Да си вкараш нарочно автогол, за да продължиш напред

Футболът е странна игра, понякога нелогична, много често непредсказуема. През годините футболните фенове са се нагледали на какви ли не драми, победи, сълзи, трагедии, спортменство, болка и какво ли още не.

Понякога цар Футбол е заложник и на някои безмислени, а много често и абсурдни правила - златен гол, сребърен гол, продължения при равенство, гол на чужд терен.

Едно такова правило, обаче, чупи тъпомера. Става дума за гениално решение на КОНКАКАФ, когато се играят квалификациите за  купата на Карибите през 1994 г. да има победител във всеки мач, т.е. ако някой двубой завърши наравно в редовните 90 минути, дори и в групите на турнира, да се играят продължения. 

До тук нищо кой знае какво, хитрите чиновници обаче решават да разчупят малко стереотипите и да направят играта по-интригуваща, като приложат правилото за златен гол в продълженията, но на отбора, който го вкара се броят 2 гола… Някъде тук започват нелепиците. 

В една от групите са Барбадос, Пуерто Рико и Гренада. Форматът на групите е всеки срещу всеки да играе по един път. Продължава напред само първия от всяка група, ако отборите са с равни точки се класира този с по-добра голова разлика, 

В първия мач Пуерто Рико побеждава Барбадос с 1:0, а във втория си мач губи именно след златен гол с 2:0 от Гренада. Преди третия мач класирането изглежда така:  

1-о място Гренада с 3 точки от 1 мач и голова разлика 2:0 

2-о място Пуерто Рико 3 точки от 2 мача и голова разлика 1:2

3-о място Барбадос 0 точки от 1 мач и голова разлика 0:1

Третия и последен мач от групата се играе между Барбадос и Гренада. Ако Барбадос иска да продължи напред трябва да спечели с поне 2 гола разлика, мачът тече и 10 минути преди края резултата е 2:0 именно за барбадосците, които се виждат победители в групата. Малко преди края обаче Гренада връща 1 гол, който класира тях напред с равни точки и по-добра голова разлика. 

Тук някой прошепва на футболистите на Барбадос, че времето им изтича и вместо да се опитват да вкарат още 1 гол в оставащите 3-4 минути ще е по-лесно ако допуснат  1 гол. Така мача ще влезе в продължения, където ще могат да играят за така ценния златен гол, броящ се за 2 и така биха се класирали, заради по-добра голова разлика.

Точно и това се случва, Барбадос си вкарват сензационно умишлен автогол, Гренада се усещат за какво става дума и те от своя страна прилагат резервния си план - ако вкарат гол в която и да е от двете врати до редовните 90 минути ще продължат напред.

Зрителите на този мач, стават свидетели на следната меко казано нелепа ситуация - Барбадос се разделят на 2 групи, едната пази собствената си врата от гол, а другата половина пази тази на противника от автогол. Само си представете за каква гледка става дума…

По-стабилни се оказват, Барбадос, които опазват и двете врати от гол до 90-та минута, а планът им излиза, когато в продълженията, вкарват наистина златен гол и печелят с 4:2 и се класират за следващата фаза.

Въпреки цялата пародия ФИФА не наказва никого за случилото се, защото, вярно не е спортменско от страна на Барбадос, но е донесло победата, а и все пак самата ФИФА е дала разрешение за тази щуротия.

Видео от сензационния автогол:

Човекът променил Висшата лига

 

Човекът променил Висшата лига на Англия из основи, все още определян от феновете на Манчестър Юнайтед като „краля“. Може би най-влиятелният футболист в света през 90-те години. Всички в Англия се питат какъв е този човек с наперен поглед и вдигната яка? Защо толкова лесно счупва от финтове гърбовете на защитниците?

Защо вкарва толкова лесно голове, кой от кой по-красиви? Луд ли е, гений, революционер, бунтар? Той е всичко в едно, той е Ерик Кантона!

