FootballReview

  Арсенал е начело и това не е случайно. Отборът е най-последователният в първенството и рядко допуска сривове в рамките на 90 минути. Именно тази постоянност го държи пред останалите. Но напоследък се появява въпрос, който не може да бъде подминат – дали тази версия на Арсенал е достатъчно безпощадна, за да стане шампион. Мачът с Уулвърхемптън даде повече поводи за тревога, отколкото за оптимизъм. Победата дойде, но начинът – не. Срещу отбор, който трудно създава положения и изглежда обречен, лидерът в класирането стигна до успех с огромно напрежение и без реално игрово превъзходство. Двата автогола прикриха представяне, което иначе щеше да бъде сериозно критикувано. Вижте още: 1000 мача на Пеп Гуардиола Това не е изолиран случай. В последните седмици Арсенал изпитва сериозни трудности в заключителните фази на мачовете. Вместо да налага волята си, тимът се оттегля назад, губи компактност и започва да брани резултата, а не играта. Срещу различни съперници, но по един и същи начин, ...

Ливърпул официално стигна до момента „по-зле няма как“. Загуба с 0:3 на „Анфийлд“ от отбор, който до вчера броеше колко точки му трябват, за да не изпадне още през ноември. И точно Нотингам Форест, който не беше виждал суха мрежа от 19 мача, изведнъж заигра като тим, претендент за титлата, защото "мърсисайдци" го позволиха. Английският шампион, който само преди месеци изглеждаше като машина, днес по-скоро на отбор от регионалните групи в България, който е събран набързо. Слот говори спокойно, поема вина, не сочи съдии или други оправдания, но истината е проста: отборът му се разпадна навсякъде, където можеше да се разпадне.  Статични положения? Ужас. Контраатаки? Паника. Корнери? Девет допуснати гола – клубен абонамент. И всичко това срещу Форест, който този сезон вече смени двама мениджъри и вече се чудеше кой да е третият.  Ако оставим съдията настрана (и е добре да го оставим), картината е следната: Ливърпул беше надигран физически, надтичван и наборен. Най-скъпият напада...

Пеп Гуардиола ще изиграе своя мач номер 1000 като треньор. Това не е просто кръгло число, а символ на една епоха, в която той промени футбола в три велики клуба — Барселона, Байерн Мюнхен и Манчестър Сити. От първия си ден в Барселона през 2008 г. до днешния ден, Гуардиола не просто печели, а преобразява начина, по който се играе, мисли и усеща играта. Старт в Барселона и тики-така В Барселона започна всичко. Там се роди „тики-така“ – стил, който постави акцент върху контролa на топката, бързите подавания и колективното мислене. С Хави, Иниеста, Бускетс и Меси той изгради отбор, който не просто побеждаваше, а владееше топката, задушаваше противника и не му даваше сили за съпротива. Барса на Пеп не беше просто шампион – беше явление. Тази Барселона беше основа и за световната титла на Испания през 2010 г. и европейската през 2012 г. Тоталната доминация в Байерн Мюнхен След това Гуардиола продължи пътя си в Байерн. Мнозина смятаха, че в Германия няма какво да промени, но той го направи –...

                                        Италия очевидно иска да пропусне 3-то световно първенство подред... След като последните две Световни първенства минаха без „Скуадра адзура “, от италианската футболна  федерация  явно са решили: „Защо да спрем до две?“  К огато дойде моментът те да избират между „някой“ и „никой“, те се сетиха: “Абе тоя Рино май е свободен.” Гениално.  Какво по-добро време да дадеш кормилото на националния отбор на човек, който е бил уволнен от толкова много клубове и то само със скандали? Гатузо е известен с това, че… не е известен с нищо особено като треньор. Единствената купа в треньорската му витрина е Купата на Италия с Наполи през 2020 – и то след като  мотивацията на Ювентус никаква я нямаше на финала. Но Рино има стил – крещи, размахва ръце, гледа лошо. Колкото и да се шегуваме, Гатузо е символ на страстта. Като...

В последния си мач, националният отбор на България по футбол излезе срещу Гърция в контрола на остров Крит. Срещата завърши с резултат 4:0 за домакините. Не е ясно дали нашите момчета се бяха объркали, че са на море, но със сигурност остана впечатление, че са пропуснали да носят футбол с тях. Коментарите след мача варираха от тъжни до саркастични, а най-цитиран се оказа този на ветеранът в микрофона Томислав Русев, който отбеляза, че срещу Испания наесен ще е по-добре изобщо да не излизаме. Служебната загуба с 0:3 ще избегне контузии и морални поражения. А и по този начин дори може да покажем известен усет към съвременната футболна дипломация — когато знаеш, че няма как да спечелиш, поне се оттегляш с известна доза достойнство. Без пот. Причината за тази дефанзивна философия се крие в една стара, болезнена рана. През 1933 г. в Мадрид България претърпява най-тежкото си футболно поражение в историята – 0:13 срещу Испания. Мачът е останал в архивите като не просто загуба, а като историчес...

Финалът на Лигата на нациите между Испания и Португалия беше представен като “епичният дуел” между дядо Роналдо и младото Барселонско чудо Ламин Ямал. Е, накрая и двамата гледаха мача от пейката, а дузпа и едно хубаво спасяване решиха всичко. 2:2 в редовното време, драма до последно, но Португалия си взе купата, благодарение на вратаря Диого Коща, който каза “Не, мерси” на Алваро Мората при дузпите. Кристиано мушна изравнителен гол, после малко се контузи и излезе, но това не му попречи да си добави трети трофей с националния отбор към колекцията. Евро 2016 ✔️,  Лигата на нациите ✔️,  Лигата на нациите  ✔️. Това са и трите титли в историята на Португалия. Все с подпис от CR7. На практика, Португалия без него е като манджа без сол – става, ама не е същото. От другата страна – 17-годишният Ламин Ямал гледаше тъжно от пейката. Може и да е златното дете на Испания, но Нуно Мендеш го беше “изключил от Wi-Fi мрежата” още в началото. Мендеш вкара един, асистира за втория, и си ...

В Неапол отново е лудница.  Не такава, каквато се вижда по филмите, а истинска, емоционална, пълна с фойерверки, сълзи и песни по балконите. Наполи отново е шампион на Италия, само две години след като прекъсна 33-годишна суша.  Този път – не като изненада, а като добре смазан отбор с шампионско поведение от първия до последния кръг.  Последният съперник – Каляри, не успя да направи нищо срещу синята лавина на стадион „Диего Армандо Марадона“, където Скот Мактоминей и Ромелу Лукаку довършиха работата с по един гол и доведоха титлата у дома. Кой да предположи миналото лято, че отбор, който завърши десети и смени трима треньори, ще се върне с такава ярост? Но когато името на Антонио Конте се появи, феновете знаеха – нещо голямо се готви. И се оказаха прави. Конте, човекът с желязна дисциплина, превърна хаоса в стройна машина. Вкара ред, върна страстта и убеди дори най-скептичните, че това не е просто временен проблясък. Но Конте не играе сам. Скот Мактоминей, дошъл от Манче...