Пропускане към основното съдържание

Ще стане ли с Оле на кормилото?

 Юнайтед не може да намери себе си



Манчестър Юнайтед е един от двата най-велики клуба в Англия, редом с Ливърпул. По времето на сър Алекс отбора винаги е бил в битката за шампионската титла и всички се съобразяваха с тима и идваха на “Олд Трафорд” уплашени. Както каза Димитър Бербатов в едно интервю - “Преди съперниците ни пълнеха гащите още в тунела, щом видеха Роналдо, Скоулс, Гигс, Рууни и другите, сега съперниците идват изпълнени с увереност, че ще могат да вземат трите точки”. 

След успешния и изпълнен с много трофеи период при Фъргюсън, тази ера приключи и  “червените дяволи” все още не могат да намерят себе си. Има моментни проблясъци на някой играч, има и мачове, които отбора печели с лекота, но няма изграден игрови стил, разчита се на индивидуалната класа и понякога и на съдийско рамо. 

Защо отбора не може да намери себе си вече 7 години? Смениха се 5 мениджъри, и поне 50-60 играча, повечето не оставиха никакви впечатления и някои от тях предизвикваха дори смях с отиграванията си. Мойс не получи нужното време, Ван Гаал го получи, но Юнайтед беше скучен и безидеен ( благодарим ти, Луис, за Марсиал и Рашфорд). Моуриньо спечели няколко трофея, но отново нищо кой знае колко запомнящо. Сега е ред на Оле на кормилото....

Засега той има пълното доверие на ръководството и феновете, но ако и този сезон нищо не се промени към по-добро и той ще бъде сменен. Норвежеца върна усмивките след мрачния период при Специалния, края на миналия сезон беше изключителен и Юнайтед влезе в топ 3, но инерцията не беше запазена и в момента отбора се лакътуши от едната крайност в другата. Лятото Оле поиска няколко играча, не получи нито един от тях, вместо това в Манчестър пристигнаха Ван Де Бийк, Кавани и Телес. Тези играчи не са били в списъка на треньора, въпреки това ги е одобрил. Ако треньор има визия как трябва да се развие отбора и не получава това, което иска няма как се получи нещо добро.

За какво ти е Ван Де Бийк в центъра на терена, (много класен играч by the way) при положение че разполагаш точно там с Бруно Фернандеш, Пол Погба, Неманя Мартич, Фред и Мактоминей? Трансфера на Кавани изглежда една идея по-логичен, въпреки че Юнайтед разполага с Рашфорд, Марсиал и Грийнууд. Уругваеца може да помогне много на младото нападателно трио с класата си и желанието за голове, но не е опция за бъдещето, по скоро тук се търсеше ефекта Ибрахимович. Телес пък беше наложителен с оглед спада във формата на Люк Шоу, Телес е по активен в нападение, има по-добра ориентация в защита и е по-хладнокръвен.

Юнайтед обаче се нуждаеше крещящо от нов централен защитник, който да застане до Хари Магуайър, Линделоьф е добър защитник, но не е световна класа. За Магуайър бяха платени много милиони, но дори и той не е толкова стабилен с изявите си, напротив, понякога прави грешки като играч от долните нива на английския футбол.

Другият проблем на Оле, освен с ръководството, е самото водене на мачовете, треньора няма план Б, когато играта или резултата не в полза на “Червените дяволи”. Много често смените са закъснели или неточни, понякога се вижда объркване в играчите кой къде трябва да играе след някои смени. Няколко мача норвежеца започа с 3-5-2, с двама фуул бека, които играят и като крила при атака, тази система много обърква и без това неориентираните централни защитници.

При схема 4-2-3-1 Юнайтед се справя най-добре, но става твърде предсказуем за съперниците, тук идва още един проблем за треньора. Как да намери място едновмременно на Погба, Фернандеш и Ван де Бийк? Ако играе Погба, в дефанзивен план става много лесно за противницоте, тъй като французина има афинитет към атаката. Той пък ако не играе всички атаки минават през Бруно Фернандеш и само трябва той да бъде неутрализиран и за Юнайтед става трудно. 

Каквато и тактика да избере Оле, каквито и проблеми да има това не го оправдава и всички искат резултати и целта е само една шампионската титла на Англия, по всичко изглежда че с Оле начело май това няма да се получи.

 Дали Ед Удуърд има номера на Маурисио Почетино?


Коментари

Популярни публикации от този блог

Хиляда пъти Пеп: еволюцията на един футболен ум

Пеп Гуардиола ще изиграе своя мач номер 1000 като треньор. Това не е просто кръгло число, а символ на една епоха, в която той промени футбола в три велики клуба — Барселона, Байерн Мюнхен и Манчестър Сити. От първия си ден в Барселона през 2008 г. до днешния ден, Гуардиола не просто печели, а преобразява начина, по който се играе, мисли и усеща играта. Старт в Барселона и тики-така В Барселона започна всичко. Там се роди „тики-така“ – стил, който постави акцент върху контролa на топката, бързите подавания и колективното мислене. С Хави, Иниеста, Бускетс и Меси той изгради отбор, който не просто побеждаваше, а владееше топката, задушаваше противника и не му даваше сили за съпротива. Барса на Пеп не беше просто шампион – беше явление. Тази Барселона беше основа и за световната титла на Испания през 2010 г. и европейската през 2012 г. Тоталната доминация в Байерн Мюнхен След това Гуардиола продължи пътя си в Байерн. Мнозина смятаха, че в Германия няма какво да промени, но той го направи –...

Mamma mia, Гатузо начело на Италия

                                        Италия очевидно иска да пропусне 3-то световно първенство подред... След като последните две Световни първенства минаха без „Скуадра адзура “, от италианската футболна  федерация  явно са решили: „Защо да спрем до две?“  К огато дойде моментът те да избират между „някой“ и „никой“, те се сетиха: “Абе тоя Рино май е свободен.” Гениално.  Какво по-добро време да дадеш кормилото на националния отбор на човек, който е бил уволнен от толкова много клубове и то само със скандали? Гатузо е известен с това, че… не е известен с нищо особено като треньор. Единствената купа в треньорската му витрина е Купата на Италия с Наполи през 2020 – и то след като  мотивацията на Ювентус никаква я нямаше на финала. Но Рино има стил – крещи, размахва ръце, гледа лошо. Колкото и да се шегуваме, Гатузо е символ на страстта. Като...

Португалия - скрития фаворит за световен шампион?

Финалът на Лигата на нациите между Испания и Португалия беше представен като “епичният дуел” между дядо Роналдо и младото Барселонско чудо Ламин Ямал. Е, накрая и двамата гледаха мача от пейката, а дузпа и едно хубаво спасяване решиха всичко. 2:2 в редовното време, драма до последно, но Португалия си взе купата, благодарение на вратаря Диого Коща, който каза “Не, мерси” на Алваро Мората при дузпите. Кристиано мушна изравнителен гол, после малко се контузи и излезе, но това не му попречи да си добави трети трофей с националния отбор към колекцията. Евро 2016 ✔️,  Лигата на нациите ✔️,  Лигата на нациите  ✔️. Това са и трите титли в историята на Португалия. Все с подпис от CR7. На практика, Португалия без него е като манджа без сол – става, ама не е същото. От другата страна – 17-годишният Ламин Ямал гледаше тъжно от пейката. Може и да е златното дете на Испания, но Нуно Мендеш го беше “изключил от Wi-Fi мрежата” още в началото. Мендеш вкара един, асистира за втория, и си ...