На Олд Трафорд всичко е сбъркано

Сезонът в Англия завърши и вече е ясно всичко - шампион, подгласник, зона европейски турнири, както и изпадащите. Един от най-титулуваните отбори в Англия, а и в света Манчестър Юнайтед  изпрати един от най-слабите си сезони от създаването на Висшата лига.

Отбора завърши със скромните 58 точки и голова разлика 57:57. Т.е. рекордьора на трофеи от Премиършип не е с положителна голова разлика за първи път в историята на Висшата лига. 

Времениия мениджър, Ралф Рангник, беше назначен на мястото на друг временен мениджър, който се превърна в постоянен - Оле Гунар Солскяер, който пък замени последния мениджър донесъл трофей на Юнайтед - Жозе Моуриньо.

Изобщо след ерата на Фърги, с изключение на 2-3 проблясъка, отбора се представя зле, футболисти се привличат на килограм, мениджърите не се оставят на спокойствие, феновете вече са обезверени, собствениците правят глупост след глупост.

Просто империята изградена от Алекс Фъргюсън, все още тежи на клуба и Юнайтед не може да излезе от сянката на великия шотландец. От неговото отказване всичко на Олд Трафорд е сбъркано, отбора играе на приливи и най-вече на отливи, структурата е изцяло сбъркана.

Няма как след изгонването на Солскяер, да назначиш временен наставник да ти вдигне отбора, но той няма власт в клуба, защото е само за малко. Футболистите го знаят и нямат респект към него.

Германецът няма и как да взима някакви генерални решения за клуба, защото е само за няколко месеца. При това положение как Ралгник да вдигне отбора? Единствено за това беше назначен, но по-горните неща просто не му позволиха да го направи.

Самият той се опитваше по заобиколен начин да обясни това, сякаш се оправдаваше, че кашата, в която сам се нацеди не е забъркана от него. Отбора показа бездушна игра и се спаси от резила да играе в третия по сила европейски турнир.

Няма как отбора да е добре, когато вратаря ти в почти всеки двубой е играч на мача, когато най-скъполатения английски защитник е пъргав като трамвай, когато халфовата линия я разминават като електрически стълб. 

Ако този сезон не бяха Де Хеа и Роналдо Юнайтед щеше да е извън евротурнирите, което може би било по-добре за новия ентусиаст Тен Хааг.

Отбора нямаше да се разконцентрира с второразредни турнири и погледа щеше да е съсредоточен само върху Висшата лига. Представяте ли си Роналдо в Лига Европа? 

 

 

Инерцията продължава след САЩ 94

След  успешното световно първенство през 1994г. българския национален отбор играе най-лесните квалификации в цялата си история. Те са за европейското първенство в Англия през 1996г. Класираме се след 7 победи, 1 равен с Албания, и две поражения от Германия и Грузия. Останалите отбори в групата са Уелс и Молдова. Най-паметния мач е победата ни над Германия  в София с 3:2, след като губим с 0:2. 

Така след 22 точки нашите се класират като най-добър втори тим от всички групи и получават директен билет за финалите.  На първенството за първи път участват 16 вместо досегашните 8 отбора, а България е дебютант. Освен нея дебют правят още Турция и Швейцария, а Русия, Чехия и Хърватия са дебютанти като самостоятелни страни.

 Жребия определя в нашата група да са още Испания, Румъния и Франция, която има да ни връща. Мнозина я определят като „групата на смъртта“ и са прави, групата е с най-изравнените сили. Все пак нашите не се плашат и изиграват паметни мачове с паметни моменти. Спомените от великото американско лято са още пресни и цялата българска общественост очаква от нашите едва ли не титла.

 И така на 8-и юни 1996 г. започва десетото европейско първенство по футбол в Англия, под девиза: „Футболът се завръща у дома“. Първия мач от турнира е между домакина Англия начело с Пол Гаскойн и Швейцария, който завършва 1:1.

 България играе на следващия ден, а първия съперник е Испания на стадиона на Лийдс „Елън Роуд“.  Мачът е равностоен, въпреки че „иберийците“ познават отлично качествата на Стоичков и се плашат само от сянката му, на няколко пъти го изпускат, редовен негов гол е отменен поради несъществуваща засада, след пас на Киряков. По-късно „лъвовете“ повеждат с гол от дузпа именно на „Камата“ в 65-та мин. за нарушение срещу Емо Костадинов. Петър Хубчев е изгонен 15 мин. преди края за нарушение срещу Каминейро. 

