FootballReview

В Неапол отново е лудница. Не такава, каквато се вижда по филмите, а истинска, емоционална, пълна с фойерверки, сълзи и песни по балконите. Наполи отново е шампион на Италия, само две години след като прекъсна 33-годишна суша. Този път – не като изненада, а като добре смазан отбор с шампионско поведение от първия до последния кръг. Последният съперник – Каляри, не успя да направи нищо срещу синята лавина на стадион „Диего Армандо Марадона“, където Скот Мактоминей и Ромелу Лукаку довършиха работата с по един гол и доведоха титлата у дома. Кой да предположи миналото лято, че отбор, който завърши десети и смени трима треньори, ще се върне с такава ярост? Но когато името на Антонио Конте се появи, феновете знаеха – нещо голямо се готви. И се оказаха прави. Конте, човекът с желязна дисциплина, превърна хаоса в стройна машина. Вкара ред, върна страстта и убеди дори най-скептичните, че това не е просто временен проблясък. Но Конте не играе сам. Скот Мактоминей, дошъл от Манчестър Юнайтед,...

Сезонът завърши. Финалът на Лига Европа беше черешката… но не върху тортата, а върху буркан с кисели краставички. Манчестър Юнайтед загуби с 0:1 от Тотнъм и остави феновете си с онова познато чувство: „Абе, защо пак така стана?“. Но хайде да си го кажем направо – по-добре, че загубиха. Да, да, звучи нелогично, направо като кощунство. Но понякога, за да се оправиш, трябва първо да се сринеш ( то накъде повече от това). А Юнайтед през този сезон приличаше повече на сериал, в който всеки епизод по-мрачен от предишния – с куп травми, неубедителни трансфери и една тактическа идея, която сякаш е била написана на салфетка по време на обяд. Сега обаче, благодарение на този финал (или по-точно загубата в него), Манчестър Юнайтед няма да играе в Шампионската лига. Нито в четвъртък, нито в сряда. Никакви пътувания до Азербайджан, никакви скучни 0:0 срещу австрийски отбори, чието име звучи като марка безалкохолни.  Юнайтед ще има един единствен фронт – Висшата лига. Ще може да тренира, да се с...

Неманя Матич – футболист, нормален мъж, носител на ценности и здраво мнение – си позволи нечувана дързост: да прикрие логото на LGBTQ+ на фланелката си по време на мач на Олимпик Лион.   Ужас!  Веднага бе обявен за враг на дъгата, заклеймен като анти-прогресивен и изправен пред вероятни санкции. Защото, разбира се, да играеш добре футбол не е достатъчно – сега трябва и да се кланяш на политическите кампании, независимо дали вярваш в тях. Сцената се разигра по време на иначе безобиден мач срещу Анже. “Хлапетата” спечелиха с 2:0, но никой не говореше за головете. Всички очи бяха насочени не към топката, а към ръката на Матич. Защото там трябваше да има дъга, а той си позволил да я скрие. Безобразие! И понеже във френския футбол вече не се толерира нищо извън наложеното „правилно мислене“, се активираха институциите. Спортната министърка на Франция Мари Барсак веднага се намеси и заяви, че футболистите трябва да „отстояват ценностите на приобщаването“. Демек – или си с нас или си...

133 години история. 133 години радости, драми, победи и загуби. 133 години, в които „Гудисън Парк“ бе дом на Евертън – не просто стадион, а религия и вярващи фенове. И ето, стигнахме до последната глава. Публиката препълни трибуните с часове аванс, всеки носеше нещо синьо – шал, фланелка, спомен. Някои и бутилка, защото кой ти изтрайва на сухо при такъв момент? А на терена – 2:0 срещу Саутхемптън. Достойно сбогом. Илиман Ндиайе реши, че иска да влезе в учебниците по история – и вкара и двата гола. Публиката ревеше от кеф, сякаш Евертън току-що е спечелил Шампионската лига. Или поне местния турнир по белот. След мача – обиколка на легендите. Уейн Рууни, Дънкан Фъргюсън, Питър Рийд… Всички те – побелели, но с онзи блясък в очите, който казва: „Аз съм бил тук, когато това място дишаше“. Шеймъс Коулман излезе за 17 минути, след което бе сменен с аплодисменти – капитанско „довиждане“ в пълния смисъл. Мениджърът Дейвид Мойс – човек, видял всичко с този клуб – каза, че се гордее. И фе...

  Пропадането на Манчестър Юнайтед вече не е просто криза – то е бранд. „Червените дяволи“ не просто удрят дъното, а го копаят с такава страст, че геолозите скоро ще ги обявят за откриватели на нов континент – Дъноландия. След 0:1 от Челси, на Олд Трафорд затвърдиха сезон, който спокойно може да бъде описан с една дума: бедствие . Или ако сте фен на Юнайтед – „ мамо, изключи телевизора“. Загуба №18! За протокола – сезонът има 38 кръга. Което означава, че ако в последния мач паднат и от Астън Вила, Юнайтед ще приключи с баланс 50% поражения. Половината! Така де, ако това беше ученик, щеше да повтаря годината. Юнайтед вече подобри антирекорда си за най-много загуби в рамките на един сезон във Висшата лига. Да, този сезон е като лош римейк – още по-зле от оригинала. Само 10 победи в лигата досега – ново дъно. Предишното срамно дъно? 16 победи през сезон 2021/22. Тогава мислехме, че е ужасно. Сега това изглежда като златна ера . Отборът на Рубен Аморим не е печелил в последните ...

След години на индивидуални успехи, но без отборни отличия, Хари Кейн най-накрая вдигна първия си голям трофей. Байерн Мюнхен си осигури титлата в Бундеслигата за сезон 2024/25, след като Байер Леверкузен завърши 2:2 срещу Фрайбург, което направи разликата в точките непреодолима с оставащи два кръга. Кейн, който се присъедини към Байерн през 2023 г. с надеждата най-сетне да спечели трофей, изигра ключова роля в този успех. С 24 гола в лигата този сезон, той не само помогна на отбора да си върне титлата, но и стана голмайстор на Бундеслигата за втора поредна година.  Преди този триумф, Кейн беше известен с това, че е един от най-добрите нападатели без трофей в световния футбол. С над 200 гола за Тотнъм и рекорд за най-много голове за английския национален отбор, той беше стигал до финали на Шампионската лига и Европейското първенство, но винаги оставаше на крачка от златото.  Миналият сезон беше особено разочароващ за Кейн и Байерн, след като отборът остана без трофей за първи ...

На сцената на Шампионската лига, където всеки детайл е от значение, Барселона и Интер създадоха истински футболен шедьовър – 3:3 на „Монтжуик“, спектакъл от емоции, драма и гениални отигравания. Но сред всички имена, сред вихъра от голове и напрежение, едно блесна с особена светлина – Ямин Ламал. Още в 30-ата секунда Интер шокира Каталуния с попадение с пета на Маркюс Тюрам, а малко по-късно Дензъл Дъмфрис удвои преднината с ново зрелище. Барселона изглеждаше разклатена, но в този момент се появи 17-годишното дете-чудо – Ламин Ямал. С брилянтен солов пробив, приличащ на танц между препятствия, той събуди отбора и публиката. Голът му не беше просто попадение – беше искра, беше зов за борба. Барса изравни чрез Торес, а втората част поднесе още емоции – нов гол на Дъмфрис, автогол на Зомер, отменено попадение на Мхитарян и две греди на Ямал, които напомниха, че понякога сантиметри делят таланта от легендата. Но кой е Ямин Ламал – момчето, което играе като мъж и вдъхновява като поет? ...