Когато Златан Ибрахимович изуми цяла Америка

Много често след мачове футболистите си разменят тениските в знак на взаимно уважение. Някои футболисти имат страхотни колекции от фланелки на легенди, събирани с години наред. 

Много от не толкова известните футболисти пък след мач с някоя звезда бързат да му поискат тениската, примери много - Меси, Кристиано, Зидан, Неймар и много други. 

Случва се също две големи звезди от различни спортове също да си разменят екипите. Един такъв случай обаче е много по-специален от всички други - този между Златан Ибрахимович и Леброн Джеймс. 

Всички знаем за Златан - невероятен футболист, който имаше страхотно влияние върху клубовете, в които е играл. Вкарваше много нестандартни и красиви голове, жива легенда на футбола, със страшно високо самочувствие. Шампион в Испания, Италия, Франция, Холандия и притежател на десетки трофеи.

Леброн Джеймс пък е крило на Лос Анджелис Лейкърс, 4 пъти шампион на НБА, участвал в 17 издания на мача на звездите, жива легенда на баскетбола. Държи рекорда за най-много точки в НБА - над 38000 точки… Неговото самочувствие също е високо в небесата.

Та тези двама симпатяги в един момент се засичат в САЩ, Леброн си играе в НБА с Лейкърс, а Златан решава да покаже на американците как се играе футбол и решава да се присъедини към футболния клуб на Лос Анджелис - Галакси.  

Златан пуска пост в социалните мрежи, че Лос Анджелис вече притежава Краля - Леброн и Господ - Златан. След това Леброн решава да прати тениска на Лейкърс с името си, като подарък и показване на уважение към шведа. 

След като Златан я получава, я подписва и връща на Леброн…

В Америка още се почесват по главата и се чудят откъде идва това самочувствие на Ибра?

Не, Ерик, няма как да си конкурент на Сити с Хари и Евънс

 

Юнайтед загуби съвсем логично от Арсенал с 1:3. “Червените дяволи” не играха толкова зле, но липсата на психика и къса скамейка им отне двубоя. 

Висшата лига е известна със своята жестока конкуренция и предстоящия сезон няма да бъде по-различен. Основните съперници като Манчестър Сити, Ливърпул и Арсенал непрекъснато подсилват своите състави през всеки трансферен прозорец и показват своята сила и дълбочина, което прави много по-трудно Манчестър Юнайтед да си осигури нещо повече. 

Нивото на конкурентите в лигата се е повишава значително, а Юнайтед има за централна двойка бранители Хари Магуайър и Джони Еванс… За каква титла може да се говори!

Липса на дълбочина в състава оказва своето негативно влияние и широчината на състава е под въпрос. Контузиите и умората се отразят на играчите през целия изтощителен сезон и без адекватни резервни опции (каквито определено липсват) представянето на отбора няма как да е добро. 

Докато Сити има поне 6-7 защитника световна класа, Юнайтед може да се похвали с 3-а такива и когато те се контузят, както и се случи влизат, Хари и Джони и отбора придобива облик на средняк от Чвмпиъншип.

Напред нещата не стоят много по-добре, Антъни постоянно показва номера от цирка, Санчо не е същия играч от този, който беше в Дортмунд, а за Рашфорд не е сигурно въобще дали ще запази нивото си от миналия сезон. Новото попълнение Хойлунд пък е пълна загадка, но едва ли ще има кой знае какъв ефект върху представянето на отбора, а работата която върши Марсиал може да я свърши всеки нападател от родната Първа лига.

В центъра нещата изглеждат малко по-добре с Каземиро, Бруно, Ериксен и Маунт, ако за Бруно и Ерксен не може да се каже нищо лошо, то е време Каземиро да се вземе в ръце и да намери най-добрата си игра, Маунт възможно най-бързо да се приспособи. 

И се връщаме към вратата, където е най-големия клоун в съвременния футбол, то не бяха подскоци, мятания, номера и всевъзможни глупости… Самочувствието на тоя палячо в най-скоро време ще костват на отбора ценни точки!

Отива и към скамейката, където имитатора на Пеп, ако няма някакъв по-голям план от тоя хаос, който виждаме е пътник…

Каквото и да се случи от тук до края на сезона, не може Ерик Тен Хааг да има претенции за нещо повече от 6 или 7 място, щом разчита на бранители, които дори Лутън едва ли ще пусне. 

