Орлите отново летят високо

Лудогорец се докопа до групите на Лига Европа след много зрелищен сблъсък с Жалгирис завършил 3:3 след продължения. “Орлите” се добраха до равенството в 120-та мин. на двубоя, след като получиха право да изпълнят дузпа, реализирана от Оливие Вердон. 

Така след безценната победа с минималното 1:0 в първия мач, българските шампиони са в групите на втория по сила европейски турнир за 6-и пореден път. 

В днешно време Лудогорец са обичайните заподозрени, за да може някой да чуе името на България с добро, що се отнася до футбола. Въпреки многото катаклизми, през които преминаха “орлите” летят високо за българските стандарти и само те успяват да се класират за групите на европейски турнир. Единственото изключение е ЦСКА-София през сезон 20/21 г. когато отстраниха Базел и също се докоснаха до евро елита.

Този сезон останалите български отбори един по един окапаха като круши - Ботев отпадна още от първия си съперник Апоел Никозия. Левски пък отпадна от втория си противник, след чудото с ПАОК, “сините” отпаднаха нелепо от малтийския Хамрун. 

Най-достойно се представи ЦСКА, “червените” отстраниха два отбора - македонския Гьорче Петров, а после жертва падна и Сейнт Патрик, но на прага на групите беше познатия Базел, който за малко да стане абонат на ЦСКА, но този път “червените” не успяха.

Да се върнем на Лудогорец, отбора вече не е съшия, както беше преди години, когато мереше сили и взимаше престижни резултати след невероятна игра срещу ПСЖ, Арсенал, Реал Мадрид, Ливърпул, ПСВ Айндховен, Лацио, Хофенхайм и др., но все още са много високо за останалите български отбори. 

Лудогорец показва, че и в българската действителност може да се прави качествен футбол, вярно с много пари за стандартите на България, вярно няма много българи в състава, но все пак отбора представя България по терените в Европа. 

Разградчани наистина имат класни футболисти на всяка позиция, които играят със самочувствие, нещо нетипично за нългарските футболисти. Освен това “орлите” разполагат с голям финансов ресурс, който убива всяка конкуренция на местно ниво. Отбора много сериозно прилича на БАТЕ Борисов от Беларус, който след над 10 поредни титли беше свален най-сетне от шампионския трон, дали и реда на Лудогорец е дошъл ще каже времето.

Шампионите на България приличат на бегач, който се опитва сам да подобри собствения си рекорд, зашото другите просто са много изостанали и единствено техния часовник показва европейско време и е що-годе сверен.

Вратарят, който доигра мача със счупен врат

Откакто съществува футбола сме чували и виждали за какви ли не контузии - счупени крайници, разбити глави, комоцио, разтежения, разместена челюст от викане по съотборниците. Някои от тези контузии са по-леки, други по-тежки, трети пък животозастрашяващи. 

Едва ли името Берт Траутман говори нещо на много хора. Роден в Германия през 1923 г. е привикан в редиците на немската армия през втората световна война, много смел и всеотдаен. Зачислен като парашутист към свирепото Луфтвафе, той попада 3 пъти в плен. Сражава се на Източния фронт, когато е пленен от руснаците, успява да избяга и участва в десанта във Великобритания, където отново е пленен този път от англичаните, но отново бяга. Накрая е пленен и от французите, но и оттам се измъква.

По време на пленничеството му, футбола е вече достатъчно популярна игра и пленниците си организират мачове. Отначало Траутман играе като нападател, но в един мач се контузва и застава на вратата. Тогава той осъзнава, че там е много по-добър отколкото напред.

Това се потвърждава през 1948 г. когато останалия да живее в Англия немец подписва договор с аматьорския Сейнт Хелън Таун, където след невероятни спасявания и мачове бързо става любимец на феновете. През 1949 г. много елитни отбори се интересуват от привличането му, но някои ги е страх да го вземат, заради миналото му като немски десантчик и от страх как ще реагират феновете.

Все пак един елитен отбор прави стъпката, за която няма да съжалява никога - Манчестър Сити го привлича. Феновете протестират срещу това решение, дори съотборниците му не го искат, публиката на стадиона намалява. Само след няколко мача обаче публиката се убеждава в качествата му и се завръща. Траутман прави невероятни мачове и от недолюбван се превръща в любимец на всички. 

През 1956 г. на финала  на ФА къп срещу Бирмингам получава ритник в главата при свирепо единоборство в 75-та мин. Въпреки огромната болка той довършва мача, защото тогава смените не са разрешени. 

