Пролетта дойде, къде си бе момче? Този откъс от прословутата песен Втора цедка на Ъпсурт спокойно може да се ползва като химн на Арсенал всяка година.
Когато наближи пролетта всичко цъфти, слънце, топлина, живот, но на “Емирейтс” е студено и тъмно, защото Арсенал окапва за всички купи за няколко седмици.
Дали смяната на часа им влияе зле, дали ги застига пролетната умора, не знаем, но знаем, че това не е най-добрият период на отбора от доста години насам.
Клубът е с ясно изразен сезонен модел - силна есен, обещаваща зима и пролет, в която всичко се разпада. И това е тенденция, която се повтаря вече около 20 години.
Всеки сезон започва с енергия и добри резултати, отборът изглежда вдъхновен и готов за подвизи. Феновете вярват, медиите говорят за прогрес и постоянство, дори съперниците почват да изпитват респект.
И точно тогава идва пролетта, ключови мачове, сгъстен цикъл и Арсенал започва да губи ритъм. И то не защото няма качества, а защото играчите не издържат психически.
За да си шампион и за да печелиш купи и титли е нужно да си постоянен през целия сезон, а “топчиите” започват да буксуват в заключителната и най-важна част на сезона, точно когато основния конкурент, Манчестър Сити превключва на по-висока скорост и побеждава наред.
Докато Арсенал не реши този проблем ще изглежда като отбор, който почти е шампион, почти е спечелил купа, почти е велик, но във футбола никой не помни почти.
Все пак изглежда, че никой не може да им отнеме титлата във Висшата лига, но пък пролетта тепърва започва…

Коментари
Публикуване на коментар