Новият стадион на Левски - сметка без кръчмар

 Левски е на път да сбъдне една велика мечта – да има най-модерния, най-скъпия и най-страхотния стадион в България. Да, точно така! Не просто някакъв си терен с тревичка и седалки, а футболен „Колизеум“ за 200 милиона лева! Единствената дребна подробност? Пари за него… няма.

Това си е класика в жанра – обявяваме амбициозен проект, рисуваме чертежи, добавяме палми, ресторанти, МОЛ, обясняваме как трибуните ще са плътно затворени, ще има козирка, ще се продава най-вкусният хот-дог на Балканите… и после с надежда поглеждаме към небето (или някой благодетел с дълбок джоб).

На 27 март (четвъртък) 2025 година клубът ще проведе извънредно Общо събрание, на което ще обсъди този грандиозен план. Ще бъдат разгледани най-важните въпроси, като например:

✔ Кой точно ще ни даде тези 200 милиона?

✔ Ако никой не даде, дали можем да ги спечелим от томбола?

✔ Ако стадионът случайно се построи, дали ще останат пари за футболисти?

Документите, представени от икономиста Петър Ганев и адвоката Тодор Тодоров в студиото „Левски на левскарите“, съдържат имената на две компании, които строят стадиони. Дали ще инвестират? Дали поне ще дадат строителни материали на изплащане? Това вече е загадка по-голяма от тази кой уби Лора Палмър.

А най-забавното? Дори наскоро реновираният сектор „А“ ще бъде сринат, за да започне всичко наново. Нищо, че досега хвърлихме доста пари за него. Все пак, за да има нов стадион, трябва да покажем, че сме сериозни – и какъв по-добър начин от това да бутнем нещо, което току-що сме построили?

Феновете на Левски със сигурност заслужават модерен стадион, но на този етап ситуацията изглежда като: „На ти това копче, намери ми за него палто… Армани, ако може.“ Очакваме с нетърпение Общото събрание, за да разберем дали накрая ще имаме стадион, или ще останем само с копчето.

Ливърпул - уж добре, ама не чак толкова

Няколко седмици бяха достатъчни, за да се превърне Ливърпул от мечтател за куадрупъл в отбор, който с тревога гледа към бъдещето. Арне Слот, когото мнозина хвалеха за плавния преход след Юрген Клоп, вече изглежда като човек, който си е купил къща с изглед към океана, без да знае, че след месец идва ураган.

След серия от впечатляващи победи на четири фронта, по които „червените“ маршируваха уверено, реалността ги удари както… Дарвин Нунес удря гредата. Първо дойде срамното отпадане от ФА Къп срещу Плимут, което напомни на всички, че Ливърпул има специален талант да подарява великденски изненади на по-долните дивизии. После ПСЖ ги изхвърли от Шампионската лига, а накрая Нюкасъл им дръпна килимчето и взе Карабао Къп. От четири трофея на хоризонта остана само титлата във Висшата лига, която засега изглежда сигурна.

След като видя как отборът му пропуска да направи сезон за историята, Арне Слот излезе с гениален анализ: „Знаете, че колкото по-напред стигате в турнирите, толкова по-силни стават противниците.“ Благодарим за прозрението, професоре! Очевидно играчите на Ливърпул не бяха наясно с тази концепция, защото изглеждаха шокирани, че ПСЖ не се е строил в шпалир, за да ги аплодира.

В мача срещу Нюкасъл „червените“ изглеждаха по-уморени от човек, който се е опитвал да запази диета по време на празниците. Слот, обаче, категорично отрече, че причината е изтощение. Според него въпросът не бил в бягането, а в единоборствата. Проблемът е, че Ливърпул не просто загуби единоборствата – те сякаш играеха съвсем друга игра, в която правилата не включваха борба за топката.

И ето го големият въпрос – ако Ливърпул спечели титлата, това начало на нещо велико ли е, или последният подарък от Юрген Клоп, преди клубът да изпадне в поредния си период на „почти добър, но не съвсем“?

Лятото ще е решаващо, но не в добрия смисъл. Клубът се готви за трансферно лято, в което може да загуби половината си гръбнак. Ван Дайк, Арнолд и Салах все още нямат нови договори, а Ибрахима Конате откровено заяви, че евентуално ще размишлява върху предложението на клуба.

Алисон също е с несигурно бъдеще, особено след като клубът похарчи 29 милиона паунда за Мамардашвили. Ако грузинецът наистина е планиран като титуляр, то какво ще стане с Алисон?

Юрген Клоп обичаше да говори за „Ливърпул 2.0“ – новият, обновен отбор, който ще доминира след него. Проблемът е, че този Ливърпул 2.0 може да се окаже повече като Windows Vista – уж нов и обещаващ, но в крайна сметка просто бавен и пълен с грешки.