 При изпълнението на фаула от страна на Фернандо Йеро настава карамбол и топката се озовава в българската мрежа, след докосване на Алфонсо Перес, а малко по-късно и испанците остават с 10 души след червен картон за Хуан Антонио Пици. Мачът в крайна сметка завършва 1:1, но българите могат да съжаляват повече. В другия мач от групата Франция побеждава Румъния с минималното 1:0 след гол на Кристоф Дюгари.

 Идва мача с Румъния на “Сейнт Джеймсис парк“, стадионът на Нюкасъл. Нашите са фаворити, но румънците също притежават доста класа в отбора си – Джика Хаджи, Флорин Радючоу, Дан Петреску и др. Още в 3-та минута вездесъщия Стоичков прави феноменален пробив след подхлъзване на Миодраг Белодедич, който завърша в гол в румънската врата. Съседите ни са стъписани, но в течение на мача се окопитват и натискат нашите.

  След изпълнение на ъглов и последвал  страховит удар на Доринел Мунтяну топката се удря в напречната греда и тупва зад гол линията на Борислав Михайлов, но реферите не зачитат гола, за наше щастие. Средата на второто полувреме Даниел Продан отправя опасен удар с глава, но извън целта. 

 В края румънците тръгват „ва банк“, като изпускат 2 добри положения, нашите чакат на контра и спретват страхотна такава, но Лечков пропуска, след гениален пас с пета на Сираков. България удържа победата и така записва първи успех на европейско и става един от фаворитите за четвъртфиналист в групата.

 Румънците пък са първия отбор, който губи шансове да продължи напред. Другите два отбора  Франция и Испания завършат без победител - 1:1 след голове на Юри Джоркаеф в 48-та минута за „петлите“ и Хосе Луис Каминейро, който бележи 5 мин. преди края за „Ла фурия“.

 В третите мачове започват сметките. Мачът България – Франция ще определи победителя в групата,  българите влизат в мача с настроение, Любо Пенев прави страхотен пропуск, но французите са настроени крайно реваншистки и играят на живот и смърт. С гол на Лоран Блан петлите ни повеждат в 21-та минута след удар с глава, а в 63-та Любо Пенев си вкарва автогол след центриране от корнер. Стоичков връща един гол от пряк свободен в 69-та мин., нашите тръгват смело напред в търсене на изравняване, но петлите ни бележат трети гол, чрез Патрис Локо в добавеното време.

 В другия мач Испания се добира до победа срещу Румъния 6 минути преди края. Ако бяха завършили наравно, резултата от нашия мач, нямаше да има значение, тъй като ние и французите щяхме да продължим. Така България е на 6 минути от четвъртфинал, но все пак се представяме достойно. Ицо Стоичков е избран в идеалния  отбор на първенството, заради 3-те си гола. 

 След прибирането на отбора от Англия, въпреки достойното представяне започват скандалите: някой обвиняват треньора Пенев, за тактиката срещу Франция, други го обвиняват, че не е внесъл свежа кръв, а разчита само на „стари кучета“. Отборът ни е с една от най-високите средни възрасти, но както казват „няма млади и стари, а можещи и не можещи“. Скандал е имало и преди това за премиите за класиране на първенството, а на самият турнир нашите сменят базата пак след скандал. 

 Любо Пенев още на летището казва на тези, които не го харесват „да духат супата”. Заговаря се за смяна на Димитър Пенев, Любо и Стоичков са против. „Стратега“  в крайна сметка е заменен от Христо Бонев, а племенника му изваден от отбора заради „супата“. При тези обстоятелства Камата се отказва от националния.

 Въпреки всичко нашите превъзмогват различията и изиграват едни прекрасни квалификации за „лебедовата си песен“ Мондиал 98.

 

 

09.06.1996 г. Испания- България, стадион „Елън Роуд“ Лийдс 

1:1 (Алфонсо 74-та мин, Стоичков 65-та мин, дузпа)

Испания: Андони Субисарета - капитан, Алберто Белсуе, Рафаел Алкорта, Абелардо Фернандес, Серхи Бархуан, Фернандо Йеро, Хосе Луис Каминейро, Гилермо Амор, Хулен Гереро, Луси Енрике, Хуан Антонио Пици; смени ( Хосе Емилио Амависка 51 мин., Алфонсо Перес 70 мин. , Донато Да Силва 82 мин).