Футболистите на Бирмингам обаче надушват кръвта и като акули се опитват да го довършат до края на мача, но коравия немец издържа на всички балтии. За капак на всичко прави още няколко спасявания и е избран за играч на мача. След като приключва двубоя, който Сити печели с 3:1, коравия тип решава да посети лекар заради болките. Първия доктор му казва, че е схващане, което ще отшуми и общо взето нищо му няма. При посещение при друг доктор няколко дена по-късно става ясно, че вратаря е със счупен врат, състояние, което не е съвместимо с живота.

Траутман обаче, освен че е много смел е и голям късметлия. Когато му чупят врата един от счупените прешлени застава така, че защипва останалите счупени и действа като контра. Това го предпазва от сигурна смърт и следващите няколко месеца прекарва в гипс от врата до кръста, а когато се възстановява напълно и се завръща на терена играе с предпазна яка на врата си.

Въпреки изключителните му спасявания и добри игри, той няма и 1 мач за националния отбор на Германия, защото тогава в Бундестима не се викали легионери, а само футболисти от местната лига. Адидас може да благодари на него, защото той е първия играч на Албиона облякъл екип на немската фирма, само заради личното си приятелство с Ади Даслер.

Траутман живее до 2013 г. или до 90 годишна възраст, само заради късмета си. Човек преживял световна война, 3 пленявания от чужди войски и счупване на врата трябва да е голям късметлия. Неслучайно след злополучния финал феновете му лепват прякора “човека с деветте живота”. Нищо общо със сегашните лигльовци…

Садио Мане ги почна

Байерн Мюнхен спечели с 7:0 гостуването си на Бохум в мач от третия кръг на Бундеслигата за сезона. “Баварците” са на 1-о място с 9 точки от 3 мача и внушителната голова разлика 15:1. 

Тези факти отсега могат да подскажат на всички кой отново ще е шампион в края на сезона в Германия. По-рано те продадоха голмайстора си Левандовски на Барселона и трябваше да му намерят заместник.

Избора им се спря на повече от достоен кандидат в лицето на Садио Мане, който не е типичен нападател, но може да мина кота от 20+ гола за сезона без никакви проблеми.

Сенегалецът вече има 4 гола на сметката си, 2 отменени гола и 1 асистенция само за 3 мача. Всичко това показва, че Садио няма да има проблеми с адаптацията в Бундеслигата и вече ги почна. 

Баварската машина и идеално смазана и благодарение на това мачка всичко по пътя си. Мане е само един детайл от нея, който пасна перфектно и й позволява да върви безпроблемно.

От друга страана Садио страшно много липсва на Ливърпул, където беше част от прословутия тризъбец - Салах-Фирмино-Мане. Тризъбеца развинтваше всяка защита в Англия и показваше убийствена ефективност. 

Сега обаче мърсисайдци имат проблеми и започнаха сезона с две равенства срещу непретенциозни съперници, които към края на сезона могат да струват скъпо. Въпреки че купиха заместник на Мане в лицето на Нунес, е видно, че новата покупка засега не може да замести сенегалеца. 

Мане беше ключова част от състава на Клоп, където е реализирал 120 гола и 48 асистенции. Имаше няколко бели дроба и лъвско сърце, непрекъснато тичаше и се бореше за всяка топка и педя терен. 

Освен това той може да действа на няколко позиции - по двете крила, като нападател и като фалшива деветка. Заместникът му действа само като типичен централен нападател и това ограничава Клоп. 

Дали Нунес ще успее да замени качествено Мане ще покаже времето, но едно е сигурно - Мане замени чудесно Левандовски и ще е сред топ играчите за Байерн.

Каземиро е лъч светлина в тъмния тунел на Юнайтед

Две загуби от два мача, 1:2, 0:4, безобразна игра, мотивация на 0, най-лошия старт в историята на Висшата лига. Ако някой чете това би си помислил, че става дума за отбор, който никога не е печелил титлата и постоянно е на рулетката на изпадане и влизане във висшия ешелон на Англия.

Е, за жалост на феновете на “червените дяволи” тази статистика е именно за техния тим. Юнайтед продължава да пише негативна история, след като за 1-и път в историята на Висшата лига миналия сезон не завършиха с положителна голова разлика, този отново изпъкват, само че с най-лошия старт от над 30 години.

Сагата около Роналдо, който между другото трябва да бъде разкаран веднага, лошата игра на капитана Магуайър и неадекватната защита, слабият център и яловото нападения са само част от проблемите на клуба.

Активност на трансферния прозорец на липсваше - бяха привлечени Кристиан Ериксен, много добър футболист, бяха купени и защитниците Лисандро Мартинес и Тирел Ламасия.

