Почивай в мир, бомбардировачо!

На 75 години ни напусна легендата Герд Мюлер, който през последните месеци беше с влошено здраве и се бореше с болестта Алцхаймер. 

Бомбардировачът на нацията, както го наричаха в Германия гаснеше с всеки изминал ден. Мюлер, за когото нямаше неудобна топка, е абсолютна икона за Байерн Мюнхен, където е вкарал 563 гола в 605 мача за 15 години. До скоро беше и лидер по голове за националния отбор по футбол на Германия, където е вкарал 62 гола в 68 мача. Единствения, който го задмина е друга немска легенда - Мирослав Клозе, който има 71 попадения, но в 137 мача.

Роден в Ньордлинген, Герд започва кариерата си е местния отбор. Там вкарва 51 гола и само след година е забелязан и купен от Байерн. Там се събира с другите две големи звезди на Германия - железния защитник Франц Бекенбауер и вратаря Сеп Майер. Тримата са гръбнака на най-успешните периоди в историята, както за Байерн Мюнхен, така и за Германия. 

Мюлер е световен шампион със Западна Германия през 1974 г. на домашния мондиал и европейски първенец през 1972 г. на турнира в Белгия. Индивидуалните му отличия включват Златна топка през 1970 г. когато само на световното в Мексико вкарва изумителните 10 гола. През 1974 г. печели и златната обувка като добавя нови 4 гола на световното. 

В клубните му отличия личат 3 КЕШ с Байерн, 4 титли от Бундеслигата, 6 национални купи и множество други. Стилът му на игра се е отличавал с невероятен голов инстинкт, бързо ускорение на къси разстония, което му позволява в 90% от случаите да е до топката преди противника.

За не много високия си ръст от 176 см. е имал страхотен отскок, което го прави много силен при играта с глава и труден за опазване. Благодарение на късите си крака е имал нисък център на тежестта и е било трудно с топка в крака някой да го разклати или събори, а това предопределя много проблеми за противниковите вратари. 

Когато такива легенди вече не са сред нас се усеща една празнина, когато погледнеш сегашния футбол, колко е лъскав и модерен, започваш да усещаш тъга за старите кучета, които не падат при всяко докосване, нямат татуировки и не взимат половин милион заплата на седмица….

Разбираш, че лека полека футбола губи индентичността си.

Как за малко да прекратят кариерата на Марадона

 

 

Повече от половин година след смъртта му ще ви припомня една история за Диего Армандо Марадона. Той може би е най-великитя футболист раждал се някога, но това за малко можеше и да не е така, след едно грубо влизане срещу великия аржентинец.

Датата е 24 Септември 1983 г., а мястото е футболния храм „Камп Ноу“, отборите на Барселона и Атлетик Билбао играят мач от испанското първенство. Изминали са почти 60 минути от мача, каталунците водят с 2:0, когато талантливия Марадона спира топката в центъра на терена, чуква я леко встрани и е на път да се затича към вратата на гостите. Точно в този момент е застигнат и покосен отзад от Андони Гойкоечея със страховит шпагат в левия крак. Стадиона притихва, напрежението може да се среже с нож. По-късно се установява, че диагнозата е ужасяваща – ставата на крака е извадена, мускулите разкъсани, а подбедрицата е усукана.

Феновете на „блаугранас“ с право са притеснени – Диего е ударен в по-силния му ляв крак, те се съмняват, че той изобщо повече ще играе футбол. Гойкоечея пък е кръстен „касапина от Билбао“, някой определят нарушението като „най-известното във футбола“. И с право, влизанията са му пословични и могат да влязат в наръчник „как можеш да убиеш някой“, две години преди това касапина е настъпил и Бернд Шустер по коляното.

 

Феновете на Барса помнят това и започват да скандират името на Шустер, той пък окрилен от това, прави такова влизане на Гойкоечея, че испанеца буквално полита във въздуха. След фаула "касапина" се зарича да си отмъсти на германеца, това обаче не се случва, а отмъщението застига Диего, който направо е пратен в болницата.