Треньор: Хавиер Клементе

България : Борислав Михайлов - капитан, Трифон Иванов, Радостин Кишишев, Петър Хубчев, Илиян Киряков, Златко Янков, Емил Костадинов, Красимир Балъков, Христо Стоичков, Йордан Лечков, Любослав Пенев

Треньор: Димитър Пенев

 

13.06.1996 г. България – Румъния  (1:0 Стоичков 3-а мин.), стадион  „Сейнт Джеймсис Парк“, Нюкасъл

България : Борислав Михайлов - капитан, Трифон Иванов, Радостин Кишишев, Цанко Цветанов, Ивайло Йорданов, Златко Янков, Емил Костадинов, Красимир Балъков, Христо Стоичков, Йордан Лечков, Любослав Пенев; смени ( Даниел Боримиров 32 мин., Наско Сираков 72 мин., Бончо Генчев 90 мин).

Треньор: Димитър Пенев

Румъния: Богдан Стеля, Джика Попеску, Даниел Продан, Миодраг Белодедич, Дан Петреску, Тибор Селиме, Йоан Лупеску, Доринел Мунтяну, Джика Хаджи – капитан, Флорин Радучою, Мариус Лакатуш; смени ( Адриан Илие 78 мин., Виорел Молдован 29 мин., Константин Галча 46 мин.)

Треньор: Ангел Йорданеску

 

18.06.1996 г. Франция – България 3:1 (Блан 21 мин.; Пенев 63-та мин, автогол; Локо 90-та мин.; Стоичков 69 мин.) стадион „Сейнт Джеймсис Парк“, Нюкасъл

 

Франция: Бернард Лама, Лилиан Тюрам, Лоран Блан, Марсел Десаи, Бишенте Лизаразу, Дидие Дешан – капитан, Винсент Гуерин, Кристиан Карембьо, Зиндеин Зидан, Юри Джоркаеф, Кристиан Дюгари; смени ( Рейналд Педрос 62 мин., Патрис Локо 70 мин.)

Треньор: Еме Жаке

 

България : Борислав Михайлов - капитан, Трифон Иванов, Петър Хубчев, Цанко Цветанов, Емил Кременлиев, Златко Янков, Ивайло Йорданов, Красимир Балъков, Христо Стоичков, Йордан Лечков, Любослав Пенев; смени ( Даниел Боримиров 79 мин., Георги Донков 82 мин.).

Треньор: Димитър Пенев

 

 

Обратното броене за Оле(ле) започна

Браво, усмивка!

4 мача без победа във Висшата лига, получени 11 гола, безобразна игра, неадекватни стартови състави, още по- объркани смени и схеми на игра. Играчите идея си нямат какво да правят и подават или центрират към Роналдо. Той ако я вкара, добре, ако не след 2 минути пак ще му я центрираме, барем надскочи защитниците и я мушне тая топка. 

И след всеки мач на интервютата Оле се смее… Кое по-точно му е смешното??? Че си похарчил 150 млн. за нови играчи, а падаш от Йънг Бойс и едвам побеждаваш Аталанта и Виляреал в Шампионска лига? Че средняци в класирането на Висшата Лига ти вкарват по 2,3,4 гола на мач? Че вечният враг, на твоя територия, ти намърда 5 гола и спря да играе, защото му стана неудобно? 

Че най-скъпия английски защитник играе като такъв от 8-а дивизия? Че вратаря ти от началото на сезона всеки двубой е играч на мача? Че нямаш нито един читав дефанзивен халф? Че имаш един от най-добрите голмайстори за всички времена и дори той не може да ти помогне? Че разби балансиран и окомплектован отбор, който си градил 2 години, именно с неговото привличане?

Наистина смешно…

Юнайтед не отстъпва като играчи на никой отбор в света, дори напротив, има много класа в състава си. Проблема е обаче на тъчлинията, където човек, изпаднал с Кардиф, бе назначен за треньор на един от най-великите клубове. И този същия, дето се хили след всеки резил, докара отбора до средно ниво. 

