Българският футбол рядко минава без драми, но случилото се в последните часове надмина дори традиционните скандали. Пет клуба, един шеф, един национален селекционер и цялото БФС се озоваха в центъра на конфликт, който далеч не е просто „спор за жребий“. Оставка, взаимни обвинения и тотално разделение – това е резултатът от един уж рутинен процес, превърнал се в нов символ на хаоса в родния футбол.
Всичко започна с полуфиналния жребий за Купата на България. Церемонията се проведе в телевизионно студио, но зрителите и клубовете веднага забелязаха един фрапантен детайл – топките в урната не бяха разбъркани. В крайна сметка Лудогорец получи най-удобния съперник – Ботев Враца, а ЦСКА се изправи срещу Черно море.
Първи реагираха именно от Варна – Черно море поиска ново теглене, твърдейки, че жребият е манипулиран. Към тях веднага се присъедини ЦСКА, а по-късно и Ботев Враца. Вече беше ясно, че случаят няма да приключи тихо.
Вместо скандалът да остане локален, той бързо прерасна в национален хаос. „Левски“, макар и елиминиран от турнира, излезе с декларация – но не за жребия, а срещу треньора на Черно море и националния отбор Илиан Илиев. „Сините“ го обвиниха в провокации по време на мача срещу тях и директно поискаха оставката му като селекционер.
Лудогорец не остана настрана и също застана срещу Илиев, но без да оспорва жребия.
И тук се намеси човекът, който наля още масло в огъня – Атанас Караиванов, шеф на Профилигата и член на Изпълкома на БФС. Той не само защити жребия, но и хвърли тежки обвинения срещу Илиан Илиев – че като национален селекционер се е месил в работата на Съдийската комисия, за да помага на клубния си отбор.
Реакцията беше мигновена – Илиев заплаши, че ще хвърли оставка и обяви, че ще съди Караиванов. Българският футбол отново може да остане без селекционер, а вместо фокус върху плейофа с Ирландия, националният тим потъна в скандали.
Докато всички се замеряха с обвинения и декларации, футболният съюз… мълчеше.
Притчата говори, че фенове срещнали президента Георги Иванов и го питали:
- Гонзо, май не може по зле да е?
А той отговорил: - А може, може!
Проблемът не е просто в едно пропуснато разбъркване – това е поредният сигнал за липсата на доверие във футболните институции. БФС отдавна трябваше да реши дали национален селекционер може едновременно да води и клубен отбор. Сега те се сблъскаха с последствията на собствената си пасивност.
Когато избухне криза, феновете и клубовете очакват лидерство. Вместо това, федерацията предпочита да остане в сянка. Ако приемат оставката на Илиев, то тя идва в най-неподходящия момент, а новият селекционер ще има броени дни да подготви отбора за решаващия мач.
Скандалът далеч не е приключил. Възможно е да има още оставки, съдебни битки и дори натиск за ново теглене на жребия.
Но най-големият въпрос остава – може ли изобщо българският футбол да функционира нормално, или вече сме свикнали скандалите да бъдат основната му характеристика?
Коментари
Публикуване на коментар