FootballReview

  25 декември 1937 г., „Стамфорд Бридж“, Лондон Стадионът е обвит в гъста мъгла, студеният въздух пробожда кожата, а влажен вятър носи мириса на мокра трева и дим от печки. На трибуните малцина фенове се опитват да се загреят, прегърнали палта и шалове, с парещи от студа носове. Мачът между Челси и Чарлтън Атлетик започва, но мъглата бързо става толкова плътна, че играчите не се виждат един друг. Зрителите едва различават силуетите на футболистите, а всяко докосване до топката звучи сякаш отдалечено. Сам Бартрам, вратарят на Чарлтън, заема позиция на своя пост. Вятърът му облива лицето, ръцете му изстиват в ръкавиците, но той остава готов. В първите минути всичко изглежда долу-горе нормално – после мъглата обгръща всичко като тежка завеса. Съдията взема решение – мачът е прекъснат. Играчите се разотиват към съблекалните. Но Бартрам не го разбира. Той чува далечни гласове и шум от стъпки и мисли, че играта продължава в другата половина на терена. Подскача леко, опитвайки се да с...

Тази година Boxing Day във Висшата лига изглежда необичайно беден – по телевизията ще има само един мач. От 22:00 ч. на „Олд Трафорд“ Манчестър Юнайтед приема Нюкасъл, а останалите срещи са разпределени в следващите дни. Причината не е случайна. Основният проблем е претовареният футболен календар. Европейските турнири вече са с по 36 отбора, което означава повече мачове и по-малко свободни дати. В резултат Висшата лига е принудена да разпределя кръговете си в повече дни, вместо да ги събира в един. Има и чисто календарен фактор. Тази година Boxing Day се пада в петък. За да се запази стандартната уикенд програма, повечето мачове са изместени за събота и неделя. Допълнително новите правила защитават играчите. Клубовете вече имат гаранция, че няма да играят два мача в рамките на 60 часа по време на празниците. Това налага по-големи паузи между кръговете и още повече разтяга програмата. Отделно ФА Къп вече разполага със собствени уикенди, тъй като преиграванията бяха премахнати. Висша...

  Футболът е много неща в едно - начин на живот, религия, еуфория, драма, човешки съдби. Заради него са умирали хора и са започвали войни. С наближаването на Коледа, ще ви припомним една друга коледна история, когато футболът спря една война, макар и за кратко - т.нар. Коледно примирие. Коледа, 1914 година. Първата световна война вече се води няколко месеца. В началото й всички са си мислели, че по празниците ще са вкъщи със семействата си. Вместо това на западния фронт мъжете се оказват в окопи, смазани от студ, глад, кал и страх.  Мъже, които не се познават, но са научени да се убиват. Между тях – ничията земя. Място без живот, без надежда, просто място пълно с мъртви млади мъже, умрели заради безумието на политиците.  В нощта срещу Коледа става нещо немислимо. От тъмното се чува немска коледна песен. Тиха и човешка. Отговорът идва от британците. Не с куршуми, а с аплодисменти. После – тишина. После – плахи гласове. Оръжията мълчат. Един войник излиза от окопа с вдигнат...

  Арсенал е начело и това не е случайно. Отборът е най-последователният в първенството и рядко допуска сривове в рамките на 90 минути. Именно тази постоянност го държи пред останалите. Но напоследък се появява въпрос, който не може да бъде подминат – дали тази версия на Арсенал е достатъчно безпощадна, за да стане шампион. Мачът с Уулвърхемптън даде повече поводи за тревога, отколкото за оптимизъм. Победата дойде, но начинът – не. Срещу отбор, който трудно създава положения и изглежда обречен, лидерът в класирането стигна до успех с огромно напрежение и без реално игрово превъзходство. Двата автогола прикриха представяне, което иначе щеше да бъде сериозно критикувано. Това не е изолиран случай. В последните седмици Арсенал изпитва сериозни трудности в заключителните фази на мачовете. Вместо да налага волята си, тимът се оттегля назад, губи компактност и започва да брани резултата, а не играта. Срещу различни съперници, но по един и същи начин, това води до късни голове и излишни ри...

Ливърпул официално стигна до момента „по-зле няма как“. Загуба с 0:3 на „Анфийлд“ от отбор, който до вчера броеше колко точки му трябват, за да не изпадне още през ноември. И точно Нотингам Форест, който не беше виждал суха мрежа от 19 мача, изведнъж заигра като тим, претендент за титлата, защото "мърсисайдци" го позволиха. Английският шампион, който само преди месеци изглеждаше като машина, днес по-скоро на отбор от регионалните групи в България, който е събран набързо. Слот говори спокойно, поема вина, не сочи съдии или други оправдания, но истината е проста: отборът му се разпадна навсякъде, където можеше да се разпадне. Статични положения? Ужас. Контраатаки? Паника. Корнери? Девет допуснати гола – клубен абонамент. И всичко това срещу Форест, който този сезон вече смени двама мениджъри и вече се чудеше кой да е третият. Ако оставим съдията настрана (и е добре да го оставим), картината е следната: Ливърпул беше надигран физически, надтичван и наборен. Най-скъпият нап...

Пеп Гуардиола ще изиграе своя мач номер 1000 като треньор. Това не е просто кръгло число, а символ на една епоха, в която той промени футбола в три велики клуба — Барселона, Байерн Мюнхен и Манчестър Сити. От първия си ден в Барселона през 2008 г. до днешния ден, Гуардиола не просто печели, а преобразява начина, по който се играе, мисли и усеща играта. Старт в Барселона и тики-така В Барселона започна всичко. Там се роди „тики-така“ – стил, който постави акцент върху контролa на топката, бързите подавания и колективното мислене. С Хави, Иниеста, Бускетс и Меси той изгради отбор, който не просто побеждаваше, а владееше топката, задушаваше противника и не му даваше сили за съпротива. Барса на Пеп не беше просто шампион – беше явление. Тази Барселона беше основа и за световната титла на Испания през 2010 г. и европейската през 2012 г . Тоталната доминация в Байерн Мюнхен След това Гуардиола продължи пътя си в Байерн. Мнозина смятаха, че в Германия няма какво да промени, но той го напр...

Италия очевидно иска да пропусне 3-то световно първенство подред... След като последните две Световни първенства минаха без „Скуадра адзура “, от италианската футболна федерация  явно са решили: „Защо да спрем до две?“   К огато дойде моментът те да избират между „някой“ и „никой“, те се сетиха: “Абе тоя Рино май е свободен.” Гениално.  Какво по-добро време да дадеш кормилото на националния отбор на човек, който е бил уволнен от толкова много клубове и то само със скандали? Гатузо е известен с това, че… не е известен с нищо особено като треньор. Единствената купа в треньорската му витрина е Купата на Италия с Наполи през 2020 – и то след като мотивацията на Ювентус никаква я нямаше на финала. Но Рино има стил – крещи, размахва ръце, гледа лошо. Колкото и да се шегуваме, Гатузо е символ на страстта. Като футболист той беше питбул – неуморен, лоялен, истински боец. Никога не се отказваше. И ако може да предаде поне част от тази лудост – пардон, мотивация – на играчите,...