Защо Саудитска Арабия се превръща във все по-притегателна сила за известни футболисти?

Какво е общото между Кристиано Роналдо, Карим Бензема, Нголо Канте, Марсело Брозович, Сергей Милинкович-Савич? Всички те вече ще играят в Саудитска Арабия, изкушени от петролните милиони.

Към горната група до края на трансферния прозорец по всяка вероятност ще се присъединят още няколко играча от известни европейски отбори. 

Но как така изведнъж тази страна започна да подписва с топ футболисти, някой дори все още в разцвета на силите си?

На първото и най-важно място са естествено парите. Играчите получават огромни заплати и дори най-големите европейски грандове не могат да предложат подобни суми. Клубовете в арабската страна са собственост на шейхове и петролни милиардери, които не се страхуват да предлагат космически заплати на европейски футболисти.

Отделно от парите играчите получават и много добро отношение от всички, уважавани са и на тях се гледа като на посланици на страната пред света.

Футболистите пристигнали от Европа ще усетят и различната култура и отношение, спрямо стария континент. Целият им престой е свързан с висок жизнен стандарт на живот и охолство. Освен всичко друго и самите арабски клубове имат амбициозни проекти, като това мотивира и световните звезди да играят с хъс.

Най-важният елемент от цялата история е това лигата да вдигне класата си и да се доближи до нивото на водещите европейски първенства, което неимоверно ще повиши и класата на националния отбор. 

Цялата тази истерия много напомня на китайската футболна инвазия от преди 10-ина години, когато много силни играчи в разцвета на силите си отидоха в Китай, също за много пари, също с амбициозни проекти, но и много известни футболисти тогава отказаха китайските пари. Тогава все още имаше играчи, за които да играят в най-силните първенства, срещу най-силните съперници беше приоритет пред парите. По-късно се оказа, че китайския експеримент е неуспешен.

Нарастващият брой известни футболисти, които се преместват да играят в Саудитска Арабия, е доказателство за растящото влияние на страната във футболния свят. Комбинацията от големи финансови възможности, амбициозни футболни проекти и различната култура правят Саудитска Арабия привлекателна дестинация за играчи, търсещи нови предизвикателства. 

Ще бъде интересно да видим как ще продължи тази тенденция и дали ще се повтори китайския сценарии.

Преди 29 години България прати наперените немци у дома

Световното първенство по футбол през 1994 г., проведено в Съединените щати, стана свидетел на едно от най-удивителните изненади в историята на футбола. 

Българският национален отбор по футбол, считан за аутсайдер срещу страховития отбор на Германия, постигна забележителна победа, оставяйки името си във фолклора на Световното първенство. С демонстрация на умения, решителност и непоклатим дух, триумфът на България над Германия е доказателство за непредсказуемия характер на футбола.

На 10 юли 1994 г. на стадион "Джайънтс" в Ийст Ръдърфорд, Ню Джърси, България се изправи срещу действащия световен шампион Германия в четвъртфиналите на турнира. Шансовете не бяха особено на страната на българите, тъй като Германия можеше да се похвали със страхотен състав, включително легендарни играчи като Лотар Матеус, Юрген Клинсман, Руди Фьолер и Андреас Мюлер. Но това, което се случи в онзи съдбоносен ден, надмина всички очаквания.

Мачът започна с доминация на Германия във владението на топката и  на няколко пъти немците бяха близо до гол. Въпреки това българската отбрана, водена от Трифон Иванов, остана добре организирана и осуети германските атаки с проява на дисциплина и решителност. Българският вратар и капитан Борислав Михайлов пък демонстрира изключителните си умения с поредица спасявания.

Все пак в началото на 2-то полувреме Германия повежда от дузпа свирена за нарушение на Лечков срещу Юрген Клинсман. Лотар Матеус я превръща в гол, след което немците се поуспокояват и заиграват по-добре, дори вкарват и втори гол, който е отменен заради засада на голмайстора Руди Фьолер. 