Играта на Юнайтед предизвиква усмивки у хората, които не са свързани с клуба, а привържениците на “червените дяволи” след всеки мач се червят по трибуните и пред екраните. Моуриньо беше уволнен два дни след загуба от Ливърпул, като преди това беше спечелил няколко трофея, Ван Гаал също беше изгонен след трофей. 

Сега при тази ситуация и ако Солскяер не го изгонят, значи се мери с различна мерилка. Да, легенда на клуба, да известно време Юнайтед през тези 2 години и половина играеше страхотно. Но Оле няма капацитета и качествата за отбор от този ранг, а и изглежда е удобен и послушен за собствениците, за разлика от горе споменатите двама ръба Моуриньо и Ван Гаал. 

Когато феновете на противниците се молят да останеш, колкото се може по-дълго, трябва сам да си направиш извода. 

Обратното броене започна, предстоят още много трудни мачове, и ако не стане чудо, той трябва да напусне. Гледам Оле и се сещам за Лампард…

10, 9, 8…….

 

Юнайтед притежава Роналдо и това е проблем за тях

След лудата и бърза развръзка в края на трансферния прозорец и акостирането на Роналдо на “Олд Трафорд”, почти всички новини за клуба са свързани с него.

Но това не е единствения проблем. Португалецът разби  баланса в един почти перфектно уреден отбор. Юнайтед си имаше и преди него голов хищник в лицето на Кавани. Имаше си и човек, който навързва играта, прави асистенции и бележи много голове- Фернандеш. Имаше и отлични и млади крила Рашфорд, Грийнууд и Марсиал. Имаше и кой да влезе от скамейката и да обърне даден мач - Лингард. 

Сега вече след пристигането на Роналдо синхрона в атака се счупи и всички играят за това Кристиано да бележи, всички търсят него, всички играят за него. Освен това изключителни играчи като Бруно, Грийнуд и др. остават в сянка, а на някои от тях дори се налага да играят на нетипични за тях позиции. 

Всички споменати по-горе неща отнемат от енергията им и ефективността им. От това съответно страда целия отбор, защото ако Роналдо няма ден, Юнайтед изглежда ялов и бавен. 

Ако по грамотен отбор с прилични централни защитници го хванат в клещи, Юнайтед няма план Б. Както беше срещу Йънг Бойс, както и за малко да стане срещу Уест Хям. 

Отвсякъде погледнато Роналдо в Юнайтед е проблем, колкото и да звучи като кощунство. Той разбалансира отбора, всички говорят само за него, всички играчи са в сянката му и цялата игра е около него. Освен това и заплатата му е огромна на фона на останалите.

 Солскяер има да решава труден пъзел, защото за 4 места в атаката, трябва да ротира 8 футболиста, всичките с качества, като двама от тях са повече от задължителни, ако са здрави- Кристиано и Бруно. Така остават 6 човека за две места. 

Роналдо със своите 36 години е решение за тук и сега, а не е дългосрочна перспектива за бъдещето. 

Най-лудото трансферно лято

Преди няколко дни затвори, може би, най-вълнуващият трансферен прозорец изобщо във футбола. Две легенди смениха клубовете си, а други десетки трансфери на големи футболисти ошариха горещото лято.

Трудно е да преценим кой от двата трансфера на Меси или Роналдо е по-значим. Може би този на аржентинеца е малко по-интересен и невероятен, тъй като за първи път видяхме Меси с друг клубен екип, освен този на Барса. ПСЖ става страшилище с него в състава си и другите две големи звезди Мбапе и Неймар. Лионел ще допринесе с много голове и асистенции на французите, а всички се надяват да помогне и за спечелването на шампионска лига.

Роналдо пък бе взет набързо от Юнайтед, след слух, че ще подпише с градския съперник Манчестър Сити. Роналдо ще донесе много голове и много положителни неща на “Олд Трафорд”, но може и да е човекът, който е възможно да разбалансира “червените дяволи”. Кристиано ще “изяде” мястото на някой измежду Кавани, Рашфорд, Грийнуд и Марсиал. Щатния изпълнител пък на дузпи и пряк свободни удари Фернандес, ще играе втора цигулка при тези положения. Като добавим и голямата заплата на Роналдо и вниманието около него се получават предпоставки, при които Солскяер може да изпусне съблекалнята. 