Всички тези нагорещени страсти се пренасят и след мача, Барса печели с 4:0, а феновете им са бесни заради счупения крак на Марадона и почупват автобуса на Билбао, докато футболистите са вътре, после има и нападения в хотела, където са отседнали баските. За ужасния фаул „касапина от Билбао“ получава само жълт картон, но по-късно е наказан за 18 мача от спортния съд. Самият той не се трогва особено от травмата, която е шокирала цяла Испания и самодоволно заявява, че е сложил бутонките, с които е изритал Марадона във витрина.

 

Аржентинецът след сблъсъка отсъства от терените 108 дни. Тази дълга пауза отчуждава Марадона и каталунците и той поема към Неапол, където по-късно пренаписа историята на Наполи, ставайки шампион на Италия.

Около година  и няколко месеца след споменатата случка, Билбао  и каталунците играят отново мач, този път финал за купата в Мадрид, на омразния и за двата отбора "Сантяго Бернабеу". Марадона е възстановен и играе, Гойкоечея също взима участие, а това предопределя напрежение. След последния съдийски сигнал и победа за баските, нисичкия Марадона с кунг-фу шут изритва с коляно в главата един от резервните футболисти, Михел Анхел Сола, който е влязъл на терена да празнува купата. Сола се стоварва на земята като застрелян и не помръдва въобще, а по-късно е изнесен на носилка.

Аржентинеца си отмъщава за контузията си от преди година и за това, че цял мач във финала е тероризиран от защитата на баските. След този ритник настава истинско меле, включват се играчи и персонал от двата отбора, Диего подскача като петле и рита противниците си, Шустер раздава крошета като бонбони, а Гойкоечея е острието на Атлетик в боя. Ръководството на Барса решава да продаде основния виновник за мелето – Марадона на Наполи.

Там той става един от най-великите в историята на футбола, Андони Гойкоечея пък е избран за най-твърдият защитник на всички времена от списание „Таймс“ през 2007 година. Това говори достатъчно какъв късмет е имал дон Диего.

 

Голът на чужд терен вече е безмислен

УЕФА обмисля да премахне правилото за гол на чужд терен, засега само козметично, като то да не важи за продълженията от следващия сезон, а по-късно и изцяло да го отмени.

Това е една много добра идея, защото това правило затваря мачовете, а някои от тях рано се обезмислят. Ако и двата отбора са долу-горе равностойни, домакинът го е страх да не допусне гол, а гостът чака своя момент. Мачът се затваря, липсват положения, липсват атаки, липсва изобщо футбола. Един гол във вратата на отбора домакин има двойна цена и отборите се пазят. 

Представете си - първия мач завършва 0:0, във втория мач гостът повежда с 1 гол и така домакините трябва да вкарат 2, за да продължат, защото ако само изравнят, общия резултат е 1:1, но не стига. Не си загубил нито един от двата мача, но понеже на собствен терен си допуснал гол и общия резулат е 1:1 отпадаш. Идиотско звучи...

Това безумие е въведено през 60-те години с цел гостуващите отбори да играят по-нападателно, защото в онези години процента на победите на гостуващите отбори е бил 16%. Стадионите са били много по-негостоприемнни, отборите гости са имали много по-уморителни, скъпи и дълги пътувания. 

Отделно от това другата цел е била, ако двата редовни двубоя завършат с равен брой голове, да се избегне мач на неутрален терен, за да се реши победителят. Дотогава един трети мач на неутрален терен е бил в голяма тежест за отборите, а ако и той завърши наравно, съдиите са се опирали на Фортуна - хвърляли са монета...

