Една дузина голове

 
 
 

Преди последния кръг на сезон 1977/1978 година от Бундеслигата лидери са 2 отбора с равни точки – Кьолн и Борусия Мьонхенгладбах. Това, което  се случва в последния кръг и до днес буди съмнения относно честността на един от мачовете.

Двата мача започват по едно и също време, а само след 13 игрови минути Гладбах повежда с 3:0 след два гола на Юп Хайнкес и едно попадение на Карстен Нилсен, а в 22-рата минута „жребчетата“ вече водят с 4:0 на Дортмунд след гол на Кале Дел'Хайе,  до края на полувремето резултата набъбва на 6:0! Точни са отново Хайнкес и Хаки Вимер. 

В другия важен мач, Кьолн води само с 1:0 на Санкт Паули. При тази ситуация  все няма нищо страшно за „козлите“, но там на полувремето разбират резултата от мача на двете Борусии и не могат да повярват какво се случва пред очите им.

Все пак трябва да се отбележи, че и Борусия Дортмунд не играе за нищо в този двубой, след като цял сезон са били замесени в битката за оцеляване, няколко кръга преди края си гарантират оставането в елита и доиграват оставащите мачове лежерно.

Идва ред на вторите полувремена на двата най-важни мача за сезона, при Борусия и Борусия чудото продължава, до 66-та минута резултата вече е 9:0 след голове на Хайнкес, Нилсен и Дел'Хайе, а Коьлн води „само“ с 2:0. Така преднината от головата им разлика е стопена от 10 гола на едва 3! 

Мачовете продължават, треньорът на „козлите“ следи  другия мач и след всеки гол за Гладбах яростно ръкомаха към своите да атакуват. Футболистите чуват виковете му 7:0, 8:0, 9:0,10:0 и наливат все повече страх в главата и краката си.

В крайна сметка Гладбах печели с 12:0 срещу Дортмунд, което е най-изразителната победа в историята на Бундеслигата. Вратаря на дортмундци Петер Ендрулат споделя по-късно, че се е чувствал като на хокеен мач, а с всеки изминат гол, разочарованието в отбора се е увеличавало и след 7-ия гол е спрял да ги брои.

Въпреки двуцифрената победа „жребчетата“ не успяват да станат шампиони на Германия, защото „козлите“ от Кьолн, взимат нещата в свои ръце и побеждават с 5:0, с което справедливостта възтържествува. Гладбах завършва с голова разлика + 42, а Кьолн + 45. Въпреки, че футбола е нелогична игра, тук логиката победи, защото нямаше да е честно другояче.
 

Съдия: Фердинанд Биверзи
Зрители: 38 000
Стадион: Райнщадион, Дюселдорф
Дата: 29 април 1978 г.
Борусия Мьонхенгладбах: Волфганг Клеф, Берти Фогтс, Ханс-Юрген Виткамп, Вилфрид Ханес, Хорст Волерс, Карстен Нилсен,  Кристиан Кулик, Херберт Вимер, Юп Хайнкес,  Кале Дел'Хайе, Алан Симонсен (77. Евалд Лийнен)
Треньор: Удо Латек
Борусия Дортмунд: Петер Ендрулат, Аманд Тайс, Вернер Шнайдер, Лотар Хубер, Херберт Майер, Буркхард Зеглер, Мирко Вотава, Ханс-Йоаким Вагнер, Петер Гайер, Манфред Бургсмюлер, Волфганг Франк,
Треньор: Ото Рехагел
Голове: Юп Хайнкес (1, 12, 32, 59, 77 мин.), Карстен Нилсен (13, 61 мин.), Кале Дел'Хайе (22, 66 мин.), Херберт Вимер (38 мин.), Евалд Лийнен (87 мин.), Кристиан Кулик (90 мин.)
 
 
 
 

От събирач на боклук до събирач на най-ценните трофеи

Доста от известните футболисти са имали трудно детство с много лишения и безпаричие. Естествено има и такива като Рикардо Кака, които са с богати родители. За разлика от него, за футболисти като Тевез, Кристиано Роналдо, Марсело, Евра, Рибери и много, много други футбола е спасение от опасностите на улицата. Това важи в пълна сила за почти всички играчи от Африка и Южна Америка. 

