Пропускане към основното съдържание

Обратното броене за Оле(ле) започна

Браво, усмивка!



4 мача без победа във Висшата лига, получени 11 гола, безобразна игра, неадекватни стартови състави, още по- объркани смени и схеми на игра. Играчите идея си нямат какво да правят и подават или центрират към Роналдо. Той ако я вкара, добре, ако не след 2 минути пак ще му я центрираме, барем надскочи защитниците и я мушне тая топка. 

И след всеки мач на интервютата Оле се смее… Кое по-точно му е смешното??? Че си похарчил 150 млн. за нови играчи, а падаш от Йънг Бойс и едвам побеждаваш Аталанта и Виляреал в Шампионска лига? Че средняци в класирането на Висшата Лига ти вкарват по 2,3,4 гола на мач? Че вечният враг, на твоя територия, ти намърда 5 гола и спря да играе, защото му стана неудобно? 

Че най-скъпия английски защитник играе като такъв от 8-а дивизия? Че вратаря ти от началото на сезона всеки двубой е играч на мача? Че нямаш нито един читав дефанзивен халф? Че имаш един от най-добрите голмайстори за всички времена и дори той не може да ти помогне? Че разби балансиран и окомплектован отбор, който си градил 2 години, именно с неговото привличане?

Наистина смешно…

Юнайтед не отстъпва като играчи на никой отбор в света, дори напротив, има много класа в състава си. Проблема е обаче на тъчлинията, където човек, изпаднал с Кардиф, бе назначен за треньор на един от най-великите клубове. И този същия, дето се хили след всеки резил, докара отбора до средно ниво. 

Играта на Юнайтед предизвиква усмивки у хората, които не са свързани с клуба, а привържениците на “червените дяволи” след всеки мач се червят по трибуните и пред екраните. Моуриньо беше уволнен два дни след загуба от Ливърпул, като преди това беше спечелил няколко трофея, Ван Гаал също беше изгонен след трофей. 

Сега при тази ситуация и ако Солскяер не го изгонят, значи се мери с различна мерилка. Да, легенда на клуба, да известно време Юнайтед през тези 2 години и половина играеше страхотно. Но Оле няма капацитета и качествата за отбор от този ранг, а и изглежда е удобен и послушен за собствениците, за разлика от горе споменатите двама ръба Моуриньо и Ван Гаал. 

Когато феновете на противниците се молят да останеш, колкото се може по-дълго, трябва сам да си направиш извода. 

Обратното броене започна, предстоят още много трудни мачове, и ако не стане чудо, той трябва да напусне. Гледам Оле и се сещам за Лампард…

10, 9, 8…….

 


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Тотнъм може и да е помогнал на Манчестър Юнайтед

                                                        Сезонът завърши. Финалът на Лига Европа беше черешката… но не върху тортата, а върху буркан с кисели краставички. Манчестър Юнайтед загуби с 0:1 от Тотнъм и остави феновете си с онова познато чувство: „Абе, защо пак така стана?“. Но хайде да си го кажем направо – по-добре, че загубиха. Да, да, звучи нелогично, направо като кощунство. Но понякога, за да се оправиш, трябва първо да се сринеш ( то накъде повече от това). А Юнайтед през този сезон приличаше повече на сериал, в който всеки епизод по-мрачен от предишния – с куп травми, неубедителни трансфери и една тактическа идея, която сякаш е била написана на салфетка по време на обяд. Сега обаче, благодарение на този финал (или по-точно загубата в него), Манчестър Юнайтед няма да играе в Шампионската лига. Нито в четвъртъ...
Публикуване на коментар
Read more »

Манчестър Юнайтед възкръсна точно по Великден

Слуховете за смъртта на Манчестър Юнайтед се оказаха силно преувеличени. Футболът понякога предлага мачове, резултати и развръзка, които не подлежат на никаква логика, но остават завинаги в съзнанието. Срещу Лион, Манчестър Юнайтед изигра една такава нощ – шеметна, абсурдна и почти невъзможна. До 110-ата минута на реванша от четвъртфиналите в Лига Европа всичко изглеждаше загубено. Лион водеше с 4:2, “Олд Трафорд” бе притихнал, а феновете започваха да си тръгват. Отборът на Рубен Аморим изглеждаше физически и психически сринат.  Но чудото се случи. Бруно Фернандеш върна един гол от дузпа, а в добавеното време Каземиро, често критикуван и отписван, подаде за два гола в рамките на 87 секунди – дело на Коби Мейну и Хари Магуайър. От 2:4 до 5:4. Трибуните избухнаха в лудост, каквато не се бе виждала от златните времена на “Фърги тайм”. Но този Юнайтед в твърде крехък… Отборът поведе с 2:0 и изглеждаше че има пълен контрол над мача, но вместо да довърши съперника, допусна пълен срив. Ед...
Публикуване на коментар
Read more »

Хиляда пъти Пеп: еволюцията на един футболен ум

Пеп Гуардиола ще изиграе своя мач номер 1000 като треньор. Това не е просто кръгло число, а символ на една епоха, в която той промени футбола в три велики клуба — Барселона, Байерн Мюнхен и Манчестър Сити. От първия си ден в Барселона през 2008 г. до днешния ден, Гуардиола не просто печели, а преобразява начина, по който се играе, мисли и усеща играта. Старт в Барселона и тики-така В Барселона започна всичко. Там се роди „тики-така“ – стил, който постави акцент върху контролa на топката, бързите подавания и колективното мислене. С Хави, Иниеста, Бускетс и Меси той изгради отбор, който не просто побеждаваше, а владееше топката, задушаваше противника и не му даваше сили за съпротива. Барса на Пеп не беше просто шампион – беше явление. Тази Барселона беше основа и за световната титла на Испания през 2010 г. и европейската през 2012 г. Тоталната доминация в Байерн Мюнхен След това Гуардиола продължи пътя си в Байерн. Мнозина смятаха, че в Германия няма какво да промени, но той го направи –...
Публикуване на коментар
Read more »