Роден е на 24 май 1966 г. в град Марсилия, Франция. Започва кариерата си в местния клуб Ле Кайол, отначало тръгва по стъпките на баща си и играе като вратар, но по-късно треньорите виждат таланта му за вкарване на голове и го преквалифицират като нападател.

Първия си професионален договор подписва на 16 години с Оксер,  най-добрата футболна академия във Франция по онова време. По-късно преминава в Олимпик Марсилия, а от там е купен от Лийдс Юнайтед. 

След само 1 сезон на „Елън Роуд“ е купен от гиганта Манчестър Юнайтед, където оставя най-ярката си следа като футболист. Прекарва 5 години на Олд Трафорд и в четири от тях става шампион на Англия.

Единствената година когато не става първенец е годината, в която е наказан за кунг-фу ритника срещу фен на Кристъл Палас на 25 Януари 1995 г, заради, което отнася наказание да не играе за 9 месеца.

Заради буйният си нрав и непокорство, освен тази случка, изпада още в много неприятни ситуации, когато играе за любимият си клуб Олимпик Марсилия, по време на мач хвърля от яд тениската си на терена. Това е прието като обида към отбора от собственика на клуба и Кантона е освободен, освен това спират и повиквателните за националния отбор на Франция.

Тогава Жерар Улие, знаейки какъв талант се погубва го убеждава да се пробва в Англия, Лийдс Юнайтед привличат абсолютен талант и хищник за 900 хил. паунда, който им се отблагодарява с 9 гола за 20-тина мача.

През 1993 г. пък когато Юнайтед гостува в Истанбул, Ерик се сбива с няколко турски полицая!!!След отпадането на Франция от България по пътя към САЩ 94, френски журналист си търси белята, като след мача пита Кантона как се чувства, Ерик му отговаря с юмрук в носа. При едно гостуване на Лийдс, краля наплюва фен на домакините в лицето.

Лисицата Алекс Фъргюсън, който усилено търси партньор на Марк Хюз в атаката, пръв от всички големи клубове надушва за какъв футболист става въпрос и едно телефонно обаждане променя цялата история на Висшата лига. 

Лийдс Юнайтед търсят десен бек, след като техният основен такъв Мел Стърланд е контузен за дълго. „Белите“ се спират на Денис Ъруин от Манчестър Юнайтед и Фотърби, президента на Лийдс, звъни на Олд Трафорд за да предложи оферта.

Отсреща на телефона са старите хитреци Фъргюсън и началника му Едуардс:

-         - Колко искате за Ъруин? – пита Фотърби

-         - Как ще ви дадем Денис? Все едно ние да ви поискаме Кантона! – отвръща Фъргюсън

-        - Че какво толкова, готови сме да изслушаме оферти за него! – отвръща президента на Лийдс.

Тук вече, ръководителите на Манчестър Юнайтед не могат да повярват на късмета си, ще вземат лидер, голмайстор и страхотен футболист, само срещу някакви си 1,2 милиона паунда. И така на 26 ноември, „червените дяволи“ подписват с Ерик Кантона, трансфер, който ще промени историята на Манчестър Юнайтед завинаги.

Французинът вкарва 64 гола за 144 мача, и благодарение на него на „Театъра на мечтите“ се завръща шампионската титла на Англия след над 30 годишно отсъствие, след нея следват още много отличия и отборът набира инерция и печели още десетки трофеи, до отказването на сър Алекс през 2013 г.

Ерик Кантона е избран от феновете на Юнайтед за футболист на столетието за клуба, това доказва колко много е направил бунтаря Ерик за този отбор.

 

 

Световното в Катар - оцапанo с кръв, която ФИФА бърше с пари

През 2022 г. ще сме свидетели на нещо необичайно - Световно през зимата. Началото ще е на 21 ноември, а финалът на 18 декември. Така почти до Коледа ще гледаме футбол между големите футболни гиганти.