Историята на един от тях обаче е повече от невероятна и въпреки, че този футболист е спечелил почти всичко възможно, има милиони и е един от най-добрите в света си остава скромен и човечен. Дами и господа, на вашето внимание - Нголо Канте. Казват, че 70% от Земята е покрита с вода, а другите 30% е покрита от него.

 "Той е дребен, той е скромен, той спря Лионел Меси", само част от песента посветена на титлата на Франция от 2018 г. мисля, че ви стига, за да разберете колко е добър Канте. 

Родителите му емигрират през 80-те от Мали във Франция, за да си осигурят по-добро бъдеще, за себе си и бъдещите си деца. Майката е чистачка, а бащата боклукчия. Дори в Европа те едвам свързват двата края, а на 29 март 1991 г. се появява първото им дете - Нголо, по-късно се раждат още 8 деца. Кръстен е на един от кралете на Мали, известен с това, че от калта и селото става крал (съвпадение?). 

Когато е на 11 години се случва най-лошото, което може да сполети едно дете - баша му умира, изведнъж 11 годишното момче, трябва да стане мъж и да се грижи за по-малките си братя и сестри. Последва примера на баща си и става също боклучкчия, така помага на майка си финансово. 

До 1998 г. малкия Нголо, не се интересува от футбол, но златното поколение на френския футбол начело с Зидан, Трезеге, Анри, Виера, Блан и др. спечелват световното първенство пред очите му. Виждайки триумфа и еуфорията буквално от терасата си, той бърза да се запише в местния Сюрен. 

Заради ниския си ръст треньорите не са много обнадеждени, но с упорство и воля нисичкия Канте лека полека пробива във футбола. Откроява се с непрекъснато тичане, изключителна издръжливост, страхотна визия, дефанзивни умения и въпреки 168-те си сантиметра печели доста въздушни двубои. 

Надеждата на цялата рода се отдава изцяло на футбола и след първия си клуб е привлечен в УС Булон, където прави дебюта си в професионалния футбол в Лига 2 на Франция през 2012 г. 
От там нататък историята е като приказка, през 2013 г. преминва в Каен и започва да играе в Лига 1, след 2 години е купен от Лестър, където сензационно става шампион на Англия, а Канте е мотора, мозъка и белия дроб на целия отбор. Това привлича вниманието на Челси, които го привличат, след само 1 сезон с "лисиците", и във втория си сезон малкия Канте отново печели титлата в Англия. 

През 2018 година печели и световното с Франция в Русия, после и Шампионска лига с Челси, както и суперкупата на Европа и световното клубно първенство, межди тези големи отличия добавяме и една FA cup. За всичките тези трофеи Канте има основна заслуга, но въпреки това си остава все така скромен, дори и в празненствата. Нголо е обичан от всички, независимо кой отбор подкрепяш, не може да мразиш този човек, с широка усмивка и скромен поглед.

Така от камиона за боклук, Канте се качва на световния футболен престол, а между двете събития са минали по-малко от 10 години...
 
 
 
 

 

Дъното е някъде там и националите го търсят

 

Световния и европейски шампион Грузия прегази България с 2:5 в Разград!!! Е, разбира се, грузинците не са нито световен първенец, нито европейски, но поне така изглеждаха срещу жалка и клета България.

Грузия изглеждаше така, не защото имат кой знае какви футболисти, а просто защото нашите играха много зле, напълно неорентирана защита, ялова атака, безидейна защита. Съперникът ни си правеше каквото иска на терена и можеше да отнесем и по-голям резил. Не че има разлика дали си паднал с 2:6 или 2:5.

Може би това беше най-лесния им мач, а за България е едно от най-черните петна в историята. Пет и повече гола като домакини за последните 48 години сме получавали само 2 пъти, от Англия през 2019 г., които ни писаха Отличен 6 и сега където малко не ни достигна за отлична оценка.

Докато от Англия донякъде е разбираемо, то необяснимо е 86-ия в света да ти скача и да те пребива, все едно играят срещу втория тим на женския си национален отбор. Неразбираемо е защо няма душа и плам в този жалък национален отбор на България. 

Може само с носталгия ще си спомняме как плюехме по Станслав Ангелов-Пелето, Илиян Стоянов-Коловати, Данчо тъча, Велизар Димитров, Христо Янев и другите от същото поколение, че не ставало нищо от тях, но те поне бяха мъжаги. Не помня да са падали с толкова много от такъв ранг съперници, напротив такива като Грузия си тръгваха с 3-4 гола обратно за вкъщи. А и горе споменатите имаха шанса да играят с 3-е коня, които дърпаха каляската с класата и опита си.

