Пропускане към основното съдържание

Ливърпул - уж добре, ама не чак толкова


Няколко седмици бяха достатъчни, за да се превърне Ливърпул от мечтател за куадрупъл в отбор, който с тревога гледа към бъдещето. Арне Слот, когото мнозина хвалеха за плавния преход след Юрген Клоп, вече изглежда като човек, който си е купил къща с изглед към океана, без да знае, че след месец идва ураган.
След серия от впечатляващи победи на четири фронта, по които „червените“ маршируваха уверено, реалността ги удари както… Дарвин Нунес удря гредата. Първо дойде срамното отпадане от ФА Къп срещу Плимут, което напомни на всички, че Ливърпул има специален талант да подарява великденски изненади на по-долните дивизии. После ПСЖ ги изхвърли от Шампионската лига, а накрая Нюкасъл им дръпна килимчето и взе Карабао Къп. От четири трофея на хоризонта остана само титлата във Висшата лига, която засега изглежда сигурна.
След като видя как отборът му пропуска да направи сезон за историята, Арне Слот излезе с гениален анализ: „Знаете, че колкото по-напред стигате в турнирите, толкова по-силни стават противниците.“ Благодарим за прозрението, професоре! Очевидно играчите на Ливърпул не бяха наясно с тази концепция, защото изглеждаха шокирани, че ПСЖ не се е строил в шпалир, за да ги аплодира.
В мача срещу Нюкасъл „червените“ изглеждаха по-уморени от човек, който се е опитвал да запази диета по време на празниците. Слот, обаче, категорично отрече, че причината е изтощение. Според него въпросът не бил в бягането, а в единоборствата. Проблемът е, че Ливърпул не просто загуби единоборствата – те сякаш играеха съвсем друга игра, в която правилата не включваха борба за топката.
И ето го големият въпрос – ако Ливърпул спечели титлата, това начало на нещо велико ли е, или последният подарък от Юрген Клоп, преди клубът да изпадне в поредния си период на „почти добър, но не съвсем“?
Лятото ще е решаващо, но не в добрия смисъл. Клубът се готви за трансферно лято, в което може да загуби половината си гръбнак. Ван Дайк, Арнолд и Салах все още нямат нови договори, а Ибрахима Конате откровено заяви, че евентуално ще размишлява върху предложението на клуба.
Алисон също е с несигурно бъдеще, особено след като клубът похарчи 29 милиона паунда за Мамардашвили. Ако грузинецът наистина е планиран като титуляр, то какво ще стане с Алисон?
Юрген Клоп обичаше да говори за „Ливърпул 2.0“ – новият, обновен отбор, който ще доминира след него. Проблемът е, че този Ливърпул 2.0 може да се окаже повече като Windows Vista – уж нов и обещаващ, но в крайна сметка просто бавен и пълен с грешки.
Феновете ще празнуват титлата, но ако ръководството не се справи с предизвикателствата на лятото, махмурлукът ще бъде тежък. Титлата може да е триумфът, който Ливърпул заслужава, но дали следващият сезон няма да ги върне обратно в сянката на Сити и Арсенал? Това ще разберем съвсем скоро.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Тотнъм може и да е помогнал на Манчестър Юнайтед

                                                        Сезонът завърши. Финалът на Лига Европа беше черешката… но не върху тортата, а върху буркан с кисели краставички. Манчестър Юнайтед загуби с 0:1 от Тотнъм и остави феновете си с онова познато чувство: „Абе, защо пак така стана?“. Но хайде да си го кажем направо – по-добре, че загубиха. Да, да, звучи нелогично, направо като кощунство. Но понякога, за да се оправиш, трябва първо да се сринеш ( то накъде повече от това). А Юнайтед през този сезон приличаше повече на сериал, в който всеки епизод по-мрачен от предишния – с куп травми, неубедителни трансфери и една тактическа идея, която сякаш е била написана на салфетка по време на обяд. Сега обаче, благодарение на този финал (или по-точно загубата в него), Манчестър Юнайтед няма да играе в Шампионската лига. Нито в четвъртъ...

Манчестър Юнайтед възкръсна точно по Великден

Слуховете за смъртта на Манчестър Юнайтед се оказаха силно преувеличени. Футболът понякога предлага мачове, резултати и развръзка, които не подлежат на никаква логика, но остават завинаги в съзнанието. Срещу Лион, Манчестър Юнайтед изигра една такава нощ – шеметна, абсурдна и почти невъзможна. До 110-ата минута на реванша от четвъртфиналите в Лига Европа всичко изглеждаше загубено. Лион водеше с 4:2, “Олд Трафорд” бе притихнал, а феновете започваха да си тръгват. Отборът на Рубен Аморим изглеждаше физически и психически сринат.  Но чудото се случи. Бруно Фернандеш върна един гол от дузпа, а в добавеното време Каземиро, често критикуван и отписван, подаде за два гола в рамките на 87 секунди – дело на Коби Мейну и Хари Магуайър. От 2:4 до 5:4. Трибуните избухнаха в лудост, каквато не се бе виждала от златните времена на “Фърги тайм”. Но този Юнайтед в твърде крехък… Отборът поведе с 2:0 и изглеждаше че има пълен контрол над мача, но вместо да довърши съперника, допусна пълен срив. Ед...

Хиляда пъти Пеп: еволюцията на един футболен ум

Пеп Гуардиола ще изиграе своя мач номер 1000 като треньор. Това не е просто кръгло число, а символ на една епоха, в която той промени футбола в три велики клуба — Барселона, Байерн Мюнхен и Манчестър Сити. От първия си ден в Барселона през 2008 г. до днешния ден, Гуардиола не просто печели, а преобразява начина, по който се играе, мисли и усеща играта. Старт в Барселона и тики-така В Барселона започна всичко. Там се роди „тики-така“ – стил, който постави акцент върху контролa на топката, бързите подавания и колективното мислене. С Хави, Иниеста, Бускетс и Меси той изгради отбор, който не просто побеждаваше, а владееше топката, задушаваше противника и не му даваше сили за съпротива. Барса на Пеп не беше просто шампион – беше явление. Тази Барселона беше основа и за световната титла на Испания през 2010 г. и европейската през 2012 г. Тоталната доминация в Байерн Мюнхен След това Гуардиола продължи пътя си в Байерн. Мнозина смятаха, че в Германия няма какво да промени, но той го направи –...