В 76-ата минута суперзвездата на България Стоичков изпълнява майсторски пряк свободен удар извън наказателното поле. Ударът с левачката преминава на сантиметри над стената, а германския страж Бодо Илгнер дори не помръдва и топката се оплита в мрежата, 1:1!Този гол преобръща целия мач и вдъхва самочувствие на българския отбор. 

Българите стават все по-напористия отбор и едно центриране на Златко Янков хваща немската защита неподготвена, най-ниския на терена Томас Хеслер има непосилната задача да опази Данчо Лечков, но никой не може да спре летящия плонж на българина и след страхотен гол с глава българите повеждат 2:1! Немците до края на мача не могат да намерят отговор на случващото се и съвсем логично губят. 

С последния съдийски сигнал таблото показа 2:1 в полза на България. Аутсайдерите надделяват над действащите шампиони и си осигуряват историческа победа, както и класиране на полуфинал. В родината ни хората цяла нощ не спаха от радост, а улиците бяха пълни с празнуващи фенове. 

Триумфът на България над Германия на четвъртфиналите на Световното първенство през 1994 г. не беше просто победа, това беше символ на надежда, решителност и показва непредсказуемостта на футбола. Постижението на българския отбор отеква все още сред футболните фенове по целия свят, вдъхновявайки бъдещите поколения да повярват в силата на постоянството и работата в екип.

Историческата победа на България на Световното първенство над Германия в САЩ '94 остава най-ценния момент в историята на футбола на нацията. Той служи като напомняне, че в света на спорта аутсайдерите винаги имат шанс за битка и красотата на играта се крие в способността й да изненадва и пленява. 

В днешно време за нас остават само спомените…

Зидан срещу Матераци или 17 години от най-известния удар с глава в историята на футбола

На днешната дата преди 17 години се играе финалът от световното първенство по футбол проведено в Германия през 2006 година. В най-важния мач от турнира сили премерват Италия и Франция, двата най-заслужили отбора да стигнат до там.

На 9 юли 2006 г. светът става свидетел на момент на лудост, който завинаги ще остане в историята на футбола. Зинедин Зидан, един от най-великите футболисти на своето поколение, нанесе шокиращ удар с глава на италианския защитник Марко Матераци.  Инцидентът предизвика шок във футболната общност и накара фенове и експерти да се запитат какво може да доведе до такъв безпрецедентен акт на агресия.

Зинедин Зидан, френският плеймейкър с алжирски корени, беше футболен гений, със своята елегантност, умения и способност да диктува играта на отбора си. Финалът на Световната купа трябваше да бъде последният му професионален мач преди да окачи бутонките. Именно негова е заслугата Франция да достигне до финала. От друга страна, Марко Матераци, известен с твърдия си стил, на моменти на ръба на позволеното, беше неразделна част от солидната защита на Италия.

В 110-ата минута на мача напрежението беше огромно, като резултатът остана 1-1, а двата отбора се бориха за престижния трофей от Световното първенство. Между Зидан и Матераци възниква словесна престрелка, която в крайна сметка прераства във физическа саморазправа. В момент на  безумие Зидан неочаквано се обръща към Матераци и го удря силно с глава в гърдите, което довежда до незабавен червен картон.

Ударът с глава на Зидан шокира целия футболен свят, като действията му бяха напълно нехарактерни за него. Инцидентът шокира всички фенове, съотборници и съперници на Зизу. Франция, която остана е с десет души, в крайна сметка загуби финала след изпълнение на дузпи, оставяйки мнозина да се чудят дали изходът щеше да е различен, ако Зидан беше останал на терена.

Истинската причина остава загадка и до днес, а по-късно Матераци  разкри, че е обидил семейството на Зидан, особено майка му. Въпреки че коментарите на Матераци никога не са били напълно оповестени на обществеността, очевидно е, че те са засегнали нервите на Зидан, карайки го моментално да загуби контрол над емоциите.

Ударът на Зидан срещу Марко Матераци ще бъде запомнен завинаги като един от най-шокиращите моменти в историята на футбола. Той служи като напомняне, че дори най-талантливите и уважавани играчи могат да бъдат доведени до предела нервите си и да постъпят съвсем първосигнално.