След всеки резил си викаме няма как да е по-зле, но винаги ни изненадват с още по-голяма глупост. Дъното се оказа, че няма дъно и копаем надолу вече не с ютия, а направо с багер.

На това БФС му е изтекло много отдавна времето, но Боби е като херпес, неприятен е и не се маха. Няма значение, че националния му отбор е донор, дори и в група Ц, пуснете му Преслава и всичко е наред. 

Гонзо пък има някаква неясна роля на началник в БФС, може би и той не знае за какво точно отговаря, но вече влезе в тона на всички други неприятни типове. Според него сме имали все още шанс за 1-то място в групата. 

Заради резила селекционера Ясен Петров напусна и веднага се чу, че Гонзо щял да води отбора-донор срещу Гибралтар и отново Грузия, като се сетим за спортните му успехи като треньор, може би това 2:5 в Разград ще ни се струва като небивал успех.

Абе вие, клубове, които през миналата есен гласувахте за Перуката как спите нощем? 

Или нека си вървят далаверките и банкетите, да пее Преслава, пък следващия мач нека ни бие и Ватикана, с вратар папата…

 

 

 

На Олд Трафорд всичко е сбъркано

Сезонът в Англия завърши и вече е ясно всичко - шампион, подгласник, зона европейски турнири, както и изпадащите. Един от най-титулуваните отбори в Англия, а и в света Манчестър Юнайтед  изпрати един от най-слабите си сезони от създаването на Висшата лига.

Отбора завърши със скромните 58 точки и голова разлика 57:57. Т.е. рекордьора на трофеи от Премиършип не е с положителна голова разлика за първи път в историята на Висшата лига. 

Времениия мениджър, Ралф Рангник, беше назначен на мястото на друг временен мениджър, който се превърна в постоянен - Оле Гунар Солскяер, който пък замени последния мениджър донесъл трофей на Юнайтед - Жозе Моуриньо.

Изобщо след ерата на Фърги, с изключение на 2-3 проблясъка, отбора се представя зле, футболисти се привличат на килограм, мениджърите не се оставят на спокойствие, феновете вече са обезверени, собствениците правят глупост след глупост.

Просто империята изградена от Алекс Фъргюсън, все още тежи на клуба и Юнайтед не може да излезе от сянката на великия шотландец. От неговото отказване всичко на Олд Трафорд е сбъркано, отбора играе на приливи и най-вече на отливи, структурата е изцяло сбъркана.

Няма как след изгонването на Солскяер, да назначиш временен наставник да ти вдигне отбора, но той няма власт в клуба, защото е само за малко. Футболистите го знаят и нямат респект към него.

Германецът няма и как да взима някакви генерални решения за клуба, защото е само за няколко месеца. При това положение как Ралгник да вдигне отбора? Единствено за това беше назначен, но по-горните неща просто не му позволиха да го направи.

Самият той се опитваше по заобиколен начин да обясни това, сякаш се оправдаваше, че кашата, в която сам се нацеди не е забъркана от него. Отбора показа бездушна игра и се спаси от резила да играе в третия по сила европейски турнир.

Няма как отбора да е добре, когато вратаря ти в почти всеки двубой е играч на мача, когато най-скъполатения английски защитник е пъргав като трамвай, когато халфовата линия я разминават като електрически стълб. 

Ако този сезон не бяха Де Хеа и Роналдо Юнайтед щеше да е извън евротурнирите, което може би било по-добре за новия ентусиаст Тен Хааг.

Отбора нямаше да се разконцентрира с второразредни турнири и погледа щеше да е съсредоточен само върху Висшата лига. Представяте ли си Роналдо в Лига Европа? 

 

 

Инерцията продължава след САЩ 94

След  успешното световно първенство през 1994г. българския национален отбор играе най-лесните квалификации в цялата си история. Те са за европейското първенство в Англия през 1996г. Класираме се след 7 победи, 1 равен с Албания, и две поражения от Германия и Грузия. Останалите отбори в групата са Уелс и Молдова. Най-паметния мач е победата ни над Германия  в София с 3:2, след като губим с 0:2. 

