Пропускане към основното съдържание

На Олд Трафорд всичко е сбъркано


Сезонът в Англия завърши и вече е ясно всичко - шампион, подгласник, зона европейски турнири, както и изпадащите. Един от най-титулуваните отбори в Англия, а и в света Манчестър Юнайтед  изпрати един от най-слабите си сезони от създаването на Висшата лига.

Отбора завърши със скромните 58 точки и голова разлика 57:57. Т.е. рекордьора на трофеи от Премиършип не е с положителна голова разлика за първи път в историята на Висшата лига. 

Времениия мениджър, Ралф Рангник, беше назначен на мястото на друг временен мениджър, който се превърна в постоянен - Оле Гунар Солскяер, който пък замени последния мениджър донесъл трофей на Юнайтед - Жозе Моуриньо.

Изобщо след ерата на Фърги, с изключение на 2-3 проблясъка, отбора се представя зле, футболисти се привличат на килограм, мениджърите не се оставят на спокойствие, феновете вече са обезверени, собствениците правят глупост след глупост.

Просто империята изградена от Алекс Фъргюсън, все още тежи на клуба и Юнайтед не може да излезе от сянката на великия шотландец. От неговото отказване всичко на Олд Трафорд е сбъркано, отбора играе на приливи и най-вече на отливи, структурата е изцяло сбъркана.

Няма как след изгонването на Солскяер, да назначиш временен наставник да ти вдигне отбора, но той няма власт в клуба, защото е само за малко. Футболистите го знаят и нямат респект към него.

Германецът няма и как да взима някакви генерални решения за клуба, защото е само за няколко месеца. При това положение как Ралгник да вдигне отбора? Единствено за това беше назначен, но по-горните неща просто не му позволиха да го направи.

Самият той се опитваше по заобиколен начин да обясни това, сякаш се оправдаваше, че кашата, в която сам се нацеди не е забъркана от него. Отбора показа бездушна игра и се спаси от резила да играе в третия по сила европейски турнир.

Няма как отбора да е добре, когато вратаря ти в почти всеки двубой е играч на мача, когато най-скъполатения английски защитник е пъргав като трамвай, когато халфовата линия я разминават като електрически стълб. 

Ако този сезон не бяха Де Хеа и Роналдо Юнайтед щеше да е извън евротурнирите, което може би било по-добре за новия ентусиаст Тен Хааг.

Отбора нямаше да се разконцентрира с второразредни турнири и погледа щеше да е съсредоточен само върху Висшата лига. Представяте ли си Роналдо в Лига Европа? 

 

 


Коментари

Популярни публикации от този блог

Тотнъм може и да е помогнал на Манчестър Юнайтед

                                                        Сезонът завърши. Финалът на Лига Европа беше черешката… но не върху тортата, а върху буркан с кисели краставички. Манчестър Юнайтед загуби с 0:1 от Тотнъм и остави феновете си с онова познато чувство: „Абе, защо пак така стана?“. Но хайде да си го кажем направо – по-добре, че загубиха. Да, да, звучи нелогично, направо като кощунство. Но понякога, за да се оправиш, трябва първо да се сринеш ( то накъде повече от това). А Юнайтед през този сезон приличаше повече на сериал, в който всеки епизод по-мрачен от предишния – с куп травми, неубедителни трансфери и една тактическа идея, която сякаш е била написана на салфетка по време на обяд. Сега обаче, благодарение на този финал (или по-точно загубата в него), Манчестър Юнайтед няма да играе в Шампионската лига. Нито в четвъртъ...

Манчестър Юнайтед възкръсна точно по Великден

Слуховете за смъртта на Манчестър Юнайтед се оказаха силно преувеличени. Футболът понякога предлага мачове, резултати и развръзка, които не подлежат на никаква логика, но остават завинаги в съзнанието. Срещу Лион, Манчестър Юнайтед изигра една такава нощ – шеметна, абсурдна и почти невъзможна. До 110-ата минута на реванша от четвъртфиналите в Лига Европа всичко изглеждаше загубено. Лион водеше с 4:2, “Олд Трафорд” бе притихнал, а феновете започваха да си тръгват. Отборът на Рубен Аморим изглеждаше физически и психически сринат.  Но чудото се случи. Бруно Фернандеш върна един гол от дузпа, а в добавеното време Каземиро, често критикуван и отписван, подаде за два гола в рамките на 87 секунди – дело на Коби Мейну и Хари Магуайър. От 2:4 до 5:4. Трибуните избухнаха в лудост, каквато не се бе виждала от златните времена на “Фърги тайм”. Но този Юнайтед в твърде крехък… Отборът поведе с 2:0 и изглеждаше че има пълен контрол над мача, но вместо да довърши съперника, допусна пълен срив. Ед...

Хиляда пъти Пеп: еволюцията на един футболен ум

Пеп Гуардиола ще изиграе своя мач номер 1000 като треньор. Това не е просто кръгло число, а символ на една епоха, в която той промени футбола в три велики клуба — Барселона, Байерн Мюнхен и Манчестър Сити. От първия си ден в Барселона през 2008 г. до днешния ден, Гуардиола не просто печели, а преобразява начина, по който се играе, мисли и усеща играта. Старт в Барселона и тики-така В Барселона започна всичко. Там се роди „тики-така“ – стил, който постави акцент върху контролa на топката, бързите подавания и колективното мислене. С Хави, Иниеста, Бускетс и Меси той изгради отбор, който не просто побеждаваше, а владееше топката, задушаваше противника и не му даваше сили за съпротива. Барса на Пеп не беше просто шампион – беше явление. Тази Барселона беше основа и за световната титла на Испания през 2010 г. и европейската през 2012 г. Тоталната доминация в Байерн Мюнхен След това Гуардиола продължи пътя си в Байерн. Мнозина смятаха, че в Германия няма какво да промени, но той го направи –...