1:7 или 9 години от най-унизителната загуба на Бразилия в историята

8-и юли 2014 година ще бъде запомнен завинаги във футболната митология. Тогава, точно преди 9 години, на световното в Бразилия, домакините се надяваха на домашната си сцена да спечелят 6-та си световна купа, но на полуфинала се появи немската армия, която размаза “Селесао” със 7:1… 

На 8 юли 2014 г. футболният свят стана свидетел на един от най-шокиращите и незабравими мачове в историята на Световното първенство по футбол. Домакинът Бразилия се изправи срещу Германия на полуфиналите с надеждата да си осигури място на финала. Но това, което се случи в онази съдбовна нощ в Бело Оризонте, надхвърляше всичко. 

Германия показа поразително представяне, побеждавайки Бразилия с удивителният резултат от 7:1. От самото начало мачът взе неочакван обрат. Германският нападател Томас Мюлер откри резултата в 11-ата минута, оставяйки бразилските фенове изумени. 

Никой обаче не можеше да предвиди лавината от голове, която щеше да последва. Четири минути по-късно Мирослав Клозе вкара рекордния си 16-ти гол на Световно първенство, надминавайки предишния рекорд, поставен от Роналдо. Оттук нататък безмилостната атака на германския отбор продължи с голове на Тони Кроос, Сами Кедира и Андре Шурле. До полувремето Германия вече отбеляза пет гола, оставяйки бразилския отбор и неговите привърженици в пълен шок.

“Селесао”, известни с богатата си футболна история и страстни фенове, нямаше отговор на случващото се на терена. Поражението не само разби мечтите им, но и опетни репутацията им на доминираща футболна нация. Бразилските играчи бяха видимо объркани, а на стадиона цареше зловеща тишина. Загубата имаше дълбоко въздействие върху отбора, феновете и цялата нация, а както знаем там футболът е религия.

Резултатът от мача показа наяве недостатъците в представянето на бразилския отбор. Защитата беше неорганизирана и уязвима, позволявайки на германските играчи да използват празнините и да бележат на воля. Отсъствието на звездата Неймар, поради контузия, се почувства също много силно и именно в атака бразилците не успяха да сътворят нищо съществено без него. Освен това големите очаквания към тях тежаха много на играчите. 

Тук важи в пълна сила максимата: “ Големите очаквания, водят до големи провали”.

Поражението с 1:7 срещу немците бележи повратна точка в бразилския футбол. Това принуди нацията да се изправи срещу слабостите си и да промени вижданията си към играта. Бразилската футболна конфедерация въведе промени с акцент върху развитието на млади таланти и инвестирането във футбола. Поражението също така доведе до назначаването на нови треньори от чужбина и акцент върху тактическата дисциплина, издръжливостта и организираната защита.

Въпреки че загубата несъмнено беше болезнена за бразилския футбол, тя послужи и като сигнал за събуждане. Той подчерта необходимостта от друг подход към играта, вместо да се разчита единствено на индивидуалния блясък. В годините след поражението Бразилия показа признаци на възстановяване с по-добри резултати в следващите турнири.

Мачът Бразилия срещу Германия на Световното първенство през 2014 г. ще остане завинаги в историята на футбола като една от най-забележителните и шокиращи срещи. Поражението с 1:7 остави незаличим отпечатък върху футболната психика на бразилската нация. 

Това обаче се превърна и в повратна точка, предизвиквайки значителни промени в бразилския футбол. Нещо подобно се случи и с Франция, след загубата от България с 1:2, когато само 4 години по-късно станаха световни шампиони, а още 2 по-късно и европейски. Е, Бразилия все още не се е събудила напълно от немския шамар, но показва признаци на подобрение. 

Давид Де Хеа не заслужава да си тръгне през задния изход!!!

Давид Де Хеа е легенда на Манчестър Юнайтед, който каквито и доводи да извади, това е един неоспорим факт. Клубът остави един от малкото играчи, които знаят как се печели Висшата лига, да си тръгне без договорът му да бъде подновен…

При шокиращо развитие на събитията Давид де Хеа се сбогува с Манчестър Юнайтед през социалните мрежи! Испанския страж се присъедини към “червените дяволи” през 2011 г. и беше неразделна част от отбора, постоянно показвайки изключителните си вратарски умения и печелейки многобройни отличия по пътя.

