неделя, 15 август 2021 г.

Почивай в мир, бомбардировачо!





На 75 години ни напусна легендата Герд Мюлер, който през последните месеци беше с влошено здраве и се бореше с болестта Алцхаймер. 

Бомбардировачът на нацията, както го наричаха в Германия гаснеше с всеки изминал ден. Мюлер, за когото нямаше неудобна топка, е абсолютна икона за Байерн Мюнхен, където е вкарал 563 гола в 605 мача за 15 години. До скоро беше и лидер по голове за националния отбор по футбол на Германия, където е вкарал 62 гола в 68 мача. Единствения, който го задмина е друга немска легенда - Мирослав Клозе, който има 71 попадения, но в 137 мача.

Роден в Ньордлинген, Герд започва кариерата си е местния отбор. Там вкарва 51 гола и само след година е забелязан и купен от Байерн. Там се събира с другите две големи звезди на Германия - железния защитник Франц Бекенбауер и вратаря Сеп Майер. Тримата са гръбнака на най-успешните периоди в историята, както за Байерн Мюнхен, така и за Германия. 

Мюлер е световен шампион със Западна Германия през 1974 г. на домашния мондиал и европейски първенец през 1972 г. на турнира в Белгия. Индивидуалните му отличия включват Златна топка през 1970 г. когато само на световното в Мексико вкарва изумителните 10 гола. През 1974 г. печели и златната обувка като добавя нови 4 гола на световното. 

В клубните му отличия личат 3 КЕШ с Байерн, 4 титли от Бундеслигата, 6 национални купи и множество други. Стилът му на игра се е отличавал с невероятен голов инстинкт, бързо ускорение на къси разстония, което му позволява в 90% от случаите да е до топката преди противника.

За не много високия си ръст от 176 см. е имал страхотен отскок, което го прави много силен при играта с глава и труден за опазване. Благодарение на късите си крака е имал нисък център на тежестта и е било трудно с топка в крака някой да го разклати или събори, а това предопределя много проблеми за противниковите вратари. 

Когато такива легенди вече не са сред нас се усеща една празнина, когато погледнеш сегашния футбол, колко е лъскав и модерен, започваш да усещаш тъга за старите кучета, които не падат при всяко докосване, нямат татуировки и не взимат половин милион заплата на седмица….

Разбираш, че лека полека футбола губи индентичността си.


Няма коментари:

Публикуване на коментар