В последните дни се случи и едно голямо чудо- футболист от световна класа не отказа на Юнайтед и се съгласи да премине на Олд Трафорд с ясното съзнание, че се отказва от трофеите до края на кариерата си.

Представяме ви най-големият оптимист и наивник в съвременния футбол - Карлош Енрике Хосе Франциско Венансио Каземиро или просто Каземиро. 

Човекът, който се отказа от слава и трофеи с Реал Мадрид, заради парите ( не че в Реал е бил на минимална заплата), съм сигурен че не знае в какво се забърка.

Каземиро е световна класа, цялата полузащита ще падне на неговите плещи и съвсем скоро ще осъзнае, че Фред и Мактоминей не са Модрич и Крос, че Марсиал не е Бензема и че изобщо няма място за сравнение между съставите на Реал и Манчестър. Единствено Давид Де Хеа може би е класа, въпреки грешката му в последния двубой.

Каземиро  е лъч надежда за феновете на Юнайтед, че най после противниковите играчи ще спрат да минават като през двор без ограда към вратата на Де Хеа. Бразилецът е на 30 години и има поне още 5-6 години голям футбол пред себе си, класата си я има, лъвското сърце също е налице, за разлика от съотборниците му в червено. 

Дано това е преломен момент за Манчестър Юнайтед през сезона, а и като цяло и Каземиро се окаже, човекът, който ще обърне посоката за клуба към по-добро, след ерата на Фъргюсън, защото мъката е страшна.

Най-хубавото е, че няма да отлагаме цялото първенство

Левски си направи невиждано харакири и отпадна по доста нелеп и драматичен начин от лигата на конференциите от малтийския Хамрун с общ резултат 3:6, след изпълнение на дузпи.

Ако следите дори малко футбола, едва ли сте пропуснали тази новина. Като цяло “ сините” не заслужаваха да отпаднат с оглед на играта и класата между двата състава. Левскарите бяха по-добри и по-класни и в двата мача. Само липсата на късмет и нервността пред гола им попречи да продължат напред.

На другия полюс пък е червената част от България, където ЦСКА надмогна всички трудности и победи Сейнт Патрикс с 0:2 и с общ резултат 2:1 отиват на плейофна битка с познатия Базел за групите.

Около всичко това направи впечатление, че т.нар. ни евробойци поискаха и продължават да искат отлагания на мачове от българското първенство заради евроучастията си.

Левски отложи 3 свои двубоя, ЦСКА и Лудогорец са с по 2 отложени срещи. Понякога и в другите държави е имало отлагания на срещи заради евро двубои, но там обикновено са когато мача е много важен и е с много сериозен съперник. Как в повечето други държави издържат на т.нар. цикъл на мачове сряда-събота, а нашите глезльовци не могат? 

Лудогорец вече си осигури участие в Европа поне до първия сняг, това означава ли че до Коледа ще се отлагат всички мачове на “орлите”. Ако и ЦСКА влязат в групите  на конференциите и за тях ли така?

Ако отговора е да, кога ще се играят тези мачове, при това наближата и нечуваната глупост световно през зимата в Катар, което още повече ще обърка всичко.

Докато можем да извиним отлаганията на Лудогорец заради Динамо Загреб, един доста сериозен отбор за нашите стандарти, то как да извиним сини и червени, които играха с далеч по-скромни съперници?

“Ако трябва ще отложим цялото първенство, за да може Левски да играе в групите.” Това са думи на Мъри Стоилов, ден преди злощастното отпадане на Левски. Точно преди година, когато пое отбора, Стоилов бе върл противник на отлагането на мачове, заради евроучастия, защото тогава сините не участваха там, сега вече бяха и палачинката се обърна.

Е, Слава Богу, че няма да се налага на отлагаме цялото първенство. И без това половината футболни запалянковци не са разбрали, че е започнало.

Не, Ерик, не давай надежда на феновете на Манчестър Юнайтед

След най-слабия сезон в историята на Висшата лига, Манчестър Юнайтед започна ново начало, с нов треньор и отвори нова страница.

Ерик Тен Хааг беше назначен начело на “червените дяволи” и всички надежди за връщането на клубът към славните времена са свързани с него. Отбора вече привлече двама много добри футболисти - халфът Кристиан Ериксен и защитникът Тайрел Маласия.

Говори се още за Френки Де Йонг от Барса, Антони и Мартинес от Аякс. Новото начало е повече от обещаващо и на терена, където в първите два мача бяха победени Ливърпул с 4:0 и австралийците Мелбърн Виктори с 1:4.

И двете победи бяха след много добра, дори страхотна игра. Това засега дава надежда на феновете на “червените дяволи”, че клубът ще е отново силен и ще е сред най-добрите. 