И Кавани и Роналдо и Меси са хора, които не решават някой дългосрочен проблем, а се разчита да помогнат тук и сега, за 1-2 години с някой гол и влиянието си на терена. 

Има и други серизни трансфери, които си струва да се отбележат и ще имат голямо влияние в бъдещето. 

Санчо в Манчестър Юнайтед, след 18 месечна сага, Джейдън би трябвало да е решението на проблема на дясното крило за Юнайтед, Варан пък ще реши проблема  с партньорите на Магуайър в сърцето на отбраната.

Сити взе Грийлиш, който вече показа много добри неща, но проблема на “гражданите” ще е липсата на класически централен нападател. 

Челси си върна Лукаку, койта гарантира поне 20 гола на сезон, на другите постове” сините” са достатъчно балансирани, и все пак в последния ден взеха и Саул от Атлетико.

След многото проблеми на Ливърпул от миналия сезон със защитата взеха рано-рано само Конате от Лайпциг, не се взе заместник на напусналия към ПСЖ Вайналдум, а в атака основното трио е изчерпано.

Арсенал след най-срамния старт в историята си взеха защитника Бен Уайт и Йодегоор от Реал Мадрид, но “артилеристите” са на дъното, с 0 вкарани гола, 0 точки и 9 допуснати…

Извън Албиона имаше също интересни сделки освен тази на Меси, като завръщането на Гризман в Атлетико Мадрид, Марсел Сабицер и Упамекано от Лайпциг в Байерн Мюнхен. “Баварците” пък пуснаха Алаба в Реал Мадрид, Серхио Рамос отиде в ПСЖ, Хакими и Донарума също отидоха там.

Младият Каманвинга премина от Рен в Реал Мадрид, Леон Бейли смени Байер Леверкузен с Астън Вила, много рано през лятото Агуеро и Мемфис Депай подписаха с Барса.

И това са само някои от основните футболисти, сменили отборите си, всеки един от тези трансфери би трябвало да  допринесат за нещо положително за новите си отбори.

Сумите изхарчени това лято за трансфери са умопомрачаващи и доказва, че дори Ковид кризата не удря по футбола. Доказва се и друго, че големите акули грабват всичко най-добро на пазара, а малките се задоволяват с перспективни младежи, които след 2-3 години да продадат на големите. 

Тъжно, но факт, пропастта между 20-те най-богати клубове и всички останали все по-голяма.

Почивай в мир, бомбардировачо!

На 75 години ни напусна легендата Герд Мюлер, който през последните месеци беше с влошено здраве и се бореше с болестта Алцхаймер. 

Бомбардировачът на нацията, както го наричаха в Германия гаснеше с всеки изминал ден. Мюлер, за когото нямаше неудобна топка, е абсолютна икона за Байерн Мюнхен, където е вкарал 563 гола в 605 мача за 15 години. До скоро беше и лидер по голове за националния отбор по футбол на Германия, където е вкарал 62 гола в 68 мача. Единствения, който го задмина е друга немска легенда - Мирослав Клозе, който има 71 попадения, но в 137 мача.

Роден в Ньордлинген, Герд започва кариерата си е местния отбор. Там вкарва 51 гола и само след година е забелязан и купен от Байерн. Там се събира с другите две големи звезди на Германия - железния защитник Франц Бекенбауер и вратаря Сеп Майер. Тримата са гръбнака на най-успешните периоди в историята, както за Байерн Мюнхен, така и за Германия. 

Мюлер е световен шампион със Западна Германия през 1974 г. на домашния мондиал и европейски първенец през 1972 г. на турнира в Белгия. Индивидуалните му отличия включват Златна топка през 1970 г. когато само на световното в Мексико вкарва изумителните 10 гола. През 1974 г. печели и златната обувка като добавя нови 4 гола на световното. 

В клубните му отличия личат 3 КЕШ с Байерн, 4 титли от Бундеслигата, 6 национални купи и множество други. Стилът му на игра се е отличавал с невероятен голов инстинкт, бързо ускорение на къси разстония, което му позволява в 90% от случаите да е до топката преди противника.