Това световно няма да е първото през зимата - всички мондиали играни в южното полукълбо и по-конкретно Бразилия, Аржентина, Република Южна Африка са били през зимата. Както знаем, когато в северното полукълбо е лято, в южното е зима и обратно. Всички помним вувузелите в Южна Африка и как футболистите на резервната скамейка се загъваха с одеала заради студа.

Голямата разлика със сега е, че Катар е на Север от Екватора, но дори през зимата там температурите са много високи, а през лятото са непоносими. За това футболните управници решиха да е зимно, така целия свят трябва да се съобразява с алчните чиновници във ФИФА.

Освен това най - важните първенства света,  а именно тези в Европа, ще бъдат прекъснати и това ще разстрои цялата програма на клубовете и федерациите. Целия график и подготовка ще бъдат разместени, а първенствата ще трябва бъдат удължавани за да наваксат изоставането. 

Мачовете отново ще са много, футболистите няма да могат да си починат пълноценно, както след нормално световно. Това пък е предпоставка за много контузии. 

И това всичкото нещо само за да може ФИФА да се докопа до петролните милиарди, пари изцапани с кръвта на загиналите работници при строежите на стадиони, летища, хотели и пътища.

Катар предприе голяма строителна офанзива, още когато спечелиха домакинството през 2010 г. Построиха се 7 нови стадиона и всякаква инфраструктура около тях. Големият проблем е много човешки жертви, над 6500 души са загубили живота си в инциденти, тези които са оживели и не са пострадали пък са живели в ужасни условия.

Ясно е че парите във футбола са движещата сила, но платената цена е много висока, ама нали няколко човека в Цюрих гушнаха пачките, какво ги интересуват 6500 почернени семейства?

 

 

Една дузина голове

 
 
 

Преди последния кръг на сезон 1977/1978 година от Бундеслигата лидери са 2 отбора с равни точки – Кьолн и Борусия Мьонхенгладбах. Това, което  се случва в последния кръг и до днес буди съмнения относно честността на един от мачовете.

Двата мача започват по едно и също време, а само след 13 игрови минути Гладбах повежда с 3:0 след два гола на Юп Хайнкес и едно попадение на Карстен Нилсен, а в 22-рата минута „жребчетата“ вече водят с 4:0 на Дортмунд след гол на Кале Дел'Хайе,  до края на полувремето резултата набъбва на 6:0! Точни са отново Хайнкес и Хаки Вимер. 

В другия важен мач, Кьолн води само с 1:0 на Санкт Паули. При тази ситуация  все няма нищо страшно за „козлите“, но там на полувремето разбират резултата от мача на двете Борусии и не могат да повярват какво се случва пред очите им.

Все пак трябва да се отбележи, че и Борусия Дортмунд не играе за нищо в този двубой, след като цял сезон са били замесени в битката за оцеляване, няколко кръга преди края си гарантират оставането в елита и доиграват оставащите мачове лежерно.

Идва ред на вторите полувремена на двата най-важни мача за сезона, при Борусия и Борусия чудото продължава, до 66-та минута резултата вече е 9:0 след голове на Хайнкес, Нилсен и Дел'Хайе, а Коьлн води „само“ с 2:0. Така преднината от головата им разлика е стопена от 10 гола на едва 3! 

Мачовете продължават, треньорът на „козлите“ следи  другия мач и след всеки гол за Гладбах яростно ръкомаха към своите да атакуват. Футболистите чуват виковете му 7:0, 8:0, 9:0,10:0 и наливат все повече страх в главата и краката си.

В крайна сметка Гладбах печели с 12:0 срещу Дортмунд, което е най-изразителната победа в историята на Бундеслигата. Вратаря на дортмундци Петер Ендрулат споделя по-късно, че се е чувствал като на хокеен мач, а с всеки изминат гол, разочарованието в отбора се е увеличавало и след 7-ия гол е спрял да ги брои.

