Пропускане към основното съдържание

Ще стане ли с Оле на кормилото?

 Юнайтед не може да намери себе си



Манчестър Юнайтед е един от двата най-велики клуба в Англия, редом с Ливърпул. По времето на сър Алекс отбора винаги е бил в битката за шампионската титла и всички се съобразяваха с тима и идваха на “Олд Трафорд” уплашени. Както каза Димитър Бербатов в едно интервю - “Преди съперниците ни пълнеха гащите още в тунела, щом видеха Роналдо, Скоулс, Гигс, Рууни и другите, сега съперниците идват изпълнени с увереност, че ще могат да вземат трите точки”. 

След успешния и изпълнен с много трофеи период при Фъргюсън, тази ера приключи и  “червените дяволи” все още не могат да намерят себе си. Има моментни проблясъци на някой играч, има и мачове, които отбора печели с лекота, но няма изграден игрови стил, разчита се на индивидуалната класа и понякога и на съдийско рамо. 

Защо отбора не може да намери себе си вече 7 години? Смениха се 5 мениджъри, и поне 50-60 играча, повечето не оставиха никакви впечатления и някои от тях предизвикваха дори смях с отиграванията си. Мойс не получи нужното време, Ван Гаал го получи, но Юнайтед беше скучен и безидеен ( благодарим ти, Луис, за Марсиал и Рашфорд). Моуриньо спечели няколко трофея, но отново нищо кой знае колко запомнящо. Сега е ред на Оле на кормилото....

Засега той има пълното доверие на ръководството и феновете, но ако и този сезон нищо не се промени към по-добро и той ще бъде сменен. Норвежеца върна усмивките след мрачния период при Специалния, края на миналия сезон беше изключителен и Юнайтед влезе в топ 3, но инерцията не беше запазена и в момента отбора се лакътуши от едната крайност в другата. Лятото Оле поиска няколко играча, не получи нито един от тях, вместо това в Манчестър пристигнаха Ван Де Бийк, Кавани и Телес. Тези играчи не са били в списъка на треньора, въпреки това ги е одобрил. Ако треньор има визия как трябва да се развие отбора и не получава това, което иска няма как се получи нещо добро.

За какво ти е Ван Де Бийк в центъра на терена, (много класен играч by the way) при положение че разполагаш точно там с Бруно Фернандеш, Пол Погба, Неманя Мартич, Фред и Мактоминей? Трансфера на Кавани изглежда една идея по-логичен, въпреки че Юнайтед разполага с Рашфорд, Марсиал и Грийнууд. Уругваеца може да помогне много на младото нападателно трио с класата си и желанието за голове, но не е опция за бъдещето, по скоро тук се търсеше ефекта Ибрахимович. Телес пък беше наложителен с оглед спада във формата на Люк Шоу, Телес е по активен в нападение, има по-добра ориентация в защита и е по-хладнокръвен.

Юнайтед обаче се нуждаеше крещящо от нов централен защитник, който да застане до Хари Магуайър, Линделоьф е добър защитник, но не е световна класа. За Магуайър бяха платени много милиони, но дори и той не е толкова стабилен с изявите си, напротив, понякога прави грешки като играч от долните нива на английския футбол.

Другият проблем на Оле, освен с ръководството, е самото водене на мачовете, треньора няма план Б, когато играта или резултата не в полза на “Червените дяволи”. Много често смените са закъснели или неточни, понякога се вижда объркване в играчите кой къде трябва да играе след някои смени. Няколко мача норвежеца започа с 3-5-2, с двама фуул бека, които играят и като крила при атака, тази система много обърква и без това неориентираните централни защитници.

При схема 4-2-3-1 Юнайтед се справя най-добре, но става твърде предсказуем за съперниците, тук идва още един проблем за треньора. Как да намери място едновмременно на Погба, Фернандеш и Ван де Бийк? Ако играе Погба, в дефанзивен план става много лесно за противницоте, тъй като французина има афинитет към атаката. Той пък ако не играе всички атаки минават през Бруно Фернандеш и само трябва той да бъде неутрализиран и за Юнайтед става трудно. 

Каквато и тактика да избере Оле, каквито и проблеми да има това не го оправдава и всички искат резултати и целта е само една шампионската титла на Англия, по всичко изглежда че с Оле начело май това няма да се получи.

 Дали Ед Удуърд има номера на Маурисио Почетино?


Коментари

Популярни публикации от този блог

Тотнъм може и да е помогнал на Манчестър Юнайтед

                                                        Сезонът завърши. Финалът на Лига Европа беше черешката… но не върху тортата, а върху буркан с кисели краставички. Манчестър Юнайтед загуби с 0:1 от Тотнъм и остави феновете си с онова познато чувство: „Абе, защо пак така стана?“. Но хайде да си го кажем направо – по-добре, че загубиха. Да, да, звучи нелогично, направо като кощунство. Но понякога, за да се оправиш, трябва първо да се сринеш ( то накъде повече от това). А Юнайтед през този сезон приличаше повече на сериал, в който всеки епизод по-мрачен от предишния – с куп травми, неубедителни трансфери и една тактическа идея, която сякаш е била написана на салфетка по време на обяд. Сега обаче, благодарение на този финал (или по-точно загубата в него), Манчестър Юнайтед няма да играе в Шампионската лига. Нито в четвъртъ...

Манчестър Юнайтед възкръсна точно по Великден

Слуховете за смъртта на Манчестър Юнайтед се оказаха силно преувеличени. Футболът понякога предлага мачове, резултати и развръзка, които не подлежат на никаква логика, но остават завинаги в съзнанието. Срещу Лион, Манчестър Юнайтед изигра една такава нощ – шеметна, абсурдна и почти невъзможна. До 110-ата минута на реванша от четвъртфиналите в Лига Европа всичко изглеждаше загубено. Лион водеше с 4:2, “Олд Трафорд” бе притихнал, а феновете започваха да си тръгват. Отборът на Рубен Аморим изглеждаше физически и психически сринат.  Но чудото се случи. Бруно Фернандеш върна един гол от дузпа, а в добавеното време Каземиро, често критикуван и отписван, подаде за два гола в рамките на 87 секунди – дело на Коби Мейну и Хари Магуайър. От 2:4 до 5:4. Трибуните избухнаха в лудост, каквато не се бе виждала от златните времена на “Фърги тайм”. Но този Юнайтед в твърде крехък… Отборът поведе с 2:0 и изглеждаше че има пълен контрол над мача, но вместо да довърши съперника, допусна пълен срив. Ед...

Хиляда пъти Пеп: еволюцията на един футболен ум

Пеп Гуардиола ще изиграе своя мач номер 1000 като треньор. Това не е просто кръгло число, а символ на една епоха, в която той промени футбола в три велики клуба — Барселона, Байерн Мюнхен и Манчестър Сити. От първия си ден в Барселона през 2008 г. до днешния ден, Гуардиола не просто печели, а преобразява начина, по който се играе, мисли и усеща играта. Старт в Барселона и тики-така В Барселона започна всичко. Там се роди „тики-така“ – стил, който постави акцент върху контролa на топката, бързите подавания и колективното мислене. С Хави, Иниеста, Бускетс и Меси той изгради отбор, който не просто побеждаваше, а владееше топката, задушаваше противника и не му даваше сили за съпротива. Барса на Пеп не беше просто шампион – беше явление. Тази Барселона беше основа и за световната титла на Испания през 2010 г. и европейската през 2012 г. Тоталната доминация в Байерн Мюнхен След това Гуардиола продължи пътя си в Байерн. Мнозина смятаха, че в Германия няма какво да промени, но той го направи –...