Вратарят, който пазеше в мач, който вече не се играеше

 

25 декември 1937 г., „Стамфорд Бридж“, Лондон

Стадионът е обвит в гъста мъгла, студеният въздух пробожда кожата, а влажен вятър носи мириса на мокра трева и дим от печки. На трибуните малцина фенове се опитват да се загреят, прегърнали палта и шалове, с парещи от студа носове.

Мачът между Челси и Чарлтън Атлетик започва, но мъглата бързо става толкова плътна, че играчите не се виждат един друг. Зрителите едва различават силуетите на футболистите, а всяко докосване до топката звучи сякаш отдалечено.

Сам Бартрам, вратарят на Чарлтън, заема позиция на своя пост. Вятърът му облива лицето, ръцете му изстиват в ръкавиците, но той остава готов. В първите минути всичко изглежда долу-горе нормално – после мъглата обгръща всичко като тежка завеса.

Съдията взема решение – мачът е прекъснат. Играчите се разотиват към съблекалните. Но Бартрам не го разбира. Той чува далечни гласове и шум от стъпки и мисли, че играта продължава в другата половина на терена. Подскача леко, опитвайки се да се загрее, очите му напрегнато следят всяка сянка, всеки звук.

Минутите се точат. Десет. Петнадесет. Вятърът носи студенината директно в гърдите му. Мъглата е почти непрогледна. И тогава отдалеч се появява полицай.
„Какво правиш още тук?“ пита той, изненадан.
„Пазя“, отговаря Бартрам спокойно.

Но мачът е прекратен отдавна, стадионът вече е пуст, а отборите са в съблекалнята. Бартрам сваля ръкавиците си и се отправя към съблекалнята, без драма.

Този мач никога не влиза в статистиката. Но остава легендата за вратаря, който стои на поста си докрай – дори когато мачът вече не се играе.