След лудата и бърза развръзка в края на трансферния прозорец и акостирането на Роналдо на “Олд Трафорд”, почти всички новини за клуба са свързани с него.
Но това не е единствения проблем. Португалецът разби баланса в един почти перфектно уреден отбор. Юнайтед си имаше и преди него голов хищник в лицето на Кавани. Имаше си и човек, който навързва играта, прави асистенции и бележи много голове- Фернандеш. Имаше и отлични и млади крила Рашфорд, Грийнууд и Марсиал. Имаше и кой да влезе от скамейката и да обърне даден мач - Лингард.
Сега вече след пристигането на Роналдо синхрона в атака се счупи и всички играят за това Кристиано да бележи, всички търсят него, всички играят за него. Освен това изключителни играчи като Бруно, Грийнуд и др. остават в сянка, а на някои от тях дори се налага да играят на нетипични за тях позиции.
Всички споменати по-горе неща отнемат от енергията им и ефективността им. От това съответно страда целия отбор, защото ако Роналдо няма ден, Юнайтед изглежда ялов и бавен.
Ако по грамотен отбор с прилични централни защитници го хванат в клещи, Юнайтед няма план Б. Както беше срещу Йънг Бойс, както и за малко да стане срещу Уест Хям.
Отвсякъде погледнато Роналдо в Юнайтед е проблем, колкото и да звучи като кощунство. Той разбалансира отбора, всички говорят само за него, всички играчи са в сянката му и цялата игра е около него. Освен това и заплатата му е огромна на фона на останалите.
Солскяер има да решава труден пъзел, защото за 4 места в атаката, трябва да ротира 8 футболиста, всичките с качества, като двама от тях са повече от задължителни, ако са здрави- Кристиано и Бруно. Така остават 6 човека за две места.
Роналдо със своите 36 години е решение за тук и сега, а не е дългосрочна перспектива за бъдещето.