За не много високия си ръст от 176 см. е имал страхотен отскок, което го прави много силен при играта с глава и труден за опазване. Благодарение на късите си крака е имал нисък център на тежестта и е било трудно с топка в крака някой да го разклати или събори, а това предопределя много проблеми за противниковите вратари. 

Когато такива легенди вече не са сред нас се усеща една празнина, когато погледнеш сегашния футбол, колко е лъскав и модерен, започваш да усещаш тъга за старите кучета, които не падат при всяко докосване, нямат татуировки и не взимат половин милион заплата на седмица….

Разбираш, че лека полека футбола губи индентичността си.

Как за малко да прекратят кариерата на Марадона

 

 

Повече от половин година след смъртта му ще ви припомня една история за Диего Армандо Марадона. Той може би е най-великитя футболист раждал се някога, но това за малко можеше и да не е така, след едно грубо влизане срещу великия аржентинец.

Датата е 24 Септември 1983 г., а мястото е футболния храм „Камп Ноу“, отборите на Барселона и Атлетик Билбао играят мач от испанското първенство. Изминали са почти 60 минути от мача, каталунците водят с 2:0, когато талантливия Марадона спира топката в центъра на терена, чуква я леко встрани и е на път да се затича към вратата на гостите. Точно в този момент е застигнат и покосен отзад от Андони Гойкоечея със страховит шпагат в левия крак. Стадиона притихва, напрежението може да се среже с нож. По-късно се установява, че диагнозата е ужасяваща – ставата на крака е извадена, мускулите разкъсани, а подбедрицата е усукана.

Феновете на „блаугранас“ с право са притеснени – Диего е ударен в по-силния му ляв крак, те се съмняват, че той изобщо повече ще играе футбол. Гойкоечея пък е кръстен „касапина от Билбао“, някой определят нарушението като „най-известното във футбола“. И с право, влизанията са му пословични и могат да влязат в наръчник „как можеш да убиеш някой“, две години преди това касапина е настъпил и Бернд Шустер по коляното.

 

Феновете на Барса помнят това и започват да скандират името на Шустер, той пък окрилен от това, прави такова влизане на Гойкоечея, че испанеца буквално полита във въздуха. След фаула "касапина" се зарича да си отмъсти на германеца, това обаче не се случва, а отмъщението застига Диего, който направо е пратен в болницата.

Всички тези нагорещени страсти се пренасят и след мача, Барса печели с 4:0, а феновете им са бесни заради счупения крак на Марадона и почупват автобуса на Билбао, докато футболистите са вътре, после има и нападения в хотела, където са отседнали баските. За ужасния фаул „касапина от Билбао“ получава само жълт картон, но по-късно е наказан за 18 мача от спортния съд. Самият той не се трогва особено от травмата, която е шокирала цяла Испания и самодоволно заявява, че е сложил бутонките, с които е изритал Марадона във витрина.

 

Аржентинецът след сблъсъка отсъства от терените 108 дни. Тази дълга пауза отчуждава Марадона и каталунците и той поема към Неапол, където по-късно пренаписа историята на Наполи, ставайки шампион на Италия.

Около година  и няколко месеца след споменатата случка, Билбао  и каталунците играят отново мач, този път финал за купата в Мадрид, на омразния и за двата отбора "Сантяго Бернабеу". Марадона е възстановен и играе, Гойкоечея също взима участие, а това предопределя напрежение. След последния съдийски сигнал и победа за баските, нисичкия Марадона с кунг-фу шут изритва с коляно в главата един от резервните футболисти, Михел Анхел Сола, който е влязъл на терена да празнува купата. Сола се стоварва на земята като застрелян и не помръдва въобще, а по-късно е изнесен на носилка.

Аржентинеца си отмъщава за контузията си от преди година и за това, че цял мач във финала е тероризиран от защитата на баските. След този ритник настава истинско меле, включват се играчи и персонал от двата отбора, Диего подскача като петле и рита противниците си, Шустер раздава крошета като бонбони, а Гойкоечея е острието на Атлетик в боя. Ръководството на Барса решава да продаде основния виновник за мелето – Марадона на Наполи.

Там той става един от най-великите в историята на футбола, Андони Гойкоечея пък е избран за най-твърдият защитник на всички времена от списание „Таймс“ през 2007 година. Това говори достатъчно какъв късмет е имал дон Диего.