Така след 22 точки нашите се класират като най-добър втори тим от всички групи и получават директен билет за финалите.  На първенството за първи път участват 16 вместо досегашните 8 отбора, а България е дебютант. Освен нея дебют правят още Турция и Швейцария, а Русия, Чехия и Хърватия са дебютанти като самостоятелни страни.

 Жребия определя в нашата група да са още Испания, Румъния и Франция, която има да ни връща. Мнозина я определят като „групата на смъртта“ и са прави, групата е с най-изравнените сили. Все пак нашите не се плашат и изиграват паметни мачове с паметни моменти. Спомените от великото американско лято са още пресни и цялата българска общественост очаква от нашите едва ли не титла.

 И така на 8-и юни 1996 г. започва десетото европейско първенство по футбол в Англия, под девиза: „Футболът се завръща у дома“. Първия мач от турнира е между домакина Англия начело с Пол Гаскойн и Швейцария, който завършва 1:1.

 България играе на следващия ден, а първия съперник е Испания на стадиона на Лийдс „Елън Роуд“.  Мачът е равностоен, въпреки че „иберийците“ познават отлично качествата на Стоичков и се плашат само от сянката му, на няколко пъти го изпускат, редовен негов гол е отменен поради несъществуваща засада, след пас на Киряков. По-късно „лъвовете“ повеждат с гол от дузпа именно на „Камата“ в 65-та мин. за нарушение срещу Емо Костадинов. Петър Хубчев е изгонен 15 мин. преди края за нарушение срещу Каминейро. 

 При изпълнението на фаула от страна на Фернандо Йеро настава карамбол и топката се озовава в българската мрежа, след докосване на Алфонсо Перес, а малко по-късно и испанците остават с 10 души след червен картон за Хуан Антонио Пици. Мачът в крайна сметка завършва 1:1, но българите могат да съжаляват повече. В другия мач от групата Франция побеждава Румъния с минималното 1:0 след гол на Кристоф Дюгари.

 Идва мача с Румъния на “Сейнт Джеймсис парк“, стадионът на Нюкасъл. Нашите са фаворити, но румънците също притежават доста класа в отбора си – Джика Хаджи, Флорин Радючоу, Дан Петреску и др. Още в 3-та минута вездесъщия Стоичков прави феноменален пробив след подхлъзване на Миодраг Белодедич, който завърша в гол в румънската врата. Съседите ни са стъписани, но в течение на мача се окопитват и натискат нашите.

  След изпълнение на ъглов и последвал  страховит удар на Доринел Мунтяну топката се удря в напречната греда и тупва зад гол линията на Борислав Михайлов, но реферите не зачитат гола, за наше щастие. Средата на второто полувреме Даниел Продан отправя опасен удар с глава, но извън целта. 

 В края румънците тръгват „ва банк“, като изпускат 2 добри положения, нашите чакат на контра и спретват страхотна такава, но Лечков пропуска, след гениален пас с пета на Сираков. България удържа победата и така записва първи успех на европейско и става един от фаворитите за четвъртфиналист в групата.

 Румънците пък са първия отбор, който губи шансове да продължи напред. Другите два отбора  Франция и Испания завършат без победител - 1:1 след голове на Юри Джоркаеф в 48-та минута за „петлите“ и Хосе Луис Каминейро, който бележи 5 мин. преди края за „Ла фурия“.

 В третите мачове започват сметките. Мачът България – Франция ще определи победителя в групата,  българите влизат в мача с настроение, Любо Пенев прави страхотен пропуск, но французите са настроени крайно реваншистки и играят на живот и смърт. С гол на Лоран Блан петлите ни повеждат в 21-та минута след удар с глава, а в 63-та Любо Пенев си вкарва автогол след центриране от корнер. Стоичков връща един гол от пряк свободен в 69-та мин., нашите тръгват смело напред в търсене на изравняване, но петлите ни бележат трети гол, чрез Патрис Локо в добавеното време.

 В другия мач Испания се добира до победа срещу Румъния 6 минути преди края. Ако бяха завършили наравно, резултата от нашия мач, нямаше да има значение, тъй като ние и французите щяхме да продължим. Така България е на 6 минути от четвъртфинал, но все пак се представяме достойно. Ицо Стоичков е избран в идеалния  отбор на първенството, заради 3-те си гола. 

