Смяната на Де Хеа с Онана е престъплението на века

Да замениш Давид Де Хеа с Андре Онана – престъпление срещу футбола, заслужаващо доживотна присъда (със строг режим).

Да замениш Де Хеа с Онана е като да махнеш чадъра по време на дъжд и да сложиш решето.

Да замениш Де Хеа с Онана е все едно да махнеш бронирана врата и да сложиш завеса.

Така може да продължим цял ден, само за да покажем колко е бил грешен избора на Тен Хаг.

Какво кара някой да реши, че е добра идея да махне Давид Де Хеа – носител на „Златна ръкавица“, спечелил много точки за отбора, спасил няколко стотин положения, легенда на Манчестър Юнайтед – и да го замени с Андре Онана, човек, който не знае защо носи вратарски ръкавици?

Отговорът: Тен Хаг, архитект на най-гръмкия трансферен саботаж в 21-и век.
Логиката? Де Хеа не можел да играе с крака.

Ами Онана не може с ръце! А това по принцип е ключово за позицията, нали?

В мача срещу „Лион“ – за капак във Франция, където виното е хубаво, но грешките на Онана са като евтин вермут – две топки му минаха между ръцете, краката и къде ли не. Резултатът – 2:2 и безсънни нощи за Аморим.

Бившият играч на Юнайтед, Неманя Матич директно го обяви за най-слабия вратар в историята на Юнайтед – не „от последните 5 години“, не „от времената на Ван Гал“, а в историята…
Онана пък отговорил с „поне спечелих трофей с отбора“. Да, вярно. Купата на лигата a.k.a Мики Маус къп. Внушително…
Онана е директно виновен за 8 гола през сезона и незнайно още колко неофициално.

Това не е статистика. Това е саботаж.
Ако има футболен трибунал в Хага – мястото на Тен Хаг е там. А присъдата?

Доживотна забрана за досег до футбола. Без право на обжалване.

Футболът е игра на грешки. Но когато поставиш Онана на врата, това вече не е грешка. Това е екзистенциална криза.
Манчестър Юнайтед започна операция по спасяването си. Ще успее ли?

Само времето ще покаже.

Но поне знаем едно – по-зле от Онана не може.
Цялата история е нелогична, както е нелогично да има сняг по Великден.

Коментари

Тотнъм може и да е помогнал на Манчестър Юнайтед

Сезонът завърши. Финалът на Лига Европа беше черешката… но не върху тортата, а върху буркан с кисели краставички. Манчестър Юнайтед загуби с 0:1 от Тотнъм и остави феновете си с онова познато чувство: „Абе, защо пак така стана?“. Но хайде да си го кажем направо – по-добре, че загубиха. Да, да, звучи нелогично, направо като кощунство. Но понякога, за да се оправиш, трябва първо да се сринеш ( то накъде повече от това). А Юнайтед през този сезон приличаше повече на сериал, в който всеки епизод по-мрачен от предишния – с куп травми, неубедителни трансфери и една тактическа идея, която сякаш е била написана на салфетка по време на обяд. Сега обаче, благодарение на този финал (или по-точно загубата в него), Манчестър Юнайтед няма да играе в Шампионската лига. Нито в четвъртък, нито в сряда. Никакви пътувания до Азербайджан, никакви скучни 0:0 срещу австрийски отбори, чието име звучи като марка безалкохолни. Юнайтед ще има един единствен фронт – Висшата лига. Ще може да тренира, да се с...

Манчестър Юнайтед възкръсна точно по Великден

Слуховете за смъртта на Манчестър Юнайтед се оказаха силно преувеличени. Футболът понякога предлага мачове, резултати и развръзка, които не подлежат на никаква логика, но остават завинаги в съзнанието. Срещу Лион, Манчестър Юнайтед изигра една такава нощ – шеметна, абсурдна и почти невъзможна. До 110-ата минута на реванша от четвъртфиналите в Лига Европа всичко изглеждаше загубено. Лион водеше с 4:2, “Олд Трафорд” бе притихнал, а феновете започваха да си тръгват. Отборът на Рубен Аморим изглеждаше физически и психически сринат. Но чудото се случи. Бруно Фернандеш върна един гол от дузпа, а в добавеното време Каземиро, често критикуван и отписван, подаде за два гола в рамките на 87 секунди – дело на Коби Мейну и Хари Магуайър. От 2:4 до 5:4. Трибуните избухнаха в лудост, каквато не се бе виждала от златните времена на “Фърги тайм”. Но този Юнайтед в твърде крехък… Отборът поведе с 2:0 и изглеждаше че има пълен контрол над мача, но вместо да довърши съперника, допусна пълен срив. Едно на...

Наполи- синият вулкан изригна отново

В Неапол отново е лудница. Не такава, каквато се вижда по филмите, а истинска, емоционална, пълна с фойерверки, сълзи и песни по балконите. Наполи отново е шампион на Италия, само две години след като прекъсна 33-годишна суша. Този път – не като изненада, а като добре смазан отбор с шампионско поведение от първия до последния кръг. Последният съперник – Каляри, не успя да направи нищо срещу синята лавина на стадион „Диего Армандо Марадона“, където Скот Мактоминей и Ромелу Лукаку довършиха работата с по един гол и доведоха титлата у дома. Кой да предположи миналото лято, че отбор, който завърши десети и смени трима треньори, ще се върне с такава ярост? Но когато името на Антонио Конте се появи, феновете знаеха – нещо голямо се готви. И се оказаха прави. Конте, човекът с желязна дисциплина, превърна хаоса в стройна машина. Вкара ред, върна страстта и убеди дори най-скептичните, че това не е просто временен проблясък. Но Конте не играе сам. Скот Мактоминей, дошъл от Манчестър Юнайтед,...

FootballReview

Търсене в този блог