо като кощунство. Но понякога, за да се оправиш, трябва първо да се сринеш ( то накъде повече от това). А Юнайтед през този сезон приличаше повече на сериал, в който всеки епизод по-мрачен от предишния – с куп травми, неубедителни трансфери и една тактическа идея, която сякаш е била написана на салфетка по време на обяд. Сега обаче, благодарение на този финал (или по-точно загубата в него), Манчестър Юнайтед няма да играе в Шампионската лига. Нито в четвъртъ...

Манчестър Юнайтед възкръсна точно по Великден

Слуховете за смъртта на Манчестър Юнайтед се оказаха силно преувеличени. Футболът понякога предлага мачове, резултати и развръзка, които не подлежат на никаква логика, но остават завинаги в съзнанието. Срещу Лион, Манчестър Юнайтед изигра една такава нощ – шеметна, абсурдна и почти невъзможна. До 110-ата минута на реванша от четвъртфиналите в Лига Европа всичко изглеждаше загубено. Лион водеше с 4:2, “Олд Трафорд” бе притихнал, а феновете започваха да си тръгват. Отборът на Рубен Аморим изглеждаше физически и психически сринат.  Но чудото се случи. Бруно Фернандеш върна един гол от дузпа, а в добавеното време Каземиро, често критикуван и отписван, подаде за два гола в рамките на 87 секунди – дело на Коби Мейну и Хари Магуайър. От 2:4 до 5:4. Трибуните избухнаха в лудост, каквато не се бе виждала от златните времена на “Фърги тайм”. Но този Юнайтед в твърде крехък… Отборът поведе с 2:0 и изглеждаше че има пълен контрол над мача, но вместо да довърши съперника, допусна пълен срив. Ед...

Хиляда пъти Пеп: еволюцията на един футболен ум

Пеп Гуардиола ще изиграе своя мач номер 1000 като треньор. Това не е просто кръгло число, а символ на една епоха, в която той промени футбола в три велики клуба — Барселона, Байерн Мюнхен и Манчестър Сити. От първия си ден в Барселона през 2008 г. до днешния ден, Гуардиола не просто печели, а преобразява начина, по който се играе, мисли и усеща играта. Старт в Барселона и тики-така В Барселона започна всичко. Там се роди „тики-така“ – стил, който постави акцент върху контролa на топката, бързите подавания и колективното мислене. С Хави, Иниеста, Бускетс и Меси той изгради отбор, който не просто побеждаваше, а владееше топката, задушаваше противника и не му даваше сили за съпротива. Барса на Пеп не беше просто шампион – беше явление. Тази Барселона беше основа и за световната титла на Испания през 2010 г. и европейската през 2012 г. Тоталната доминация в Байерн Мюнхен След това Гуардиола продължи пътя си в Байерн. Мнозина смятаха, че в Германия няма какво да промени, но той го направи –...