Пропускане към основното съдържание

Почивай в мир, бомбардировачо!





На 75 години ни напусна легендата Герд Мюлер, който през последните месеци беше с влошено здраве и се бореше с болестта Алцхаймер. 

Бомбардировачът на нацията, както го наричаха в Германия гаснеше с всеки изминал ден. Мюлер, за когото нямаше неудобна топка, е абсолютна икона за Байерн Мюнхен, където е вкарал 563 гола в 605 мача за 15 години. До скоро беше и лидер по голове за националния отбор по футбол на Германия, където е вкарал 62 гола в 68 мача. Единствения, който го задмина е друга немска легенда - Мирослав Клозе, който има 71 попадения, но в 137 мача.

Роден в Ньордлинген, Герд започва кариерата си е местния отбор. Там вкарва 51 гола и само след година е забелязан и купен от Байерн. Там се събира с другите две големи звезди на Германия - железния защитник Франц Бекенбауер и вратаря Сеп Майер. Тримата са гръбнака на най-успешните периоди в историята, както за Байерн Мюнхен, така и за Германия. 

Мюлер е световен шампион със Западна Германия през 1974 г. на домашния мондиал и европейски първенец през 1972 г. на турнира в Белгия. Индивидуалните му отличия включват Златна топка през 1970 г. когато само на световното в Мексико вкарва изумителните 10 гола. През 1974 г. печели и златната обувка като добавя нови 4 гола на световното. 

В клубните му отличия личат 3 КЕШ с Байерн, 4 титли от Бундеслигата, 6 национални купи и множество други. Стилът му на игра се е отличавал с невероятен голов инстинкт, бързо ускорение на къси разстония, което му позволява в 90% от случаите да е до топката преди противника.

За не много високия си ръст от 176 см. е имал страхотен отскок, което го прави много силен при играта с глава и труден за опазване. Благодарение на късите си крака е имал нисък център на тежестта и е било трудно с топка в крака някой да го разклати или събори, а това предопределя много проблеми за противниковите вратари. 

Когато такива легенди вече не са сред нас се усеща една празнина, когато погледнеш сегашния футбол, колко е лъскав и модерен, започваш да усещаш тъга за старите кучета, които не падат при всяко докосване, нямат татуировки и не взимат половин милион заплата на седмица….

Разбираш, че лека полека футбола губи индентичността си.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Тотнъм може и да е помогнал на Манчестър Юнайтед

Сезонът завърши. Финалът на Лига Европа беше черешката… но не върху тортата, а върху буркан с кисели краставички. Манчестър Юнайтед загуби с 0:1 от Тотнъм и остави феновете си с онова познато чувство: „Абе, защо пак така стана?“. Но хайде да си го кажем направо – по-добре, че загубиха. Да, да, звучи нелогично, направо като кощунство. Но понякога, за да се оправиш, трябва първо да се сринеш ( то накъде повече от това). А Юнайтед през този сезон приличаше повече на сериал, в който всеки епизод по-мрачен от предишния – с куп травми, неубедителни трансфери и една тактическа идея, която сякаш е била написана на салфетка по време на обяд. Сега обаче, благодарение на този финал (или по-точно загубата в него), Манчестър Юнайтед няма да играе в Шампионската лига. Нито в четвъртък, нито в сряда. Никакви пътувания до Азербайджан, никакви скучни 0:0 срещу австрийски отбори, чието име звучи като марка безалкохолни.  Юнайтед ще има един единствен фронт – Висшата лига. Ще може да тренира, да се с...

Манчестър Юнайтед възкръсна точно по Великден

Слуховете за смъртта на Манчестър Юнайтед се оказаха силно преувеличени. Футболът понякога предлага мачове, резултати и развръзка, които не подлежат на никаква логика, но остават завинаги в съзнанието. Срещу Лион, Манчестър Юнайтед изигра една такава нощ – шеметна, абсурдна и почти невъзможна. До 110-ата минута на реванша от четвъртфиналите в Лига Европа всичко изглеждаше загубено. Лион водеше с 4:2, “Олд Трафорд” бе притихнал, а феновете започваха да си тръгват. Отборът на Рубен Аморим изглеждаше физически и психически сринат. Но чудото се случи. Бруно Фернандеш върна един гол от дузпа, а в добавеното време Каземиро, често критикуван и отписван, подаде за два гола в рамките на 87 секунди – дело на Коби Мейну и Хари Магуайър. От 2:4 до 5:4. Трибуните избухнаха в лудост, каквато не се бе виждала от златните времена на “Фърги тайм”. Но този Юнайтед в твърде крехък… Отборът поведе с 2:0 и изглеждаше че има пълен контрол над мача, но вместо да довърши съперника, допусна пълен срив. Едно на...

Наполи- синият вулкан изригна отново

В Неапол отново е лудница. Не такава, каквато се вижда по филмите, а истинска, емоционална, пълна с фойерверки, сълзи и песни по балконите. Наполи отново е шампион на Италия, само две години след като прекъсна 33-годишна суша. Този път – не като изненада, а като добре смазан отбор с шампионско поведение от първия до последния кръг. Последният съперник – Каляри, не успя да направи нищо срещу синята лавина на стадион „Диего Армандо Марадона“, където Скот Мактоминей и Ромелу Лукаку довършиха работата с по един гол и доведоха титлата у дома. Кой да предположи миналото лято, че отбор, който завърши десети и смени трима треньори, ще се върне с такава ярост? Но когато името на Антонио Конте се появи, феновете знаеха – нещо голямо се готви. И се оказаха прави. Конте, човекът с желязна дисциплина, превърна хаоса в стройна машина. Вкара ред, върна страстта и убеди дори най-скептичните, че това не е просто временен проблясък. Но Конте не играе сам. Скот Мактоминей, дошъл от Манчестър Юнайтед,...