Жестоката реалност, обаче, е че няма как да се правят генерални изводи след само 2 мача, клубът има огромни проблеми и няма как за 1-2 месеца някой да ги реши като с магическа пръчка.

Първо, не е ясно бъдещето на Роналдо, голмайстора май се е насочил към изхода. След привличането му през миналото лято, Роналдо заварва един изнемощял и немотивиран отбор. Това е една от причините да иска да напусне - слабата мотивация на всички футболисти и ръководство.

След това идва най-големия проблем с бездушието на футболистите на терена, миналия сезон имаше мачове, в които повечето играчи бяха бледи сенки на себе си.  Накрая на сезона дори се виждаше, че играчите искаха всичко това да свърши по-бързо и да се приключи с мъката.

Все още не е изчистена схемата на игра, която до голяма степен зависи от изходящите и входящите трансфери. Не е уточенено и кой ще е капитан, след като Хари Магуайър не се справя с тази роля. Не на последно място трябва да се посочи и напрежението между собственици и фенове.

Всичко това са предпоставки за труден път и много сътресения, така че Ерик Тен Хааг има много работа и за момента дава искрица надежда на всички, но тя може да угасне много бързо още при първия провал.

Да си вкараш нарочно автогол, за да продължиш напред

Футболът е странна игра, понякога нелогична, много често непредсказуема. През годините футболните фенове са се нагледали на какви ли не драми, победи, сълзи, трагедии, спортменство, болка и какво ли още не.

Понякога цар Футбол е заложник и на някои безмислени, а много често и абсурдни правила - златен гол, сребърен гол, продължения при равенство, гол на чужд терен.

Едно такова правило, обаче, чупи тъпомера. Става дума за гениално решение на КОНКАКАФ, когато се играят квалификациите за  купата на Карибите през 1994 г. да има победител във всеки мач, т.е. ако някой двубой завърши наравно в редовните 90 минути, дори и в групите на турнира, да се играят продължения. 

До тук нищо кой знае какво, хитрите чиновници обаче решават да разчупят малко стереотипите и да направят играта по-интригуваща, като приложат правилото за златен гол в продълженията, но на отбора, който го вкара се броят 2 гола… Някъде тук започват нелепиците. 

В една от групите са Барбадос, Пуерто Рико и Гренада. Форматът на групите е всеки срещу всеки да играе по един път. Продължава напред само първия от всяка група, ако отборите са с равни точки се класира този с по-добра голова разлика, 

В първия мач Пуерто Рико побеждава Барбадос с 1:0, а във втория си мач губи именно след златен гол с 2:0 от Гренада. Преди третия мач класирането изглежда така:  

1-о място Гренада с 3 точки от 1 мач и голова разлика 2:0 

2-о място Пуерто Рико 3 точки от 2 мача и голова разлика 1:2

3-о място Барбадос 0 точки от 1 мач и голова разлика 0:1

Третия и последен мач от групата се играе между Барбадос и Гренада. Ако Барбадос иска да продължи напред трябва да спечели с поне 2 гола разлика, мачът тече и 10 минути преди края резултата е 2:0 именно за барбадосците, които се виждат победители в групата. Малко преди края обаче Гренада връща 1 гол, който класира тях напред с равни точки и по-добра голова разлика. 

Тук някой прошепва на футболистите на Барбадос, че времето им изтича и вместо да се опитват да вкарат още 1 гол в оставащите 3-4 минути ще е по-лесно ако допуснат  1 гол. Така мача ще влезе в продължения, където ще могат да играят за така ценния златен гол, броящ се за 2 и така биха се класирали, заради по-добра голова разлика.

Точно и това се случва, Барбадос си вкарват сензационно умишлен автогол, Гренада се усещат за какво става дума и те от своя страна прилагат резервния си план - ако вкарат гол в която и да е от двете врати до редовните 90 минути ще продължат напред.

Зрителите на този мач, стават свидетели на следната меко казано нелепа ситуация - Барбадос се разделят на 2 групи, едната пази собствената си врата от гол, а другата половина пази тази на противника от автогол. Само си представете за каква гледка става дума…

По-стабилни се оказват, Барбадос, които опазват и двете врати от гол до 90-та минута, а планът им излиза, когато в продълженията, вкарват наистина златен гол и печелят с 4:2 и се класират за следващата фаза.

Въпреки цялата пародия ФИФА не наказва никого за случилото се, защото, вярно не е спортменско от страна на Барбадос, но е донесло победата, а и все пак самата ФИФА е дала разрешение за тази щуротия.

Видео от сензационния автогол: