Пропускане към основното съдържание

Манчестър Юнайтед: Как да загубим всичко, освен надеждата (и евентуално един финал)

 





Пропадането на Манчестър Юнайтед вече не е просто криза – то е бранд. „Червените дяволи“ не просто удрят дъното, а го копаят с такава страст, че геолозите скоро ще ги обявят за откриватели на нов континент – Дъноландия.

След 0:1 от Челси, на Олд Трафорд затвърдиха сезон, който спокойно може да бъде описан с една дума: бедствие. Или ако сте фен на Юнайтед – „мамо, изключи телевизора“.


Загуба №18! За протокола – сезонът има 38 кръга. Което означава, че ако в последния мач паднат и от Астън Вила, Юнайтед ще приключи с баланс 50% поражения. Половината! Така де, ако това беше ученик, щеше да повтаря годината.


Юнайтед вече подобри антирекорда си за най-много загуби в рамките на един сезон във Висшата лига. Да, този сезон е като лош римейк – още по-зле от оригинала. Само 10 победи в лигата досега – ново дъно. Предишното срамно дъно? 16 победи през сезон 2021/22. Тогава мислехме, че е ужасно. Сега това изглежда като златна ера.





Отборът на Рубен Аморим не е печелил в последните 8 кръга. Феновете вече си говорят на „ти“ с депресията.

Оправданието? Лига Европа. Защото при 16-то място в първенството, логично е да насочиш всички усилия към един турнир, за който повечето отбори си спомнят само като “онова нещо, дето играеш, когато си забравил да се класираш за Шампионската лига”.

Финалът на Лига Европа е срещу Тотнъм. Спечелването му би вкарало Юнайтед в Шампионската лига. Там, където ще могат да падат от Байерн, Барса и Реал, вместо от Саутхямптън, Кристъл Палас и Борнемут. С други думи – по-престижни загуби.




Сега накъде, ще попитате?

Към финала. Може и купа. Може и участие в Шампионската лига. Но парад няма да има. Защото няма с какво да се парадира. Отборът се движи като изоставен кораб по течението на собствения си хаос. 

Спечелването на Лига Европа е като да си сложиш гипс след счупване – облекчава, но не решава проблема.

А проблемите? Те започват отгоре надолу – мениджмънт, селекция, мотивация, визия. Юнайтед трябва не просто да сменят играчи – трябва да сменят философията. Ако има такава.


И ако все пак вземат купата – добре. Но не забравяйте: сезонът остава пълен  провал. Просто по-шарен провал. Като ла*но с панделка…


Коментари

Популярни публикации от този блог

Тотнъм може и да е помогнал на Манчестър Юнайтед

Сезонът завърши. Финалът на Лига Европа беше черешката… но не върху тортата, а върху буркан с кисели краставички. Манчестър Юнайтед загуби с 0:1 от Тотнъм и остави феновете си с онова познато чувство: „Абе, защо пак така стана?“. Но хайде да си го кажем направо – по-добре, че загубиха. Да, да, звучи нелогично, направо като кощунство. Но понякога, за да се оправиш, трябва първо да се сринеш ( то накъде повече от това). А Юнайтед през този сезон приличаше повече на сериал, в който всеки епизод по-мрачен от предишния – с куп травми, неубедителни трансфери и една тактическа идея, която сякаш е била написана на салфетка по време на обяд. Сега обаче, благодарение на този финал (или по-точно загубата в него), Манчестър Юнайтед няма да играе в Шампионската лига. Нито в четвъртък, нито в сряда. Никакви пътувания до Азербайджан, никакви скучни 0:0 срещу австрийски отбори, чието име звучи като марка безалкохолни.  Юнайтед ще има един единствен фронт – Висшата лига. Ще може да тренира, да се с...

Манчестър Юнайтед възкръсна точно по Великден

Слуховете за смъртта на Манчестър Юнайтед се оказаха силно преувеличени. Футболът понякога предлага мачове, резултати и развръзка, които не подлежат на никаква логика, но остават завинаги в съзнанието. Срещу Лион, Манчестър Юнайтед изигра една такава нощ – шеметна, абсурдна и почти невъзможна. До 110-ата минута на реванша от четвъртфиналите в Лига Европа всичко изглеждаше загубено. Лион водеше с 4:2, “Олд Трафорд” бе притихнал, а феновете започваха да си тръгват. Отборът на Рубен Аморим изглеждаше физически и психически сринат. Но чудото се случи. Бруно Фернандеш върна един гол от дузпа, а в добавеното време Каземиро, често критикуван и отписван, подаде за два гола в рамките на 87 секунди – дело на Коби Мейну и Хари Магуайър. От 2:4 до 5:4. Трибуните избухнаха в лудост, каквато не се бе виждала от златните времена на “Фърги тайм”. Но този Юнайтед в твърде крехък… Отборът поведе с 2:0 и изглеждаше че има пълен контрол над мача, но вместо да довърши съперника, допусна пълен срив. Едно на...

Наполи- синият вулкан изригна отново

В Неапол отново е лудница. Не такава, каквато се вижда по филмите, а истинска, емоционална, пълна с фойерверки, сълзи и песни по балконите. Наполи отново е шампион на Италия, само две години след като прекъсна 33-годишна суша. Този път – не като изненада, а като добре смазан отбор с шампионско поведение от първия до последния кръг. Последният съперник – Каляри, не успя да направи нищо срещу синята лавина на стадион „Диего Армандо Марадона“, където Скот Мактоминей и Ромелу Лукаку довършиха работата с по един гол и доведоха титлата у дома. Кой да предположи миналото лято, че отбор, който завърши десети и смени трима треньори, ще се върне с такава ярост? Но когато името на Антонио Конте се появи, феновете знаеха – нещо голямо се готви. И се оказаха прави. Конте, човекът с желязна дисциплина, превърна хаоса в стройна машина. Вкара ред, върна страстта и убеди дори най-скептичните, че това не е просто временен проблясък. Но Конте не играе сам. Скот Мактоминей, дошъл от Манчестър Юнайтед,...