Тогава един гол докато гостуваш, наистина е имал цената на два. Идеята на това правило е било гостуващия тим да играе по-нападателно, но днес постига точно обратния ефект, не кара гостуващия да атакува повече, а кара домакина да се защитава повече. Пътуванията вече не са толкова трудни, стадионите не са толкова подтискащи, да не говорим че заради пандемията много мачове се играха на неутрален терен, което още повече обезмисля правилото. Днес процента победи за гостите вече е 33%, което показва, че вече по-лесно се печелят мачове на вражеска територия.

Дори преди пандемията имаше нелепи ситуации - Интер и Милан играят на един и същ стадион, когато домакин е Интер се казва Джузепе Меаца, а ако е домакин Милан е Сан Сиро. Представете си когато тези два отбора се срещнат на този стадион, някой от тях да отпадне, заради гол на “чужд терен”. 

Премахването на правилото, само за продълженията, също е добър вариант за момента, защото сега гостуващия тим има освен редовните 90, още 30 минути допълнителни за гол на чужд терен. А домакинът е натоварен с допълнителни 30 минути, в които да не допусне гол.. пълна каша.

Такива стари правила трябва да бъдат изчистени от футбола, защото когато са приемани са имали смисъл. В днешни дни футболът се е развил изключително много - технологии, които ни казват топката дали е минала голлинията, VAR с всичките му предимства и недостатъци, имаме и нови правила за игра с ръка, пасивни засади и т.н. Няма как с днешните технологии и развитието на играта да се прилагат правила от преди половин век.

Следващото на дневен ред са изключително безмислените  две продължения по 15 минути, в които отборите само се пазят и не рискуват да получат гол, добре че премахнаха друга глупост свързана с тях - златен гол или т.нар.  “внезапна смърт”. С такива правила може да настъпи внезапна смърт и на качествения футбол.

Ливърпул - хеви метъла се завърна

Ако някой беше казал, че Ливърпул този сезон ще се бори за Шампионска лига, а няма да е замесен в борбата за титлата, щяхме да го обявим за луд.

След безапелационната титла от миналия сезон всички брояха “мърсисайдци” за фаворит за 1-то място в Англия. Сезона започна трудно, но все пак “червените” поддържаха темпото в първите няколко кръга. След това дойде контузията на Върджил Ван Дайк, коята го извади от игра за целия сезон и която удари много по психиката на целия отбор. 

После дойде и идиотската загуба от Астън Вила с 1:7, за капак пък се контузи и другия титулярен централен защитник Джо Гомес. Някъде по това време с травми бяха и бековете Алекзандър Арнолд и Андрю Робъртсън. По едно време Клоп трябваше да кърпи дупките в защита с Фабиньо, ветерана Джеймс Милнър и младежи от академията.

С всичките тези проблеми Ливърпул започна да изостава от лидерите, като по едно време беше на 9-а позиция. Този отбор, който беше на 9-а позоция не приличаше на Ливърпул, не приличаше на отбор на Клоп, не приличаше изобщо на отбор. Беше изгубил страст, желание, мотивация, беше рухнал психически и не се виждаше светлина в тунела.

Благодарение на работата на Клоп, обаче отбора почна лека-полека да трупа точки и въпреки това беше много далеч от местата за Шампионска лига. Последните 2 месеца Ливърпул отчасти намери себе си, късметът също покри “мърсисайдци” на няколко пъти. 

Алисон вкара невероятен гол с глава дълбоко в добавеното време срещу Уест Бромич. Лестър, който беше един от конкурентите за Топ 4 се издъни, както винаги в последните мачове за сезона. Челси, друг от конкурентите също не впечатли в края на сезона и така Ливърпул изскочи на 3-о място в класирането. А толкова хора ги бяха отписали!

Този отбор, въпреки че дори за миг не застраши двата отбора от Манчестър показа че са “психологически гиганти” по думите на Клоп. Спокойната победа в последния кръг над Кристъл Палас с 3:0 само затвърди възкръсването на спящия гигант. Клоп го събуди с хард рок, хеви метъл и много работа, въпреки че по едно време през сезона играта приличаше на поп фолк. И повярвайте с правилните попълнения през лятото и завръщането на Ван Дайк този отбор ще има шанс за титлата догодина. 

