Пропускане към основното съдържание

Голът на чужд терен вече е безмислен



УЕФА обмисля да премахне правилото за гол на чужд терен, засега само козметично, като то да не важи за продълженията от следващия сезон, а по-късно и изцяло да го отмени.

Това е една много добра идея, защото това правило затваря мачовете, а някои от тях рано се обезмислят. Ако и двата отбора са долу-горе равностойни, домакинът го е страх да не допусне гол, а гостът чака своя момент. Мачът се затваря, липсват положения, липсват атаки, липсва изобщо футбола. Един гол във вратата на отбора домакин има двойна цена и отборите се пазят. 

Представете си - първия мач завършва 0:0, във втория мач гостът повежда с 1 гол и така домакините трябва да вкарат 2, за да продължат, защото ако само изравнят, общия резултат е 1:1, но не стига. Не си загубил нито един от двата мача, но понеже на собствен терен си допуснал гол и общия резулат е 1:1 отпадаш. Идиотско звучи...

Това безумие е въведено през 60-те години с цел гостуващите отбори да играят по-нападателно, защото в онези години процента на победите на гостуващите отбори е бил 16%. Стадионите са били много по-негостоприемнни, отборите гости са имали много по-уморителни, скъпи и дълги пътувания. 

Отделно от това другата цел е била, ако двата редовни двубоя завършат с равен брой голове, да се избегне мач на неутрален терен, за да се реши победителят. Дотогава един трети мач на неутрален терен е бил в голяма тежест за отборите, а ако и той завърши наравно, съдиите са се опирали на Фортуна - хвърляли са монета...

Тогава един гол докато гостуваш, наистина е имал цената на два. Идеята на това правило е било гостуващия тим да играе по-нападателно, но днес постига точно обратния ефект, не кара гостуващия да атакува повече, а кара домакина да се защитава повече. Пътуванията вече не са толкова трудни, стадионите не са толкова подтискащи, да не говорим че заради пандемията много мачове се играха на неутрален терен, което още повече обезмисля правилото. Днес процента победи за гостите вече е 33%, което показва, че вече по-лесно се печелят мачове на вражеска територия.

Дори преди пандемията имаше нелепи ситуации - Интер и Милан играят на един и същ стадион, когато домакин е Интер се казва Джузепе Меаца, а ако е домакин Милан е Сан Сиро. Представете си когато тези два отбора се срещнат на този стадион, някой от тях да отпадне, заради гол на “чужд терен”. 

Премахването на правилото, само за продълженията, също е добър вариант за момента, защото сега гостуващия тим има освен редовните 90, още 30 минути допълнителни за гол на чужд терен. А домакинът е натоварен с допълнителни 30 минути, в които да не допусне гол.. пълна каша.

Такива стари правила трябва да бъдат изчистени от футбола, защото когато са приемани са имали смисъл. В днешни дни футболът се е развил изключително много - технологии, които ни казват топката дали е минала голлинията, VAR с всичките му предимства и недостатъци, имаме и нови правила за игра с ръка, пасивни засади и т.н. Няма как с днешните технологии и развитието на играта да се прилагат правила от преди половин век.

Следващото на дневен ред са изключително безмислените  две продължения по 15 минути, в които отборите само се пазят и не рискуват да получат гол, добре че премахнаха друга глупост свързана с тях - златен гол или т.нар.  “внезапна смърт”. С такива правила може да настъпи внезапна смърт и на качествения футбол.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Хиляда пъти Пеп: еволюцията на един футболен ум

Пеп Гуардиола ще изиграе своя мач номер 1000 като треньор. Това не е просто кръгло число, а символ на една епоха, в която той промени футбола в три велики клуба — Барселона, Байерн Мюнхен и Манчестър Сити. От първия си ден в Барселона през 2008 г. до днешния ден, Гуардиола не просто печели, а преобразява начина, по който се играе, мисли и усеща играта. Старт в Барселона и тики-така В Барселона започна всичко. Там се роди „тики-така“ – стил, който постави акцент върху контролa на топката, бързите подавания и колективното мислене. С Хави, Иниеста, Бускетс и Меси той изгради отбор, който не просто побеждаваше, а владееше топката, задушаваше противника и не му даваше сили за съпротива. Барса на Пеп не беше просто шампион – беше явление. Тази Барселона беше основа и за световната титла на Испания през 2010 г. и европейската през 2012 г. Тоталната доминация в Байерн Мюнхен След това Гуардиола продължи пътя си в Байерн. Мнозина смятаха, че в Германия няма какво да промени, но той го направи –...

Mamma mia, Гатузо начело на Италия

                                        Италия очевидно иска да пропусне 3-то световно първенство подред... След като последните две Световни първенства минаха без „Скуадра адзура “, от италианската футболна  федерация  явно са решили: „Защо да спрем до две?“  К огато дойде моментът те да избират между „някой“ и „никой“, те се сетиха: “Абе тоя Рино май е свободен.” Гениално.  Какво по-добро време да дадеш кормилото на националния отбор на човек, който е бил уволнен от толкова много клубове и то само със скандали? Гатузо е известен с това, че… не е известен с нищо особено като треньор. Единствената купа в треньорската му витрина е Купата на Италия с Наполи през 2020 – и то след като  мотивацията на Ювентус никаква я нямаше на финала. Но Рино има стил – крещи, размахва ръце, гледа лошо. Колкото и да се шегуваме, Гатузо е символ на страстта. Като...

Португалия - скрития фаворит за световен шампион?

Финалът на Лигата на нациите между Испания и Португалия беше представен като “епичният дуел” между дядо Роналдо и младото Барселонско чудо Ламин Ямал. Е, накрая и двамата гледаха мача от пейката, а дузпа и едно хубаво спасяване решиха всичко. 2:2 в редовното време, драма до последно, но Португалия си взе купата, благодарение на вратаря Диого Коща, който каза “Не, мерси” на Алваро Мората при дузпите. Кристиано мушна изравнителен гол, после малко се контузи и излезе, но това не му попречи да си добави трети трофей с националния отбор към колекцията. Евро 2016 ✔️,  Лигата на нациите ✔️,  Лигата на нациите  ✔️. Това са и трите титли в историята на Португалия. Все с подпис от CR7. На практика, Португалия без него е като манджа без сол – става, ама не е същото. От другата страна – 17-годишният Ламин Ямал гледаше тъжно от пейката. Може и да е златното дете на Испания, но Нуно Мендеш го беше “изключил от Wi-Fi мрежата” още в началото. Мендеш вкара един, асистира за втория, и си ...