Феновете ще празнуват титлата, но ако ръководството не се справи с предизвикателствата на лятото, махмурлукът ще бъде тежък. Титлата може да е триумфът, който Ливърпул заслужава, но дали следващият сезон няма да ги върне обратно в сянката на Сити и Арсенал? Това ще разберем съвсем скоро.

Минута мълчание за българския футбол

Минута мълчание за българския футбол! Оказа се жив… но едва ли за дълго

Ако си мислите, че българският футбол вече е стигнал дъното, споко – винаги може още. Доказателство? Грандиозният гаф на „Арда“ (Кърджали) преди мача с „Левски“, който обиколи световните медии и за пореден път напомни, че БФС никога не пропуска да ни изненада.

Преди началото на срещата двата отбора запазиха минута мълчание в памет на бившия играч на „Арда“ Петко Ганчев. Само дето… човекът си бил жив и здрав, седнал си вкъщи, налял си една ракийка и вероятно се чудел защо всички са толкова тъжни.

Но нека си го кажем – този мач наистина заслужаваше минута мълчание. Не заради Петко Ганчев (да е жив и здрав още дълги години!), а заради българския футбол, който очевидно е в такова състояние, че дори живите започват да ги оплакват.

И докато в Кърджали хората не знаеха да се смеят ли, да плачат ли, БФС си отбеляза поредния автогол в дългата и славна традиция на управленски абсурди. Пък после се чудим защо българските отбори отпадат от Европа още през юли.

В крайна сметка, от „Арда“ осъзнаха гафа и се извиниха, като дори обещаха да поканят Ганчев на домакински мач. Дано човекът приеме поканата, но при тези резултати и качество на играта, рискът да заспи на трибуните е сериозен.

Ако този случай ни учи на нещо, то е, че минута мълчание за българския футбол никога не е излишна. Даже, ако питате нас, трябва да стане традиция преди всеки мач.

Жребият за купата - от солетите до скандала

 

Българският футбол рядко минава без драми, но случилото се в последните часове надмина дори традиционните скандали. Пет клуба, един шеф, един национален селекционер и цялото БФС се озоваха в центъра на конфликт, който далеч не е просто „спор за жребий“. Оставка, взаимни обвинения и тотално разделение – това е резултатът от един уж рутинен процес, превърнал се в нов символ на хаоса в родния футбол.

Всичко започна с полуфиналния жребий за Купата на България. Церемонията се проведе в телевизионно студио, но зрителите и клубовете веднага забелязаха един фрапантен детайл – топките в урната не бяха разбъркани. В крайна сметка Лудогорец получи най-удобния съперник – Ботев Враца, а ЦСКА се изправи срещу Черно море.

Първи реагираха именно от Варна – Черно море поиска ново теглене, твърдейки, че жребият е манипулиран. Към тях веднага се присъедини ЦСКА, а по-късно и Ботев Враца. Вече беше ясно, че случаят няма да приключи тихо.

Вместо скандалът да остане локален, той бързо прерасна в национален хаос. „Левски“, макар и елиминиран от турнира, излезе с декларация – но не за жребия, а срещу треньора на Черно море и националния отбор Илиан Илиев. „Сините“ го обвиниха в провокации по време на мача срещу тях и директно поискаха оставката му като селекционер.

Лудогорец не остана настрана и също застана срещу Илиев, но без да оспорва жребия.

И тук се намеси човекът, който наля още масло в огъня – Атанас Караиванов, шеф на Профилигата и член на Изпълкома на БФС. Той не само защити жребия, но и хвърли тежки обвинения срещу Илиан Илиев – че като национален селекционер се е месил в работата на Съдийската комисия, за да помага на клубния си отбор.

Реакцията беше мигновена – Илиев заплаши, че ще хвърли оставка и обяви, че ще съди Караиванов. Българският футбол отново може да остане без селекционер, а вместо фокус върху плейофа с Ирландия, националният тим потъна в скандали.

Докато всички се замеряха с обвинения и декларации, футболният съюз… мълчеше.

Притчата говори, че фенове срещнали президента Георги Иванов и го питали:  

- Гонзо, май не може по зле да е?

А той отговорил: - А може, може!

Проблемът не е просто в едно пропуснато разбъркване – това е поредният сигнал за липсата на доверие във футболните институции. БФС отдавна трябваше да реши дали национален селекционер може едновременно да води и клубен отбор. Сега те се сблъскаха с последствията на собствената си пасивност. 

Когато избухне криза, феновете и клубовете очакват лидерство. Вместо това, федерацията предпочита да остане в сянка. Ако приемат оставката на Илиев, то тя идва в най-неподходящия момент, а новият селекционер ще има броени дни да подготви отбора за решаващия мач.

Скандалът далеч не е приключил. Възможно е да има още оставки, съдебни битки и дори натиск за ново теглене на жребия. 

Но най-големият въпрос остава – може ли изобщо българският футбол да функционира нормално, или вече сме свикнали скандалите да бъдат основната му характеристика?