Пеп Гуардиола и Оле Гунар Солскяер от сега са предупредени...

Възможно ли е да видим два английски финала в евротурнирите?

Шампионска лига винаги е била един от най-интересните турнири в света. Най-добрите отбори, най-добрите играчи мерят сили всеки сезон на най-добрите стадиони. Всяко издание има спиращи дъха мачове, красиви голове, драми, сълзи и радост. 

От основаването на турнира доста отбори са я печелили, изживяхме обрата на Манчестър Юнайтед срещу Байерн Мюнхен, възкръсването на Ливърпул срещу Милан и още десетки обрати. Някои спечелиха турнира по няколко пъти, този сезон обаче, протича доста стандартно, без драми и на полуфиналите са отбори, които не изненадват никого.

Доайенът Реал Мадрид, ПСЖ, Манчестър Сити и Челси. След изиграването на първите полуфинални двубои се очертаха някои неща. Манчестър Сити са фаворит за класиране на финала след победа с 2:1 срещу ПСЖ във Франция. 

"Гражданите" проспаха първото полувреме, но после се съвзеха и направиха обрат. В другият полуфинал пък Челси надигра сериозно Реал на Бернабеу и само малшанса и кривите и анемични изпълнения на Вернер попречиха на "сините" да си тръгнат с победа от Испания.

След като преди години испански отбори доминираха известно време, после беше ред на английските за 3-4 години да стигат късните фази на лигата. После пак испански и сега изглежда е ред отново на англичаните за доминация. В двата европейски турнира от общо 8 отбора има 4 английски, два от тях с победи и фаворити за финал. Юнайтед разпердушини Рома с 6:2 и е сигурен за финала в Лига Европа, вече споменахме за престижната победа на Сити на вражеска територия.

Единия от другите два отбора от Англия - Арсенал единствен загуби, но на чужд терен и то с 1:2, срещу Виляреал, за Челси 1:1 в Мадрид е огромно предимство, както се казва 3 от 4-те полуфинала са отворени. С оглед на резултатите е напълно възможно да видим два английски финала - Челси срещу Манчестър Сити в Шампионска лига  и Манчестър Юнайтед срещу Арсенал в Лига Европа.

Ако това се случи ще е повторение на 2019 г., когато отново 4 отбора от Албиона играха финали. Тогава Ливърпул спечели срещу Тотнъм с 2:0 финала в Мадрид за Шампионска лига, а Челси повали Арсенал с 4:1 в Баку за Лига Европа. Ако това се повтори и сега и имаме изцяло английски сблъсъци ще е една сериозна заявка за английските отбори за доминация в евротурнирите за следващите 2-3 сезона. 

Ако изобщо дотогава тези отбори са в тези турнири...

Рано или късно ще се случи

На фона на промените в Шампионската лига, големите клубове обявиха нов турнир - Суперлига, проект който живя 2 дни. 12-те от най-големите клуба в Европа, които имат най-много успехи искаха да се отделят в собствена лига и да си ритат топка за много пари. Под жестокият обществен натиск обаче един по един отборите от голяма 12-ка започнаха да се отказват. 

Това беше едно голямо предупреждние от страна на много богатите клубове към Уефа, за това че не са доволни от сегашните турнири и най-вече от наградните фондове. В пропадналия план щяха да бъдат Ювентус, Милан, Интер, Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Ливърпул, Челси, Арсенал(!), Тотнъм(!!), Реал Мадрид, Барселона и Атлетико Мадрид. 

Наистина страхотни отбори,  с 1-2 изключения, биха станали страхотни мачове, но едва ли щеше да е много интересно да гледаме през 1-2 седмици Ел класико дербито на Манчестър или Дерби Ди Италия. Самата идея да няма изпадащи и влизащи е в противоречие със състезателния характер на футбола и нарушава фундаменталните му принципи. Щом няма да изпадаш или да спечелиш нещо, защо да се хвърляш да играеш на 100%?  Освен за пари...за много пари.