Едва ли една легенда заслужава такова изпращане. Легенда, която в най-трудните времена за отбора беше единствения светъл лъч на надежда, играчът спасил стотици точки за отбора, с най-постоянни изяви в играта си, човекът който за секунда не остави отбора в трудностите, та този човек заслужава подобаващо изпращане, пред пълен стадион и аплодисменти.

Пристигането на Давид де Хеа в Манчестър Юнайтед бележи началото на над едно десетилетие на съвършенство. Първоначално той беше критикуван за слабата си фигура и се бореше да се адаптира към трудния стил на игра във Висшата лига. Въпреки това, неговият талант и решителност скоро се проявяват и той бързо се утвърждава като един от най-добрите вратари в света. 

Пъргавината, рефлексите и спасяванията на Де Хеа го направиха безценен актив за Манчестър Юнайтед. Той изигра жизненоважна роля в успешните кампании на клуба, включително спечелването на последната титла във Висшата лига през сезон 2012-2013 г., както и на Лига Европа през 2017 г. 

Представянията на Де Хеа често спасяваха Манчестър Юнайтед от потенциални поражения. Неговите акробатични спасявания и способността да отказва противниковите нападатели се превърнаха в запазена марка на играта му. С безброй спиращи дъха изяви Де Хеа запечата името си в историята на Манчестър Юнайтед и спечели възхищението на феновете по целия свят.

След него несъмнено ще остане една голяма празнина, която трудно ще бъде запълнена. Неговата изключителна способност  и лидерски качества бяха от решаващо значение за успеха на отбора през годините и замяната на играч от неговия калибър ще бъде трудна задача. Неговата отдаденост и уменията му го направиха любимец на феновете и истинска легенда в очите на привържениците на Манчестър Юнайтед.

Напускането на испанеца от Манчестър Юнайтед бележи края на една ера както за играча, така и за клуба. Той е последния воин играл под ръководството на легендарния сър Алекс Фъргюсън и единствения, който носи частица от онзи шампионски манталитет. 

Остават само спомените за невероятните му изяви и неговото незаличимо влияние върху Манчестър Юнайтед, които ще бъдат ценени завинаги.

Защо Манчестър Юнайтед след сър Алекс продължава да има проблеми?

Манчестър Юнайтед, един от най-емблематичните футболни клубове в света, е изправен пред поредица от предизвикателства и неуспехи през последните години. Някога доминираща сила в английския футбол и европейски футбол, клубът се бори да възвърне предишната си слава, а феновете и експертите търсят отговорите защо се стигна дотук. В тази статия ще разгледаме някои от ключовите проблеми, които измъчват Манчестър Юнайтед и ще анализираме техните първопричини.

1. Липса на лидери

Един от основните проблеми, засягащи Манчестър Юнайтед, е липсата на изявени лидери, каквито бяха Рой Кийн, Уейн Рууни,, Рио Фърдинанд, Немяна Видич и др. След напускането на сър Алекс Фъргюсън през 2013 г., клубът преживя много смени на мениджъри, всеки със собствени стратегии и философии. Тази постоянна промяна спира развитието клуба, което води до лоши изяви на терена.

2. Проблеми на трансферния пазар

Друг съществен проблем за “червените дяволи” са техните борби и продължителни трансферни саги. Когато имат интерес към някой футболист, клубът с който преговарят винаги иска значително по-голяма сума за играча от реалната. Въпреки че клубът направи няколко подписвания с топ футболисти през последните години, много от тях не успяха да оправдаят очакванията. Малко са добрите примери като Бруно, Каземиро, Варан и др. Липсата на последователна трансферна стратегия доведе до състав, който няма баланс и дълбочина.

3. Тактически трудности

При различни мениджъри Манчестър Юнайтед често е критикуван за липсата на гъвкавост, когато става въпрос за тактика. Отборът често се бори да се адаптира към различни стилове на игра, което води до лесно предвидим и еднообразен стил на игра. Това улеснява опонентите им да се възползват от слабостите и да неутрализират техните силни страни.

4. Слабостите в защита

Дефанзивните слабости на Манчестър Юнайтед са постоянен проблем през последните сезони. Въпреки че разполага с някои талантливи играчи, отборът се бори да намери постоянство и организация в отбраната. Липсата на изявен лидер в защитната линия, заедно със склонността към индивидуални грешки, коства ценни точки на отбора и пречи на прогреса му.

5. Липса на идентичност и философия

Един от отличителните белези на Манчестър Юнайтед при сър Алекс Фъргюсън беше техният различен стил на игра и манталитет на победители. Въпреки това, след неговото напускане, клубът се бори да установи ясна идентичност и философия. Това се отрази не само на представянето на отбора на терена, но и на способността му да привлича таланти от най-високо ниво и да поддържа манталитет на победители.

Продължаващите трудности на Манчестър Юнайтед могат да бъдат приписани като комбинация от фактори, включително нерешителност на ръководството, проблеми с привличането на подходящите играчи, тактически трудности, слабост в защитата и липса на идентичност и философия. Справянето с тези проблеми ще изисква много време и много работа. 

Ерик Тен Хааг трябва да се фокусира върху всички проблеми и да работи за тяхното отстраняване. Първият сезон на нидерландеца начело на Юнайтед мина сравнително добре, но сега трябва да се надгради. С правилната работа отборът има потенциала да върне позициите си сред елитните футболни клубове в Европа.

Хари Магуайър не става за капитан

Направо по същество - Хари не става дори за футболист, а от Юнайтед не стига че платиха колосална сума за него, която не отговаря на качествата му, а освен това взеха, че го направиха и капитан.

Англичанинът няма никакви лидерски качества, това личи в много ситуации, при които един капитан би се намесил - при спорно решение спрямо отбора му, при лошо отношение към съотборник от съперниците, при трудна ситуация да поеме отговорност. Като добавим и безобразната му игра и нескопосаните отигравания може само да гадаем какво прави този човек в Юнайтед.

Последната ситуация, която показа, че Магуайър не е капитан в истинския смисъл на думата, беше в мача срещу Севиля от Лига Европа. Лисандро Мартинес се контузи и две негови дружки от националния отбор на Аржентина решиха да му “помогнат” да напусне терена, като го хванаха на столче и завлачиха извън игрището.

Едва ли са го направили, само защото са съотборници в аржентинския национален отбор, просто Акуня и Монтиел усетиха, че Юнайтед омеква в края на мача и искаха играта да бъде подновена по-бързо. Хубаво е, че помогнаха, но мислите им не бяха съвсем чисти в тази постъпка, защото Севиля беше пуснала кръв на “червените дяволи” и искаше искрата да не утихне с едно влизане на медицински лица, носилки и т.н.

В цялата тази работа Хари, като капитан трябваше да отиде и да им потърси сметка, какво точно се опитват да направят тези двамата! Ако трябва дори да потърси спречкване, защото при една провокация, латиноамериканците лесно палят, а и Акуня и Монтиел вече висяха с по един жълт картон и можеше някой от тях да бъде изгонен, а Макгауйър нямаше такъв. 

Един лек скандал би забавил мача с още няколко минути и убил инерцията на испанците  и може би нямаше да се стигне до изравняване, направено от самия капитан на Юнайтед, след нелеп автогол. Хари обаче вместо да се намеси, за да защити съотборника си, сигурно се е занимавал да мери вратата на Де Хеа, за да реши къде точно да му лепне автогола.

Хари Макгайуър не става за капитан на Юнайтед, ако беше капитан Бруно, сигурен съм, че щеше да има реакция от португалеца, представям си ако капитан в този момент беше някой измежду Рой Кийн, Неманя Видич или Уейн Рууни, тогава “андалусийците” дори нямаше да си помислят да направят такова нещо. 

Колкото до автогола, то са виновни правилата на УЕФА, как може всеки път когато Хари вкара гол в собствената си врата да го броят автогол?

Магнус Карлсен ли е най-великият играч на шах в историята?

Ако поне малко се интересувате от шахмат, то със сигурност знаете кой е Магнус Карлсен. Норвежец, който най-много пъти защити титлата си по шах в историята - цели 6, а всичко започна през 2013 година, когато 23 годишния Магнус детронира индийския състезател Ананд и става за 1-и път световен шампион. 

След това защитава титлата си още 5 пъти, последната през 2021 г. срещу руснака Ян Непомнящи. После Карлсен заяви, че вече е отегчен от световните първенства и няма мотивация да продължи да си защитава титлата, просто това вече не му доставя удоволствие, с което оваканти 1-то място. 