 След прибирането на отбора от Англия, въпреки достойното представяне започват скандалите: някой обвиняват треньора Пенев, за тактиката срещу Франция, други го обвиняват, че не е внесъл свежа кръв, а разчита само на „стари кучета“. Отборът ни е с една от най-високите средни възрасти, но както казват „няма млади и стари, а можещи и не можещи“. Скандал е имало и преди това за премиите за класиране на първенството, а на самият турнир нашите сменят базата пак след скандал. 

 Любо Пенев още на летището казва на тези, които не го харесват „да духат супата”. Заговаря се за смяна на Димитър Пенев, Любо и Стоичков са против. „Стратега“  в крайна сметка е заменен от Христо Бонев, а племенника му изваден от отбора заради „супата“. При тези обстоятелства Камата се отказва от националния.

 Въпреки всичко нашите превъзмогват различията и изиграват едни прекрасни квалификации за „лебедовата си песен“ Мондиал 98.

 

 

09.06.1996 г. Испания- България, стадион „Елън Роуд“ Лийдс 

1:1 (Алфонсо 74-та мин, Стоичков 65-та мин, дузпа)

Испания: Андони Субисарета - капитан, Алберто Белсуе, Рафаел Алкорта, Абелардо Фернандес, Серхи Бархуан, Фернандо Йеро, Хосе Луис Каминейро, Гилермо Амор, Хулен Гереро, Луси Енрике, Хуан Антонио Пици; смени ( Хосе Емилио Амависка 51 мин., Алфонсо Перес 70 мин. , Донато Да Силва 82 мин).

Треньор: Хавиер Клементе

България : Борислав Михайлов - капитан, Трифон Иванов, Радостин Кишишев, Петър Хубчев, Илиян Киряков, Златко Янков, Емил Костадинов, Красимир Балъков, Христо Стоичков, Йордан Лечков, Любослав Пенев

Треньор: Димитър Пенев

 

13.06.1996 г. България – Румъния  (1:0 Стоичков 3-а мин.), стадион  „Сейнт Джеймсис Парк“, Нюкасъл

България : Борислав Михайлов - капитан, Трифон Иванов, Радостин Кишишев, Цанко Цветанов, Ивайло Йорданов, Златко Янков, Емил Костадинов, Красимир Балъков, Христо Стоичков, Йордан Лечков, Любослав Пенев; смени ( Даниел Боримиров 32 мин., Наско Сираков 72 мин., Бончо Генчев 90 мин).

Треньор: Димитър Пенев

Румъния: Богдан Стеля, Джика Попеску, Даниел Продан, Миодраг Белодедич, Дан Петреску, Тибор Селиме, Йоан Лупеску, Доринел Мунтяну, Джика Хаджи – капитан, Флорин Радучою, Мариус Лакатуш; смени ( Адриан Илие 78 мин., Виорел Молдован 29 мин., Константин Галча 46 мин.)

Треньор: Ангел Йорданеску

 

18.06.1996 г. Франция – България 3:1 (Блан 21 мин.; Пенев 63-та мин, автогол; Локо 90-та мин.; Стоичков 69 мин.) стадион „Сейнт Джеймсис Парк“, Нюкасъл

 

Франция: Бернард Лама, Лилиан Тюрам, Лоран Блан, Марсел Десаи, Бишенте Лизаразу, Дидие Дешан – капитан, Винсент Гуерин, Кристиан Карембьо, Зиндеин Зидан, Юри Джоркаеф, Кристиан Дюгари; смени ( Рейналд Педрос 62 мин., Патрис Локо 70 мин.)

Треньор: Еме Жаке

 

България : Борислав Михайлов - капитан, Трифон Иванов, Петър Хубчев, Цанко Цветанов, Емил Кременлиев, Златко Янков, Ивайло Йорданов, Красимир Балъков, Христо Стоичков, Йордан Лечков, Любослав Пенев; смени ( Даниел Боримиров 79 мин., Георги Донков 82 мин.).

Треньор: Димитър Пенев

 

 

Обратното броене за Оле(ле) започна

Браво, усмивка!

4 мача без победа във Висшата лига, получени 11 гола, безобразна игра, неадекватни стартови състави, още по- объркани смени и схеми на игра. Играчите идея си нямат какво да правят и подават или центрират към Роналдо. Той ако я вкара, добре, ако не след 2 минути пак ще му я центрираме, барем надскочи защитниците и я мушне тая топка. 

