Неманя Матич – футболист, нормален мъж, носител на ценности и здраво мнение – си позволи нечувана дързост: да прикрие логото на LGBTQ+ на фланелката си по време на мач на Олимпик Лион.
Ужас!
Веднага бе обявен за враг на дъгата, заклеймен като анти-прогресивен и изправен пред вероятни санкции. Защото, разбира се, да играеш добре футбол не е достатъчно – сега трябва и да се кланяш на политическите кампании, независимо дали вярваш в тях.
Сцената се разигра по време на иначе безобиден мач срещу Анже. “Хлапетата” спечелиха с 2:0, но никой не говореше за головете. Всички очи бяха насочени не към топката, а към ръката на Матич. Защото там трябваше да има дъга, а той си позволил да я скрие. Безобразие!
И понеже във френския футбол вече не се толерира нищо извън наложеното „правилно мислене“, се активираха институциите. Спортната министърка на Франция Мари Барсак веднага се намеси и заяви, че футболистите трябва да „отстояват ценностите на приобщаването“. Демек – или си с нас или си вън.
Френската Лига 1, която очевидно е забравила какво означава думата “футбол”, реши отново да си поиграе на детска градина. То не бяха емблемки, лентички и символи, за да покажеш, че обичаш всички. Ако не носиш дъга – значи мразиш. Толкова е просто! Или си прогресивен еднорог или си варварин.
Матич обаче не е сам. Египтянинът Мостафа Мохамед, вероятно също проспал уводния курс по „джендърна осведоменост“, бойкотира вече трети мач заради дъгата. Ахмед Хасан от Льо Авър също си позволил да покрие въпросното лого. Излиза, че някои играчи все още разполагат с нещо отдавна изгубено на Запад – лични убеждения.
Ако се чудите какво точно се иска от играчите – не, не става въпрос да изразят съпричастност към жертви на насилие или бедствие. Става въпрос за задължително носене на символи, които обслужват идеология, която няма нищо общо със спорта. И ако не го направиш – дисциплинарна комисия, глоби, морален и обществен линч.
Защо те карат насила "да подкрепяш движение" което няма нищо общо с твоите лични предпочитания и принципи ?
Не, Матич не е нарушил правила на играта. Просто е имал доблестта да не бъде част от превръщането на футбола в трибуна за безмислени каузи и пропаганда. А това, изглежда, днес е най-големият грях.
Докато футболните ръководства се занимават с флагове и дъги, а не с истинските проблеми на футбола и докато играчите се преценяват по това дали обичат дъгата, а не дали могат да подадат точно, световният футбол все по-малко прилича на спорт и все повече на цирк.
Може Матич да не е политик. Но с този жест той каза всичко. Аплодисменти, Неманя. И нека никой не казва какво да се носи на ръкава, когато в сърцето има мъжество.
Футболът все още е игра на мъже. Понякога и на смели такива.
Коментари
Публикуване на коментар