През 2014 г. той достига коефициент ЕЛО от 2882 точки, което е абсолютен рекорд в историята на играта, задминавайки легендата Гари Каспаров с неговото върхово постижение от 2851, вече второто най-добро. 

Магнус започва да играе шах от 8 годишен, сравнително късно за такъв гений. Първите уроци дава баща му, но хлапето не е много впечатлено от играта тогава. Искрата пламва когато една от сестрите му го побеждава на шах и почва да го дразни. Тогава той само и само да я победи започва да изучава всички тактики и стратегии в играта. Естествено, не само побеждава сестра си, а става най-титулувания играч в историята. 

За да стане, може би най-великият шахматист в историята, Магнус изучава хиляди игри в миналото на легенди като Гари Каспаров, Боби Фишер, Михаил Тал, Анатолий Карпов и други. Отличава се с невероятна памет и може да познае стотици игри само за няколко секунди щом погледне разположението на фигурите по шахматна дъска, дори да каже годината и играчите участвали в партията.

Друго негово качество е инстинктът му на шахматен убиец, както знаем мозъка на шахматистите работи по друг начин, но този на Карлсен е още по-невероятен, той вижда варианти за победа, които убягват на опонентите му. Може да изчислява вариациите и развитието на партиите по-добре от всеки друг в света.

Норвежецът очевидно е и много интелигентен, с високо IQ, което няма как да е другояче. Играе винаги за победа, дори в наглед безнадеждни ситуации. Отделно от това може да се измъкне от трудна ситуация с някой брилянтен и дързък ход, който обърква играчите срещу него.

Магнус истински обича играта и се забавлява, когато играе, никога не я играе насила и играта му винаги е интересна, той просто не си пада по скучните партии, а играе умерено агресивно и доста често изненадва противниците си. 

Великите играчи преди него са нямали предимството, което той има в лицето на развитите технологии и съответно по-лесното и бързо изучаване на играта.  Въпреки всички субективни фактори като поколения, технологии, противници и т.н. за това да се определи дали той е най-великият играч в историята е трудно. Все едно да сравняваме Меси и Роналдо с Пеле и Марадона.

Но доминацията, която има Карлсен в играта вече 10 години, високата му интелигентност, любовта му към играта и агресивния му стил може би все пак го правят най-великия играч в шахмата.

Хазарът е необходимото зло, което поддържа спорта у нас жив

В последните 2-3 години е видно, че хазартния бизнес у нас процъфтява. Ако сте гледали дори един мач от световното първенство или дори мач от местно първенство, със сигурност ви е направило впечатление отвратително многото реклами на различните компании за залагания. 

Рекламния блок по телевизиите вече е пълна скука, до преди няколко години рекламите им не бяха толкова натрапчиви и така някак минаваха между капките.

Сега в 90% от времето се рекламира колко е хубаво да играеш в техните сайтове и казина, докато се изреждат десетките бет компании. Нови бонуси, нови игри, големи печалби и това при условие, че по закон директната реклама на хазарт в България е забранена. 

С други думи всички тези реклами нарушават закона, но органите си затварят очите, защото оборотите, които тези компании въртят са милиони, а и плащат на държавата данъци и така всички са доволни. 

Е, почти всички. Организации на родители, Агенция за закрила на детето и други подобни подадоха оплакване и дори депутатите ще го разглеждат в пленарната зала в търсене на начини за спирането или ограничаването на рекламите за залози, чрез промяна в Закона за хазарта.

Ако това се случи, може да се каже, че почти със сигурност българския спорт и най-вече футболът у нас загиват. 

И без това футболът ни е на командно дишане и единственото нещо, което го поддържа жив са именно компаниите за спортни залози. Точно те наливат страшно много пари в него, спонсори са на много футболни отбори, дори и на самата лига. 

Ако им се спрат рекламите, логично е и те самите да спрат кранчето за спорта, от което ще пострадат всички спортове у нас. 

От една страна хазарта е зло, което е оставило много семейства без дом и който се е хванал с него, нищо добро не е видял. От друга страна, поради никаквата помощ от държавата, именно хазарта помага на спорта и без него бъдещето е черно.

Така че нещата не са нито само черни, нито само бели и истината и решението са някъде по средата.