FootballReview

Браво, усмивка! 4 мача без победа във Висшата лига, получени 11 гола, безобразна игра, неадекватни стартови състави, още по- объркани смени и схеми на игра. Играчите идея си нямат какво да правят и подават или центрират към Роналдо. Той ако я вкара, добре, ако не след 2 минути пак ще му я центрираме, барем надскочи защитниците и я мушне тая топка.  И след всеки мач на интервютата Оле се смее… Кое по-точно му е смешното??? Че си похарчил 150 млн. за нови играчи, а падаш от Йънг Бойс и едвам побеждаваш Аталанта и Виляреал в Шампионска лига? Че средняци в класирането на Висшата Лига ти вкарват по 2,3,4 гола на мач? Че вечният враг, на твоя територия, ти намърда 5 гола и спря да играе, защото му стана неудобно?  Че най-скъпия английски защитник играе като такъв от 8-а дивизия? Че вратаря ти от началото на сезона всеки двубой е играч на мача? Че нямаш нито един читав дефанзивен халф? Че имаш един от най-добрите голмайстори за всички времена и дори той не може да ти помогне? Че ра...

След лудата и бърза развръзка в края на трансферния прозорец и акостирането на Роналдо на “Олд Трафорд”, почти всички новини за клуба са свързани с него. Но това не е единствения проблем. Португалецът разби  баланса в един почти перфектно уреден отбор. Юнайтед си имаше и преди него голов хищник в лицето на Кавани. Имаше си и човек, който навързва играта, прави асистенции и бележи много голове- Фернандеш. Имаше и отлични и млади крила Рашфорд, Грийнууд и Марсиал. Имаше и кой да влезе от скамейката и да обърне даден мач - Лингард.  Сега вече след пристигането на Роналдо синхрона в атака се счупи и всички играят за това Кристиано да бележи, всички търсят него, всички играят за него. Освен това изключителни играчи като Бруно, Грийнуд и др. остават в сянка, а на някои от тях дори се налага да играят на нетипични за тях позиции.  Всички споменати по-горе неща отнемат от енергията им и ефективността им. От това съответно страда целия отбор, защото ако Роналдо няма ден, Юнайтед и...

Преди няколко дни затвори, може би, най-вълнуващият трансферен прозорец изобщо във футбола. Две легенди смениха клубовете си, а други десетки трансфери на големи футболисти ошариха горещото лято. Трудно е да преценим кой от двата трансфера на Меси или Роналдо е по-значим. Може би този на аржентинеца е малко по-интересен и невероятен, тъй като за първи път видяхме Меси с друг клубен екип, освен този на Барса. ПСЖ става страшилище с него в състава си и другите две големи звезди Мбапе и Неймар. Лионел ще допринесе с много голове и асистенции на французите, а всички се надяват да помогне и за спечелването на шампионска лига. Роналдо пък бе взет набързо от Юнайтед, след слух, че ще подпише с градския съперник Манчестър Сити. Роналдо ще донесе много голове и много положителни неща на “Олд Трафорд”, но може и да е човекът, който е възможно да разбалансира “червените дяволи”. Кристиано ще “изяде” мястото на някой измежду Кавани, Рашфорд, Грийнуд и Марсиал. Щатния изпълнител пък на дузпи и пряк...

На 75 години ни напусна легендата Герд Мюлер, който през последните месеци беше с влошено здраве и се бореше с болестта Алцхаймер.  Бомбардировачът на нацията, както го наричаха в Германия гаснеше с всеки изминал ден. Мюлер, за когото нямаше неудобна топка, е абсолютна икона за Байерн Мюнхен, където е вкарал 563 гола в 605 мача за 15 години. До скоро беше и лидер по голове за националния отбор по футбол на Германия, където е вкарал 62 гола в 68 мача. Единствения, който го задмина е друга немска легенда - Мирослав Клозе, който има 71 попадения, но в 137 мача. Роден в Ньордлинген, Герд започва кариерата си е местния отбор. Там вкарва 51 гола и само след година е забелязан и купен от Байерн. Там се събира с другите две големи звезди на Германия - железния защитник Франц Бекенбауер и вратаря Сеп Майер. Тримата са гръбнака на най-успешните периоди в историята, както за Байерн Мюнхен, така и за Германия.  Мюлер е световен шампион със Западна Германия през 1974 г. на домашния мондиал...

    Повече от половин година след смъртта му ще ви припомня една история за Диего Армандо Марадона. Той може би е най-великитя футболист раждал се някога, но това за малко можеше и да не е така, след едно грубо влизане срещу великия аржентинец. Датата е 24 Септември 1983 г., а мястото е футболния храм „Камп Ноу“, отборите на Барселона и Атлетик Билбао играят мач от испанското първенство. Изминали са почти 60 минути от мача, каталунците водят с 2:0, когато талантливия Марадона спира топката в центъра на терена, чуква я леко встрани и е на път да се затича към вратата на гостите. Точно в този момент е застигнат и покосен отзад от Андони Гойкоечея със страховит шпагат в левия крак. Стадиона притихва, напрежението може да се среже с нож. По-късно се установява, че диагнозата е ужасяваща – ставата на крака е извадена, мускулите разкъсани, а подбедрицата е усукана. Феновете на „блаугранас“ с право са притеснени – Диего е ударен в по-силния му ляв крак, те се съмняват, че той изобщо ...

УЕФА обмисля да премахне правилото за гол на чужд терен, засега само козметично, като то да не важи за продълженията от следващия сезон, а по-късно и изцяло да го отмени. Това е една много добра идея, защото това правило затваря мачовете, а някои от тях рано се обезмислят. Ако и двата отбора са долу-горе равностойни, домакинът го е страх да не допусне гол, а гостът чака своя момент. Мачът се затваря, липсват положения, липсват атаки, липсва изобщо футбола. Един гол във вратата на отбора домакин има двойна цена и отборите се пазят.  Представете си - първия мач завършва 0:0, във втория мач гостът повежда с 1 гол и така домакините трябва да вкарат 2, за да продължат, защото ако само изравнят, общия резултат е 1:1, но не стига. Не си загубил нито един от двата мача, но понеже на собствен терен си допуснал гол и общия резулат е 1:1 отпадаш. Идиотско звучи... Това безумие е въведено през 60-те години с цел гостуващите отбори да играят по-нападателно, защото в онези години процента на поб...

Ако някой беше казал, че Ливърпул този сезон ще се бори за Шампионска лига, а няма да е замесен в борбата за титлата, щяхме да го обявим за луд. След безапелационната титла от миналия сезон всички брояха “мърсисайдци” за фаворит за 1-то място в Англия. Сезона започна трудно, но все пак “червените” поддържаха темпото в първите няколко кръга. След това дойде контузията на Върджил Ван Дайк, коята го извади от игра за целия сезон и която удари много по психиката на целия отбор.  После дойде и идиотската загуба от Астън Вила с 1:7, за капак пък се контузи и другия титулярен централен защитник Джо Гомес. Някъде по това време с травми бяха и бековете Алекзандър Арнолд и Андрю Робъртсън. По едно време Клоп трябваше да кърпи дупките в защита с Фабиньо, ветерана Джеймс Милнър и младежи от академията. С всичките тези проблеми Ливърпул започна да изостава от лидерите, като по едно време беше на 9-а позиция. Този отбор, който беше на 9-а позоция не приличаше на Ливърпул, не приличаше на отбор н...