Суперлигата не успя, но само засега. Рано или късно това нещо ще се случи, под някаква форма и няма да промени разликата между богати и бедни кой знае колко. Дори и без суперлигата разликата между богатите, богопомазани 15-20 клуба и другите е ужасно голяма. 

Байерн не участва в този проект, но превъртя Бундеслигата, ПСЖ съще не участва, но е хегемон във Франция, Юве беше без конкуренция дълги години в Италия. Барса, Реал и Атлетико пък тероризират Испания. Остана добрата, стара Англия, където наистина има интрига често, но има и случаи, когато един или два отбора се откъснат напред и завършват сезона с почти 100 точки, а си имат и Топ 6, който обира всичко.

Всички по-горе изброени отбори от Топ 5 на Европа, обезмислят понякога домашните си първенства, благодарение на финансовата си мощ. Титлата на Лестър през 2016 г. или на Волфсбург през 2010 г.  ще са невъзможни в близко бъдеще. 

Отсъствието на някой топ клуб от Шампионска лига влияе отрицателно върху приходите за организаторите на турнира - ТВ права, реклама, артикули, билети и т.н., а самият клуб също губи пари.

Големите клубове са големи корпорации и знаят как да печелят, а футбола отдавна е бизнес за милиарди, суперлигата е само една стъпка, чрез която да се запълни свободна пазарна ниша, с цел да се печелят пари.

Никой обаче не пита феновете, а те прости си искат стария романтичен футбол и студените дъждовни нощи в Стоук.

Щe запали ли Ясен искрата?

След голямо ходене по мъките Георги Дерменджиев беше освободен от поста национален селекционер. Дори и за децата беше ясно, че това ще се случи, след слабото представяне на националния отбор. 

Сега начело на А отборът ни е назначен Ясен Петров. Това име не беше спрягано за поста, но е една приятна изненада, Петров не е от послушните, което повечето пъти помага. Любо Пенев и Петър Хубчев също не бяха от послушните и при тях играехме добре и бяхме най-близо до класиране на форум. А при послушните Петев и Дерменджиев играхме ганкиното.

Селекционерът каза. че ще се опита да запали искрата, от която да пламне огън. Ясен е прав, че огъня отдавна не гори, а дори е залят с вода и вече изстинал, защото дъното, което сме ударили е жестоко. Нямаме един читав футболист, около който да се гради състава. Най-голямата ни “звезда” има няколко минути в шампионска лига в отбор слабак. 

Новият треньор ще има изключително тежка задача, но с тези футболисти толкова. Все пак, ако той викне правилните футболисти и ги подреди правилно, имаме шанс да изиграем някой добър мач. С много дисциплина, много борба и себераздаване и повиквателни за най-подготвените футболисти може да сме един отбор, който да продаде кожата си на възможно най-високата цена.

Това не се случи в последните 15-ина мача, когато излизахме на терена с гащи събути до глезените. Проблема е че и Пеп Гуардиола в тандем с Юрген Клоп да дойдат блатото е много дълбоко, а проблемите са трупани с години. Всеки квалификационен цикъл нещата стават все по-зле.

Националния отбор много отдавна не пробужда никакви чувства у хората, освен пренебрежение. Поради това и назначението на Петров мина някак като поредната суха статистика за коронавирус, никой не го интересува и никой не запомня нищо.

Все пак трябва да се отбележи позитивизмът, който лъхна от представянето на треньора. Той остави добри впечатления в Левски, може би последния треньор, при който "сините" играха силно. "Пловдивския Джанини" каза че иска резултати и не цели подмладяване или състаряване на отбора и ще вика само най-подготвените футболисти.

Добро начало, без заучени фрази, да видим...