Въпреки двуцифрената победа „жребчетата“ не успяват да станат шампиони на Германия, защото „козлите“ от Кьолн, взимат нещата в свои ръце и побеждават с 5:0, с което справедливостта възтържествува. Гладбах завършва с голова разлика + 42, а Кьолн + 45. Въпреки, че футбола е нелогична игра, тук логиката победи, защото нямаше да е честно другояче.
 

Съдия: Фердинанд Биверзи
Зрители: 38 000
Стадион: Райнщадион, Дюселдорф
Дата: 29 април 1978 г.
Борусия Мьонхенгладбах: Волфганг Клеф, Берти Фогтс, Ханс-Юрген Виткамп, Вилфрид Ханес, Хорст Волерс, Карстен Нилсен,  Кристиан Кулик, Херберт Вимер, Юп Хайнкес,  Кале Дел'Хайе, Алан Симонсен (77. Евалд Лийнен)
Треньор: Удо Латек
Борусия Дортмунд: Петер Ендрулат, Аманд Тайс, Вернер Шнайдер, Лотар Хубер, Херберт Майер, Буркхард Зеглер, Мирко Вотава, Ханс-Йоаким Вагнер, Петер Гайер, Манфред Бургсмюлер, Волфганг Франк,
Треньор: Ото Рехагел
Голове: Юп Хайнкес (1, 12, 32, 59, 77 мин.), Карстен Нилсен (13, 61 мин.), Кале Дел'Хайе (22, 66 мин.), Херберт Вимер (38 мин.), Евалд Лийнен (87 мин.), Кристиан Кулик (90 мин.)
 
 
 
 

От събирач на боклук до събирач на най-ценните трофеи

Доста от известните футболисти са имали трудно детство с много лишения и безпаричие. Естествено има и такива като Рикардо Кака, които са с богати родители. За разлика от него, за футболисти като Тевез, Кристиано Роналдо, Марсело, Евра, Рибери и много, много други футбола е спасение от опасностите на улицата. Това важи в пълна сила за почти всички играчи от Африка и Южна Америка. 

Историята на един от тях обаче е повече от невероятна и въпреки, че този футболист е спечелил почти всичко възможно, има милиони и е един от най-добрите в света си остава скромен и човечен. Дами и господа, на вашето внимание - Нголо Канте. Казват, че 70% от Земята е покрита с вода, а другите 30% е покрита от него.

 "Той е дребен, той е скромен, той спря Лионел Меси", само част от песента посветена на титлата на Франция от 2018 г. мисля, че ви стига, за да разберете колко е добър Канте. 

Родителите му емигрират през 80-те от Мали във Франция, за да си осигурят по-добро бъдеще, за себе си и бъдещите си деца. Майката е чистачка, а бащата боклукчия. Дори в Европа те едвам свързват двата края, а на 29 март 1991 г. се появява първото им дете - Нголо, по-късно се раждат още 8 деца. Кръстен е на един от кралете на Мали, известен с това, че от калта и селото става крал (съвпадение?). 

Когато е на 11 години се случва най-лошото, което може да сполети едно дете - баша му умира, изведнъж 11 годишното момче, трябва да стане мъж и да се грижи за по-малките си братя и сестри. Последва примера на баща си и става също боклучкчия, така помага на майка си финансово. 

До 1998 г. малкия Нголо, не се интересува от футбол, но златното поколение на френския футбол начело с Зидан, Трезеге, Анри, Виера, Блан и др. спечелват световното първенство пред очите му. Виждайки триумфа и еуфорията буквално от терасата си, той бърза да се запише в местния Сюрен. 

Заради ниския си ръст треньорите не са много обнадеждени, но с упорство и воля нисичкия Канте лека полека пробива във футбола. Откроява се с непрекъснато тичане, изключителна издръжливост, страхотна визия, дефанзивни умения и въпреки 168-те си сантиметра печели доста въздушни двубои. 

