Пропускане към основното съдържание

Юнайтед притежава Роналдо и това е проблем за тях




След лудата и бърза развръзка в края на трансферния прозорец и акостирането на Роналдо на “Олд Трафорд”, почти всички новини за клуба са свързани с него.

Но това не е единствения проблем. Португалецът разби  баланса в един почти перфектно уреден отбор. Юнайтед си имаше и преди него голов хищник в лицето на Кавани. Имаше си и човек, който навързва играта, прави асистенции и бележи много голове- Фернандеш. Имаше и отлични и млади крила Рашфорд, Грийнууд и Марсиал. Имаше и кой да влезе от скамейката и да обърне даден мач - Лингард. 

Сега вече след пристигането на Роналдо синхрона в атака се счупи и всички играят за това Кристиано да бележи, всички търсят него, всички играят за него. Освен това изключителни играчи като Бруно, Грийнуд и др. остават в сянка, а на някои от тях дори се налага да играят на нетипични за тях позиции. 

Всички споменати по-горе неща отнемат от енергията им и ефективността им. От това съответно страда целия отбор, защото ако Роналдо няма ден, Юнайтед изглежда ялов и бавен. 

Ако по грамотен отбор с прилични централни защитници го хванат в клещи, Юнайтед няма план Б. Както беше срещу Йънг Бойс, както и за малко да стане срещу Уест Хям. 

Отвсякъде погледнато Роналдо в Юнайтед е проблем, колкото и да звучи като кощунство. Той разбалансира отбора, всички говорят само за него, всички играчи са в сянката му и цялата игра е около него. Освен това и заплатата му е огромна на фона на останалите.

 Солскяер има да решава труден пъзел, защото за 4 места в атаката, трябва да ротира 8 футболиста, всичките с качества, като двама от тях са повече от задължителни, ако са здрави- Кристиано и Бруно. Така остават 6 човека за две места. 

Роналдо със своите 36 години е решение за тук и сега, а не е дългосрочна перспектива за бъдещето. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Тотнъм може и да е помогнал на Манчестър Юнайтед

                                                        Сезонът завърши. Финалът на Лига Европа беше черешката… но не върху тортата, а върху буркан с кисели краставички. Манчестър Юнайтед загуби с 0:1 от Тотнъм и остави феновете си с онова познато чувство: „Абе, защо пак така стана?“. Но хайде да си го кажем направо – по-добре, че загубиха. Да, да, звучи нелогично, направо като кощунство. Но понякога, за да се оправиш, трябва първо да се сринеш ( то накъде повече от това). А Юнайтед през този сезон приличаше повече на сериал, в който всеки епизод по-мрачен от предишния – с куп травми, неубедителни трансфери и една тактическа идея, която сякаш е била написана на салфетка по време на обяд. Сега обаче, благодарение на този финал (или по-точно загубата в него), Манчестър Юнайтед няма да играе в Шампионската лига. Нито в четвъртъ...

Манчестър Юнайтед възкръсна точно по Великден

Слуховете за смъртта на Манчестър Юнайтед се оказаха силно преувеличени. Футболът понякога предлага мачове, резултати и развръзка, които не подлежат на никаква логика, но остават завинаги в съзнанието. Срещу Лион, Манчестър Юнайтед изигра една такава нощ – шеметна, абсурдна и почти невъзможна. До 110-ата минута на реванша от четвъртфиналите в Лига Европа всичко изглеждаше загубено. Лион водеше с 4:2, “Олд Трафорд” бе притихнал, а феновете започваха да си тръгват. Отборът на Рубен Аморим изглеждаше физически и психически сринат.  Но чудото се случи. Бруно Фернандеш върна един гол от дузпа, а в добавеното време Каземиро, често критикуван и отписван, подаде за два гола в рамките на 87 секунди – дело на Коби Мейну и Хари Магуайър. От 2:4 до 5:4. Трибуните избухнаха в лудост, каквато не се бе виждала от златните времена на “Фърги тайм”. Но този Юнайтед в твърде крехък… Отборът поведе с 2:0 и изглеждаше че има пълен контрол над мача, но вместо да довърши съперника, допусна пълен срив. Ед...

Хиляда пъти Пеп: еволюцията на един футболен ум

Пеп Гуардиола ще изиграе своя мач номер 1000 като треньор. Това не е просто кръгло число, а символ на една епоха, в която той промени футбола в три велики клуба — Барселона, Байерн Мюнхен и Манчестър Сити. От първия си ден в Барселона през 2008 г. до днешния ден, Гуардиола не просто печели, а преобразява начина, по който се играе, мисли и усеща играта. Старт в Барселона и тики-така В Барселона започна всичко. Там се роди „тики-така“ – стил, който постави акцент върху контролa на топката, бързите подавания и колективното мислене. С Хави, Иниеста, Бускетс и Меси той изгради отбор, който не просто побеждаваше, а владееше топката, задушаваше противника и не му даваше сили за съпротива. Барса на Пеп не беше просто шампион – беше явление. Тази Барселона беше основа и за световната титла на Испания през 2010 г. и европейската през 2012 г. Тоталната доминация в Байерн Мюнхен След това Гуардиола продължи пътя си в Байерн. Мнозина смятаха, че в Германия няма какво да промени, но той го направи –...