И след всеки мач на интервютата Оле се смее… Кое по-точно му е смешното??? Че си похарчил 150 млн. за нови играчи, а падаш от Йънг Бойс и едвам побеждаваш Аталанта и Виляреал в Шампионска лига? Че средняци в класирането на Висшата Лига ти вкарват по 2,3,4 гола на мач? Че вечният враг, на твоя територия, ти намърда 5 гола и спря да играе, защото му стана неудобно? 

Че най-скъпия английски защитник играе като такъв от 8-а дивизия? Че вратаря ти от началото на сезона всеки двубой е играч на мача? Че нямаш нито един читав дефанзивен халф? Че имаш един от най-добрите голмайстори за всички времена и дори той не може да ти помогне? Че разби балансиран и окомплектован отбор, който си градил 2 години, именно с неговото привличане?

Наистина смешно…

Юнайтед не отстъпва като играчи на никой отбор в света, дори напротив, има много класа в състава си. Проблема е обаче на тъчлинията, където човек, изпаднал с Кардиф, бе назначен за треньор на един от най-великите клубове. И този същия, дето се хили след всеки резил, докара отбора до средно ниво. 

Играта на Юнайтед предизвиква усмивки у хората, които не са свързани с клуба, а привържениците на “червените дяволи” след всеки мач се червят по трибуните и пред екраните. Моуриньо беше уволнен два дни след загуба от Ливърпул, като преди това беше спечелил няколко трофея, Ван Гаал също беше изгонен след трофей. 

Сега при тази ситуация и ако Солскяер не го изгонят, значи се мери с различна мерилка. Да, легенда на клуба, да известно време Юнайтед през тези 2 години и половина играеше страхотно. Но Оле няма капацитета и качествата за отбор от този ранг, а и изглежда е удобен и послушен за собствениците, за разлика от горе споменатите двама ръба Моуриньо и Ван Гаал. 

Когато феновете на противниците се молят да останеш, колкото се може по-дълго, трябва сам да си направиш извода. 

Обратното броене започна, предстоят още много трудни мачове, и ако не стане чудо, той трябва да напусне. Гледам Оле и се сещам за Лампард…

10, 9, 8…….

 

Юнайтед притежава Роналдо и това е проблем за тях

След лудата и бърза развръзка в края на трансферния прозорец и акостирането на Роналдо на “Олд Трафорд”, почти всички новини за клуба са свързани с него.

Но това не е единствения проблем. Португалецът разби  баланса в един почти перфектно уреден отбор. Юнайтед си имаше и преди него голов хищник в лицето на Кавани. Имаше си и човек, който навързва играта, прави асистенции и бележи много голове- Фернандеш. Имаше и отлични и млади крила Рашфорд, Грийнууд и Марсиал. Имаше и кой да влезе от скамейката и да обърне даден мач - Лингард. 

Сега вече след пристигането на Роналдо синхрона в атака се счупи и всички играят за това Кристиано да бележи, всички търсят него, всички играят за него. Освен това изключителни играчи като Бруно, Грийнуд и др. остават в сянка, а на някои от тях дори се налага да играят на нетипични за тях позиции. 

Всички споменати по-горе неща отнемат от енергията им и ефективността им. От това съответно страда целия отбор, защото ако Роналдо няма ден, Юнайтед изглежда ялов и бавен. 

Ако по грамотен отбор с прилични централни защитници го хванат в клещи, Юнайтед няма план Б. Както беше срещу Йънг Бойс, както и за малко да стане срещу Уест Хям. 

Отвсякъде погледнато Роналдо в Юнайтед е проблем, колкото и да звучи като кощунство. Той разбалансира отбора, всички говорят само за него, всички играчи са в сянката му и цялата игра е около него. Освен това и заплатата му е огромна на фона на останалите.

 Солскяер има да решава труден пъзел, защото за 4 места в атаката, трябва да ротира 8 футболиста, всичките с качества, като двама от тях са повече от задължителни, ако са здрави- Кристиано и Бруно. Така остават 6 човека за две места. 

Роналдо със своите 36 години е решение за тук и сега, а не е дългосрочна перспектива за бъдещето.