Надеждата на цялата рода се отдава изцяло на футбола и след първия си клуб е привлечен в УС Булон, където прави дебюта си в професионалния футбол в Лига 2 на Франция през 2012 г. 
От там нататък историята е като приказка, през 2013 г. преминва в Каен и започва да играе в Лига 1, след 2 години е купен от Лестър, където сензационно става шампион на Англия, а Канте е мотора, мозъка и белия дроб на целия отбор. Това привлича вниманието на Челси, които го привличат, след само 1 сезон с "лисиците", и във втория си сезон малкия Канте отново печели титлата в Англия. 

През 2018 година печели и световното с Франция в Русия, после и Шампионска лига с Челси, както и суперкупата на Европа и световното клубно първенство, межди тези големи отличия добавяме и една FA cup. За всичките тези трофеи Канте има основна заслуга, но въпреки това си остава все така скромен, дори и в празненствата. Нголо е обичан от всички, независимо кой отбор подкрепяш, не може да мразиш този човек, с широка усмивка и скромен поглед.

Така от камиона за боклук, Канте се качва на световния футболен престол, а между двете събития са минали по-малко от 10 години...
 
 
 
 

 

Дъното е някъде там и националите го търсят

 

Световния и европейски шампион Грузия прегази България с 2:5 в Разград!!! Е, разбира се, грузинците не са нито световен първенец, нито европейски, но поне така изглеждаха срещу жалка и клета България.

Грузия изглеждаше така, не защото имат кой знае какви футболисти, а просто защото нашите играха много зле, напълно неорентирана защита, ялова атака, безидейна защита. Съперникът ни си правеше каквото иска на терена и можеше да отнесем и по-голям резил. Не че има разлика дали си паднал с 2:6 или 2:5.

Може би това беше най-лесния им мач, а за България е едно от най-черните петна в историята. Пет и повече гола като домакини за последните 48 години сме получавали само 2 пъти, от Англия през 2019 г., които ни писаха Отличен 6 и сега където малко не ни достигна за отлична оценка.

Докато от Англия донякъде е разбираемо, то необяснимо е 86-ия в света да ти скача и да те пребива, все едно играят срещу втория тим на женския си национален отбор. Неразбираемо е защо няма душа и плам в този жалък национален отбор на България. 

Може само с носталгия ще си спомняме как плюехме по Станслав Ангелов-Пелето, Илиян Стоянов-Коловати, Данчо тъча, Велизар Димитров, Христо Янев и другите от същото поколение, че не ставало нищо от тях, но те поне бяха мъжаги. Не помня да са падали с толкова много от такъв ранг съперници, напротив такива като Грузия си тръгваха с 3-4 гола обратно за вкъщи. А и горе споменатите имаха шанса да играят с 3-е коня, които дърпаха каляската с класата и опита си.

След всеки резил си викаме няма как да е по-зле, но винаги ни изненадват с още по-голяма глупост. Дъното се оказа, че няма дъно и копаем надолу вече не с ютия, а направо с багер.

На това БФС му е изтекло много отдавна времето, но Боби е като херпес, неприятен е и не се маха. Няма значение, че националния му отбор е донор, дори и в група Ц, пуснете му Преслава и всичко е наред. 

Гонзо пък има някаква неясна роля на началник в БФС, може би и той не знае за какво точно отговаря, но вече влезе в тона на всички други неприятни типове. Според него сме имали все още шанс за 1-то място в групата. 

Заради резила селекционера Ясен Петров напусна и веднага се чу, че Гонзо щял да води отбора-донор срещу Гибралтар и отново Грузия, като се сетим за спортните му успехи като треньор, може би това 2:5 в Разград ще ни се струва като небивал успех.

Абе вие, клубове, които през миналата есен гласувахте за Перуката как спите нощем? 

Или нека си вървят далаверките и банкетите, да пее Преслава, пък следващия мач нека ни бие и Ватикана, с вратар папата…